Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената - Ревю

Автор: Бенджамин Алире Саенц
Жанр: тийн, LGTB
Рейтинг 3/5
Бележка:  подходящо за млади тийнейджъри.

 

 

Аристотел е момче на петнадесет, което не знае какво да прави с живота си. Живее в многодетно семейство, но все едно е сам, защото брат му е в затвора, а сестрите му близначки живеят в друг град. Един ден Ари (Аристотел) среща Данте, който го учи как да плува. Изненадващо, двете напълно противоположни момчета стават по-близки и все по-близки с всеки изминал ден. 

 

/Ще съкращавам името на книгата с АиД/

АиД за мен се оказа доста... трудна за определяне книга.  Започнах да я чета съвсем внезапно и я избрах без дори да съм прочела анотацията отзад или изобщо да имам представа за какво става въпрос. Просто знаех, че когато излезе, в интернет се говореше доста за нея.  Преди да започна да пиша ревюто си, бях решила да й оставя 2 звезди, което е направо за лоши книги, но пък се замислих върху някои неща... и този път ревюто ще бъде под формата на  нещо като списък.

Това, което ми хареса:

1. Лекостта, с която е написана книгата.
2. Има много реплики, които раздвижват сюжета и го правят по-лесен за четене.
3. Цялата обстановка в книгата е някак непринудена. Не те ангажира изобщо с тежки и тягостни сцени.
4. В книгата има доста истини за живота и ако си падате по цитати, то прочетете я.

Това, което НЕ ми хареса:

1. Идеята за еднополовата връзка. Ще обясня по-подробно отдолу.
2. Нереалните герои. Петнайсет годишните момчета не се държат по този начин.
3. Изключителната предсказуемост.
4. Еднотипния сюжет, в който няма почти нищо интригуващо.
5. Постен сюжет и действия.

Та, за еднополовата двойка в историята.
Смятам, че вече започва да става банално с тази мода да се пишат такива книги. Искам да кажа, че всеки тръгва да ги пише, но малко успяват да сътворят нещо добро. И определено АиД не е от добрите книги за еднополови връзки. По никакъв начин не бих могла да сравня връзката на Ари и Данте с тази на Магнус и Алек, например. (От реликвите на смъртните.) Самите отношения на героите и тяхното държание не ми се стори реалистично. Поне аз така го почувствах.

Предусещах, че това ревю ще бъде кратко, но изказах това, което мисля за книгата. Когато давам 3 звезди на книги, в повечето случаи не ми достига малко, за да дам 4. Но тук не ми достига малко, за да дам 2. Бързо прочетох книгата, но тази шумотевица, която се вдигна около нея не си заслужава.

Лято е. Аристотел и Данте са 15-годишни хлапаци, които са на границата на възмъжаването. Наглед са пълна противоположност – Данте има любящо и сплотено семейство, забавен и открит е, приятел с всички, докато Ари чувства, че сякаш никога няма да разбере кой е и какво иска. Баща му носи травма от войната във Виетнам, а майка му го притиска да бъде „нормален”, каквото и да означава това. Две обикновени момчета в един обикновен град.
Но когато започват да прекарват време заедно, те откриват, че споделят специална връзка – такава, която променя живота и трае завинаги. Очакват ги тежки изпитания, раздяла, насилие и болка. Но как иначе да открият най-важните истини за света и хората, които искат да бъдат?