, , ,

Интервю с Мира - една нежна като роза душа!






 Привет, читатели!
 Ето, че дойде времето за ново интервю в моя блог и днес ще ви запозная с една много интересна личност! Със Станимира се запознахме в университета, където учим в един поток и често се засичаме по време на лекции. Тогава само след първите няколко разменени думи веднага разбрахме, че имаме много общи интереси. Тя чете YA и фентъзи книги и е удоволствие да се обсъждат такива с нея. А когато разбрах, че и пише, просто нямаше как да не я помоля за интервю. Възхищавам й се! Тя има невероятния талант да борави с думите така, както един художник рисува!

 Станимира, под псевдонима Орлинова, пише поезия и проза. Самоиздала е собствена стихосбирка - "Кристалите на моята душа" - с много въздействащи стихове, които удрят направо в сърцето. Нека видим какво отговори тя на моите въпроси!

1. Здравей! Като за начало на интервюто, защо не ни разкажеш малко за себе си като творческа личност? Как се зароди привързаността ти към книгите и как тя прерасна към страст за писане?
 Здравейте, казвам се Станимира Георгиева. Всъщност пиша от съвсем тинейджърска възраст, може би от шести клас. Винаги ми е била интересна литературата. Започнах с есета, по-късно се запалих и по поезията. Книгите винаги са били важни в моя живот. Може би книгата, която ме разтърси, когато я прочетох, бе "Задната къща" на Ане Франк. В нея намерих нещо изключително. Разбира се и други книги са докоснали четящата струна в мен.  "Парижката Света Богородица" от Виктор Юго е една от тях. 


2. Стиховете ти са пълни със силни душевни емоции. От лични преживявания ли са вдъхновени или от твои наблюденията върху другите? Кое чувство те вдъхновява да пишеш?
 Писането на поезия дойде в един момент, когато изживях една тъжна, силна, но несподелена любов. Писането бе нещо като терапия, но постепенно ми хареса и се превърна в мое хоби, а по-късно и в страст. Чувството, което ме вдъхновява да пиша може би е човечността и усещането, което съм изградила за хората и техните емоции.




3. Как пишеш? Имаш ли си специални ритуали или просто сядаш и твориш, където и да се намираш?
 Нямам специални ритуали, просто пия кафе и ми хрумват разни неща за които пиша. Такива, каквито смятам за важни и каквито на мен ми допадат.






4. Каза ми, че  освен поезия, създаваш и проза. Би ли споделила с нас няколко думи за тази своя страна? В коя от двете области (проза или поезия) се чувстваш повече в свои води?
 Прозата ми е интересна. Поезията е повече хоби. Това е все едно пред теб да има шоколадов и ванилов крем, и двата изкушават силно, но докосват сетивата по различен начин.






5. Всеки писател на първо място е и читател. Напоследък има все повече и повече нови звезди сред българските творци и то такива, които не отстъпват по качество на световно известните. Имаш ли любим български писател и ако да, кого би препоръчала на всеки?
 Иван Вазов - и сега ще обясня защо - неговото творчество е мащабно и неговият стил е толкова брилянтен, естествен и според мен чувствен. В творбите му има ценности, елегантност, естественост и фино усещане за света.  От известните автори на фентъзи харесвам Ан Райс - едва ли има толкова богат на образи автор с такова художествено виждане. Харесвам, разбира се, и много други.




6. И за финал, имаш ли мечти, свързани с писателството? Как си се представяш в бъдещето? Върху какво работиш в момента?
 Мечтата ми е да усъвършенствам стила си като автор. Много се радвам, че това, което пиша, се харесва. В момента пиша кратки разкази и етюди с фентъзи елементи.
Благодаря ти за чудесните въпроси. Желая на теб и твоите читатели много здраве и успехи!  
И един стих за финал, специално за читателите:


Има толкова нощи и толкова несломени звезди.
Има толкова мисли и толкова блестящи мечти.

Има толкова смисъл в капка кристална сълза
- просто се осмели да докоснеш красотата на свойта душа.



Благодаря ви за вниманието и още веднъж благодаря на Станимира, че се съгласи да отговори на въпросите ми! Силно се надявам скоро да видим и нещо по-дълго от стихотворения, публикувано под името й.

До скоро!


Continue reading Интервю с Мира - една нежна като роза душа!
, , ,

Грозната страна на любовта, представена от Колийн Хувър (Ревю на Жестока Любов)

  
Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Жестока любов
Жанр: любовен роман, чиклит
Оценка: 5/5


Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
 
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…





 Привет, читатели!
 Обичам Колийн Хувър и не случайно тя е една от най-любимите ми автори на любовни романи! За мен тя е една от най-успешните имена, издавани от издателство Ибис, а за да разберете защо е така няма друг начин, освен да вземете нейна книга и да я прочетете. Всяко едно нейно заглавие ще ви накара да заплачете, да се засмеете, да обикнете. И определено "Жестока любов" не е изключение. Една дума може най-добре да опише тази книга. Тя е "емоционална", а ако навлезем в подробности може да добавим и "сърцераздирателна", "обладаваща" и "реална". Историята е емоция, която трудно ще преживея. Тя ме кара да плача, да ридая, да се питам защо трябваше да стане така, защо всичко трябваше да бъде толкова жестоко. Трудно понесох написаното и от части го мразя заради това.

 ...Хувър успя да ме убие вътрешно, признавам си...  Но не го ли прави с всеки свой роман?  

 Но да започнем от самото начало. Още от първата страница може да се разбере, че това е роман, написан от Хувър, на който много, ама много ще се плаче. Главно защото историята на Майлс и Тейт лесно успява да ти влезе под кожата и да я приемеш като своя. Преди да се захвана с тази книга признавам, че си нямах и идея за какво се разказва, просто името на авторката беше достатъчно да ме убеди да я прочета. Смятам, че за книги като тази трябва да се създаде някакъв знак, който да се слага на видно място на корицата и на който да пише "нанася силна емоционална вреда". Така донякъде ще бъдем по-подготвени, нали?   

“If you love me more today than you loved me yesterday, then I can’t wait for tomorrow.” 

 Както обикновено, историята се предава чрез паралелното разказване на настояще и минало. Всяка една от сюжетните линии набъбва с напрежение по едно и също време и всяка следваща глава те кара да четеш още и още. От всичките книги на Хувър, които съм чела досега, тази може би е най-вглъбяващата и ангажиращата. Вече няколко дни след като прочетох "Жестока любов" се хващам да размишлявам все още върху историята и това е най-дългият book hangover, който съм преживявала. Предполагам, че трябва да си някакъв магьосник, че да накараш читателите ти да се пристрастят толкова.

 Доколкото до самите персонажи... ами те са бих казала с типични характеристики за жанра. Те са красиви, млади, срещащи се по особен, интригуващ начин. Това обаче не пречи да се създаде драма и хаос от чувства.

“But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.” 

 Още повече, че в главната сюжетна линия са вплетени множество нишки, които ако имаме желанието да проследим и да разсъдим върху тях, ще стигнем до една от големите причини книгите на Хувър да са толкова специални. Във всяка една нейна книга съм забелязала, че засяга общочовешки проблеми, за които прекалено малко се говори. А в тези книги те сякаш крещят, пращат послание към всеки, който е готов да им откликне.


“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”  


 Пример за това е Тейт. Тя образ, зад когото могат да се наредят немалко жени. Ако оставим настрана сюжета и вникнем малко по-надълбоко в характера й, ще видим всичко, което Хувър е закодирала там. Тя е момиче, което бързо се привързва към повредения Майлс, желанието й да го поправи веднага се активира и макар той да я наранява неколкократно (независимо, че я предупреждава за това) тя не се отказва от него. В истинския живот подобни моменти рядко завършват щастливо, но ми харесва, че романите на Хувър не са просто плитки любовни драми и съм го казвала неведнъж в предишните си ревюта. 
 
 Всяка книга на Колийн Хувър има освен задоволяващ сюжет и нещо поучително, което често варира спрямо читателя и какво точно той/тя търси в нея. "Жестока любов" отново е книга, която отлита веднага към списъка ми с препоръки.




Благодаря ви за отделеното време и до скоро!





ПС: извинявам се, че цитатите са на английски, толкова се бях отнесла в историята, че забравях да отбелязвам...  :)








Препоръчвам още:
Никога повече - Колийн Хувър
Девети ноември - Колийн Хувър













Continue reading Грозната страна на любовта, представена от Колийн Хувър (Ревю на Жестока Любов)