, , ,

Ревю на „Премълчани истини“ от Колийн Хувър.




*книжно ревю без спойлери*

Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Премълчани истини
Жанр: любовен роман
Оценка: 4,5/5



Затрогваща история за първата любов, семейството, скръбта и предателството, която ще докосне сърцата на майките и дъщерите.

Морган не е планирала да забременее на седемнайсет, но когато това се случва, оставя собствените си мечти и планове на заден план. Тя се омъжва за Крис и двамата създават дом за дъщеря им Клара.

Шестнайсет години по-късно, Клара вече е пораснала и търси собствения си път в живота, а Морган се чувства все по-отдалечена от дъщеря си. Човекът, който внася хармония и разбирателство в дома, е Крис. Но трагичен инцидент слага край на живота му и изправя съпругата и дъщеря му пред неочаквани разкрития, а премълчаваните досега истини ще доведат до непредвидими последици.

И докато всеки ден изплуват нови разтърсващи тайни, Клара намира утеха в момчето, което ѝ е забранено да вижда, а Морган се сближава с последния човек, с когото е очаквала…
 




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Все още дочитам летните си книги, а „Премълчани истини“ се случи да се нареди по-напред от останалите заради настояването на приятелите ми. И това се оказа поредната книга, написана от Колийн Хувър, която да обикна и която да мразя едновременно. Историята на Морган и Клара показва различията им като личности, но и това колко са еднакви като хора, споделящи една и съща кръв. Като майка и дъщеря, която е и основната тема тук.

 Поначало много лесно виждах накъде се е насочил сюжетът и много от обратите вече ги бях предсказала, но това не ми помогна да ги приема по-леко. Предателството и изневярата винаги са теми, предизвикващи силни чувства в мен. Тази книга успя да ме накара да изляза от кожата си заради обстоятелствата, в които поставя героите, а и мен самата. Колийн Хувър започва все повече да навлиза в дебрите на човешките отношения и да създава все по-въздействащи образи и персонажи. Честно казано, вече ме е страх да посегна към нейна книга, защото с всяка следваща тя успява да ме премаже по нов и по-жесток начин.

„Точно след като се случи нещо трагично, имаш чувството, че си паднал от скала. Но след като започнеш да свикваш с трагедията, осъзнаваш, че не си паднал от скала. Возиш се на увеселително влакче и току-що си стигнал до дъното. Сега ще следва изкачването, спускането и после нагоре-надолу за много, много дълго време. Може би дори завинаги.“

 Като изключим, че историята е предвидима, действието се развива в умерено и приятно темпо, което дава шанс на читателя да попие всичко случващо се. Има десетки нюанси, които да се изследват и обмислят. Един от които беше този за отношенията между майка и дъщеря. А и не само. Общо взето изводът от цялата работа, който си извадих, е че е супер важно да се говори, когато нещо не е наред, вместо да се затваряш в себе си и да обвиняваш другите без да имаш реална причина за това. Много от моментите в книгата ме караха да се ядосвам на двете главни героини заради ината им да не си говорят и да се избягават, като това ги правеше само още по-отчаяни и затъващи в депресивните си състояния.

„Аз все още не съм завършена. И може би никога няма да бъда. Не съм сигурна, че някога ще се чувствам напълно завършена, и не съм сигурна, че го искам. Търсенето на себе си се превръща в най-любимата ми част от новото ми пътуване.“

 Този път дълго време и дори до самия финал на книгата не можех да кажа, че харесвах някого от персонажите. Еднакво не ги харесвах, хаха. Но това не го смятам за минус на книгата, просто не ми допада начинът на мислене на нито един от тях. Морган изглежда, че не е надраснала своето седемнадесетгодишно Аз, а Клара е типична тинейджърка с доста клиширани действия. И все пак се радвам, че в хода на събитията тези двете макар и да се срутиха до основи, успяха да изградят нови и то с взаимната си помощ.

 В „Премълчани истини“ ще видите множество засегнати теми като темата за бащинството, семейството, личностното израстване и борбата със собствената ти съвест, доверието и съмнението, както и много други. Радвам се, че всеки герой получи шанса си да има завръзка, развитие, кулминация и развръзка на собствената си история и че нито един от тях не остана на заден план.

 Определено оценявам референциите в книгата към Адам Драйвър, когото доста харесвам, и към другата книга на Хувър – „Може би някой ден“, чието ревю може да намерите по-долу. Това го вметвам между другото. :)

 Въпреки че бе доста предсказуема, тази книга облада сърцето ми и ме караше да искам да чета постоянно!  Поглъщах страниците една след друга с вълнение и трепет, а финалът успя да ме просълзи. Както се случва винаги при книгите на Хувър. Вече наистина ми е трудно да не се повтарям, когато пиша ревюта на нейни книги, но какво да направя, че всичките й са така добри? Няма да съжалявате, ако прочетете „Премълчани истини“!


Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥




Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Семеен албум – Даниел Стийл
Най-доброто в теб – Колийн Хувър
Девети ноември – Колийн Хувър
Може би някой ден – Колийн Хувър



Continue reading Ревю на „Премълчани истини“ от Колийн Хувър.
, ,

Ревю на „Бунтът на сенките“ от Димитър Желев.




*книжно ревю без спойлери*

Автор: Димитър Желев
Заглавие: Бунтът на сенките
Жанр: съвременен роман
Оценка: 3/5




В малък български град мрежа от корумпирани институции е впрегната, за да реализира алчните амбиции на местен бизнесмен. Зад гърба му надничат личности, чиито власт и кръвожадност шокират Европа.Марко Ванев е млад и непримирим по природа. Принуден да защити своята зараждаща се любов, той навлиза в дебрите на подземния свят, за да се изправи срещу кошмарите, които се крият там. Марко среща и други като него – хора, лишени от достойнство и право на живот: проститутката с дръзки мечти Камелия; психоложката Вера, вечно опитващата се да сглоби разбити личности и отчаяна за света, в който ще растат децата ѝ; полицаят Олег, отказващ повече да отвръща поглед на другата страна. От руините на болката сенките се надигат, за да спрат злоупотребите на политическите божества с чаровни усмивки и кръв по ревера. В жестоката игра справедливият им гняв се бори с могъществото на безграничната власт в този завладяващ трилър с множество обрати.




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Мисля, че „Бунтът на сенките“ се появи точно навреме, когато настроенията ми за тип четиво се сменят според сезона. Дори самата корица на романа си отива с вече личащите се есенни цветове, а и още повече, че тематиката далеч не е характерна за разтоварващите летни заглавия.
 Както знаете, винаги се отнасям с интерес и любопитство към съвременните български романи, защото съм сигурна в таланта на нашенските автори. И определено Димитър Желев има талант за писане, който си личи още от първите страници. Обаче не съм сигурна точно с какви чувства ме оставя книгата, защото „Бунтът на сенките“ се оказва наистина комплексен роман, на който може да се гледа по много начини и разбирам защо мога да го харесам, но и защо не мога. Затова дадох средна оценка 3/5 звезди.

 Според мен най-важното в тази книга е, че е същинско огледало на българската провинция, народ, схващания и държава като цяло. Историята сякаш ме преведе през нормалното ежедневие, където можем да видим образи като Марко, Камелия, обикновеният трудещ се българин с малката си пекарна, пред която профучават скъпите автомобили на политиците и още много други, до болка познати персонажи. А коварната схема зад всичко това, макар и очевидна, остава невидима за правосъдието. Няма как да не се забележи старателността и нескритата страст на автора да представи своите виждания и неспокойство относно тези социални въпроси и проблематики. Вероятно именно те са вдъхновили написването на тази история. 

 И, ако се погледне към романа именно от страната на несправедливостта, която докарва героите до невероятни крайности и жестокости, може да се каже, че „Бунтът на сенките“ е шедьовър. Виждаме как егоистичните решения на високопоставените хора рефлектират въхру малкия човек и близките му. Виждаме борбата на всеки да върже двата края и как се реагира на хората, решили да не се вписват в системата. Като Марко например, главният герой в историята, който не е и единственият пострадал от реалността.

 Действието в романа се развива с умерено темпо, като се представят различни гледни точки. Честно казано в началото трудно виждах връзката между отделните герои и какво общо имат те, но това е, защото разказът започва малко по-отдалече и отнема време, за да се стигне до връзката между всичко и да се види накъде реално ще поеме сюжетът. Този похват доста добре обрисува отделните характери, но лично аз предпочитам да опознавам героите в движение, отколкото да проследявам цялата им житейска история...
 Иначе финалната част от книгата удовлетвори очакванията ми за набъбващата през цялото време преди това кулминация, където всеки си получава заслуженото в серия от екшън и добре обмилени развръзки.
 И заради всичките тези неща мога кажа, че „Бунтът на сенките“ ми хареса.

 Ала... докато всичко дотук звучи добре, след прелистването на последната страница с извество доволство от развитието на събитията, не мога да кажа че романът има всички нужни качества за оценка 5/5 в goodreads. За мен най-голям проблем може би се оказа трудното стиковане между персонажите, а на второ място – многото лирически отклонения.
  Някак я нямаше задушевната връзка между отделните герои, а и между читател-герои, поне за мен. Разбирам Марко и разбирам защо реагира по определен начин в случващото се, но не чувствах тези емоции така, както ми се искаше. При Камелия нещата се получаваха като че ли по-добре заради висините и спадовете на персонажа й. Личната й драма от легендарната проститутка, която от върха на кариерата си полита надолу към дъното, където среща Марко и намира отново себе си, придава повече цветност на романа. Докато Марко ми се струваше мрачен и преди обрата, който преживява. Може би и това е причината да харесвам повече Камелия, тя е по-колоритен персонаж. Мога да кажа, че в галерията от различни характери, всеки читател може да открие нещо за себе си и в което да се припознае.

 Иначе относно лирическите отклонения, за които споменах, мога да се обоснова с фактът, че романът е маркиран като „трилър“. Не смятам, че този роман може да се класифицира като такъв, защото действието в него не е такова, че да те накара да препускаш по страниците от напрежение. И в това няма нищо лошо, защото виждам причината зад този стил на писане. Разбирам защо всичките отклонения и допълнения са написани. Предполагам, че съм разочарована само защото заради думата „трилър“ на корицата очаквах пукаща се от напрежение по кориците книга.

 „Бунтът на сенките“ е съвременен роман, който би се харесал на хората, търсещи суровата истина на съвремието ни, които може също да намерят и себе си между страниците. Не очаквайте да треперите на ръба от напрежение заради действието. По-скоро очаквайте да намерите доста храна за размисъл и да започнете да виждате света с по-отворени очи, отколкото преди.

Благодаря сърдечно на автора за книгата и на вас, читатели, за вниманието!♥

Цитат от книгата:

"Имаме един приказен свят на крачка от домовете си, а вечно си стоим пред телевизорите и телефоните, като че там може да открием нещо истинско..."




Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
Сайтът на „Бунтът на сенките“



Книги, които също ще ви харесат:
Кралят на София – Дан Ко




Continue reading Ревю на „Бунтът на сенките“ от Димитър Желев.
, , , ,

Относно „Наивният и сантименталният писател“ от Орхан Памук



*книжно ревю без спойлери*

Автор: Орхан Памук
Заглавие: Наивният и сантименталният писател
Жанр: научни лекции и изследвания
Оценка: 5/5


Какво се случва в съзнанието ни, когато четем? По какъв начин романът постига неповторимото си въздействие, различно от това на филм, пиесата или картината? Орхан Памук представя творческото си кредо в поредицата лекции, изнесени в Харвардския университет - събрани в тази задълбочена и проникновена книга.

"Моята основна цел беше да анализирам въздействието на романите върху техните читатели, начина, по който работят писателите и по който биват написани романите. Моите преживявания като читател на романи и писател на романи се преплитат. Най-добрият начин да изучаваш романа е да прочетеш великите образци на жанра и да се стремиш да напишеш нещо подобно на тях. Понякога чувствам истината в думите на Ницше: преди да започне да говори за изкуство, човек трябва да се опита да създаде произведение на изкуството."





 Приветствия в моя блог, читатели!
 Днешното включване ще бъде кратко, колкото да спомена нещо за една мъничка книжка, която ми направи голямо впечатление. Тя не е сюжетна, нито е с поезия, но е доста поучителна.
 Не знам дали ви е известно, но се интересувам горещо от теми, свързани с книгоиздаване, полиграфия, книжни изследвания и тям подобни. С „Наивният и сантименталният писател“ се сдобих от едно намаление и по препоръка от приятелка със същите интереси [и моя колежка в университета]. Накратко: това са изнесени лекции за това как читателят възприема различните писания, а също и за видовете писатели, техните подходи и начин на мислене. Като всичко е подплатено с личния опит на Орхан Памук.


„...ние се дразним и ядосваме, когато романът не успява да поддържа у нас илюзията, че това наистина е действителен живот.“

 Книжката е 160 страници и имам сигурно троен брой повече отметки, отколкото бих имала в обикновена художествена книга. Буквално на всяка страница имаше нещо, което да ме накара да се замисля за собствените си читателски преживявания и да ме накара да осъзная колко първично и елементарно всъщност ние, читателите, реагириме на даден текст. Как реално ние търсим от книгите това, което ни липсва в живота ни и как неусетно приемаме книжната реалност за наша истинска. И със сигурност сте забелязали какво влияние имат последните книги, които сте прочели, върху вас? Как започвате да мислите като героите в тях, да виждате техните гледни точки и тн. Е, според Орхан това въздействие е десет пъти по-силно върху самия писател, който малко по малко започва да прилича на създадените от него персонажи.

 Разбира се, аз ви представям отделни теми, засегнати в книжката. И те далеч не се изчерпват дотук. Като човек, който иска да се занимава с книги и писане професионално, научих доста полезни съвети за създаването на един сюжет и как той би се възприел от читателската аудитория. Хареса ми, че отделните проблеми са подкрепени от конкретни примери от книги на класически автори.

 Сега ще ви кажа защо бихте харесали книгата: защото искате да пишете романи; защото ви е интересно да научавате факти за читателската психология; защото харесвате Орхан Памук като автор и бихте желали да научите повече за живота и уменията му; търсите си бърза за четене книга, която да раздвижи мозъка ви.
 „Наивният и сантименталният писател“ ми дойде освежаващо сред всичките сюжетни книги, които в един момент малко или много ме натоварват с проблемите си. За момент отделих вниманието си от различните персонажи и техните животи, за да науча защо толкова много обичам да ги проследявам и защо се привързвам към тях. 

 Надявам се да съм повдигнала любопитството ви към тази книжка с краткото си ревю, която си заслужава прочита. 


„В един велик роман описанията на пейзажа, на различни предмети, вградените в него истории, леките отклонения – всичко това ни кара да чувстваме настроенията, привичките и характера на героите.“


Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥





Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Continue reading Относно „Наивният и сантименталният писател“ от Орхан Памук