Ревю на Най-доброто в теб.

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Най-доброто в теб.

Жанр: любовен роман

Оценка: 4/5

Бележка: ето, че любовните романи също могат да бъдат сериозни. 

 

  

„Проблемът е, че не е задължително любовта и щастието да вървят заедно. Едното може да съществува без другото.“

Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.

В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?

Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора? 

 

 

Трудно ми е да изразя мнението си за тази книга, не за друго, ами защото тя е различна.

Жанрът й е "романтика", ала стилът й много малко се докосва до романтиката. Обикновено любовните истории спират след като двамата герои вече са се събрали, но Колийн Хувър проявява оригиналност, и ни показва животът след щастливото "да" на бракът. Едва тогава започва историята на Куин и Греъм.

 Ще започна с това, което не ми хареса, и още отсега ще ви кажа, че тази книга не е весела, ами е по-скоро малко тежка заради проблемите на героите. И единствената ми забележка, заради която не мога да дам пълни 5 звезди, е заради потискащите моменти от мъката на главната героиня. Честно казано, те ми дойдоха малко в повече. Предполагам, че Хувър е искала да наблегне на това какво преживява Куин, но със сигурност е могла да приспадне поне малко от цялата тази мъка.
 Но като изключим този проблем, съм доволна от книгата.  

 Още от самото начало установих, че това няма да бъде обикновена любовна история. Книгата започва динамично като бързо вкарва читателя в историята и веднага след първата глава се появява типичното "СЕГА" и "ПРЕДИ", което Хувър използва, за да разкаже книгата си. Паралелно върви линията на миналото и тази на сегашното, което показва контрастът между чувствата на Куин и Греъм през времето, когато са се срещнали и са били изключително щастливи, и когато са минали вече няколко години от сватбата им. На моменти това е малко изтощително, по причини, които споменах по-горе, а на моменти е разтоварващо, защото главите показващи миналото са много по-леки за четене.

 Според мен тази история има нещо много близо до Хувър и това се усеща именно във отношенията на тези двама герои. Не мога да преценя какво е то, но сякаш думите винаги идват от сърцето на авторката. Има чувство в книгите й, което трудно може да се намери някъде другаде, и именно затова харесвам историите й.   

 Това, което ме впечатли най-много в книгата обаче, бяха сериозните теми, които Хувър засяга. Досега не съм чела книга от този жанр, в коята да съм попадала на толкова сериозни въпроси и дори ми е малко странно, че книгата е в жанр "любовен роман". Определено кара читателя да се замисли, дори и да не е женен. Едно от най-влиятелните послания на книгата, според мен, е това, че не трябва да губиш надежда в любовта, хората, които обичаш, и мечтата си за щастие. Защото ако щастието не дойде оттам, откъдето го очакваш, то ще дойде от друго място. 

"Ако хвърляш светлина само върху недостатъците си, всичките ти съвършени ще бъдат засенчени."

 Героинята на Куин, от чието име се разказва и книгата, е именно човекът, който трябва да научи този урок. Според мен Хувър се е справила с това да пресъздаде тежкото положение на Куин, а образът на Греъм е този, благодарение на който книгата се допълва перфектно. Хареса ми как са избрани персонажите и характерите за тази история. Те си пасват идеално и дори не мога да си представя да бъдат други. Другото характерно за книгата е, че персонажите са стеснени до много тесен кръг и всичко е концентрирано около най-важното.  

  

"Някои хора мислят, че фокусът на един брак трябва да бъдат неговите съвършени дни. Обичат с всичка сила, докато нещата вървят добре. Но ако човек дава всичко от себе си в добрите времена, надявайки се, че лошите никога няма да настъпят, възможно е да се окаже, че не разполага с достатъчно ресурси или енергия, за да издържи моментите от пета степен."  

 

 "Най-доброто в теб" има смисъл! Това не е просто чиклит роман за разтоварване. Не я препоръчвам на млади читатели, но ако сте обвързани (по какъвто и да е начин) с някого, трябва да я прочетете. Историята има щастлив край, ала останалата част от книгата се различава от останалите любовни романи, които сте чели. И това е така, защото ще ви накара да спрете и да помислите дали не можете да подобрите собствените си отношения с хората, които обичате. Може историята да е малко тежка, но ще ви покаже грешките, които не бива да правите.    

Благодаря ви за отделеното време!
 Големи благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност! 

От снимката:

Ревю на Девети ноември

Ревю на Споделени тайни

Книгоразделители от ТУК