, , , ,

Ревю на „Краят на Аврора“ и на една космическа епопея


Автор: Ейми Кауфман и Джей Кристоф
Заглавие: Краят на Аврора #3
Жанр: фентъзи, научна фантастика



Наистина ли това е краят?

Древно зло заплашва съществуването на галактиката и единственият шанс за спасяването ѝ е група неудачници. Кой ще победи в тази война?

Древното зло, разбира се.

Момент… Не бързайте със заключенията.

За последно видяхме Отряд 312 в разгара на епична битка, в която Звездния палач иска да унищожи Земята с Оръжието. Забавно, нали?

Всичко, естествено, се обърква. За късмет отрядът получава още един шанс да поправи цялата галактическа бъркотия, в която се е забъркал. Или два. Малко е сложно.

Могат ли Зила, Скар, Фин (и МАГЕЛАН!) да променят историята и да се справят с всички врагове, следващи ги по петите? Е, тази задача няма да е толкова лесна, колкото на нашите герои им се иска.

От друга страна, Ари, Кал и Тай трябва да се съюзят с най-опасните злодеи в галактиката. Да, защо не?

Да не забравяме основната цел на Отряд 312 – спасяването на галактиката. Дали ще е успешна?

АМИ… ЗА ТОВА ЩЕ НИ ТРЯБВА ЧУДО. 




    Приветствия в моя блог, читатели!
    Стигнахме и до самия финал на епичната трилогия на Джей Кристоф и Ейми Кауфман. Признавам, че прекалено дългото чакане за „Краят на Аврора“ бавно ме разкъсваше, особено след като първите две книги ги прочетох сравнително една след друга, а финалът на втората ме остави да падам в черната бездна на незнанието и опасностите. Няма да ви лъжа, имах малко по-високи очаквания за третата книга, но това не ми попречи да преживея още едно невероятно космическо приключение и тотална въртележка за чувствата ми. Важното е, че накрая всяко едно желание [било то читателско или персонажно] бе удовлетворено. И това не е спойлер, защото винаги всичко си има цена и вие сами ще е убедите в това.

„Лесно е да умреш в пожара на войната. Много по-трудно е да живееш в светлината на мира.“

    В тази книга виждаме върха и падението на войната между Рахаам и Ешварен. Действието започва точно оттам, където ни оставя „Пламъкът на Аврора“ и благодарение на това, както и на краткия пролог преди самото действие [нещо като встъпление и напомняне от Магелан] дори и да не си спомняте какво се е случило в края на втората книга, бързо ще си припомните. Относно сюжета ще вметна, че в началото се развива добре, ала малко след това започва да върви малко по-мудно и дори циклично [като тук визирам въртенето в кръг в една времева примка, но спирам да издавам]. Истински интересната част идва след средата и тогава идва онова така очаквано гъделичкащо нетърпение да разбереш какво ще се случи възможно най-бързо.

    Ала най-важното в „Краят на Аврора“ е подплатено не в грандиозния финал, а в малките, отделни истории на всекиго от героите. Това бе нещото, което ме грабна още от самото начало на трилогията. Кристоф и Кауфман изключително добре придават важност дори на второстепенните герои, макар че тук, в третата книга, е трудно да се определи кои са първо- и кои второстепенни. Те са като всичките отделни малки части на една голяма машина, защото дори без една от тях, тя ще спре да работи. А в случая е важно всички да изпълнят своята част от работата, защото от това зависи бъдещето на цялата галактика.


    Отдадеността към семейството, независимо дали кръвно или по неволя събрано от Съдбата, е водещата сила на всеки персонаж. Дори когато не знаят дали приятелите им са все още живи, те се борят в тяхно име със сълзи в очите и разкъсано сърце. А саможертвата понякога е единственият избор за успех. Може би ще разочаровам феновете на Кал и Аврора като кажа, че не им е обърнато толкова много внимание като в предишните книги, но за сметка на това ще се радвате на останалите двойки в историята и няма да се разочаровате. В крайна сметка най-важното е, че всеки от главните персонажи получава своя щастлив край, макар и да не е точно по начина, по който сме очаквали ние – читателите. Пътят за всекиго е труден, но накрая всичко ще си заслужава.

„Любовта е в началото и в края на всичко, което правя. Тя е моята причина и основание. Тя е отговорът на всички въпроси. Тя ми дава сила. И сега е с мен.“

    Любовта е в основата на историята, а може би и решението на всичко. Това се усеща осезаемо особено когато любимият ни отряд 312 се оказва разделен през по-голямата част на книгата. Няма как да не се усети болката, която изразяват героите от това, че не са заедно с техните приятели, тяхното семейство. Това може би е и причината хуморът, на който бяхме свикнали в предишните две книги, почти да го няма.
    Хубавото в тази книга е, че се запознаваме с няколко нови персонажа, които [обещавам] могат само да ви радват.

„Тайната не е в сбора от всички части на дъгата... макар те да са красиви заедно. Тайната е във всеки оттенък, във всеки нюанс, защото те са красиви сами по себе си.“

    „Краят на Аврора“ е достоен финал на трилогията и е перфектният пример за градивно изграждане на сюжет с удовлетворяваща кулминация и завръзка. Това е една от любимите ми истории от всичко, което съм чела, а всичките емоции, които преживях с тях, дълго ще живеят в мен. Както казах и в първото ревю на „Изгревът на Аврора“ – това ще се препрочита!
   

Благодаря ви, че отделихте от времето си и до скоро!♥



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил



Книги, които също ще ви харесат:
Илумине – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Гемина – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Обсидио – Джей Кристоф и Ейми Кауфман

Continue reading Ревю на „Краят на Аврора“ и на една космическа епопея
, ,

Утехата в „Споменът за него“ от Колийн Хувър (книжно ревю)



Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Споменът за него (Reminders of Him)
Жанр: романтичен роман
Оценка: 4,5/5




Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката...
И за любовта, която лекува. 

Eдна фатална грешка изпраща Кена Роуан в зат­вора. Пет години по-късно тя е на свобода и се връща в града, където се е случил трагичният инцидент. Младата жена се надява да заживее отново с четиригодишната си дъщеричка. Но изглежда, че пос­ледствията от нейната постъпка са изгорили всички мостове към изкуплението и прошката, независимо от усилените ѝ опити да се докаже.

Единственият човек, който не я е отхвърлил напълно е Леджър Уорд – собственик на местен бар и връзката на Кена с дъщеря ѝ. Но ако някой разкрие, че той ѝ помага, двамата рискуват да изгубят всичко, което е важно за тях.

Кена и Леджър не могат да устоят на силното привличане помежду си и постепенно започват да се влюбват. Но младата жена трябва да намери начин да получи прошка, за да може да изгради наново бъдещето си. 




    Приветствия в моя блог, читатели!
    Ето, че и аз се сдобих с толкова нашумялата нова книга на Колийн Хувър – "Reminders of Him" или „Споменът за него“. Буквално я виждах навсякъде в социалните мрежи и цялата тази реклама въпреки че ме притесняваше да не би да бъде прехвалена, събуждаше голям интерес в мен. Е, накрая не се стърпях и си я поръчах в оригинал, като изданието се оказа доста хубаво, с матирана корица и плътна хартия. [още повече че съм по-голям фен на оригиналната корица]
    Сигурно вече се повтарям за не-знам-си-кой път, но КоХу отново надмина себе си. Не знам как успява, ала с всяка книга докосва различни чувствителни точки, които те карат да се разревеш неудържимо. Някак си тази книга я усетих по-близка до себе си без да имам причина това да се случва [слава Богу] и това много спомогна слъзните ми канали. Ала за да не си помислите, че книгата е хубава, само защото предизвиква неудържим плач, сега ще ви разкажа и за всичко останало, подплътено с красиви цитати.

"People say you fall in love, but fall is such a sad word when you think about it. Falls are never good. You fall on the ground, you fall behind, you fall to your death..."

    В основата на „Споменът за него“ е любовта. Обаче не онази, която докарва пеперуди в стомаха ти или те кара да витаеш в облаците, а любовта, останала в спомените от едни по-добри времена, замъглени от булото на смъртта на Скоти. Тя тежи още от самото начало на „Споменът за него“, пропита е в страниците и скоро се предава и на читателя. Неминуемо е да не усетиш тъгата в сърцата на героите.
    Наистина тук Хувър ни показва една много по-груба и тежка случка, която, откъдето и да я погледнеш, главната героиня остава виновна. Кена е особено момиче, преживяло Ада, но и изкупило всяка своя грешка, страдала с години и травмирана вероятно завинаги. Още в началото на историята разбираме какво се е случило и защо Кена е била в затвора и именно още оттогава започват да се бият двете представи за нея – виновник или жертва. Това се случва като историята се развива от две гледни точки – тази на Кена и тази на Леджър. Хувър ни представя и двете страни на монетата като виждаме как Кена се опитва да си проправи път до своята дъщеря, единственото останало ѝ от Скоти, със зъби и нокти. 

"Maybe the best way to cope with the loss of the people we love is to find them in as many places and things as we possibly can."

    Сюжетът се развива така, че те кара да прочетеш книгата на едно сядане. Но това при мен се оказа невъзможно, защото имах нужда от почивка. Понякога ми трябваше известно време, за да събера мислите си и отмине тегобата на историята. Хувър може да бъде много жестока понякога... А тук, единственият персонаж, който не е налегнат от загубата на Скоти, е неподозиращата за съществуването му малка дъщеричка.

"Some things can be forgiven, but sometimes an action is so painful the memory of it can still crush a person ten years down the road."

    Миналото ни се разкрива чрез писмата, които Кена пише до Скоти. Самият факт, че тя пише писма на мъртвия си любим, които той никога няма да може да прочете, е тъжен. С тях ние разбираме какъв човек е бил той и колко много двамата са се обичали истински въпреки всичко. В спомените за него, които тя е запазила в себе си, както и в спомените, които откриваме в останалите персонажи, сякаш и ние опознаваме този липсващ в книгата герой и започваме да тъжим, че го няма там. Ето дотолкова Хувър е добър писател, кара те да съчувстваш на хора, които дори ги няма в книгата като действащи лица.

"You always did sweet things for me. Tiny little gestures here and there that most people don't think of. You were more than I deserved, even though you'd argue with that."

    Единственото нещо, което ми се стори чуждо в книгата, бяха отношенията на Кена и Леджър и то още от самото начало на историята. Това ме накара да сваля половин звезда в оценката си. Тяхното влюбване стои особено на фона на цялата мъка, загуба и желанието на Кена да се доближи до дъщеря си. Нюансите тук, поради които всичко това е грешно, са много, особено в завръзката и бързият начин, по който се случва. Въпреки това ще оставя на вас да си прецените дали връзката им пасва на историята.
    В същото време трябва да спомена и малката дъщеря на Скоти и Кена. Образа ѝ може да го разчетем като върховното щастие, до което Кена няма достъп. Тя е поставена на пиедестал от всички, също като Скоти. Темата за майчинството е много засягана в книгите на Колийн Хувър [„Премълчани истини“; „Никога повече“] и тук я виждаме в една друга светлина, в тази, в която майката е откъсната от детето си и желанието да се домогне до него се превръща в мания, която може да навреди и на двете. Борбата на Кена не е приключила със загубата на Скоти, а продължава дори и след това.
    Неминуемо е книгата да породи мисли у читателя дали оценява хората около себе си достатъчно и доколко той е полезен на тях. 

"Sometimes I wonder if we're all born with equal amounts of good and evil. What if no one person is more or less malevolent then another, and that we all just release our bad at different times, in different ways?"

    „Споменът за него“ е поредната книга на Хувър, която не бива да се пропуска. Както е упоменато в анотацията това е „Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката... И за любовта, която лекува“. Препоръчвам ви я без колебания!


Благодаря ви, че отделихте от времето си и до скоро!♥



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил



Книги, които също ще ви харесат:
Гласът на любовта – Мия Шеридън
Колекционерът на желания – Мия Шеридън
Верити – Колийн Хувър
Никога повече – Колийн Хувър
Премълчани истини – Колийн Хувър



Continue reading Утехата в „Споменът за него“ от Колийн Хувър (книжно ревю)
,

Ревю на „Пожарникаря“ – Джо Хил



Автор: Джо Хил
Заглавие: Пожарникаря
Жанр: антиутопично фентъзи
Оценка: 3,5/5




Смразяващ роман за един свят, погълнат от пандемия, която възпламенява хората и заплашва да превърне цялата ни цивилизация в пепел. Малка група хора, водени от енигматичен мъж, известен като Пожарникаря, са решени да спасят онова, което е останало.

Никой не знае откъде се е появил вирусът. Според едни е пуснат от ИДИЛ, използвайки спори, създадени в Русия през осемдесетте години. Според други – от голяма петролна компания, впоследствие откраднат от християнска секта. И докато всички спорят за причината, светът гори.
Вирусът се разпространява като пожар из цялата страна, покосявайки градовете един по един. Докторите го наричат Draco incendia trychophyton. За всички останали е просто драконовата люспа – изключително заразна, смъртоносна спора, която бележи телата на гостоприемниците си с красиви черно-златисти ивици, преди да ги възпламени. Заразените са милиони и постоянно се увеличават. Няма лек. Никой не е в безопасност.
Крематорите – членове на въоръжена групировка – обикалят улиците и изтребват онези, които носят спората.
Един мъж, наричащ себе си Пожарникаря, скита из руините на Ню Хампшър. Заразен с драконовата люспа, но научил се да контролира огъня вътре в себе си, той използва силата си като щит и оръжие, за да помага на онеправданите.




    Приветствия в моя блог, читатели!
    Днес ще ви говоря за книгата „Пожарникаря“ от Джо Хил, която четох наистина дъълго време. Случаят беше такъв, че около пандемията я забелязах, защото много хора сравняваха сюжета ѝ със случващото се, та взех, че си я поръчах. И около година след това започнах да я чета като наистина видях приликата. Както в нашия свят, така и в този на „Пожарникаря“, се разразява една пандемична обстановка във времена на паника, смут и силно заразен вирус. Много ми беше странно как вирусът в книгата и реакцията на обществото толкова много приличат на реалния живот. Вероятно, ако бях чела книгата преди изобщо да се появи Ковид, нямаше да ми бъде толкова интересна и щях да си кажа, че е поредната антиутопична фантасмагория.

    Само че в книгата не Ковид вилнее в обществото, а Драконовата люспа, вирус, който може да се срещне само в някоя книга. [надявам се] Началото на историята е доста увлекателно, особено заради връзката, за която вече ви споменах. Също и героите допринасят за доброто първо впечатление. Харпър е главната героиня тук, през чийто поглед проследяваме историята. Тя е медицинска сестра, която едва ли някога е предполагала, че животът ѝ ще се преобърне по този начин. Съвсем ясно можем да видим как едно най-обикновено момиче е принудено да престъпи всички свои граници, за да оцелее. А най-впечатляващото е, че го прави, докато носи дете в утробата си.
    Анотацията като че ли дава повече светлина върху героя с името на книгата, но историята е само и единствено за Харпър и нейното оцеляване с цел да спаси нероденото си дете. Или поне за мен именно тя стои в центъра на цялата книга. Харпър е един наистина отдаден персонаж, който прави всичко в името на доброто и надеждата. Блендата на различните герои, с които се сблъскваме, е наистина богата и ми хареса, че всеки един от тях е изграден пълнокръвно и има своя макар и кратък миг слава, в който успяваме да вникнем отвъд поредното име на второстепенен персонаж. И когато Джо Хил събере всеки един от тях на едно място, се създава едно малко копие на масовото общество, в което можем да видим всички човешки роли – на насилници и последователи, на консуматори и отдадени, на приятели и врагове. 

„When someone is cold and you share your blanket, you're both warmer that you would've been alone. You offer the sick your medicine and their happiness will be your medicine.“

    Също така, много добре е изградена психологичната промяна на Харпър от обикновено и заблудено момиче в решителна жена. Особено ефектно можем да видим тази нейна промяна във връзката с мъжа ѝ и в последствие в отношенията ѝ с Пожарникаря и останалите герои. Още преди да се роди собственото ѝ дете, тя се превръща в майка на всички останали и е готова да се жертва за тяхното добро. А относно отношенията ѝ с Пожарникаря ще кажа само, че ми напълниха душата с малките им жестове на прикрита обич.

„The whole world can burn down around us. I'll keep my arms around you until the end. No getting away from me.“

    Сюжетът се развива в продължение на почти година като времеви диапазон и може би от там идва и едно от нещата, които не ми харесаха. Докъм първите 200 страници романът направо те отвява, докато след това нещата се забавят до почти скучно. Има една монотонност около едни и същи действия и прекалено задълбочаване на историята. Спокойно обемът на книгата можеше да бъде по-малък с няколкостотин страници. Но пък именно тогава се развива връзката между Харпър и Пожарникаря, от която очаквах една идея повече показност и по-малко загатване.



    Относно финала ще вметна, че ме разочарова и именно заради него не мога да дам повече от 3,5/5 като оценка. Очаквах нещо повече, наистина. Завършва с отворен финал, който напълно предрекох и изобщо не беше неочакван за мен. Има лека препратка към „Титаник“ заради развитието на действието и резултата. Със сигурност е можело книгата да свърши много по-добре.

    И въпреки това, като цяло „Пожарникарят“ ми допадна. За мен се оказа средна по хубост книга, защото нивата на мудност и тези на вълнението са едни и същи. Ала, ако погледнем от друга гледна точка, можем да видим един роман за човешката доброта, решителност и желанието за по-добър живот на фона на борбата за оцеляване в един разрушен свят. Така че „Пожарникарят“ си заслужава.

„It's so fucking cheap when people say I love you. It's a name to stick on a surge of hormones, with a little hint of loyalty thrown in. I've never liked saying it. Here is what I say: We're together, now and until the end. You have everything I need to be happy. You make me feel right."


С пожелание за много хубави книги, благодаря ви за вниманието и до скоро!♥




Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил



Книги, които също ще ви харесат:
Серията „Възмездителите“  – Брандън Сандерсън
Брилянтните“ – Маркъс Сейки
Инкарсерон“ – Катрин Фишър
Полулош“ – Сали Грийн



Continue reading Ревю на „Пожарникаря“ – Джо Хил
, , ,

Нека ви разкажа за „Котаракът, който спасяваше книги“ от Сосуке Нацукава



Автор: Сосуке Нацукава
Заглавие: Котаракът, който спасяваше книги
Жанр: юношеско фентъзи, магически реализъм, философска
Оценка: 5/5




Истинска магия се крие между кориците на „Котаракът, който спасяваше книги“. Феноменалният бестселър на Сосуке Нацукава е една от най-харесваните книги за последните години, възхвалявана от специалисти и обикновени читатели. Освен непреходните теми за силата на приятелството и намирането на смелост, тази история има вълшебно въздействие върху всички, за които книгите са много повече от просто думи, напечатани на хартия.

За Ринтаро Нацуки малката книжарница за книги втора ръка, стопанисвана от дядо му, е най-прекрасното място на света - идеално убежище за едно самотно и плахо момче. Тук тийнейджърът е прекарал много щастливи часове в четене на литературни шедьоври. След смъртта на дядо му обаче нещата коренно се променят и Ринтаро е на път да затвори уютното магазинче.

Един необичаен посетител в книжарницата ще промени живота на осиротялото момче. Говорещият котарак Тигър се нуждае от истински любител на книгите, който да се присъедини към него за една специална мисия. Тази доста странна двойка ще се заеме със спасяването на книги от хора, които злоупотребяват с тях и ги осакатяват. Тийнейджърът и неговият пухкав приятел се впускат в три магически приключения, посветени изцяло на своята кауза. Тяхната кулминация е едно незабравимо предизвикателство – последният лабиринт, в който Ринтаро трябва да действа сам...

Вълшебна притча за четенето и за безграничната сила на книгите, „Котаракът, който спасяваше книги“ очарова, забавлява и провокира размисъл у всеки. Нацукава предизвиква суперлативи не само с богатата си литературна култура, но и със смелостта да каже открито онова, от което страдат не само книгите, а и застрашеният свят на духа изобщо. „Любителите на литературни шедьоври и на книгите като цяло ще се прехласнат от уроците, които Ринтаро научава, а и самият той ни учи на толкова много неща… Котки, книги, младежка любов и приключения: в тази книга всеки читател ще намери по нещо за себе си“. Това е коментарът на „Kirkus Reviews“.

Романът на Нацукава връща вярата в доброто, а четенето му е сравнимо с усещането от топла прегръдка, дарява ни досег с нещо наистина прекрасно. У нас книгата излиза с авторски илюстрации, одобрени лично от самия автор. Те са дело на Биляна Василева-Билка. Биляна е завършила художествената гимназия „Илия Петров” и НХА, в момента живее и работи в Лос Анджелис, където се е посветила не само на изящните изкуства, но и на киното.




    Приветствия в моя блог, читатели!
  Направо ще започна с това, че „Котаракът, който спасява книги“ е едно от най-хубавите заглавия, които съм чела в последно време. Това е от онези книжки, които са супер сладички на вид, тънички, лековати и същевременно ти дават един такъв неописуем уют, докато ги четеш. Но и няма как да пропусна да отбележа и подсладеният слой философски тематики, които засяга с сюжета си. Още повече, че това е книга за книгите и любовта към тях, а има и котка, която на всичкото отгоре и говори. Няма как такава история да бъде пропусната просто.

„Книгите ни учат как да обичаме другите.“

    За първи път попаднах на Котаракът, който спасява книги в социалните мрежи и моментално ми хвана окото с вида си. Изданието е прекрасно, а илюстрациите още повече. Самото оформление е достатъчно, за да те накара да разтвориш страниците и да ги преполовиш за ден.
    Историята се развива постепенно, без сложни странични действия и нещата се случват плавно едно след друго. Няма нищо неочаквано и именно от там идва онзи уют и комфортност, които книжката излъчва. Ако си търсите четиво, с което да прекарате пътуването си или лежерните уикенди, именно „Котаракът, който спасяваше книги“ е вашата книга. Няма нищо сложно в историята, но пък има и за какво да се замисли човек.

„Ако книгата ти се струва трудна, то е, защото в нея има нещо, което е ново за теб. Всяка трудна книга ни поднася ново предизвикателство.“

    Дори бих казала, че засегнатите теми са до голяма степен проблемите на модерното четене. Имаме няколко различни т.нар. злодеи, срещу които Ринтаро и котаракът се изправят, изобразяващи проблеми като четенето само за бройката, вместо за удоволствие; бързото четене отгоре-отгоре и издаването на безброй много нови и модерни книги с цел бизнес, вместо качество на литературата. Ринтаро е избраникът, който ще продължи философията на своя дядо и ще запази класическите шедьоври на мода. Виждаме как един младеж се бори с новото, комерсиализирано време.

    Тук ще добавя, че Ринтаро и котаракът Тигър са неочаквано добра комбинация. Напомнят ми на Луси и Аслан от „Нарния“, само където Тигър е малко по-саркастичен. Признавам, че в началото имах различни очаквания за развитието на сюжета. Очаквах Ринтаро да си е въобразявал цялата история с котакара след травмата от това да загуби близък човек, но присъединяването на Сайо към отбора промени изцяло развитието на сюжета. Така ми харесва повече.


    Покрай спасяването на книгите главният герой Ринтаро Нацуки преживява множество личностни перипетии, които го променят. Благодарение на новите си приятели Тигър и Сайо, Ринтаро излиза от своята зона на комфорт. Безупречното изобразяване на един типичен интроверт ми е до болка познато и напълно преживях притесненията на Ринтаро, както и внимателното преминаване отвъд бариерата на безопасното балонче, в което е живял винаги. Авторът е успял с лекота да пресъздаде всичките тези нюанси, както и като цяло в тези едва 208 странички да нарисува толкова цветна картина от живота на момчето. Само с няколко мънички детайли и разговори можем да разберем много за Ринтаро Нацуки и това кой е той. А покрай това, можем да научим и някой друг урок за самите нас...

„Притискани от ежедневието, ние сме толкова заети със себе си, че преставаме да мислим за другите. Когато човек изгуби субственото си сърце, губи и способността да чувства чуждата болка. Хората започват да лъжат, да причиняват мъка на другите, да ползват по-слабите като стъпала, по които да се издигнат... престават да чувстват каквото и да било. Светът се препълни с такива хора.“




„Не е вярно, че колкото повече четеш, толкова по-добре опознаваш света. Без значение колко познания ще натъпчеш в главата си, ако не мислиш със собствения си ум и не стъпваш на собствените си крака, тези познания винаги ще си останат чужди и безпредметни за теб.“


    Котаракът, който спасява книги ми дойде като глътка свеж въздух. Цялата я облепих със стикерчета за цитати и със сигурност ще се препрочита. Не вярвам да се хареса на всекиго, защото има малко детинско представяне на историята, но пък именно там е и чарът на цялото издание. Определено ви я препоръчвам, особено ако обичате книги, котки и приключения. 


С пожелание за много хубави книги, благодаря ви за вниманието и до скоро!♥



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Dash and Lily's Book of Dares - Rachel Cohn & David Levithan



Continue reading Нека ви разкажа за „Котаракът, който спасяваше книги“ от Сосуке Нацукава
, , , ,

2021 на кинолента и книжен отчет (Акценти 2021)




2021 – годината, в която се случи всичко...

Добре дошли на годишните акценти на The Book Pub!




    За много години, читатели!
   Ето, че с последните дни на декември и изминалите светли празници, започваме да виждаме зад ъгъла прииждащата нова година и да поглеждаме през рамо какво сме оставили зад себе си. Обичам да правя тези годишни акценти и равносметки, защото си припомням много скъпи спомени, мили моменти и хубави книги. Радвам се, че година след година винаги има за какво да бъда благодарна, независимо че 2021 година беше напълно щура при мен и ме завъртя едва ли не на 180 градуса, но те хората са си го казали: New year – new me и донякъде точно това се случи и при мен.

    Радвам се, че най-накрая излязох от комфортното си балонче и се накарах да направя неща, които никога преди не бих. Но то си и личи по активността ми тук колко време ми оставаше за четене и писане. Това ще бъде едно от новогодишните ми желания за 2022 година, а именно да имам време да чета и пиша, защото четенето ми тази година главно се случваше във влака и в няколкото откраднати минути, докато пътувам за работа [ако не ми се спи прекалено]. Дори опитах да слушам аудио книги, докато пътувам, но просто не е моето нещо като че ли... много се разсейвам и забравям да слушам. Иначе дори писах курсова работа на тема „Аудиокнигите в България“ и имам намерение да развия изследванията си дори още повече по време на следването си.
    И докато сме на темата с четенето ще вметна, че този път ще съединя двата отделни поста – акцентите и книжния отчет – в един. Тази година прочетох 30 книги, като голяма част от тях са от Върховната колекция комикси на Марвел, за които няма да ми стигне лимита за символи тук да опиша колко им се радвам. Взимам всеки нов брой с детско вълнение и обожавам илюстрацията, която се сформира от гръбчетата. [и, ох, как нямам място вече за тях...]

    Като изключим книжните ми „приключения“, годината се оказа много плодовита от творческа страна. Ако ме следите по-отблизо, трябва да знаете, че обичам да пиша. [ще сложа линкове накрая на поста] Смело твърдя, че вече имам материал поне за две стихосбирки, но това, което ме спира да ги споделям, е че са доста интимни. Но от друга страна, разписах и няколко разказа, като един от тях дори беше награден със специална награда в конкурса за национална литературна награда „Георги Черняков“ – 2021 г. Съвсем без очаквания пратих своя разказ и дори бях забравила за конкурса, когато, седмица преди награждаването, получих изненадващото обаждане по телефона. Наистина беше много емоционално за мен, защото за първи път моя творба бе призната от някого, който не е семейство или приятел. Неповторимо! И тук ще си пожелая през новата година да имам и повече време за писане и творене. ♥     

    Сега, предлагам да ви покажа какво прочетох тази година. Била съм и по-доволна, но нали и преди си пожелавах да чета повече комикси, та, ето, тази година направо разцепих с комикс заглавията, които преобладават в моя списък. А заглавията, които не успях да дочета тази година – „Царство от мед“, „Пожарникарят“ и „Сънища“ на Виктор Меламед, ще са за отчета догодина. Иначе може да погледнете и моята 2021 година в книги в Goodreads, ако желаете. [нужна е регистрация в сайта] 
    
    Сега предлагам да ви покажа какво прочетох:




Прочетено през 2021 г.

  1. Shadowdance #1: Киберпънк
  2. 12 фантастични разказа с неочакван край – Делян Недев, Стоян Новаков
  3. A Cuban gurl's guide to tea and tomorrow – Laura Namey
  4. Малки жени – Луиза Мей Алкот
  5. The modern guide to witchcraft – Skye Alexander
  6. Разбити сърца – Колийн Хувър
  7. Изпитание за невинните – Агата Кристи
  8. Азбучни убийства – Агата Кристи
  9. Книга за духовете – Спайдъруик #1 – Тони ДиТерлизи и Холи Блек
  10. Финал – Каравал #3 – Стефани Гарбър
  11. Виждащият камък  – Спайдъруик #2 – Тони ДиТерлизи и Холи Блек
  12. Призрачната гондола – Джани Родари
  13. Хелбой: Семето на Разрухата – Майк Миньола
  14. Върховна колекция Марвел комикси – от брой #8 до #23


Класациите на 2021 г.


~Любими книги 2021 г.~

  1. Малки жени – Луиза Мей Алкот
  2. Зомбита (Върховна колекция Марвел #18)
  3. Вижън: Нещо близо до човек том 1 (Върховна колекция Марвел #27)


~Любими филми и сериали 2021 г.~

  1. Spider-man: No Way Home 
  2. The Big Bang Theory
  3. Last Night in Soho
  4. Cherry

    Няма какво да споря със себе си, новият Спайдър-мен е топ любимият ми филм от тази година. Имах очаквания, ала той дори ги надмина! И именно затова го обичам, даде ми всичко, което исках, че дори и повече. И да, знам че „Теория за големия взрив“ не е от тази година, но го включих, защото именно през тази година завърших сериала и ми е един от най-любимите на всички времена. А колко много се припознавам в Шелдън не е истина... ха-ха

    Та, това е от мен за изминалата година. Сега ще се отправям към галерията ми със снимки, за да си подготвям и годишния албум, пък от фотото да му мислят с моите пристигащи 250+ снимки. За финал ще споделя някои от акцентите #2021 с вас:


Интересен залез
Интересен залез

Първо пътуване с влак, линия София-Варна

Залив „Болата“

Мидички от централния плаж във Варна

Концертна гилдия

Емоции в Бургас

Spice Music Festival 2021

Chill vibes

Есенен мраз

Избухващ изгрев по софийски

Отново на кино!
  

 Благодаря ви, че се отбихте в блога ми! Желая ви едни прекрасни празници и успешна 2022 година! Нека всичко, което пожелаете, да ви се сбъдне, защото го засужавате!
До скоро от мен! ♥



Полезни линкове:

Моят Goodreads профил
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
Творческият ми блог (поезия и други писания)





Continue reading 2021 на кинолента и книжен отчет (Акценти 2021)