,

Хубавите неща от „Разбити сърца“ – Колийн Хувър



*книжно ревю без спойлери*

Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Разбити сърца
Жанр: любовен (тийн) роман
Оценка: 3,5/5




Eдинствените неща, които родителите на Бея Грим са й дали, са живот и мрачна фамилия. След като сама си е проправяла път в живота досега, тя е готова да поеме към по-добро бъдеще, постъпвайки в колеж. Само два месеца я делят от новото ѝ начало и миналото, което отчаяно иска да загърби.
Но неочакваната смърт на майка й я оставя без подслон и тя е принудена да прекара лятото на полуостров в Тексас, с баща си, когото почти не познава. Бея планира да остане незабележима и просто да изчака летните месеци да отминат. Но новият ѝ съсед, Самсон, се оказва препятствие в плана й.
На пръв поглед Бея и Самсон нямат нищо общо. Тя е живяла в бедност, той е от богато семейство с привилегии. Но връзката, която се заражда помежду им, е почти мигновена и твърде дълбока, за да могат да я отричат. Бея и Самсон се съгласяват отношенията им да не стават по-сериозни от обикновена лятна авантюра и да останат на плиткото. Но се задава течение, което ще завлече сърцето на Бея в океана…
 




    Приветствия в моя блог, читатели!
    Лятото винаги ме кара да посегна към нещо любовно. В случая това се оказа Колийн Хувър и книгата й „Разбити сърца“. Класика, нали? Хувър се е превърнала в мой идеал относно любовните истории, подплатени с нещо по-философско и сериозно, което си личи най-много в книги като „Никога повече“, „Най-доброто в теб“ и „Жестока любов“ например. [все мои топ фаворити] Колкото и да им се лепва етикет „любовни романи“ или „чиклит“, от тях може да се научи и размисли много.

    Разбити сърца“ на свой ред също засяга много важни общочовешки теми, най-важните от които са за зависимостите, страхът от влюбването и привързването, и [естествено по хувърски] проблемите при семейните отношения. Като цяло книгата ми хареса, особено за този период на годината, когато ти се чете нещо „леко и бързо“. Забелязвам, че напоследък Хувър залага на предвидимите истории и дори използва някои типични похвати за този жанр, но пък винаги онази социална врътка прави книгите й отличителни.

    Трябва да споделя няколко думи и относно главната героиня. Бея е много пречупен персонаж, изживяла е всякакви гадости в живота си, а е едва завършила гимназия. Онеправдана, но и инатлива, тя предпочита сама да се справя в живота, без помощта на когото и да било, за да избегне съпътстващото помощта чувство за благодарност или нуждата за връщане на услугата. Единствено, защото си е патила толкова много от това. В протежение на цялата книга виждаме как лека-полека Бея се изцелява от своите лоши навици и вътрешни белези с помощта на своите нови близки хора. Хареса ми как, когато Бея вече си мислеше, че е на дъното, съдбата реши да й даде шанс. И така тя се сдоби с дом, семейство, нова любов и като цяло цел в живота си.


„Добротата не прониква така дълбоко под кожата ти, както злото. То напластява в душата ти толкова много мръсотия, че колкото и да търкаш, не можеш да я изтриеш. Остава завинаги в теб и аз имам чувството, че хората още от пръв поглед виждат колко съм увредена.“


    Бих казала обаче, че извън тези неща, Бея е доста клиширана тинейджърска героиня. Тя се захласва по първото „недостъпно“ момче, което вижда, и от там насетне можете лесно да се досетите какво се случва. Точно това [така да го нарека] клише ми завъртя очите на няколко пъти, но поне има причинно следствена връзка защо тя постъпва по този начин. Предполагам, че след като цял живот е била лишена от любов, ще се опита да я потърси на най-лесното място.


„Понякога вярвам, че характерите се оформят повече от причиненото зло, отколкото от добротата.“


    Някак този път не усетих същото задълбочено изграждане на персонажите, което пък може и да е причината, поради която прочетох книгата толкова бързо. Те просто... присъстваха в историята. Като че ли най-много от героите ми допадна доведената сестра на Бея, тя разчупваше атмосферата и придаваше нещо свежо към депресията й. А и упора също.

    Като цяло очаквах „Разбити сърца“ да бъде една идея по-емоционална история, но пък съм и доволна, че не ме натовари толкова много. Малко ми напомня на „Без Мерит“, но подчертавам думата малко. Книгата си е типично тинейджърска и ще се хареса на по-младата аудитория, като също така [за разлика от други книги на Хувър] са спестени и любовните сцени. Напомням, че сюжетът се развива на плаж, често се наблюдават изгревите и залезите, а главната двойка е просто перфектно подбрана в смисъла един за друг. ♥
    Ще завърша ревюто си с още няколко цитата от книгата:


„Мисля си, че когато ти самият си ужасен човек, да откриваш най-лошото в другите, се превръща в нещо като тактика на оцеляване. Изцяло се съсредоточаваш в тъмнината в душите на другите с надеждата да прикриеш истинската сянка на собствения си мрак.“

***

„Можеш да запълниш живота си с хубави неща, но хубавите неща не запълват дупките в душата ти.“




Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Девети ноември“ – Колийн Хувър
Любов в стихове“ – Колийн Хувър
Може би някой ден“ – Колийн Хувър
Завинаги мое момиче“ – Хейди Маклоклин
Неочаквано едно лято“ – Джули Джеймс



Continue reading Хубавите неща от „Разбити сърца“ – Колийн Хувър
, , , ,

Агата Кристи през юли 2021 – юлско книжно предизвикателство

 

Приветствия в моя блог, читатели!

    Дойде времето да второто издание на миналогодишното ми книжно предизвикателство „Агата Кристи през юли“ или познато в хаштаговете като #агатапрезюли. Спомням си как, още когато миналото приключи, нямах търпение да дойде следващото. Вече съм готова със списъка с книги, които смятам да прочета и съм в стартова позиция!

    Ако тепърва ще се запознавате със случващото се, то следващите редове са за вас, а пък, ако сте вече ветерани, може да прескочите към последните абзаци.


Какво е #агатапрезюли?

    Това е книжно предизвикателство, което продължава цял месец (юли). Можете да се включите като прочетете една книга на Агата Кристи, а можете и да направите така, че да четете само нейни книги през целия месец. Няма правила относно последователността или бройката, единственото правило е, че се четат книги от кралицата на криминалните романи.


Къде се провежда предизвикателството?

    Можете да се изявите в социалните мрежи, като слагате хаштаг #агатапрезюли на постовете си както в Инстаграм, така и във Фейсбук. Също така може да се включите в групата на събитието, където ще можете и да споделяте интересни материали, които сте открили. [за всичко ще има линкове в края на статията]


    Тук ще вмъкна част от книгите, които прочетох за миналото предизвикателство, както и останалите, за които съм писала ревюта в този блог:


Десет малки негърчета“ – това бе първата книга на Агата, която прочетох. Смятам, че се оказа хубаво запознанство с творчеството на Агата, а това, че се оказа standalone роман е хубава случайност. Сюжетът те кара да се съмняваш във всекиго, а накрая отговорът [както при всяка друга нейна книга] ти идва от никъде, както се казва.

Убийство в Ориент експрес“ – все още си остава любимата ми нейна книга и си търся някоя, която да я обори. Миналото лято не успях да намеря достоен противник, затова се надявам през тази да попадна на също толкова добър роман. Това е книга, в която на всяка страница се случва нещо. А финалът... ще ви остави без думи. О, и не препоръчвам филма. :)

Смърт край Нил“ – определено поднася една особена египетска атмосфера, но не ме впечатли толкова, колкото ми се искаше. Отне доста време, за да се развие сюжета и няма особено много динамика. Не е лоша, особено за през лятото [защото е такава тематиката, нали...], но преди нея ви препоръчвам други заглавия. По сюжет прилича на „Убийство в Ориент Експрес“, защото хората са затворени на едно място [в случая в корабче] и всичко се случва на него.

Аферата в Стайлс“ – това е дебютният роман на Агата Кристи, с който ясно се вижда и основната рамка на всеки следващ неин шедьовър. Запознаваме се и с едни от основните персонажи в нейните книги – г-н Хейстингс и обичният ми Еркюл Поаро! Уви, не се впечатлих толкова много от „Аферата в Стайлс“, колкото очаквах. Личи си, че Агата се е развивала постепенно в творчеството си, но това го разбирам вече след няколко нейни прочита. Оценката ми за тази книга е 3,5 звезди.

Убийство на игрището за голф“ – ето тази книга вече е пълно удоволствие за четене! Вторият роман на писателката си има всичко нужно, че и даже любовна история. Бих казала, че сюжета е приятно разчупен, но и с достатъчно количество съспенс. А ако харесвате филма „Вади ножовете“, то това е книгата за вас, защото много напомня на него. Да, това е книга, която бих препрочела и с лекота я оцених с пълен брой звезди, че даже и повече бих й дала, стига да можех. 


    От скорошния базар на книгата успях да си намеря някои нови заглавия, с които да допълня [изключително] скромната си колекция от криминални романи. Този път няма да споделям предварително какво смятам да чета, но пък в букстаграма си ще ви споделям възможно най-често за напредъка си. Единствено ще се опитам отново да вървя по хронологичен ред на издаване на романите. Ще се радвам да споделите дали вие сте си набелязали някои определени заглавия за предизвикателството. ♥ 

Очаквам отзивите ви и ви благодаря, че отделихте от времето си! До скоро!♥


Линкове:

Групата на събитието във Фейсбук

Моят букстаграм – @anniebookstories

Фейсбук страницата на блога

Хронологичен списък с романите на Агата Кристи [по години на издаване]



Continue reading Агата Кристи през юли 2021 – юлско книжно предизвикателство
, , ,

Притеснява ме светът... vol. 2 – не се вписвам.




    Привет, читатели!...това ще бъде дълго.

    Не сме се виждали от много време в този блог. И от още по-дълго не сме се засичали по подобна дискусионна тема. Затова ще започна този пост с малко история. През 2018 г. публикувах една много лична статия със същото заглавие – „Притеснява ме светът...“. В нея ви споделих как се чувствам сред хората, които ме заобикаляха по онова време, в гимназията, когато бях на осемнадесет. За някои хора, когато чуят думите „осемнадесет години“, ще си помислят, че това са достатъчно години, за да си напълно осъзнато човешко същество с идея какво искаш от живота. Да, но всъщност не е точно така. На осемнадесет/деветнадесет ти тепърва навлизаш в света на големите, преди това мирогледът ти е бил толкова тесен и ограничен, че когато излезеш навън, сякаш си поемаш глътка нов въздух, който понякога пари. И дори да си се подготвял, не можеш да го усетиш, докато не го изживееш. Така се почувстах и аз.

    Когато дойде университетът сякаш започнах да откривам много нови аспекти на живота, а и на самата мен. Видях какво означава това да се чувстваш пълноценен и то не само на себе си. Две години и половина след написването на онази статия аз съм тук със същите [но не точно същите] виждания за света. Малко са подобрени. Ъпгрейднати. Допълнени. Изпитани и преживяни. [...Боже, минаха две години и половина...] И наскоро ми напомниха за съществуването на тази статия, която бях забравила. Препрочитатено й след толкова време ми върна много спомени и усещания, за което благодаря. В такива моменти осъзнавам колко много съм надградила и си казвам... Хей, всъщност не си си изгубила съвсем времето. Виж къде си и накъде отиваш! Има смисъл!

    Каквото се отнася до мен самата, бавно, но славно се трансформирам в човека, когото искам да бъда. Стремя се именно в това – да надграждам и подобрявам себе си. А и също да бъда щастлива, а това напоследък коства доста усилия. [благодарна съм на хората, които ми помагат да го постигна] Преди се опитвах да угодя на всички, независимо дали това ще ми коства моето лично (не)разположение. Винаги съм изслушвала, давала съвети, помагала и съм се опитвала да задържам връзки с хора, които очевидно бяха свикнали само аз да се грижа за това да сме близки. Наслушала съм се на толкова много истории и проблеми, че... по едно време се чувствах като кошчето за отпадъци на всички. За хората, които ме познават лично: вероятно ще си помислите, че специално визирам вас, но всъщност всекиго изсипваше всичките си токсини в мен. След като хвърляха всичко там, на тях им олекваше. Аз попивах всичко, включително и преживяванията... Не знам до колко е релевантно, но запознати ли сте с емпатите? Те са като емоционални гъби и аз, също като тях, поемам цялото напрежение, но и го оценявах [както всичко в живота си], защото това бе ценен житейски опит от първа ръка. След това обаче осъзнах, че макар и с този житейски опит в базата си от данни, аз мога отново да взема грешните решения, защото животът е непредсказуем и не знаеш какво ще ти се случи утре. Тъпках се с чуждите проблеми излишно в повечето случаи...

    Едва тогава реших да променя нещо в себе си. И присвоих доза егоизъм, защото започнах прекалено да страдам психически. Товарих се. Но дори и с това ми решение, е трудно да се очистя от навиците. Нещата стават малко по-малко. И тогава виждаш колко хора всъщност истински държат на теб. И колко ще се потрудят да те задържат в живота си така, както ти си се трудил преди, за тях. Но тогава страдаш още повече от преди, защото боли. И... става порочен кръг. Нито така, нито иначе. Изводът: бъди си достатъчен сам за себе си. А процесът това да стане не е бърз и лесен, няма да ви лъжа, но в един момент проумяването, че си успял, е най-награждаващото нещо. Осъзнаваш, че не зависиш от никого – ничие одобрение, мнение, внимание или присъствие, за да си добре.

   Вметка: Знам, че в предишната си статия говоря против точно хората от тип „егоисти“, но, моля, направете разликата между човек егоист, който прави всичко за своя изгода, и такъв, който избирателно подбира нещата в ежедневието си, за да си предпази психиката. Бъдете широкоскроени, гледайте на нещата от по-високо и не се впрягайте. Ако е писано, ще стане. Ако не с този човек, ще е с друг... Всичко се нарежда и все още го вярвам. Понякога процесът на достигане до целта може да бъде изключително гаден, но и малките крачки са нещо! Няма как – осъзнах това – има моменти, в които трябва да се стискат зъби. И винаги, винаги, трябва да бъдеш добър човек...

    Започна да ми се изяснява. Светът, имам предвид. Има едни повтарящи се модели на характери, които ги има навсякъде. Персонажите от гимназията [споменати в първата статия от тази рубрика] се появиха и в университета, но вече не ми правят впечатление, защото други важни неща ги заместиха. Същите хора, които не знаеха защо са в училище, сега не знаят и защо са в университет. Защо аз да се затормозявам с това? Има много други хора, с които да завържа разговор, да се сприятеля и да обменя опит. Хора, които ги нямаше в гимназията, но ги намерих сега, когато бе писано. И именно това вероятно ме спаси от онова отчаяние. Макар че отчаяние е силна дума при положение, че съм мечтател и винаги очаквам доброто да се случи. 

    Мисля си го така: ако нямаше лоши и тъжни моменти в живота ни, то нямаше да оценяваме хубавите моменти, в които само това, че сме окей е достатъчно, за да си щастлив.

    Определено не се вписвам, но съм тук. И намирам съмишленици.


    Мога още много да философствам. И, ако сте стигнали до тук, благодаря ви, че отделихте време. Тези писания вече стоят в чернова няколко месеца, и сега, докато седя на най-отдалечената самотна маса в един столичен мол и си пия от хубавото фрапе, се усмихвам. Не защото животът е прекрасен и невероятен, изпълнен с щастие и тем подобни. А защото е цветен, балансиран и пълен с възможности. Както винаги ще има и светла и тъмна страна на Силата. ;)  


Благодаря ви още веднъж за вниманието и се извинявам, че не публикувам често из блоговете си. Бъдете щастливи!♥


Последвайте ме в Instagram:

@anniebookstories – букстаграм

@annie.yovan – писателски профил

Писателският ми блог „Ани Йован и писания





 

Continue reading Притеснява ме светът... vol. 2 – не се вписвам.
, , ,

Малкото голямо щастие в „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът (книжно ревю)


*книжно ревю без спойлери*

Автор: Луиза Мей Олкът
Заглавие: Малки жени (#1)
Жанр: исторически роман, класика
Оценка: 5/5




Малките жени с големи мечти


Има романи, които успяват да си пропряват път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения.

Омайният разказ за красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми

Учат ни да се вглеждаме в себе си, да обичаме и да намираме сили, дори когато всичко изглежда неизбежно загубено. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.




    Приветствия в моя блог, читатели!
    Няма как да не сте чували за „Малки жени“ по един или друг повод. Освен книга има и няколко сериала и филмови екранизации, на които можете да се насладите точно толкова, колкото и на книгата. От много години „Малки жени“ стои в полезрението ми и съм чела много отзиви за нея. В крайна сметка си поръчах едно красиво издание [на английски език], което е просто удоволствие за сетивата. Има красива корица, мирише на библиотека, хартията и оформлението на текста са чудесни, а допълнителните материали в края ми стоплиха душата. Надявам се да успея да открия и останалите издания от тази поредица, за да си направя колекция.

   Да се върна към самата история.
   Романът има какво да предложи на всеки читател, а най-хубавото е, че може да се чете от абсолютно всички, независимо от пол и възраст! Ако трябва да избера няколко думи, с които да опиша „Малки жени“, то това ще бъдат: семейство, сестринство, любов, мечти, дом, приятелство и признателност. Книгата просто те кара да се чувстваш у дома си.♥


“...the love, respect, and confidence of my children was the sweetest reward I could receive for my efforts to be the woman I would have them copy.”


    Всеки един от героите има какво да предложи, още повече, че няма персонаж, който да остане назад относно развитие. Всички претърпяват някаква трансформация преди финала на книгата. В началото лесно свикваме с присъствието им и характерите им, защото те са някак познати, но и интересни като комбинация. Страшно ми хареса това, че в семейство Марч са събрани толкова различни по характер момичета, а всъщност са обединени от обичта си една към друга. Тяхната майка вдъхва уважение и дори малко страхопочитание, че успява да успокои и да сложи ред в цялата къща и да я превърне... ами, в дом. Тя е човекът, който държи юздите на своите дъщери и винаги ги заземява, когато тръгнат да летят прекалено високо. Помага им да разберат живота, както всяка една майка трябва да прави.


“I think she is growing up, and so begins to dream dreams, and have hopes and fears and fidgets, without knowing why or being able to explain them.”


    Имах чувството, че се сприятелих най-много с Джо като персонаж, но идеално разбирах всяка една от сестрите. Не бих казала, че най-много се свързвам точно с Джо обаче, а по-скоро, че виждам част от себе си по отделно във всеки герой. Затова и не мога да си избера любимка, всяка една от тях има своите добри и лоши качества, точно като пълнокръвен човек. Хубаво е да видиш как момичетата от първите страници и почти-жените на финала преминават през различни събития, от които придобиват житейски опит. Буквално читателят наблюдава как сестрите Марч растат.


    Затова и с малка доза тъга затворих книгата, просто не исках да свършва. Напомня ми на самата мен, на сестра ми и на моето семейство; напомня ми как всички растем и това е неизбежно. На пръв поглед една такава безобидна, дори малко детска книга, може да те накара да се замислиш уж в прости и очевидни неща, които всъщност са в есенцията на живота и всеки човек преминава през тях – иска или не. Присъства смесицата от сладко-горчиви моменти, затова не си мислете, че това е една прекрасна приказка през цялото време.
    И все пак. Изводът е, че Малки жени“ ще се чете отново. Има нещо в тази книга, която й придава универсалност. И просто искам да преживея всичко наново!


“life and love are very precious when both are in full bloom.” 


    Искам да вметна, че подкрепям идеята за бунтарката Джо. Обаче не подкрепям идеята, която се насажда от всички останали женски персонажи за това, че момичетата трябва да бъдат винаги красиви, скромни и да си стоят вкъщи, разчитайки на чуждите финанси. Зарадвах се, че Джо излиза от тази схема, че продава писанията си и дори косата си, за да помага на баща си. Тя винаги гледа да е в полза на своето семейство и винаги ще каже това, което мисли. Докато останалите сестри се оплакваха [понякога и само мислено, но все пак...] за своите стари и обикновени дрехи, което не намирам за правилно.

    Смятам, че тази книга е едно от задължителните четиво за всеки читател. „Малки жени“ ще успее да ви омагьоса и да се намести за дълго време в сърцата ви. Обожавам всичките цитати в книгата, а контекстовите житейски уроци ги намирам за много смислени, особено когато са свързани с това да бъдеш щастлив, добър и признателен за това, което имаш.


Благодаря ви за отделеното време и до скоро!♥




Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Семеен албум – Даниел Стийл
Богат, беден – Ъруин Шоу




Continue reading Малкото голямо щастие в „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът (книжно ревю)
, ,

Ревю на „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков.



*книжно ревю без спойлери*

Автор: Делян Недев и Стоян Новаков
Заглавие: 12 фантастични разказа с неочакван край
Жанр: разкази
Оценка: 3/5




Делян Недев и Стоян Новаков разказват истории от бъдещето, което вече се е случило …
… и когато приключите с книгата, уверете се, че и тя е приключила с Вас. После загасете осветлението.

Какво се случва, когато:
Активисти от бъдещето поискат от Марк Твен услуга;
Една от паралелните вселени реши да подчини всички останали;
Комендатът на Аушвиц облече костюма на Дядо Коледа;
Двама млади програмират изпитание за любовта си;
Баща и дъщеря преследват паразити, живеещи в сънищата;
Младо семейство най-после е получило Направление за Ваканция?




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Книгата, която този път ще ви представя, е „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков. Заглавието й говори доста красноречиво за съдържанието, което се побира в кратките 137 страници. Книжката ми дойде доста добре и даже тематично след прочита на Shadowdance #1: Киберпънк, което е списание за фантастика, футуристика, пънк и тн. Така че напоследък все съм на такава фантастична вълна. Като цяло този сборник с разкази се чете много лесно и бързо, не е ангажиращ и бих казала, че с него човек лесно може да разпусне след тежък ден.


 Темите, които се засягат в разказите, могат да се обобщят до вероятното близко бъдеще и виртуалната реалност. Без съмнение всеки разказ завършва неочаквано, някои от тях повече от други. Лично на мен най-много ми допаднаха разказите „В един идеален живот“ и „Ева“, докато с повечето от другите не мога да кажа, че се спогодихме, затова и давам 3 от 5 звезди като оценка в goodreads. В тях (разказите) нямаше толкова разчупеност в сюжета и на места ми се сториха молко мудни. Но определено виждам почва за развитие в тези разкази, особено ако се развият като по-дъблоки истории.

 Вече съм по-запозната с фантастиката и киберпънк жанра и оцених тази наклонност на историите тук. Виждаме виртуална реалност, андроиди, технологии и като цяло бъдещето, което вероятно е точно зад ъгъла и ни очаква. Бих казала, че идеите в книгата са доста често срещани и няма нещо, което да е изненада от тази гледна точка, но ми допадна начина, по който са представени. Така че, ако си падате по такива неща, ще намерите книгата за лежерно, но и доста стегнато написана, тъй като не се навлиза в дълбочина в темите, а като че ли само се плъзга по повърхността...


 Но със сигурност в последно време има напредък в българските short stories и тази част на жанровия спектър, затова се радвам, че имах възможността и удоволствието да прочета книгата. А авторите със сигурност имат още какво да ни покажат! 

 12 фантастични разказа с неочакван край“ е книжка, която може да прочетете за един ден и на един дъх. Препоръчвам ви я, ако харесвате лесните за четене истории и ви е любопитно да прочетете нещо от родни писатели. Не очаквайте нещо главозамайващо, но съм сигурна, че ще се насладите на разказите, защото всеки ще намери нещо за себе си сред тях.

Благодаря сърдечно на авторите за предоставената книга и на вас, читатели, за вниманието! До скоро!♥





Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Брилянтните – Маркъс Сейки
Инкарсерон – Катрин Фишър
Трансформации – Благой Иванов



Continue reading Ревю на „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков.
, , , , ,

Готови ли сте за ударна доза киберпънк? – Ревю на „Shadowdance #1: Киберпънк“.




Автор: Колектив
Заглавие: Shadowdance #1: Киберпънк
Жанр: пътеводител за киберпънк жанра с екстри
Оценка: 5/5



ShadowDance“ съществува онлайн вече почти 20 години, а тази антология на тема „Киберпънк“ е неговият най-мащабен проект. Феновете на фантастиката ще могат да се потопят изцяло в този вълнуващ и постоянно променящ се жанр.

Изданието включва:
Подробен литературен профил на бащата на жанра, Уилям Гибсън;
Шест киберпънк разказа, сред които четири разказа от български автори, както и нов превод на жанровия шедьовър на Гибсън – “Зимният пазар”;
Исторически и критически обзор на жанра; превод на ключово есе от неговия най-голям проповедник – Брус Стърлинг; статия за творчеството на един от най-важните посткиберпънк автори – Нийл Стивънсън;
Статии за съседните на киберпънка литературни области: хибридните „пънк“ жанрове, в които машинното се среща с парни двигатели, елфи, постапокалипсис и екологични движения; трансхуманистката фантастика; източноевропейския “хуманитарен” киберпънк на Виктор Пелевин, Сергей Лукяненко и Иван Попов;
Обширни обзорни статии за киберпънка в киното, телевизията, комиксите, видео и настолните игри; по-задълбочени погледи към заглавия като “Блейд Рънър”, “Shadowrun”, “Deus Ex” и “Ghost in the Shell”;
Текстове за още много сродни с киберпънка теми: синтуейв и фючърпоп музиката и влиянието на Дейвид Боуи върху жанра; взаимоотношенията между Япония и киберпънка в популярната култура и реалността; киборгите според съвременната феминистка и постхуманитарна социология.

Автори: Андрей Велков, Брус Стърлинг, Жени Колева, Николай Тодоров, Сара Елис, Светослав Тодоров, Уилям Гибсън, Хараламби Марков, Чарли Паркър и екип на списание ShadowDance

Илюстрации: Дияна Нанева, Драгомир Димитров, Ива Стефанова, Исмаил Инджеоглу, Самуил Терзиев, Тодор Христов




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Този път ревюто ми ще бъде за едно необичайно и същевременно супер интересно четиво, което не може да се определи само с една дума. Списанието „Shadowdance #1: Киберпънк“ събира в себе си толкова много различни материали, че можем да го наречем и енциклопедия, учебник, сборник и алманах в едно. Това е едно чудновато и носещо удоволствие издание за всичките сетива, за които можете да се сетите! А дали сте запознати до болка фенове на жанра и подобните му, или тепърва ще разучвате що за събитие е това нещо „киберпънк“ – няма значение. Това издание е за всеки!


 Трябва да отбележа, че това ревю го пиша като човек, който, преди прочита на това издание, е познавал пънк жанровете само като нещо, което съществува и горе-долу знаещ какво представляват. Главната причина да поискам да прочета списанието бе, че исках да навляза малко повече в тази сфера, която винаги ми е изглеждала много интересна и привличаща, но все така далечна. Е, до този момент.
 С Shadowdance #1: Киберпънк“ буквално се гмурнах в дълбокото. Още с първите си страници списанието умело ме поведе към дебрите на това кибер измерение. Информацията в изданието е богата и изчерпателна, но най-вече ми хареса, че е разнообразна. Материалите обхващат всичко, до което киберпънкът се докосва и има връзка с него. Това включва всичките му разновидности: киберпънк в литературата, киното, музиката, видео- и настолните игри, и още много други. Да си призная честно, изобщо не бях предполагала, че киберпънкът има толкова много разновидности и е толкова разнообразен. Буквално се оказа, че имам любими филми и анимета, които всъщност се водят от „киберпънк“ жанра и дори не съм подозирала за това. [Howl's Moving Castle; Alita Battle Angel; и др.] А също и че една от любимите ми авторки има издадени такива книги. [Холи Блек – Tithe]


 Много е полезно, че всичко е добре структурирано и разграничено на секции в целия сборник. Това помага, когато знаеш какво ти се чете, защото лесно можеш да го откриеш само него, а пък и креативно оформеното съдържание в началото допринася за естетиката на списанието. Като цяло начинът, по който е подредено и оформено всичко, е като blessing for the eyes and soul. Не стига, че самото книжно тяло е красиво и луксозно, ами и вътрешността му е на едно друго ниво на прекрасност! Дали да си призная, че това е може би единственият учебник в живота ми, който чета с такова удобовствие?... Вече го направих.

 Радвам се, че имаше дори отделни статии за автори и личности, свързани пряко с киберпънка. И под „личности“ имам предвид не само световноизвестни такива, ами дори и родни важни особи, което още повече вдигна акциите на списанието. И въпреки че голяма част от фендъма се извлича от други култури по света, е хубаво да научиш, че и в България има доста солидна база данни. Харесва ми, че в последните години тези жанрове се развиват у нас. И макар да става бавно, се случва стабилно и качествено.

 „Shadowdance #1: Киберпънк“ също така помещава и няколко разказа, за които обаче не мога да кажа, че си паснахме особено. Но все пак най-много ми харесаха разказите „Пантера“ и „Джони“. И двата имат способността да те накарат да спреш mid-sentence и да се замислиш за може би не толкова далечното бъдеще, но пък и за настоящето на фона на всичките технологии. Допадна ми перспективата на мислене на авторите. 



 Радвам се, че текстовете са написани разбираемо за хора, които не са особено запознати с дадената тема. Както при мен се случи да бъде относно видеоигрите. В края на краищата разбрах за какво беше цялата суматоха в социалните мрежи около Cyberpunk 2077. Плюс, че понаучих това-онова за всичките онези класически заглавия на игри, дето съм чувала през годините в нърд средите.
 Също така, като комикс любител нямаше как да не се изкефя точно на тази секция от списанието. Дори си набелязах някои заглавия, които със сигурност смятам да прочета. [като например “Transmetropolitan“ и “Fray“, а относно мангата на „Алита – боен ангел“ все още се колебая макар че страшно харесах филма] 

 To sum up, Shadowdance #1: Киберпънк“ се превръща в едно задължително притежание за всяка нърдска библиотека. Препоръчвам го на всеки, който малко или много има интерес към пънк жанра, фантастиката, нърд и поп културата. Не само, че ще прочетете много интересни неща и ще научите нови, ами и ще бъдете притежатели на едно съкровище. Изданието има потенциал да се превърне в една изключително ценна поредица и силно се надявам наистина да успее! Винаги съм била фен на онлайн версията му [т.е. блогът на Shadowdance] и се радвам, че сега мога да притежавам подобен техен труд в ръцете си. Желая успех в начинанията им, защото, както виждаме нагледно, си заслужават!

Благодаря на Shadowdance за изданието и на вас, читатели, за вниманието! До скоро!♥




Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Блогът на Shadowdance





Continue reading Готови ли сте за ударна доза киберпънк? – Ревю на „Shadowdance #1: Киберпънк“.