, , ,

Борбата за надмощие в „Шогун“ от Джеймс Клавел (Ревю)


   

Автор: Джеймс Клавел
Заглавие: Шогун, том 1
Жанр: исторически роман, класика
Оценка: 5/5


Това ревю може да чуете и като подкаст! :)



*книжно ревю без спойлери*


„Шогун“ е историята на англичанина Джон Блекторн, който с намерението си да стане богат и да обиколи света, попада на бреговете на Япония с полумъртвия си екипаж и много надежди. Там обаче животът му се променя коренно, защото трябва да се напасне към непозната за него култура и обичаи и да общува с хора, чийто език не разбира. Японците до самия край го смятат за варварин, както и Блекторн тях, а свадите между двете крайности са неизбежни. Блекторн научава множество уроци, става свидетел на японската жестокост и безсърдечност, но и се научава да вижда красотата в залеза, който винаги е уникален и няма друг като него. А неочакваната любов го сварва неподготвен и го изгаря поради факта, че е забранена...



 Привет, читатели!
 Просто си нямате и идея колко много ми хареса този роман! Доста време стоях пред екрана, пишейки няколко изречения и после ги изтривах, за да напиша нови, защото трябваше да ви представя книгата по възможно най-добрия начин. Както може би сте забелязали в последно време се открехнах на „по-сериозни“ книги, колкото и да не ми харесва да ги наричам така. Просто намалих любовните заглавия, което някак от само себе си се случи, а и неангажиращите двудневки също изостанаха. И нека не си мислите, че съм спряла да ги чета, те все още си ми харесват. Просто не зная на какво се дължи тази промяна и дори получих един лек книжен застой. Вероятно всичко е резултат от събитията през последните месеци или вкусът ми се променя... не зная, но тази тема ще я оставя за отделна публикация и сега ще се върна към „Шогун“.

 Още откакто навлезнах в читателското общество „Шогун“ ми направи впечатление като много хвалена книга, както и нейният автор. И така още отпреди няколко години все наблюдавам заглавието, ала едва сега посегнах да го отворя. И то защото го получих като подарък, което на свой ред сметнах за знак от съдбата. Или както японците биха го нарекли – карма. Винаги ми е харесвала японската култура и изкуство. Все пак харесвам да чета и манга и да гледам анимета, но като цяло Япония има своето историческо и културно богатство, а западняците можем само да се учим от тях.



 Та, ако се интересувате от японска култура, то „Шогун“ определено е книгата за вас. Не очаквах да попадна в толкова богато изрисувана обстановка и на толкова крайни обичай. В Япония честта и дългът са на първо място, а нарушителите се наказват строго. Смъртта в повечето случаи означава помилване, докато да живееш посрамен е истинското наказание, което твоят господар може да ти наложи. На места някои сцени ми се сториха дори гротескни, ала пък колкото и жестокост да се показва в книгата, толкова и красота и нежност има. Клавел от време на време слага сюжета на пауза, за да покаже онези прекрасни малки детайли, които ни напомнят, че живеем. Пример ще дам със самурая, който е на път да извърши сепуку (церемониално самоубийство, при което самураят умира с чест) и той поглежда към морето и благодари за всичко красиво около него в този момент. Впечатли ме, че всеки един от персонажите живее сега, не в миналото, нито в бъдещето, защото те не съществуват.


„Колко красив е животът и същевременно колко е тъжен! Колко е мимолетен, без минало и настояще, само едно безкрайно сега.“

 Но, разбира се, това не е цялата хубост на романа. Психологичните уроци са приятното допълнение към богатия сюжет. Обещавам ви много неочаквани обрати и напрегнати моменти, в които сърцето ви ще бумти докато стискате страниците с побелели пръсти, а наоколо ще свистят самурайски мечове. В „Шогун“ постоянно се случва нещо. Страниците са претъпкани със сложни схеми и многопластови действия, които се засягат взаимно. Удоволствие е да се проследи всичко това и лично на мен не ми се искаше да свършва!

 Другото, което ми допадна, бяха многото японски изрази, които Клавел вмъква в диалозите. Все пак Блекторн трябва да се научи да общува някак с японците и ние, читателите, се учим заедно с него. Дори аз запомних няколко важни думи като „хай – да“, „ийе – не“ и „домо – благодаря“. Е, няма как да знам дали ги произнасям правилно, но ми беше забавно да си представям, че говоря японски.

 Надявам се поне малко да съм подбудила желанието ви да потърсите и да прочетете „Шогун“. Това се превърна в поредната ми любима книга и не исках да свършва. Беше същинско удоволствие да се потопя в този свят на сълзите, както се изразява Марико, любимата ми героиня. Което ми напомня, че жените имат огромна роля в този патриархален модел и начинът, по който те живеят, говорят, действуват и се държат е впечатляващ. Изобщо всеки един герой прилича на съвсем реален човек и докато четях визуализирах тези персонажи пред себе си.
 Просто това е един шедьовър, който всеки задължително трябва да прочете. Всичко – от уникално красивата перспектива на Япония, богатият сюжет, пълнокръвните герои и онова хубаво чувство, което книгата оставя в теб, като се събере се превръща в „Шогун“.


Благодаря ви, че отделихте от времето си! Желая ви да попадате само на хубави книги и до скоро!



"...Шoгyн бeшe нaй-виcшия paнг, ĸoйтo няĸoй cмъpтeн мoжeшe дa дocтигнe в Япoния. Шoгyн oзнaчaвaшe въpxoвeн вoeнeн диĸтaтop. Caмo eдин oт вcичĸи дaймиo мoжeшe дa пpитeжaвa титлaтa и caмo нeгoвo импepaтopcĸo вeличecтвo, бoжecтвeният cин нa нeбeтo, живeeщ в yeдинeниe в Kиoтo зaeднo c импepaтopcĸoтo ceмeйcтвo, мoжeшe дa дaдe титлaтa.
C нaзнaчaвaнeтo cи шoгyнът пoлyчaвaшe aбcoлютнaтa влacт: пeчaтa и пpaвaтa нa импepaтopa. Шoгyнът yпpaвлявaшe oт имeтo нa импepaтopa."





Книги, които също ще обикнете:
Граф Монте Кристо - Александър Дюма
Мъртвите сибирски полета - Фиктор Фон Фалк












Continue reading Борбата за надмощие в „Шогун“ от Джеймс Клавел (Ревю)
, , ,

Разнообразната човешка съдба в „Мъртвите сибирски полета“.


   

Автор: Виктор Фон Фалк
Заглавие: Мъртвите сибирски полета - том 1
Жанр: исторически роман
Оценка: 5/5


*книжно ревю без спойлери*



Годината е 1860. Блясъкът от дворците на Нева осветява цял Санкт Петербург, а най-великолепният от всички е царският дворец, откъдето Александър II управлява цялата руска империя с желязната си ръка. Неговата безмилостна воля не се колебае дори пред членовете на собственото му семейство. Когато царят научава, че по-малкият му брат, великият княз Константин, има извънбрачно дете с дъщерята на немски барон със съмнителна история, в гнева си той изпраща и майката, и детето на заточение в ледените степи на Сибир. Сибир е дума, която предизвиква ужас в душата на всеки, а робството в каторгите му означава сигурна смърт.

Майката и детето обаче не са осъдени да потънат в забвение. Кръвта на Романови е ценна – тя може да бъде както основа за съграждане на империя, така и оръжие за унищожението ѝ. Под блясъка на висшата аристокрация Русия е обхваната от ноктите на отчаянието и бедността, а хора, които бленуват да сринат стария свят и да съградят нов от руините му, прегръщат все по-здраво идеите на нихилизма. Лидерът на нихилистите Михаил Бакунин тръгва по следите на княжеското дете, а сибирските заточеници се готвят да се надигнат от ужасяващия си затвор… и да запеят песента на мъртвите.

Обречена любов и революция се борят за надмощие в самото сърце на имперска Русия, тайната полиция дебне иззад всеки ъгъл, а краят на една ера неумолимо наближава – краят на династията на Романови.




 Привет, читатели!
 В това хубаво пролетно време навън се уцели да ви говоря за една доста студена книга, а именно за „Мъртвите сибирски полета“ от Виктор Фон Фалк. За това заглавие винаги съм чувала само хубави отзиви, а и ми е било препоръчвано от приятелки. Много се развам, че най-накрая успях да прочета този роман и да ви призная, много съм очарована!
 В последно време като че ли се открехнах към, така да се каже, „по-сериозни“ книги, под което аз разбирам романи, които са различни по жанр от тийн и любовните. Те се оказаха донякъде като опиум, защото искам да прочета колкото се може повече и с всяка следваща подобна книга осъзнавам колко малко са наистина стойностните съвременни романи. Повечето са съвсем развлекателни и ги изчитаме за ден или два. Затова донякъде се радвам на възможността, породила се от последните събития, да мога да си остана у дома за по-дълго време и да се насладя на „Мъртвите сибирски полета“ както си му е редът. А именно – с много отделено внимание.


 „Мъртвите сибирски полета“ е наистина цветна книга откъм сюжет и събития с многожество герои, като всяка отделна история е интригуваща. Не се сещам да е имало персонаж, чиято съдба да не ми е била интересна. В началото ми се стори супер разбъркано и разхвърляно представянето на повечето герои, защото авторът не въвежда читателя особено плавно и постепенно. По-скоро направо го хвърля в суровината на историята, но това пък ми се понрави и точно този похват зароди моето увлечение.
 Също така, другото, което ми направи впечатление, бе моменталният контраст, който се вижда във всяко едно нещо, било то персонаж, предмет, къща или нещо друго. В този роман главната движеща сила е тази на битката между богатството и бедността, както и между властта и любовта. В крайна сметка, дори и контрастът да е очевиден, съдбите си останаха еднакви, независимо от потеклото на героя. Всеки си получава заслуженото, но все още не съм прочела втория том, затова няма да бързам със заключенията. (Ще вметна, че много ме сърбят пръстчетата да го започна веднага, но реших да си взема почивка от Сибир и да попътувам към Япония.)

 С тази книга ще попаднете на едни доста изстрадали персонажи. Всеки от тях си гони някакви свои мечти, които понякога не успяват да се сбъднат. Пътищата, по които героите поемат, са наистина разнообразни, а изпитанията, през които преминават, могат да ви накарат да се замислите на какво е способен човекът, за да живее. Поне в основата на всичко има и малко любов, защото много от персонажите жертваха собственото си щастие заради чуждото. Като цяло няма какво да се вкарвам в дъблоги обяснения, защото в „Мъртвите сибирски полета“ има от всичко.

 А ето това е един от любимите ми цитати:

„Както на всеки цвят блести по една капка роса, така и за всеки човек има надежда за любов.“

 Трябва да си призная, че понякога просто дори и да не го осъзнавам, имам нужда да прочета нещо, в което се говори префърцунено и силно любезно. Стилът на писане много ми напомни за „Граф Монте Кристо“ – а след малко ще добавя и още нещо, свързано с това заглавие – и някак си много лесно ми прилепва, което е доста интересно явление. Чудя се кога ли хората са спрели да си говорят по този начин?
 Иначе скоростта на разказване е умерена и увлекателна макар че може би щеше да бъде добре, ако имаше малко повече описания на случващото се. Някои събития се развиха само с няколко кратки изречения например.

 И сега нека да изясня малко повече относно връзката на „Мъртвите сибирски полета“ с „Граф Монте Кристо“, за която споменах. Още от самото начало заради стила на писане ми изникна идеята, че двете книги си приличат по това. Обаче съвсем на финала на романа се изненадах, когато попаднах на една сцена, досущ като тази в „Граф Монте Кристо“ в замъка Иф между Едмон и абата. Буквално все едно четях едно и също нещо – един от героите е скорошен затворник в килия в Петропавловската крепост, от чиято стена през дупка се запознава с абат Фалиери. Който пък в килията си има цял набор от изобретения и даже пази тайна за свое  голямо съкровище! Тази референция ме изненада наистина много.

 Няма какво повече да ви говоря, защото в интернет е пълно с мнения за „Мъртвите сибирски полета“, а аз само ви споделих своите лични впечатления. Просто това е книга, която няма как да не ви хареса, ако се интересувате от руска история и култура, от различните човешки съдби, както и от хубави книги. :) Това е една от must read книгите за цял живот!



Благодаря ви, че отделихте от времето си! До скоро!



Книги, които също ще обикнете:
Граф Монте Кристо - Александър Дюма
Богат-беден - Уруин Шоу
Инкарсерон - Катрин Фишър












Continue reading Разнообразната човешка съдба в „Мъртвите сибирски полета“.
, , ,

Честит Рожден Ден, The Book Pub! #3 + полезни съвети.


 Поредното привет, читатели!
 В момента се усмихвам много широко от радост, че имам късмета да пиша третата юбилейна статия в този блог. Днес The Book Pub става на три години и не мога да повярвам колко бързо се мина това цялото време! Сега ще ви разкажа някои интересни неща, а също и както сте видели от заглавието, ще споделя някои полезни съвети. Ще попитате: „полезни съвети за какво?“, но ще трябва да продължите да четете, за да разберете.

 Знаете ли, че имаше период, в който мразех да чета?
 Когато бях много малка, прабаба ми ме научи на азбуката и я знаех много преди връстниците си. Помня как в детската градина учихме месеците и всички деца ги наизустяваха, а аз имах листче, от което да се подсещам. По това време получих и подарък от същата прабаба (обичам те и ми липсваш) – една книжка с кратка история, наречена „Принцеса Сиси“ с красиви рисунки и имам много топли спомени как заедно я четяхме...

 Но когато поотраснах, тази любов и ценност като че ли си останаха в ранното ми детство, защото с тръгването ми на училище нещата се промениха. Когато ни заведоха за първи път в библиотеката, много ми харесваше да ходя и да си взимам разни книжки с картинки и после пак, и пак. Да, бяха с повече картинки, но бяха книжки. Интересното беше, че имах време и да чета, и да играя навън, което сега не е важно, но просто се зачудих как съм успявала...

 Това продължи докато не ни дадоха първия списък с книги за лятно четене, от онези списъци, в които все още нямаше книги като „Пърси Джаксън“ и „Хари Потър“. Вероятно натискът да чета е оказал негативно влияние върху мен. По природа не обичам да ми се натрапват някакви неща, дето не желая аз самата и насилственото бутане никога не завършва добре. Може би няма да одобрите това, но не смятам, че дете в трети клас трябва да чете „Под игото“, ако не желае. Давам пример с тази книга, защото тогава нищо не разбрах от нея, нямах нужното знание, за да го направя. А сега е една от любимите ми и се изненадах как може малкото ми Аз да я мрази. И този период, в който просто не исках да хвана книга, продължи до към осми клас. А тогава имах силна нужда от приятели.

 Смятам да спра до тук с историята си с книгите, защото ето къде съм сега и това е по-важното. Не знам как бих реагирала, ако когато бях пети клас, някой ми разкажеше какво ще правя само след няколко години. :) Преди да продължим към втората част на тази статия, искам да ви покажа снимки от мои ревюта, които наистина ме радват.





На тази има пеперуда и затова е специална ♥

 Не мисля, че има по-удобен момент да напиша тези полезни съвети. За тези три години наистина научих много и много се промених. Най-важното от наученото е, че се научих да ми е комфортно с това коя съм.

 Искам всички хора да намерят своето щастие. Затова първият ми полезен съвет ще е за това как да бъдете щастливи. Щастието е моят първи приоритет в живота, защото, според мен, ако човек не е щаслив, то той не живее пълноценно и малко или много душата му страда. Аз много лесно намирам за какво да бъда щастлива. И тук няма да ви приказвам разни клишета за това да сме благодарни за всичко или пък да се радваме на малкото. (макар че е истина)

 • Лесно можете да станете щастливи като просто скролнете до дъното на своята галерия на телефона и отделите нужното време, за да разгледате всичко.
 • Лесно можете да станете щастливи като отидете в чата на приятел и кажете „хей, искаш ли да си припомним някои смешни моменти, аз ще започна“ и просто напишете за онзи момент, в който не сте могли да дишате от смях. И се редувайте да си спомняте.
 • Лесно можете да станете щастливи като кажете на всички негативни хора да си... вървят по пътя. Знаете ли какво направих аз? Пречистих списъка си с „приятели“ във Фейсбук от хората, които не харесвам и които не харесват мен. Ще се изненадате колко по-добре ще се почувствате след това.

 Следващият ми полезен съвет, върху който самата аз се опитвам да работя всеки ден, е да оставите телефона си някъде надалеч. Случвало ли ви се е просто да скролвате безцелно в която и да е социална мрежа и след това да се чувствате ужасно смазани? Особено в последно време мрежите са препълнени с негативна информация и благодаря на всичките хора, които правят мемета, и поне малко разчупват положението.
 Гледам да ползвам телефона си главно за чат с приятели и получаване на информация, която наистина ме интересува. Като например от приложения като Fandom и Webtoon, където си чета разни инди комикси. Колкото и да се опитвам обаче, навикът ми да прекарам няколко часа в празно скролване са си там в края на деня.

 Направете това, което отлагате. Просто отидете и ГО НАПРАВЕТЕ, без извинения. Ако в главата ви се върти някоя идея от извество време – дни/седмици/месеци/години – и имате желанието да започнете, отново казвам, просто го направете. Ако досега не сте имали достатъчно мотивация, ето, аз ви я давам. При мен случая е относно писането. Всеки ден си мисля за това как ще седна и как ще развия някоя история, какво ще каже героят и как ще се държи. Общо взето всичко, което трябва да се измисли за един разказ например, но си оставаше само в главата ми през повечето време.
 И то, защото все си казвах неща от сорта на „трябва да си дочета книгата, вече съм я започнала“; „не съм гледала телевизия отдавна, я да видя какво има“; „ще влезна само за малко в ютуб“; „спи ми се“ и тн., и тн. Това са неща, които могат да почакат или да се отменят с няколко часа. А изгубеното време няма да се върне и накрая идеята и мотивацията ще изчезнат. Повярвайте, ще се почувствате невероятно добре, когато го направите и нека не ви бъде страх. Представете си, че това се окаже новото ви аз или да откриете най-накрая призванието си.


 Извинявам се за дългия пост и многото текст и се радвам, ако сте стигнали до края. Надявам се искрено да съм ви била полезна. Не само с тези съвети, а и по принцип със своите ревюта и препоръки. Веднъж ме попитаха: „Смяташ ли се за инфлуенсър?“, на което отговорих веднага с твърдо „не–“, без да се замислям, „–аз просто споделям мнението си и се радвам на книгите и живота“.

До скоро и дано се видим пак тук догодина! 


ПС: Знам, че не всеки би кликнал върху тази публикация, и само най-верните ми читатели и приятели ще го направят. Затова, знайте, че много ви ценя!♥ Благодаря ви!




Continue reading Честит Рожден Ден, The Book Pub! #3 + полезни съвети.
,

Няколко убийства с обратно броене - Ревю на „Кралят на София“ от Дан Ко



   
Автор: Дан Ко
Заглавие: Кралят на София
Жанр: криминален роман
Оценка: 4/5


*книжно ревю без спойлери*


Косьо е King Оf Sofia или просто K.O.S., известен рапър и лошо момче. Пред очите на Николай той е арестуван за убийството на приятелката си София Александрова.

Когато и още един близък от обкръжението на K.O.S. е намерен мъртъв, а числа, отброяващи края, започват да изникват при всеки нов случай, Николай и Косьо, които се познават от ученическите си години, се сближават отново.

Някой носеше маската на човек, за да прикрие хладнокръвната си психопатска порода. Друг беше самият Сатана. На някого му предстоеше убийство.

В тишината телефонът извибрира:
ОСТАНА САМО ТИ.



  Привет, читатели!
 Ще започна ревюто си с въпрос. Чете ли ви се нещо българско, модерно и същевременно  вълнуващо? Ако отговорът ви е „да“, то днес ще ви представя именно една такава книга – „Кралят на София“ от Дан Ко. Това е роман, в който главният герой Николай, който е отишъл съвсем без да е планирал на почивка, внезапно се намира в средата на цяло приключение от ВИП-овете на България и серийни убийци. И междувременно се опитва да вкара собствения си живот в релси.

 Трудно ми е да определя жанра на „Кралят на София“, защото в нея има много нюанси – от мистерия с убийства и екшън, до съвсем общочовешки проблеми свързани с отношенията между любовници, приятели и семейство. Книгата не ме плени с първите си страници, но с постепенното навлизане в историята й ми ставаше все по-интересно и исках да разбера възможно най-бързо кой е виновен за цялата тази каша. А персонажът на Николай  ми допадна особено много и си признавам, че неговите ежедневни драми ми бяха не по-малко интересни от самите убийства.

 Има много причини тази книга да ти се хареса, но и също така някои, заради които да се чудиш колко звезди да й дадеш в goodreads. Ще започна с това защо „Кралят на София“ ми хареса.
 Като цяло много ме изкефи, че е написано по автентичен, някак си български начин с български си майтапи и изрази, което е разтоварващо и понякога доста духовито. Самото действие се развива през по-голямата си част в София, като се описват улици и местонахождения и това те прекарва на едно пътешествие из столицата. Но освен в София, сюжетът разхожда читателя из Банско, където ще бъде част от едно целонощно парти, както и в Гърция.

 Относно самия сюжет смея да кажа, че е майсторски сътворен и накрая всичко си пасна като по калъп. Напрежението се повдига на точните места, с което да се подгрее желанието на читателя да разгадае тази мистерия час по-скоро. А обратното броене, с което се оповестява всяко едно от убийствата, те кара да си мислиш кой ли ще бъде следващата жертва.
 „Кралят на София“ е от онези книги, в които няма излишна информация само за да се запълни бройката на страниците, което прави тези 225 страници една доза ценен екстракт.

 Няма как да не пропусна, че се изненадах от многото филмови референции, засягащи Марвел и Властелинът на пръстените, а и не само. Това сякаш ме накара да харесам книгата повече, защото нали ме знаете какъв нърд съм си по природа. :) Обаче няма как да пропусна някои наистина важни минуси.

 Нещата, които не ми допаднаха в книгата, се обобщават в две неща: много бедна коректура или на места съвсем липсваща; и изключително рязка смяна на гледната точка.
 Сега, длъжна съм да отбележа, че аз не съм експерт по правопис и пунктуация, но знам кога чета добре редактирана книга. Разбирам, че издаването е скъп процес и изисква много средства, както и цял екип от професионалисти. Все пак това изучавам. Но това да имаш добър редактор, е винаги добра идея.
 Самият стил на писане е много добър и ми допадна още от самото начало. Лежерен е, постепенен и отмерен с правилната бързина. Обаче внезапната смяна на гледната точка от персонаж на персонаж понякога ме караше да се върна няколко реда, защото не се споменаваше името на героя или нещо издайническо, за да се разбере веднага за кого става въпрос.

 И общо взето моите забележки се свършват дотук. Определено не съжалявам, че прочетох „Кралят на София“ и бих казала, че с радост отново бих прочела нещо от Дани. Оставям й *4* звезди в goodreads, защото самата история компенсира за всичките минуси, които изброих. Съветвам ви да хвърлите едно око на книгата и със сигурност ще си намерите нещо, с което тя да ви пасне.



Книгата ми беше предоставена за ревю от самия автор, за което му благодаря! Благодаря ви и на вас, читатели, за отделеното време! До скоро!



Книги, които също ще обикнете:
Веселото гробище - Лора Лазар
Трансформации - Благой Иванов













Continue reading Няколко убийства с обратно броене - Ревю на „Кралят на София“ от Дан Ко
, ,

Ревю на „Спайдърмен - Вражеска атака“



   
Автор: Дейвид Лис
Заглавие: Спайдърмен - Вражеска атака
Жанр: приключенски фентъзи роман
Оценка: 3,5/5


*книжно ревю без спойлери*


Питър Паркър здраво се е оплел в собствените си мрежи. От една страна – той се опитва да напредне в работата си като учен, но от друга – трябва да изпълнява своя дълг като защитник на Ню Йорк от бандити, маниаци и злодеи в ролята на костюмирания супергерой Спайдърмен. А приятелката му Мери прави своите първи опити в разследващата журналистика и това също му създава проблеми, защото сама излага живота си в опасност.

На Питър ще му се наложи да се изправи пред ново огромно предизвикателство, след като в града се завръща Уилсън Фиск, по-известен като Кингпин – брутален мафиотски бос, могъщ бизнесмен и един от най-големите врагове на Спайдърмен. В същото време по улиците броди и друга заплаха – появил се е двойник на супергероя, който върши злини и се опитва да го злепостави по всякакъв начин.



 Привет, читатели!
 „Спайдърмен - Вражеска атака“ е книгата, която разказва предисторията на официалната игра за Спайдърмен. И всички нужни компоненти – като се започне от Ем Джей и Джей Джеймисън, та се стигне до Уилсън Фиск, още познат като Кингпин – са налице, за да се забърка едно спайдърменско приключение. Съвсем наскоро открих цялата серия Марвел романи и много се надявам от изд. Сиела да се постараят да издадат и останалтие от тях.
 Първо се запознах с „Отмъстителите: всеки иска да управлява света“, а по-късно и с „Локи“. Намирам четенето на книги за вече познати супергерои, които по принцип съм свикнала да виждам само на екрана или в комикси, за нещо интригуващо. Самото усещане да можеш да навлезеш толкова дълбоко в мислите на героите е ново, а историите имат много повече детайли.

 Обаче в този случай намерих детайлите за излишни и това е причината да не дам пълен брой звезди на книгата. Това, а също и че на моменти нещата се случваха мудно. Доста от инфото вече го знаех и лично за мен някои от описанията ми идваха в повече. Книгата е написана така, че да може да се разбира от хора, които тепърва ще се запознават с героя на Питър Паркър. Ала според мен е по-добре вече да имаш някаква представа относно героя и историята му преди да се захванеш с тази книга.

 И като изключим това с излишната информация, Спайдърмен - Вражеска атака“ ми хареса заради сюжета си. Той е умело изграден и изненадващо сложен. Но едва ли има сюжет, в който да не е намесен Кингпин, и да не е сложен. Всяко едно събитие малко по малко гради пътя до грандиозната кулминация на самия финал, като всичко се обобщава и със задоволителна битка. Иска ми се да има продължение, за да разбера как ще се развият нещата оттук насетне, но за тази цел ще трябва да играя видеоиграта. (а това едва ли ще се случи...)

 Много малка част от персонажите са нови. Всеки ще ви се струва познат и типичен, което е добре, защото по този начин не се променят характеристиките на героите. Нещо, за което се изявих с недоволство относно книгата за Локи.
 И все пак, основните герои ми се сториха някак по-улегнали. Постоянно имах чувството, че това е продължение на оригиналните филми за Спайдърмен, все едно историята се развива няколко години след тях. Поне държанието на героите ме кара да мисля така. А малкото непознати герои идеално се вписват в цялата картина и с интерес исках да разбера повече за тях.

„You're only one person. You can't change the world by yourself. You're part of an effort now, and that effort is going to succeed in the end."


 Като цяло Спайдърмен - Вражеска атака“ си я бива, но определено можеше и още. Или поне аз очаквах да бъде по-динамична и напрегната както Марвел филмите например. Може да й хвърлите поглед, ако сте любопитни, защото със сигурност няма да се разочаровате.


Благодаря ви за отделеното време и до скоро!♥



Книги, които също ще обикнете:
„Локи“ - Макензи Лий
„Отмъстителите: всеки иска да управлява света“ - Дан Абнет












Continue reading Ревю на „Спайдърмен - Вражеска атака“