, , ,

Притеснява ме светът... vol. 2 – не се вписвам.




    Привет, читатели!...това ще бъде дълго.

    Не сме се виждали от много време в този блог. И от още по-дълго не сме се засичали по подобна дискусионна тема. Затова ще започна този пост с малко история. През 2018 г. публикувах една много лична статия със същото заглавие – „Притеснява ме светът...“. В нея ви споделих как се чувствам сред хората, които ме заобикаляха по онова време, в гимназията, когато бях на осемнадесет. За някои хора, когато чуят думите „осемнадесет години“, ще си помислят, че това са достатъчно години, за да си напълно осъзнато човешко същество с идея какво искаш от живота. Да, но всъщност не е точно така. На осемнадесет/деветнадесет ти тепърва навлизаш в света на големите, преди това мирогледът ти е бил толкова тесен и ограничен, че когато излезеш навън, сякаш си поемаш глътка нов въздух, който понякога пари. И дори да си се подготвял, не можеш да го усетиш, докато не го изживееш. Така се почувстах и аз.

    Когато дойде университетът сякаш започнах да откривам много нови аспекти на живота, а и на самата мен. Видях какво означава това да се чувстваш пълноценен и то не само на себе си. Две години и половина след написването на онази статия аз съм тук със същите [но не точно същите] виждания за света. Малко са подобрени. Ъпгрейднати. Допълнени. Изпитани и преживяни. [...Боже, минаха две години и половина...] И наскоро ми напомниха за съществуването на тази статия, която бях забравила. Препрочитатено й след толкова време ми върна много спомени и усещания, за което благодаря. В такива моменти осъзнавам колко много съм надградила и си казвам... Хей, всъщност не си си изгубила съвсем времето. Виж къде си и накъде отиваш! Има смисъл!

    Каквото се отнася до мен самата, бавно, но славно се трансформирам в човека, когото искам да бъда. Стремя се именно в това – да надграждам и подобрявам себе си. А и също да бъда щастлива, а това напоследък коства доста усилия. [благодарна съм на хората, които ми помагат да го постигна] Преди се опитвах да угодя на всички, независимо дали това ще ми коства моето лично (не)разположение. Винаги съм изслушвала, давала съвети, помагала и съм се опитвала да задържам връзки с хора, които очевидно бяха свикнали само аз да се грижа за това да сме близки. Наслушала съм се на толкова много истории и проблеми, че... по едно време се чувствах като кошчето за отпадъци на всички. За хората, които ме познават лично: вероятно ще си помислите, че специално визирам вас, но всъщност всекиго изсипваше всичките си токсини в мен. След като хвърляха всичко там, на тях им олекваше. Аз попивах всичко, включително и преживяванията... Не знам до колко е релевантно, но запознати ли сте с емпатите? Те са като емоционални гъби и аз, също като тях, поемам цялото напрежение, но и го оценявах [както всичко в живота си], защото това бе ценен житейски опит от първа ръка. След това обаче осъзнах, че макар и с този житейски опит в базата си от данни, аз мога отново да взема грешните решения, защото животът е непредсказуем и не знаеш какво ще ти се случи утре. Тъпках се с чуждите проблеми излишно в повечето случаи...

    Едва тогава реших да променя нещо в себе си. И присвоих доза егоизъм, защото започнах прекалено да страдам психически. Товарих се. Но дори и с това ми решение, е трудно да се очистя от навиците. Нещата стават малко по-малко. И тогава виждаш колко хора всъщност истински държат на теб. И колко ще се потрудят да те задържат в живота си така, както ти си се трудил преди, за тях. Но тогава страдаш още повече от преди, защото боли. И... става порочен кръг. Нито така, нито иначе. Изводът: бъди си достатъчен сам за себе си. А процесът това да стане не е бърз и лесен, няма да ви лъжа, но в един момент проумяването, че си успял, е най-награждаващото нещо. Осъзнаваш, че не зависиш от никого – ничие одобрение, мнение, внимание или присъствие, за да си добре.

   Вметка: Знам, че в предишната си статия говоря против точно хората от тип „егоисти“, но, моля, направете разликата между човек егоист, който прави всичко за своя изгода, и такъв, който избирателно подбира нещата в ежедневието си, за да си предпази психиката. Бъдете широкоскроени, гледайте на нещата от по-високо и не се впрягайте. Ако е писано, ще стане. Ако не с този човек, ще е с друг... Всичко се нарежда и все още го вярвам. Понякога процесът на достигане до целта може да бъде изключително гаден, но и малките крачки са нещо! Няма как – осъзнах това – има моменти, в които трябва да се стискат зъби. И винаги, винаги, трябва да бъдеш добър човек...

    Започна да ми се изяснява. Светът, имам предвид. Има едни повтарящи се модели на характери, които ги има навсякъде. Персонажите от гимназията [споменати в първата статия от тази рубрика] се появиха и в университета, но вече не ми правят впечатление, защото други важни неща ги заместиха. Същите хора, които не знаеха защо са в училище, сега не знаят и защо са в университет. Защо аз да се затормозявам с това? Има много други хора, с които да завържа разговор, да се сприятеля и да обменя опит. Хора, които ги нямаше в гимназията, но ги намерих сега, когато бе писано. И именно това вероятно ме спаси от онова отчаяние. Макар че отчаяние е силна дума при положение, че съм мечтател и винаги очаквам доброто да се случи. 

    Мисля си го така: ако нямаше лоши и тъжни моменти в живота ни, то нямаше да оценяваме хубавите моменти, в които само това, че сме окей е достатъчно, за да си щастлив.

    Определено не се вписвам, но съм тук. И намирам съмишленици.


    Мога още много да философствам. И, ако сте стигнали до тук, благодаря ви, че отделихте време. Тези писания вече стоят в чернова няколко месеца, и сега, докато седя на най-отдалечената самотна маса в един столичен мол и си пия от хубавото фрапе, се усмихвам. Не защото животът е прекрасен и невероятен, изпълнен с щастие и тем подобни. А защото е цветен, балансиран и пълен с възможности. Както винаги ще има и светла и тъмна страна на Силата. ;)  


Благодаря ви още веднъж за вниманието и се извинявам, че не публикувам често из блоговете си. Бъдете щастливи!♥


Последвайте ме в Instagram:

@anniebookstories – букстаграм

@annie.yovan – писателски профил

Писателският ми блог „Ани Йован и писания





 

Continue reading Притеснява ме светът... vol. 2 – не се вписвам.
, , ,

Малкото голямо щастие в „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът (книжно ревю)


*книжно ревю без спойлери*

Автор: Луиза Мей Олкът
Заглавие: Малки жени (#1)
Жанр: исторически роман, класика
Оценка: 5/5




Малките жени с големи мечти


Има романи, които успяват да си пропряват път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения.

Омайният разказ за красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми

Учат ни да се вглеждаме в себе си, да обичаме и да намираме сили, дори когато всичко изглежда неизбежно загубено. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.




    Приветствия в моя блог, читатели!
    Няма как да не сте чували за „Малки жени“ по един или друг повод. Освен книга има и няколко сериала и филмови екранизации, на които можете да се насладите точно толкова, колкото и на книгата. От много години „Малки жени“ стои в полезрението ми и съм чела много отзиви за нея. В крайна сметка си поръчах едно красиво издание [на английски език], което е просто удоволствие за сетивата. Има красива корица, мирише на библиотека, хартията и оформлението на текста са чудесни, а допълнителните материали в края ми стоплиха душата. Надявам се да успея да открия и останалите издания от тази поредица, за да си направя колекция.

   Да се върна към самата история.
   Романът има какво да предложи на всеки читател, а най-хубавото е, че може да се чете от абсолютно всички, независимо от пол и възраст! Ако трябва да избера няколко думи, с които да опиша „Малки жени“, то това ще бъдат: семейство, сестринство, любов, мечти, дом, приятелство и признателност. Книгата просто те кара да се чувстваш у дома си.♥


“...the love, respect, and confidence of my children was the sweetest reward I could receive for my efforts to be the woman I would have them copy.”


    Всеки един от героите има какво да предложи, още повече, че няма персонаж, който да остане назад относно развитие. Всички претърпяват някаква трансформация преди финала на книгата. В началото лесно свикваме с присъствието им и характерите им, защото те са някак познати, но и интересни като комбинация. Страшно ми хареса това, че в семейство Марч са събрани толкова различни по характер момичета, а всъщност са обединени от обичта си една към друга. Тяхната майка вдъхва уважение и дори малко страхопочитание, че успява да успокои и да сложи ред в цялата къща и да я превърне... ами, в дом. Тя е човекът, който държи юздите на своите дъщери и винаги ги заземява, когато тръгнат да летят прекалено високо. Помага им да разберат живота, както всяка една майка трябва да прави.


“I think she is growing up, and so begins to dream dreams, and have hopes and fears and fidgets, without knowing why or being able to explain them.”


    Имах чувството, че се сприятелих най-много с Джо като персонаж, но идеално разбирах всяка една от сестрите. Не бих казала, че най-много се свързвам точно с Джо обаче, а по-скоро, че виждам част от себе си по отделно във всеки герой. Затова и не мога да си избера любимка, всяка една от тях има своите добри и лоши качества, точно като пълнокръвен човек. Хубаво е да видиш как момичетата от първите страници и почти-жените на финала преминават през различни събития, от които придобиват житейски опит. Буквално читателят наблюдава как сестрите Марч растат.


    Затова и с малка доза тъга затворих книгата, просто не исках да свършва. Напомня ми на самата мен, на сестра ми и на моето семейство; напомня ми как всички растем и това е неизбежно. На пръв поглед една такава безобидна, дори малко детска книга, може да те накара да се замислиш уж в прости и очевидни неща, които всъщност са в есенцията на живота и всеки човек преминава през тях – иска или не. Присъства смесицата от сладко-горчиви моменти, затова не си мислете, че това е една прекрасна приказка през цялото време.
    И все пак. Изводът е, че Малки жени“ ще се чете отново. Има нещо в тази книга, която й придава универсалност. И просто искам да преживея всичко наново!


“life and love are very precious when both are in full bloom.” 


    Искам да вметна, че подкрепям идеята за бунтарката Джо. Обаче не подкрепям идеята, която се насажда от всички останали женски персонажи за това, че момичетата трябва да бъдат винаги красиви, скромни и да си стоят вкъщи, разчитайки на чуждите финанси. Зарадвах се, че Джо излиза от тази схема, че продава писанията си и дори косата си, за да помага на баща си. Тя винаги гледа да е в полза на своето семейство и винаги ще каже това, което мисли. Докато останалите сестри се оплакваха [понякога и само мислено, но все пак...] за своите стари и обикновени дрехи, което не намирам за правилно.

    Смятам, че тази книга е едно от задължителните четиво за всеки читател. „Малки жени“ ще успее да ви омагьоса и да се намести за дълго време в сърцата ви. Обожавам всичките цитати в книгата, а контекстовите житейски уроци ги намирам за много смислени, особено когато са свързани с това да бъдеш щастлив, добър и признателен за това, което имаш.


Благодаря ви за отделеното време и до скоро!♥




Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Семеен албум – Даниел Стийл
Богат, беден – Ъруин Шоу




Continue reading Малкото голямо щастие в „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът (книжно ревю)
, ,

Ревю на „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков.



*книжно ревю без спойлери*

Автор: Делян Недев и Стоян Новаков
Заглавие: 12 фантастични разказа с неочакван край
Жанр: разкази
Оценка: 3/5




Делян Недев и Стоян Новаков разказват истории от бъдещето, което вече се е случило …
… и когато приключите с книгата, уверете се, че и тя е приключила с Вас. После загасете осветлението.

Какво се случва, когато:
Активисти от бъдещето поискат от Марк Твен услуга;
Една от паралелните вселени реши да подчини всички останали;
Комендатът на Аушвиц облече костюма на Дядо Коледа;
Двама млади програмират изпитание за любовта си;
Баща и дъщеря преследват паразити, живеещи в сънищата;
Младо семейство най-после е получило Направление за Ваканция?




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Книгата, която този път ще ви представя, е „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков. Заглавието й говори доста красноречиво за съдържанието, което се побира в кратките 137 страници. Книжката ми дойде доста добре и даже тематично след прочита на Shadowdance #1: Киберпънк, което е списание за фантастика, футуристика, пънк и тн. Така че напоследък все съм на такава фантастична вълна. Като цяло този сборник с разкази се чете много лесно и бързо, не е ангажиращ и бих казала, че с него човек лесно може да разпусне след тежък ден.


 Темите, които се засягат в разказите, могат да се обобщят до вероятното близко бъдеще и виртуалната реалност. Без съмнение всеки разказ завършва неочаквано, някои от тях повече от други. Лично на мен най-много ми допаднаха разказите „В един идеален живот“ и „Ева“, докато с повечето от другите не мога да кажа, че се спогодихме, затова и давам 3 от 5 звезди като оценка в goodreads. В тях (разказите) нямаше толкова разчупеност в сюжета и на места ми се сториха молко мудни. Но определено виждам почва за развитие в тези разкази, особено ако се развият като по-дъблоки истории.

 Вече съм по-запозната с фантастиката и киберпънк жанра и оцених тази наклонност на историите тук. Виждаме виртуална реалност, андроиди, технологии и като цяло бъдещето, което вероятно е точно зад ъгъла и ни очаква. Бих казала, че идеите в книгата са доста често срещани и няма нещо, което да е изненада от тази гледна точка, но ми допадна начина, по който са представени. Така че, ако си падате по такива неща, ще намерите книгата за лежерно, но и доста стегнато написана, тъй като не се навлиза в дълбочина в темите, а като че ли само се плъзга по повърхността...


 Но със сигурност в последно време има напредък в българските short stories и тази част на жанровия спектър, затова се радвам, че имах възможността и удоволствието да прочета книгата. А авторите със сигурност имат още какво да ни покажат! 

 12 фантастични разказа с неочакван край“ е книжка, която може да прочетете за един ден и на един дъх. Препоръчвам ви я, ако харесвате лесните за четене истории и ви е любопитно да прочетете нещо от родни писатели. Не очаквайте нещо главозамайващо, но съм сигурна, че ще се насладите на разказите, защото всеки ще намери нещо за себе си сред тях.

Благодаря сърдечно на авторите за предоставената книга и на вас, читатели, за вниманието! До скоро!♥





Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Брилянтните – Маркъс Сейки
Инкарсерон – Катрин Фишър
Трансформации – Благой Иванов



Continue reading Ревю на „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков.
, , , , ,

Готови ли сте за ударна доза киберпънк? – Ревю на „Shadowdance #1: Киберпънк“.




Автор: Колектив
Заглавие: Shadowdance #1: Киберпънк
Жанр: пътеводител за киберпънк жанра с екстри
Оценка: 5/5



ShadowDance“ съществува онлайн вече почти 20 години, а тази антология на тема „Киберпънк“ е неговият най-мащабен проект. Феновете на фантастиката ще могат да се потопят изцяло в този вълнуващ и постоянно променящ се жанр.

Изданието включва:
Подробен литературен профил на бащата на жанра, Уилям Гибсън;
Шест киберпънк разказа, сред които четири разказа от български автори, както и нов превод на жанровия шедьовър на Гибсън – “Зимният пазар”;
Исторически и критически обзор на жанра; превод на ключово есе от неговия най-голям проповедник – Брус Стърлинг; статия за творчеството на един от най-важните посткиберпънк автори – Нийл Стивънсън;
Статии за съседните на киберпънка литературни области: хибридните „пънк“ жанрове, в които машинното се среща с парни двигатели, елфи, постапокалипсис и екологични движения; трансхуманистката фантастика; източноевропейския “хуманитарен” киберпънк на Виктор Пелевин, Сергей Лукяненко и Иван Попов;
Обширни обзорни статии за киберпънка в киното, телевизията, комиксите, видео и настолните игри; по-задълбочени погледи към заглавия като “Блейд Рънър”, “Shadowrun”, “Deus Ex” и “Ghost in the Shell”;
Текстове за още много сродни с киберпънка теми: синтуейв и фючърпоп музиката и влиянието на Дейвид Боуи върху жанра; взаимоотношенията между Япония и киберпънка в популярната култура и реалността; киборгите според съвременната феминистка и постхуманитарна социология.

Автори: Андрей Велков, Брус Стърлинг, Жени Колева, Николай Тодоров, Сара Елис, Светослав Тодоров, Уилям Гибсън, Хараламби Марков, Чарли Паркър и екип на списание ShadowDance

Илюстрации: Дияна Нанева, Драгомир Димитров, Ива Стефанова, Исмаил Инджеоглу, Самуил Терзиев, Тодор Христов




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Този път ревюто ми ще бъде за едно необичайно и същевременно супер интересно четиво, което не може да се определи само с една дума. Списанието „Shadowdance #1: Киберпънк“ събира в себе си толкова много различни материали, че можем да го наречем и енциклопедия, учебник, сборник и алманах в едно. Това е едно чудновато и носещо удоволствие издание за всичките сетива, за които можете да се сетите! А дали сте запознати до болка фенове на жанра и подобните му, или тепърва ще разучвате що за събитие е това нещо „киберпънк“ – няма значение. Това издание е за всеки!


 Трябва да отбележа, че това ревю го пиша като човек, който, преди прочита на това издание, е познавал пънк жанровете само като нещо, което съществува и горе-долу знаещ какво представляват. Главната причина да поискам да прочета списанието бе, че исках да навляза малко повече в тази сфера, която винаги ми е изглеждала много интересна и привличаща, но все така далечна. Е, до този момент.
 С Shadowdance #1: Киберпънк“ буквално се гмурнах в дълбокото. Още с първите си страници списанието умело ме поведе към дебрите на това кибер измерение. Информацията в изданието е богата и изчерпателна, но най-вече ми хареса, че е разнообразна. Материалите обхващат всичко, до което киберпънкът се докосва и има връзка с него. Това включва всичките му разновидности: киберпънк в литературата, киното, музиката, видео- и настолните игри, и още много други. Да си призная честно, изобщо не бях предполагала, че киберпънкът има толкова много разновидности и е толкова разнообразен. Буквално се оказа, че имам любими филми и анимета, които всъщност се водят от „киберпънк“ жанра и дори не съм подозирала за това. [Howl's Moving Castle; Alita Battle Angel; и др.] А също и че една от любимите ми авторки има издадени такива книги. [Холи Блек – Tithe]


 Много е полезно, че всичко е добре структурирано и разграничено на секции в целия сборник. Това помага, когато знаеш какво ти се чете, защото лесно можеш да го откриеш само него, а пък и креативно оформеното съдържание в началото допринася за естетиката на списанието. Като цяло начинът, по който е подредено и оформено всичко, е като blessing for the eyes and soul. Не стига, че самото книжно тяло е красиво и луксозно, ами и вътрешността му е на едно друго ниво на прекрасност! Дали да си призная, че това е може би единственият учебник в живота ми, който чета с такова удобовствие?... Вече го направих.

 Радвам се, че имаше дори отделни статии за автори и личности, свързани пряко с киберпънка. И под „личности“ имам предвид не само световноизвестни такива, ами дори и родни важни особи, което още повече вдигна акциите на списанието. И въпреки че голяма част от фендъма се извлича от други култури по света, е хубаво да научиш, че и в България има доста солидна база данни. Харесва ми, че в последните години тези жанрове се развиват у нас. И макар да става бавно, се случва стабилно и качествено.

 „Shadowdance #1: Киберпънк“ също така помещава и няколко разказа, за които обаче не мога да кажа, че си паснахме особено. Но все пак най-много ми харесаха разказите „Пантера“ и „Джони“. И двата имат способността да те накарат да спреш mid-sentence и да се замислиш за може би не толкова далечното бъдеще, но пък и за настоящето на фона на всичките технологии. Допадна ми перспективата на мислене на авторите. 



 Радвам се, че текстовете са написани разбираемо за хора, които не са особено запознати с дадената тема. Както при мен се случи да бъде относно видеоигрите. В края на краищата разбрах за какво беше цялата суматоха в социалните мрежи около Cyberpunk 2077. Плюс, че понаучих това-онова за всичките онези класически заглавия на игри, дето съм чувала през годините в нърд средите.
 Също така, като комикс любител нямаше как да не се изкефя точно на тази секция от списанието. Дори си набелязах някои заглавия, които със сигурност смятам да прочета. [като например “Transmetropolitan“ и “Fray“, а относно мангата на „Алита – боен ангел“ все още се колебая макар че страшно харесах филма] 

 To sum up, Shadowdance #1: Киберпънк“ се превръща в едно задължително притежание за всяка нърдска библиотека. Препоръчвам го на всеки, който малко или много има интерес към пънк жанра, фантастиката, нърд и поп културата. Не само, че ще прочетете много интересни неща и ще научите нови, ами и ще бъдете притежатели на едно съкровище. Изданието има потенциал да се превърне в една изключително ценна поредица и силно се надявам наистина да успее! Винаги съм била фен на онлайн версията му [т.е. блогът на Shadowdance] и се радвам, че сега мога да притежавам подобен техен труд в ръцете си. Желая успех в начинанията им, защото, както виждаме нагледно, си заслужават!

Благодаря на Shadowdance за изданието и на вас, читатели, за вниманието! До скоро!♥




Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Блогът на Shadowdance





Continue reading Готови ли сте за ударна доза киберпънк? – Ревю на „Shadowdance #1: Киберпънк“.
, ,

2020 на кинолента (Акценти 2020 г.)



2020 – една доста своенравна година, която винаги ще помним...


Добре дошли на годишните акценти на The Book Pub!




 За много години, читатели!
 Ето, че още една година мина тъй неусетно и дойде времето за годишните равносметки. Какво прочетох през 2020 г. може да резберете в специалния пост, където говоря за това. Иначе сега ще направим един кратък recap на последните дванадесет месеца.

 Не знам за вас, но 2020 година за мен се оказа доста... разнообразна и определено имаше свой си нрав и виждания за това как да протече животът ми. В началото й имах огромния ентусиазъм да продължа с приключенстването си от 2019 г., но този мой план бе провален. Цялата енергия, която събирах в себе си с надеждата да покоря идните месеци, се срина и това ме доведе до един кратък книжен застой през пролетта, който сякаш повлия на цялостното ми четене и след това. Вече чета по-умерено, не бързам и го правя само когато съм в настроение. Последните месеци доста неща се промениха за и във мен. В живота ми се появиха нови цели и ценности и накрая въпреки всичко аз съм щастлива благодарение на случилото се през тази заветна година. Затова независимо от лошите си страни, не изпращам годината с лоши чувства, а дори с благодарност, че ми донесе всичко, което имам в момента.♥

 През 2020 г. започнах да откривам нови жанрове и любими книги. Такива се оказаха „Богат, беден“, „Шогун“ и „Мъртвите сибирски полета“, чиито продължения смятам да прочета тази година. Доста драстично намалих YA литературата и заглавията от този род започнаха да се виждат рядко в редиците ми с TBR.

 За сметка на това обаче един цял месец [и по-точно през юли] си спретнах едно книжно предизвикателство #агатапрезюли в Инстаграм. [повече инфо тукЗа един цял месец бях на вълна Агата Кристи, защото харесвам тази авторка изключително много и исках да навлезна повече в творчеството й. Много беше забавно и очаквам с нетърпение тазгодишното второ издание, което възнамерявам да спретна! ♥
 Няма как да не спомена и това, че през тази година създадох и своя букстаграм [@anniebookstories] където открих много сродни души и попаднах в едно наистина уютно книжно общество! Не успявам да бъде особено активна там, но се старая да го правя при всяка отдала ми се възможност.

 Някъде около този период през лятото се случи и да реставрирам една ценна семейна книга [по доста аматьорски начин, но пък успях да я спася от разпадане]. Книгата е готварска и в нея е любимата ми рецепта за черешов сладкиш! Още повече, че в началото й има интересни факти за бългаската кухня и нейната история. [което ме подсеща, че трябва да я дочета..] Понеже не успях да ви споделя за процеса в отделна статия, то тук ще публикувам няколко снимки и едно кратко видео на финалния резултат. Иначе в Инстаграм профила си имам акцент с повече подробности.



 На тази снимка можете да видите, че кориците на книгата са почти изпаднали, първата страница е похабена, а на следващата снимка се вижда как изпадат по няколко страници наведнъж и гръбчето е съвсем отлепено...




 Това, което направих аз, бе да разлепя всичко до основи. Отрязах гръбчето, разчлених кориците и махнах страниците така, че книгата съвсем стана на части. Захванах се да направя ново гръбче, защото старото се ронеше на прах. Изрязах го от дебел и здрав картон и понеже нямах нужния цвят на плата [лен] го боядисах с акрилна боя, която честно казано заздрави още малко цялото нещо. Почистих кориците хубаво и внимателно, а след това залепих всичко обратно заедно с лепило за дърво.





 Имах няколко парчета кожа от стари проекти, които използвах за кориците, понеже не исках да ги оставям просто така. А разлепените страници трябваше да залепя една по една обратно към останалите. [не питайте...] Ето го и готовия вариант на обновената книга:





 И тъй като винаги в акцентите си правя и кратки класации, то нека да преминем и към тях!



Класациите на 2020 г.


~Любими книги 2020 г.~

  1.  „Шогун“, том 1 – Джеймс Клавел
  2. „Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров
  3. „Изгревът на Аврора“ – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
  4. „Богат, беден“ – Ъруин Шоу
  5. „Убийство на игрището за голф“ – Агата Кристи.


~Любими филми и сериали* 2020 г.~

  1. "Mandalorian", season 2
  2. "Dash & Lily"
  3. "Onward"
  4. "Girls" [HBO production]
  5. "Lego Star Wars Holiday Special"
  6. "Clone Wars", seasons 1-6
*включва това, което съм гледала през тази година, а не продукции, издадени специално през нея.

 Общо взето това е моята книжна [и филмова] 2020 година! Бих казала, че цялото приключение бе доста образователно и обогатяващо в много аспекти и единствено съжалявам, че не бях по-смела да поемам рискове. Смятам да променя това този път. Навлизам в 2021 г. с надежда за хубави моменти и спомени, за здраве и щастие, пък другото съм сигурна, че ще се нареди. Вие имате ли новогодишни желания? Ами книжни планове?
 Моите книжни планове, както винаги, ще бъдат отражение на моментните ми чувства, затова с вълнение очаквам това, което престои!

 Благодаря ви, че се отбихте в блога ми! До скоро от мен и успешна 2021 г.! ♥



Полезни линкове:

Моят Goodreads профил
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил



Continue reading 2020 на кинолента (Акценти 2020 г.)