Ревю на „Кралица на нищото“, книга трета от „Вълшебния народ“ от Холи Блек.

 

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Холи Блек

Заглавие: Кралица на нищото (Вълшебният народ #3)

Жанр: тийн фентъзи, приключенски

Оценка: 4/5

От серията:
Ревю на „Жестокият принц“ #1
Ревю на „Злият крал“ #2

Това ревю може да чуете и като подкаст в Anchor.

„Той ще бъде разрушението на короната и разрухата на трона.“

По-лесно е да вземеш властта, отколкото да я задържиш. Джуд е научила този урок, когато се е отказала от влиянието си върху злия крал Кардан в замяна на неизмерима мощ.След неочакваната постъпка на Кардан в края на „Злият крал“, Джуд е принудена да живее в света на смъртните. Сега тя е готова да рискува всичко, за да си върне онова, което ѝ е било отнето. Възможността се появява в лицето на изменчивата й сестра Тарин.Когато древно и могъщо проклятие е освободено, Царството на феите е разтърсено от страх и паника и Джуд ще е принудена да избира между своята амбиция и своята човечност...

С „Кралица на нищото“ завършва завладяващата трилогия „Вълшебният народ“.

 Приветствия в моя блог, читатели!

 Съжалявам, че не посегнах към книгата в момента, в който излезе, ами чаках чак досега. Първите две книги от трилогията „Вълшебният народ“ на Холи Блек се превърнаха още с първите си страници в мои любими книги, в това няма никакво съмнение. „Жестокият принц“ ме зашемети с всичко, което харесвам във фентъзи жанра, а „Злият крал“ хубавичко си поигра с чувствата ми. И сега „Кралица на нищото“ допринася към серията с богатия си от (макар и много забързани) действия сюжет.
 Беше ми приятно отново да се завърна в света на елфите, да се изправя пред жестокостта им, както и красотата им, която е силно отровна, ако се вкуси. Отново попаднах в торнадото от цветове и вкусове, които Холи Блек използва, за да изгради вълшебния си свят, който толкова обикнах. Тя има един от най-богатите стилове на писане, които познавам във фентъзи жанра.

„Може би не е най-лошото нещо да искаш да бъдеш обичан, ако изобщо е нещо лошо. Дори ако боли. Може би това, че си човек, не те прави непременно слаб.“

 Както знаете, още в началото на ревютата си ви казвам с какво впечатление съм останала от прочетената книга. А относно „Кралица на нищото“ в момента съм в спор със себе си, защото силните чувства от прочетеното се бият с неодобрението ми към факта, че книгата е с наистина недоразвит потенциал. Тя е едва 270 страници, а планираният от авторката сюжет изисква много повече разписване. И това много ме ядосва в момента, защото като читател и фен на трилогията няма как да не искам повече съдържание при положение, че то е толкова добро. Всичко ми се стори някак прибързано. Ако не правех почивки между четенията, мисля, че сигурно щях да я прочета за половин ден.

 Не искам да ви карам да си мислите, че книгата е слаба заради това, че е кратка или че недоволствам заради това. Тя се придържа към тенденцията на предишните две книги за добро фентъзи. Случващото се в „Кралица на нищото“ е главозамайващо, а самата корица е огромен спойлер какво ще сполети Елфхейм, така че се подгответе.
 Просто цялата работа в книгата е, че е прекалено кратка и действията се случват много, много забързано. Докато си по средата на изненадващ обрат и ето че вече той е приключил без да ти даде нужното плавно преминаване от върха на емоцията към нормалното темпо на развитие. Просто те пльосва надолу. Мисля, че вече достатъчно тролнах по този въпрос, затова нека да обърнем внимание на останалите важни неща...

 В първите сто страници книгата постепенно завързва и оплита бъдещите ужасяващи обрати. Първо ни показва животът на Джуд докато е в изгнание и независимо, че вече живее в света на смъртните, тя не се е отказала от магичното, а то и видимо й липсва. Тя обаче бързо се връща в Елфхейм и опасността да я забележат дебне отвсякъде, с което напрежението се поражда в самото начало на книгата.

 Забелязах, че в „Кралица на нищото“ много от персонажите се променят, било то за добро или за лошо. Зарадва ме това, че дори и Джуд да е главната героиня, от чието име се разказва цялата история, се отделя и достатъчно внимание на останалите персонажи. Получаваме добра доза от сестра й Тарин (която доста го е загазила), от Вивиен и Хедър, както и от Оук. Допадна ми, че асортиментът се освежи и с някои нови лица като Грима Мог, която независимо, че е червеношапковец и канибалка, ми допадна като характер.

 Не бих казала, че това е най-добрият начин да се финализира трилогията, но пък това е вероятно защото не ми се иска да свършва. Със сигурност ще препрочета тази трилогия някога в бъдещето, за да видя отново как Джуд от обикновена смъртна печели уважението на всички безсмъртни и жестоки елфи. А до тогава ще се надявам тайничко Холи Блек да ни зарадва с някоя нова книга, която да се развива в този магичен и опияняващ свят!

Благодаря ви, че отделихте от времето си! До скоро!
♥

Полезни линкове:
Интервю с Холи Блек
/очаквайте/ Публикация с любими цитати от „Вълшебния народ“
Книгите от „Вълшебният народ“ в Goodreads
•
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил
•
Книги, които също ще ви харесат:

Софийски магьосници - Мартин Колев
Небе в дълбините - Адриен Йънг
Алена кралица - Виктория Айвярд
Всички книги на Касандра Клеър

Continue reading Ревю на „Кралица на нищото“, книга трета от „Вълшебния народ“ от Холи Блек.

Борбата за надмощие в „Шогун“ от Джеймс Клавел (Ревю)

   

Автор: Джеймс Клавел

Заглавие: Шогун, том 1

Жанр: исторически роман, класика

Оценка: 5/5

*книжно ревю без спойлери*

„Шогун“ е историята на англичанина Джон Блекторн, който с намерението си да стане богат и да обиколи света, попада на бреговете на Япония с полумъртвия си екипаж и много надежди. Там обаче животът му се променя коренно, защото трябва да се напасне към непозната за него култура и обичаи и да общува с хора, чийто език не разбира. Японците до самия край го смятат за варварин, както и Блекторн тях, а свадите между двете крайности са неизбежни. Блекторн научава множество уроци, става свидетел на японската жестокост и безсърдечност, но и се научава да вижда красотата в залеза, който винаги е уникален и няма друг като него. А неочакваната любов го сварва неподготвен и го изгаря поради факта, че е забранена...

 Привет, читатели!

 Просто си нямате и идея колко много ми хареса този роман! Доста време стоях пред екрана, пишейки няколко изречения и после ги изтривах, за да напиша нови, защото трябваше да ви представя книгата по възможно най-добрия начин. Както може би сте забелязали в последно време се открехнах на „по-сериозни“ книги, колкото и да не ми харесва да ги наричам така. Просто намалих любовните заглавия, което някак от само себе си се случи, а и неангажиращите двудневки също изостанаха. И нека не си мислите, че съм спряла да ги чета, те все още си ми харесват. Просто не зная на какво се дължи тази промяна и дори получих един лек книжен застой. Вероятно всичко е резултат от събитията през последните месеци или вкусът ми се променя... не зная, но тази тема ще я оставя за отделна публикация и сега ще се върна към „Шогун“.

 Още откакто навлезнах в читателското общество „Шогун“ ми направи впечатление като много хвалена книга, както и нейният автор. И така още отпреди няколко години все наблюдавам заглавието, ала едва сега посегнах да го отворя. И то защото го получих като подарък, което на свой ред сметнах за знак от съдбата. Или както японците биха го нарекли – карма. Винаги ми е харесвала японската култура и изкуство. Все пак харесвам да чета и манга и да гледам анимета, но като цяло Япония има своето историческо и културно богатство, а западняците можем само да се учим от тях.

 Та, ако се интересувате от японска култура, то „Шогун“ определено е книгата за вас. Не очаквах да попадна в толкова богато изрисувана обстановка и на толкова крайни обичай. В Япония честта и дългът са на първо място, а нарушителите се наказват строго. Смъртта в повечето случаи означава помилване, докато да живееш посрамен е истинското наказание, което твоят господар може да ти наложи. На места някои сцени ми се сториха дори гротескни, ала пък колкото и жестокост да се показва в книгата, толкова и красота и нежност има. Клавел от време на време слага сюжета на пауза, за да покаже онези прекрасни малки детайли, които ни напомнят, че живеем. Пример ще дам със самурая, който е на път да извърши сепуку (церемониално самоубийство, при което самураят умира с чест) и той поглежда към морето и благодари за всичко красиво около него в този момент. Впечатли ме, че всеки един от персонажите живее сега, не в миналото, нито в бъдещето, защото те не съществуват.

„Колко красив е животът и същевременно колко е тъжен! Колко е мимолетен, без минало и настояще, само едно безкрайно сега.“

 Но, разбира се, това не е цялата хубост на романа. Психологичните уроци са приятното допълнение към богатия сюжет. Обещавам ви много неочаквани обрати и напрегнати моменти, в които сърцето ви ще бумти докато стискате страниците с побелели пръсти, а наоколо ще свистят самурайски мечове. В „Шогун“ постоянно се случва нещо. Страниците са претъпкани със сложни схеми и многопластови действия, които се засягат взаимно. Удоволствие е да се проследи всичко това и лично на мен не ми се искаше да свършва!

 Другото, което ми допадна, бяха многото японски изрази, които Клавел вмъква в диалозите. Все пак Блекторн трябва да се научи да общува някак с японците и ние, читателите, се учим заедно с него. Дори аз запомних няколко важни думи като „хай – да“, „ийе – не“ и „домо – благодаря“. Е, няма как да знам дали ги произнасям правилно, но ми беше забавно да си представям, че говоря японски.

 Надявам се поне малко да съм подбудила желанието ви да потърсите и да прочетете „Шогун“. Това се превърна в поредната ми любима книга и не исках да свършва. Беше същинско удоволствие да се потопя в този свят на сълзите, както се изразява Марико, любимата ми героиня. Което ми напомня, че жените имат огромна роля в този патриархален модел и начинът, по който те живеят, говорят, действуват и се държат е впечатляващ. Изобщо всеки един герой прилича на съвсем реален човек и докато четях визуализирах тези персонажи пред себе си.
 Просто това е един шедьовър, който всеки задължително трябва да прочете. Всичко – от уникално красивата перспектива на Япония, богатият сюжет, пълнокръвните герои и онова хубаво чувство, което книгата оставя в теб, като се събере се превръща в „Шогун“.

Благодаря ви, че отделихте от времето си! Желая ви да попадате само на хубави книги и до скоро!

♥

"...Шoгyн бeшe нaй-виcшия paнг, ĸoйтo няĸoй cмъpтeн мoжeшe дa дocтигнe в Япoния. Шoгyн oзнaчaвaшe въpxoвeн вoeнeн диĸтaтop. Caмo eдин oт вcичĸи дaймиo мoжeшe дa пpитeжaвa титлaтa и caмo нeгoвo импepaтopcĸo вeличecтвo, бoжecтвeният cин нa нeбeтo, живeeщ в yeдинeниe в Kиoтo зaeднo c импepaтopcĸoтo ceмeйcтвo, мoжeшe дa дaдe титлaтa.

C нaзнaчaвaнeтo cи шoгyнът пoлyчaвaшe aбcoлютнaтa влacт: пeчaтa и пpaвaтa нa импepaтopa. Шoгyнът yпpaвлявaшe oт имeтo нa импepaтopa."

		Книги, които също ще обикнете: Граф Монте Кристо - Александър Дюма Мъртвите сибирски полета - Фиктор Фон Фалк

Continue reading Борбата за надмощие в „Шогун“ от Джеймс Клавел (Ревю)