Автор: Холи Блек
Заглавие: Жестокият принц - Вълшебният народ 1
Жанр: YA, фентъзи
Оценка: 5/5
Джуд е само на седем години, когато родителите ѝ са убити и тя и двете ѝ сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля.
За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.
За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.
„Разбира се, че искам да бъда като тях. Те са красиви като остриета, изковани в божествен огън. Те ще живеят вечно.
А Кардан е дори по-красив от останалите. Мразя го повече от другите. Мразя го толкова много, че понякога, когато го погледна, едва дишам.“
А Кардан е дори по-красив от останалите. Мразя го повече от другите. Мразя го толкова много, че понякога, когато го погледна, едва дишам.“
Много ми е трудно да започна това ревю, от доста време не се бе случвало някоя книга да ме остави без думи и същевременно така изпълнена с желание за още! Може би трябва да започна от самото начало. Холи Блек винаги съм я знаела като име и като авторката на Магистериум, но никога не съм понечвала да я чета. Нямам представа защо, май си мислих, че пише детски истории... (колко глупаво от моя страна) Винаги ми е била в полезрението, особено след като са толкова близки с Касандра Клеър, която обожавам. И не мога да си обясня къде ми е бил умът, за да не взема дори и една нейна книга и да прочета за какво иде реч! Направо съм бясна на себе си, че не съм прочела нещо нейно по-рано. Не знам за "Магистериум", но "Жестокият принц" направи толкова много страхотни неща с любителя на фентъзи в мен, че сякаш попаднах в рая!
"Жестокият принц" е показно за жанра фентъзи! В него присъстват елфи, феи, гоблини, огромни жаби и всякакви други фантастични създания, които ме омаяха с магията си. Книгата ме въвлече в един нов, причудлив свят, който исках настървено да изуча възможно най-бързо. А ако детайлите в романа бяха за ядене, щях да съм пренапълняла. Всичко е толкова изпипано и украсено, същевременно описанията не правят никакво впечатление и не се натрапват изобщо. Има някакъв баланс между описанията и действието. Всичко е композирано по възможно най-добрия начин и като започнеш да четеш, няма мърдане с часове.
Настроих се с големи очаквания за "Жестокият принц" още след като разбрах, че ще бъде запазена оригиналната корица на книгата, а когато видях нарисуваната карта вътре, буквално въздигнах книгата и извиках радостно. Обожавам карти! Специално тази е очарователна.
Самата история започва уж спокойно, докато обикновеният скучен ден на трите сестри Дуарте не бива превърнат в жестоко убийство. След началото книгата се разказва през погледа на Джуд, а интригите бързо ескалират поради конфликтите между елфи и човеци. Ако се питате, елфите са всичко, което сме свикнали да виждаме - те са красиви, силни, безсмъртни и опасно коварни, понякога просто за забавление. Много интересни ми се сториха всичките им суеверия и традиции, които затвърждават твърдението, че магичния свят в романа е добре изграден.
Героите предоставят голяма част от блясъка на тази книга. По изграждане, представяне и развитие мога дори да ги конкурирам с тези от книгите на Касандра Клеър, която просто е кралицата на изграждането на фентъзи герои. Представете си! Всеки един персонаж претърпяна някаква трансформация, била тя за добро или лошо. За мен това е впечатляващо, като се има предвид, че се разказва от първо лице и няма как да видим какво чувстват останалите герои.
Джуд се превърна в моята любимка още от самото начало. Тя е силна главна героиня обаче е далеч, далеч от познатите ни клиширани главни героини в YA книгите. Тя е целеустремена и не коленичи пред никого, но е и земна - има си своите слабости, тя е човек, обикновена смъртна сред елфи. И този факт не се забравя, което прави животът на Джуд труден, тя трябва да се старае много, за да се впише и да постигне типично човешките си желания за власт и признание.
"Животът ни е единственото, което имаме, единствената ни монета. Трябва да купим онова, което искаме с нея"
***
"Вместо да се страхувам, бих могла да се превърна в нещо, от което те да се страхуват."
Джуд е тази, която трябва да направи трудните избори и да се лишава от щастие. Случващото се с нея поражда съчувствие, както и желание тя да успее.
Цялата книга е една неспирна динамика, постоянно нещо се случва и сюжетът се развива на някъде, поставяйки солидни основи за разтърсващ обрат. А пък обратът - за вълнуващо продължение след това. След прочитането на епилога просто не знам как ще издържа докато излезе втората книга. Опитвам се да съм сърдита на Холи Блек, че е написала такъв финал, но просто не мога, прекалено много я заобичах.
"Жестокият принц" се оказа жестоко фентъзи! Това е пример за книгите, които ми доставят най-голямо удоволствие, за които ми е кеф да говоря без да спирам и които препоръчвам на всеки. (а понякога и насилвам да се прочетат) Много съм щастлива, че открих Холи Блек! Дано скоро ние, читателите, да можем се докоснем и до продължението, а дотогава хората, които не са прочели тази завихряща въображението книга, трябва незабавно да го направят!
Благодаря ви и до скоро! ♥
Благодаря и на издателство Ибис за книгата, вие сте най-добрите в работата си!
0 коментара:
Публикуване на коментар