, , , ,

Това е най-силната книга на Колийн Хувър досега (Ревю на Никога повече)


Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Никога повече
Жанр: романтичен роман
Оценка: 5/5
Бележка: без думи...  
 


 Главната героиня Лили не е имала едно от възможно най-пълноценното детство благодарение на своя баща, който в нейните очи е бил чудовище. Сега, когато е вече голяма и сама взима решенията за себе си, всичко което желае, е да не повтори грешките на своята майка. Обаче става така, че точно това се случва и Лили е по-уплашена и объркана от всякога. Да вярва на сърцето или на разума си? Да остане, когато има шанс всичко да се повтори, или да си тръгне с идеята, че никога няма да намери същата любов? 
 


 Без думи съм. Просто ми е толкова трудно да напиша този увод на ревюто си, че седя и се взирам в празния екран, безмълвна. Защото именно така ме остави тази книга - без думи, които да опишат всичко, което тя ми причини. Предполагам, че ще е добре да започна с това, че с всяка следваща книга, която чета от Колийн Хувър, тя става все повече моя любима авторка и в следващия момент я препоръчвам дори на хора, които не четат романтични книги. Когато видях, че издателство Ибис ще издават тази книга, веднага започнах да търся мнения из мрежата и навсякъде пишеше едно: "Най-силната книга на Хувър досега". Зачудих се, какво пък да й е толкова силното, особено след "Девети ноември" или "Най-доброто в теб". Накъде по-силно? Е, ето, че има накъде и тази книга надминава всичко досега и се радвам, че най-накрая достига до българската публика. 


 "Никога повече" е една история, която в най-изненадващия момент може да ти разбие сърцето само с едно изречение. Книга, която само с едно изречение може да те накара да чувстваш щастие, радост, копнеж, но и страх, дори и самия ужас. Предупреждавам ви, че колкото и спокойна да ви се вижда в началото, колкото и идилично да е представено всичко, само след първото провинение на един от героите, книгата става толкова непредвидима, че буквално ще усетите как пулсът ви се ускорява при рязката смяна на настроенията. Малко книги са ми въздействали така, както тази и затова тя се превръща в една от любимите ми, не толкова заради самата история, а заради посланията и внушенията й. А самият факт, че идеята е вдъхновена от истинска случка от живота на Хувър, прави всичко много по-реалистично. 


 Първите ми впечатления от книгата, да си призная, не бяха кой знае какви. В началото всичко ми приличаше на обикновена чиклит история, която се разказва от първо лице и се смесва миналото и настоящето. Знаех, че нещо може да се случи всеки момент, защото всичко беше прекалено радостно и... лесно, беше подозрително дори. Всичко се развиваше както трябва да се развива и за момент се зачудих какъв ще бъде проблемът тук, защото той почти липсваше. Обаче когато вече бях изчела около 150 страници от книгата, той се появи и разбрах, че вече нищо няма да е същото. Когато всичко се срути, усетих това и в сърцето си. Колийн използва тези 150 страници, за да вкара читателя наистина надълбоко в историята, а после като с шамар го събужда от съня. И буквално препрочетох онази страница, за да се уверя да не би нещо грешно да съм прочела. И от този момент историята стана истинска. 


 "Никога повече" засяга една наистина сериозна тема, която е особено важна в днешно време, а и с немалко жертви. И си личи, че темата за домашното насилие е близка до самата авторка. Тя пише с неприкрита страст откъм това, че иска да предаде историята възможно с най-много чувства, и й се получава. Няма как да не се забележи мисълта зад думите. Чувствата зад думите. Историята зад думите. А когато е истинско, то се усеща. Затова и "Никога повече" е една уникална книга, която ще запомня с това, че ме е накарала да чувствам и съчувствам на персонажите. 


 За героите не искам да говоря много, защото донякъде това ще бъде огромен спойлер, а не искам да ви развалям удоволствието от книгата. Ще кажа само, че в началото може да ви се струват очевидни и клиширани, но само изчакайте докато се развие историята. Тогава всички показват своята истинска същност. 


 Настрана от сюжета и героите, стилът на разказване е малко по-различен от останалите книги на Колийн Хувър. Тук няма ПРЕДИ и СЛЕД, вместо тях Лили чете своя дневник от юношеството си, когато е писала писма към Елън Дедженеръс. Да, онази Елън от американското шоу. Но тя не изпраща писмата (и не си мислете, че тук има нещо общо с "До всички момчета, които съм обичала".) Тези писма ни разказват нейното емоционално минало и този начин на предаване на историята ми хареса повече, отколкото обикновеният с преди и сега



"Лили, животът е странно нещо. Дадени са ни ограничен брой години, в които да го живеем, така че трябва да направим всичко, което можем, тези години да са възможно най-пълноценни. Не бива да губим време за неща, които може да се случат някой ден в бъдещето или може би дори никога."  


 Това е книга, която си заслужава четенето, дори и да не харесваш този жанр. Просто заради поуката и самата идея, която може човек да си извади от нея. А поуката е огромна, но вярвам, че едва ли ще е еднаква за всеки. Тази, която аз си извадих е, че каквото и да правиш, никога не позволявай на себе си да търпиш (каквото и да било) само защото обичаш някого. Защото това ще убие твоята собствена личност и ще те смаже, ще те направи зависим. Не забравяй какво означава споделената и истинска любов. 
 Не знам дали съм ви убедила, че книгата със сигурност ще докосне сърцата ви и с плам и с лед, но мога да направя едно. Умолявам ви да прочетете "Никога повече".  


Понякога именно човекът, който те обича, е онзи, който те наранява най-много.
Животът на Лили не е бил лесен, но това никога не я е спирало да се бори за онова, което иска. Тя е изминала дълъг път от малкия град в Мейн, където е израснала – завършила е колеж, преместила се е да живее в Бостън и е започнала собствен бизнес с магазин за цветя. И когато между нея и страхотния неврохирург Райл Кинкейд започват да прехвърчат искри, всичко в живота ѝ вече изглежда твърде хубаво, за да е истина.
Райл е самоуверен, упорит и може би малко арогантен. Но също така е и блестящ лекар и определено е увлечен по Лили. И докато тя е изцяло погълната от новата си връзка, мислите ѝ продължават да се връщат към нейната първа любов и детството ѝ, изпълнено с домашно насилие. Миналото на Лили я застига и тя ще трябва да реши накъде да поеме и дали да повтори грешките, допуснати от нейните родители и белязали съдбата им. И дали очевидният път, който е избрала, е наистина толкова лесен и ясен...

Благодаря на издателство Ибис за непрестанната чудесна работа, която вършат! ♥

От снимката на поста:
Галакси книгоразделител от ТУК


2 коментара:

  1. Прочетох "Никога повече" преди няколко дена, ей тъй от любопитство(1-во защото не е в "моя" жанр и 2-ро вече бях чела книга на Колийн Хувър и се бях разочаровала от героите й). Нооо, тази книга ме отвя. Мнението ми изцяло се припокрива с това в ревюто ти. Най-много бях впечатлена от изградения образ на Лили. Отдавна не бях чела за силни героини, които знаят как да отстояват убежденията си. И още един плюс - на пръв поглед клишираната история ни е поднесена по един нестандартен, извън познатите рамки начин. Ето тези две неща търся в книгите без значение от жанра - пълнокръвни образи и реалистично изграден сюжет и смея да твърдя, че по тези критерии с тази книга Колийн Хувър се е справила повече от страхотно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че тази книга ти е въздействала! За мен тя се превърна в едно задължително четиво за всяко момиче и за всяка жена. "Никога повече" е много повече от просто любовен роман и от нея просто струят хиляди емоции. Препоръчвам и "Девети ноември" от същата авторка♥

      Изтриване