Ревю на „Червенохалата“ от Цветелина Владимирова

Автор: Цветелина Владимирова

Заглавие: Червенохалата (кн. 1)

Жанр: фентъзи

Оценка: 5/5

Преди цяло хилядолетие Червената хала оставя стария свят в руини и завещава на кралствата във Ферисея страх, разединение и омраза.

Единственият, който помни страховитата вещица с любов и нежност, наднича из селенията на мъртвите и проследява пътя на нейната наследница – младата Аварис Червенохала. Изгубила всякаква надежда да се върне у дома, тя е принудена да се крие от греховете и мрачните тайни в историята на рода си. След дванайсет години укритие в човешко село, далеч от земите на магията, миналото най-накрая я настига: вестоносец от магьосническо кралство я открива и настоява дълговете ѝ към краля му да бъдат изплатени.

Онова, което Аварис ще открие при завръщането си във Ферисея обаче, не е свободата, която е търсила. Ще успее ли младата Червенохала да разпознае съюзниците си сред всички врагове и достатъчен ли ще бъде огънят в кръвта ѝ, за да спаси от покварата на Ферисея онова, за което копнее вещерското ѝ сърце?

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Напоследък ме няма много-много с ревютата, но конкретно тази книга трябва да има написано ревю в моя блог макар и не обстойно, но смятам, достатъчно, за да пробуди интересът ви. „Червенохалата“ на Цветелина Владимирова ми хвана окото още с първото обявление за издаването ѝ. Още повече, че красивата корица допълнително привлича вниманието. От много време замечтано гледам и другите книги на авторката, а именно поредицата „Вестители“ и беше крайно време да се запозная и аз с творчеството на Цвети Владимирова. И толкова се радвам, че го сторих!

 

    Като цяло книгата е написаха похвално, но и има своите забележки макар и малки. Важното е, че след последната страница читателят иска веднага продължението, което се надявам да излезе възможно най-бързо. Владимирова много добре изгражда своя сюжет, макар и да започва историята малко отдалече. Главната героиня Аварис я заварваме в земите на човеците и започваме лека-полека да научаваме защо е там и как протича живота ѝ. Виждаме нравът ѝ съвсем в началото и се разбира, че това е персонаж, с когото не искаш да имаш проблеми. Бихте казали, че е клиширано да имаме супер силна главна героиня, която да се справя с всичко сама, ала Аварис изобщо не е такава. Като персонаж тя израства много в продължение на историята и всяко нейно действие е подплатено от това, коя е тя като характер. Не взима глупави решения просто за да има сюжет или драма и това ми харесва.

    Харесва ми също и това, че историята не набляга върху романтиката. Почти няма романс в този тийн фентъзи роман, а тази, която присъства, не е толкова натрапчива или дразнеща, просто защото трябва да има. Романтичните отношения и връзките се развиват естествено в книгата.

„Как се изцерява лудост, когато болният вижда смисъл единствено в нея?“

    Другото интересно в „Червенохалата“ е, че е засегната славянската митология. Настрана от цялата магичност за вещици и магьосници, митични същества и самовили, славянските божества са преплетени в нишките на персонажната религия. Това е хубав акцент към цялостната картина и придава дъх на автентичност.

    Бих казала обаче, че действието в началото изобщо не бърза, има много подробности и описания, но не бих казала, че са досадни, а по-скоро интригуващи и допълващи атмосферата на измисления свят. Много леко, бавно и внимателно започва да се ниже всяка една отделна история, докато някъде към средата на книгата се заплитат една в друга. Именно от средата до края на „Червенохалата“ нещата загрубяват и започват да стават толкова интересни, че да не ти се иска да оставиш книгата.

    Едно от най-блестящите неща в „Червенохалата“ обаче си остава финалът. Като фойерверк, който те оставя с широко отворени очи за следващото зрелище. Точно така и аз два месеца след прочитането на книгата все още искам продължението със същото огромно желание. Препоръчвам „Червенохалата“ на всички фенове на тийн фентъзито с апел да се осмелят да дадат шанс на българските писатели в жанра. 

Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

•

Книги, които също ще ви харесат:
Софийски магьосници – Мартин Колев
Град от месинг – С. А. Чаркаборти
Алена кралица – Виктория Айвярд

Continue reading Ревю на „Червенохалата“ от Цветелина Владимирова

Ревю на „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков.

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Делян Недев и Стоян Новаков

Заглавие: 12 фантастични разказа с неочакван край

Жанр: разкази

Оценка: 3/5

Делян Недев и Стоян Новаков разказват истории от бъдещето, което вече се е случило …

… и когато приключите с книгата, уверете се, че и тя е приключила с Вас. После загасете осветлението.

Какво се случва, когато:

Активисти от бъдещето поискат от Марк Твен услуга;

Една от паралелните вселени реши да подчини всички останали;

Комендатът на Аушвиц облече костюма на Дядо Коледа;

Двама млади програмират изпитание за любовта си;

Баща и дъщеря преследват паразити, живеещи в сънищата;

Младо семейство най-после е получило Направление за Ваканция?

 Приветствия в моя блог, читатели!

 Книгата, която този път ще ви представя, е „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков. Заглавието й говори доста красноречиво за съдържанието, което се побира в кратките 137 страници. Книжката ми дойде доста добре и даже тематично след прочита на „Shadowdance #1: Киберпънк“, което е списание за фантастика, футуристика, пънк и тн. Така че напоследък все съм на такава фантастична вълна. Като цяло този сборник с разкази се чете много лесно и бързо, не е ангажиращ и бих казала, че с него човек лесно може да разпусне след тежък ден.

 Темите, които се засягат в разказите, могат да се обобщят до вероятното близко бъдеще и виртуалната реалност. Без съмнение всеки разказ завършва неочаквано, някои от тях повече от други. Лично на мен най-много ми допаднаха разказите „В един идеален живот“ и „Ева“, докато с повечето от другите не мога да кажа, че се спогодихме, затова и давам 3 от 5 звезди като оценка в goodreads. В тях (разказите) нямаше толкова разчупеност в сюжета и на места ми се сториха молко мудни. Но определено виждам почва за развитие в тези разкази, особено ако се развият като по-дъблоки истории.

 Вече съм по-запозната с фантастиката и киберпънк жанра и оцених тази наклонност на историите тук. Виждаме виртуална реалност, андроиди, технологии и като цяло бъдещето, което вероятно е точно зад ъгъла и ни очаква. Бих казала, че идеите в книгата са доста често срещани и няма нещо, което да е изненада от тази гледна точка, но ми допадна начина, по който са представени. Така че, ако си падате по такива неща, ще намерите книгата за лежерно, но и доста стегнато написана, тъй като не се навлиза в дълбочина в темите, а като че ли само се плъзга по повърхността...

 Но със сигурност в последно време има напредък в българските short stories и тази част на жанровия спектър, затова се радвам, че имах възможността и удоволствието да прочета книгата. А авторите със сигурност имат още какво да ни покажат! 

 „12 фантастични разказа с неочакван край“ е книжка, която може да прочетете за един ден и на един дъх. Препоръчвам ви я, ако харесвате лесните за четене истории и ви е любопитно да прочетете нещо от родни писатели. Не очаквайте нещо главозамайващо, но съм сигурна, че ще се насладите на разказите, защото всеки ще намери нещо за себе си сред тях.

Благодаря сърдечно на авторите за предоставената книга и на вас, читатели, за вниманието! До скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

Брилянтните – Маркъс Сейки

Инкарсерон – Катрин Фишър

Трансформации – Благой Иванов

Continue reading Ревю на „12 фантастични разказа с неочакван край“ от Делян Недев и Стоян Новаков.

Ревю на „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров.

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Георги Бърдаров

Заглавие: Аз още броя дните

Жанр: исторически роман

Оценка: 5/5

Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.

Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.

Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.

Кой запали тази война? И кой спечели от нея?

 Приветствия в моя блог, читатели!

 Малко книги са ме оставяли със сълзи в очите и безмълвна докато в сърцето ми има толкова много емоции, които трябва да споделя. „Аз още броя дните“ е книга, която с всяка страница дълбае дупка в душата ти и я пълни с една невероятна тежина.

 Книгата ми бе препоръчана, а аз няма да дочакам края на това ревю, за да ви кажа: прочетете я! Дни след като я завърших все още усещам мириса на жасминовите дръвчета в Сараево и виждам кръвта, която напоява корените им. Гледките, пред които ме постави „Аз още броя дните“, ще витаят дълго в съзнанието ми. А финалът... Не мисля, че мога да говоря за него.

 Още от началото на книгата бях въведена в една доста позната обстановка, познати песни, познати образи и персонажи. В последствие всичко се превърна в един ужасяващ кошмар. Книгата може да се прочете на един дъх, ала на мен ми отне повече, защото имах нужда да преглъщам тежките моменти и да осмислям всичко преди да продължавам да чета. А самият факт, че това е част от човешката история, че никой нищо не е направил по въпроса и е стоял само като наблюдател, прави нещата още по-жестоки. Това е книга за човешката природа, за инстинктите и цената да останеш истински човек.

„Всичко се забравя в тоя живот! То това май му е и най-хубавото. И доброто, и лошото – все се забравя.“

 Този цитат ме накара много да мисля... Дали наистина всичко се забравя – и доброто и най-вече лошото? Нима тези хора няма да вървят по улиците на Сараево и да си спомнят кървищата и убийствата? Животинското оцеляване, на което са разчитали? И най-вече различията, които са предизвикали всичко това и които биха могли в бъдеще да доведат до същото? Има толкова много въпроси без отговор, а същевременно всеки би научил по нещо ново за себе си и за света като цяло след прочитането на „Аз още броя дните“.

„Даде си сметка, че истинското щастие се крие в тихото и еднообразно ежедневие, в което сякаш нищо не се случва.“

 Невероятно е как с много малко образи романът успява да създаде толкова голямо впечатление у читателя. Имаме влюбените двама, които се борят сякаш срещу целия свят, за да запазят любовта си; разказвачът, който таи в себе си най-умопомрачителната история, изгаряща душата му; обикновените хора – невинните жертви на една по-голяма схема; и журналистът, представляващ жадния за знание читател, но без ни най-малката идея дали ще има възможността да приеме всичко.

 Обещавам, че няма начин да не почувствате историята на „Аз още броя дните“ като нещо лично. Ще усетите войната по един друг начин, ще видите колко ненужна е тя и колко разрушителна към всичко. Трудно ми е да изразя всичките си мисли относно книгата, но едно е ясно – заглавието се нарежда сред едни от най-добрите, които съм чела тази година.

Благодаря ви за отделеното внимание и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

Богат, беден – Ъруин Шоу

Continue reading Ревю на „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров.

Ревю на „Бунтът на сенките“ от Димитър Желев.

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Димитър Желев

Заглавие: Бунтът на сенките

Жанр: съвременен роман

Оценка: 3/5

В малък български град мрежа от корумпирани институции е впрегната, за да реализира алчните амбиции на местен бизнесмен. Зад гърба му надничат личности, чиито власт и кръвожадност шокират Европа.Марко Ванев е млад и непримирим по природа. Принуден да защити своята зараждаща се любов, той навлиза в дебрите на подземния свят, за да се изправи срещу кошмарите, които се крият там. Марко среща и други като него – хора, лишени от достойнство и право на живот: проститутката с дръзки мечти Камелия; психоложката Вера, вечно опитващата се да сглоби разбити личности и отчаяна за света, в който ще растат децата ѝ; полицаят Олег, отказващ повече да отвръща поглед на другата страна. От руините на болката сенките се надигат, за да спрат злоупотребите на политическите божества с чаровни усмивки и кръв по ревера. В жестоката игра справедливият им гняв се бори с могъществото на безграничната власт в този завладяващ трилър с множество обрати.

 Приветствия в моя блог, читатели!

 Мисля, че „Бунтът на сенките“ се появи точно навреме, когато настроенията ми за тип четиво се сменят според сезона. Дори самата корица на романа си отива с вече личащите се есенни цветове, а и още повече, че тематиката далеч не е характерна за разтоварващите летни заглавия.

 Както знаете, винаги се отнасям с интерес и любопитство към съвременните български романи, защото съм сигурна в таланта на нашенските автори. И определено Димитър Желев има талант за писане, който си личи още от първите страници. Обаче не съм сигурна точно с какви чувства ме оставя книгата, защото „Бунтът на сенките“ се оказва наистина комплексен роман, на който може да се гледа по много начини и разбирам защо мога да го харесам, но и защо не мога. Затова дадох средна оценка 3/5 звезди.

 Според мен най-важното в тази книга е, че е същинско огледало на българската провинция, народ, схващания и държава като цяло. Историята сякаш ме преведе през нормалното ежедневие, където можем да видим образи като Марко, Камелия, обикновеният трудещ се българин с малката си пекарна, пред която профучават скъпите автомобили на политиците и още много други, до болка познати персонажи. А коварната схема зад всичко това, макар и очевидна, остава невидима за правосъдието. Няма как да не се забележи старателността и нескритата страст на автора да представи своите виждания и неспокойство относно тези социални въпроси и проблематики. Вероятно именно те са вдъхновили написването на тази история. 

 И, ако се погледне към романа именно от страната на несправедливостта, която докарва героите до невероятни крайности и жестокости, може да се каже, че „Бунтът на сенките“ е шедьовър. Виждаме как егоистичните решения на високопоставените хора рефлектират въхру малкия човек и близките му. Виждаме борбата на всеки да върже двата края и как се реагира на хората, решили да не се вписват в системата. Като Марко например, главният герой в историята, който не е и единственият пострадал от реалността.

 Действието в романа се развива с умерено темпо, като се представят различни гледни точки. Честно казано в началото трудно виждах връзката между отделните герои и какво общо имат те, но това е, защото разказът започва малко по-отдалече и отнема време, за да се стигне до връзката между всичко и да се види накъде реално ще поеме сюжетът. Този похват доста добре обрисува отделните характери, но лично аз предпочитам да опознавам героите в движение, отколкото да проследявам цялата им житейска история...

 Иначе финалната част от книгата удовлетвори очакванията ми за набъбващата през цялото време преди това кулминация, където всеки си получава заслуженото в серия от екшън и добре обмилени развръзки.

 И заради всичките тези неща мога кажа, че „Бунтът на сенките“ ми хареса.

 Ала... докато всичко дотук звучи добре, след прелистването на последната страница с извество доволство от развитието на събитията, не мога да кажа че романът има всички нужни качества за оценка 5/5 в goodreads. За мен най-голям проблем може би се оказа трудното стиковане между персонажите, а на второ място – многото лирически отклонения.

  Някак я нямаше задушевната връзка между отделните герои, а и между читател-герои, поне за мен. Разбирам Марко и разбирам защо реагира по определен начин в случващото се, но не чувствах тези емоции така, както ми се искаше. При Камелия нещата се получаваха като че ли по-добре заради висините и спадовете на персонажа й. Личната й драма от легендарната проститутка, която от върха на кариерата си полита надолу към дъното, където среща Марко и намира отново себе си, придава повече цветност на романа. Докато Марко ми се струваше мрачен и преди обрата, който преживява. Може би и това е причината да харесвам повече Камелия, тя е по-колоритен персонаж. Мога да кажа, че в галерията от различни характери, всеки читател може да открие нещо за себе си и в което да се припознае.

 Иначе относно лирическите отклонения, за които споменах, мога да се обоснова с фактът, че романът е маркиран като „трилър“. Не смятам, че този роман може да се класифицира като такъв, защото действието в него не е такова, че да те накара да препускаш по страниците от напрежение. И в това няма нищо лошо, защото виждам причината зад този стил на писане. Разбирам защо всичките отклонения и допълнения са написани. Предполагам, че съм разочарована само защото заради думата „трилър“ на корицата очаквах пукаща се от напрежение по кориците книга.

 „Бунтът на сенките“ е съвременен роман, който би се харесал на хората, търсещи суровата истина на съвремието ни, които може също да намерят и себе си между страниците. Не очаквайте да треперите на ръба от напрежение заради действието. По-скоро очаквайте да намерите доста храна за размисъл и да започнете да виждате света с по-отворени очи, отколкото преди.

Благодаря сърдечно на автора за книгата и на вас, читатели, за вниманието!♥

Цитат от книгата:

"Имаме един приказен свят на крачка от домовете си, а вечно си стоим пред телевизорите и телефоните, като че там може да открием нещо истинско..."

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Сайтът на „Бунтът на сенките“
•


Книги, които също ще ви харесат:
Кралят на София – Дан Ко

Continue reading Ревю на „Бунтът на сенките“ от Димитър Желев.