Затворът говори... Ревю на Инкарсерон

Заглавие: Инкарсерон

Автор: Катрин Фишър

Жанр: фентъзи

Оценка: 4/5

Бележка: той винаги наблюдава... 

 

   Представете си огромен затвор с дълги коридори, метални гори, изоставени градове и пресъхнали морета. Затвор, замислен от Мъдреците като идеален свят, в който човечеството да разгърне пълния си потенциал.
Представете си Инкарсерон.
Но нещо се обърква и екпериментът се проваля. Инкарсерон се превръща в затворена система, в която нищо не може да проникне или да напусне.
Спомените на седемнадесетгодишния Фин са заличени, но той притежава необикновената дарба да вижда звездите. Виденията му разкриват тайните на Инкарсерон и му посочват пътя за бягство. Придружен от клетвения си брат Кийро, мъдреца Гилдас и вярната Атия, Фин поема из огромния лабиринт на затвора. Необикновен кристален ключ с холограма на орел ще им помогне да открият изхода.
Извън Инкарсерон свръхмодерни технологии поддържат илюзията, че животът от седемнадесети век не се е променил. Красивата Клаудия, дъщеря на директора на затвора, е принудена да се омъжи за своенравния син на кралицата. Клаудия е готова на всичко, за да избяга от златната си клетка.
Представете си неспирна борба за оцеляване, седем пръстена с животи, летящ кораб и стена на края на света.
Можете ли да си представите невъобразимото?
Можете ли да си представите Инкарсерон? 

 Инкарсерон не е като другите фентъзи и YA романи, които напоследък превземат библиотеките на читателите. В него я няма онази луда тинейджърска любов, която винаги завършва щастливо. Няма я силната женска роля. Няма ги онези мигове, когато главният герой е изправен пред препядствие, и го превъзмогва без проблем. В тази книга всичко е срещу главните герои. Дори самият Инкарсерон - нещо, което сами ще трябва да определите за себе си какво точно представлява...

 

 "Инкарсерон" ми хареса поради много причини. Ала най-вече, защото не е плоска история, а обратното - сложна и заплетена, пълна с мистерии и провокации. Самата книга е изпипана до последния детайл. В началото, когато хванах книгата в ръце за първи път и прочетох анотацията, си помислих, че тя едва ли не издава всичко в нея. Според мен анотацията не е съставена по най-добрия начин, но това е друг въпрос. Та, оказа се, че всичко е много по-сложно, отколкото ни казва гръбчето на книгата. Както виждате, не съм дала пълни пет звезди, но това да не ви спира изобщо, защото Инкарсерон си заслужава.   

 

 В началото ми беше много трудно да проследя какво се случваше, но това е, защото авторката не си губи времето с обяснения, а направо хвърля читателя "в дълбокото". Затова първоначално е трудно да схванеш кой какъв е, какво точно е Инкарсерон, откъде идват героите и какви са целите им. Но веднъж да ти стане ясно (вероятно след първите 20-тина страници) и вече няма да можеш да се откъснеш от историята. Интригата веднага се показва и всичко се заплита, усложнявайки всичко и поставяйки улики, които по-късно само ще покажат колко умело се е справила авторката. Самият начин, по който е написана книгата е впечатляващ. Хем е сложен и детайен, хем се движи лесно. Никъде няма забавяния и героите винаги са в движение. 

 Обаче забелязах няколко отделни момента около края, които не ми се понравиха. Като цяло финалът лично на мен ми се стори прибързан и не чак толкова изненадващ, колкото очаквах да бъде. Самото разкритие за Инкарсерон, което няма да ви издавам какво е, ми беше пресилено. Наистина не го очаквах, признавам. Но ми се струва не на място. И именно финалът е едно от нещата, които ме спряха да дам пет звезди.

 Иначе ме впечатли цялата сложност на историята и на света в нея. Катрин Фишър има такъв талант, че да ти разказва за своя измислен свят не чрез наблъскани с обяснения параграфи, а чрез самото развитие на историята. Така, без да се усещаш научаваш повече за света на Клаудия, на Фин, както и за самия Инкарсерон. Учиш заедно с героите и същевременно търсиш и отговора на загадката. Смятам, че това е най-добрият начин да се задържи вниманието на читателя.  

 Относно героите не знам какво да кажа... те са обичайните за този жанр - протагонисти и антагонисти, плюс второстепенни герои. Не бих казала, че на тях им се обръща особено внимание, поне такова чувство остави в мен "Инкарсерон". В сравнение с други книги не са нещо впечатляващо, например. Отношенията им също не са на първо място. И както споменах, няма я онази любовна триъгълна връзка между момичето и двете момчета, която определено имаше почва за развитие тук. По принцип бих казала, че такова нещо ми липсва и искам да го има, но точно в тази книга то няма място. Ако присъстваше, би пречила на всичко останало и щеше да го замъгли. Затова оценявам персонажната система и техните отношения с нещо по средата. Личи си, че Фишър е искала да наблегне повече върху самата история и се е справила добре. 

 Книгата има много нюанси, всеки от които развит и обработен до съвършенство. Личи си, че е положен труд в тази истоирия, както и желание за съвършенство, което за жалост, затворът не е могъл да достигне и така бих казала, че придава нотка на чувството за зъл изкуствен интелект, който заплашва да убие вкичко и всеки изпречил се на пътя му. Със сигурност този нюанс, макар и за кратко, ми допадна, защото добави още малко напрежение в историята.  

 Препоръчвам Инкарсерон на онези от вас, които не обичат историята да им предоставя всичко наготово, а да ви го разкрие чрез улики и намеци. Да ви накара да мислите и да предполагате, защото това прави Инкарсерон, залъгва ви. Също, ако ви е писнало от лигавите романси във фентъзи книгите, то тази ще ви хареса и заради това. В нея няма такова нещо. Също така, някои неща са очевидни, да, ала други дори няма как да ги предположите и именно те ще ви дават инерция да четете още и още. Със сигурност ще прочета и продължението - "Сапфик", което още със заглавието си обещава нещо интригуващо. 

Благодаря ви за вниманието!

От снимката:
Книгоразделители от ТУК
Ревюто за Сапфик предстои...!