Автор: Ейми Кауфман и Джей Кристоф
Заглавие: Краят на Аврора #3
Жанр: фентъзи, научна фантастика
Наистина ли това е краят?
Древно зло заплашва съществуването на галактиката и единственият шанс за спасяването ѝ е група неудачници. Кой ще победи в тази война?
Древното зло, разбира се.
Момент… Не бързайте със заключенията.
За последно видяхме Отряд 312 в разгара на епична битка, в която Звездния палач иска да унищожи Земята с Оръжието. Забавно, нали?
Всичко, естествено, се обърква. За късмет отрядът получава още един шанс да поправи цялата галактическа бъркотия, в която се е забъркал. Или два. Малко е сложно.
Могат ли Зила, Скар, Фин (и МАГЕЛАН!) да променят историята и да се справят с всички врагове, следващи ги по петите? Е, тази задача няма да е толкова лесна, колкото на нашите герои им се иска.
От друга страна, Ари, Кал и Тай трябва да се съюзят с най-опасните злодеи в галактиката. Да, защо не?
Да не забравяме основната цел на Отряд 312 – спасяването на галактиката. Дали ще е успешна?
АМИ… ЗА ТОВА ЩЕ НИ ТРЯБВА ЧУДО.
Приветствия в моя блог, читатели!
Стигнахме и до самия финал на епичната трилогия на Джей Кристоф и Ейми Кауфман. Признавам, че прекалено дългото чакане за „Краят на Аврора“ бавно ме разкъсваше, особено след като първите две книги ги прочетох сравнително една след друга, а финалът на втората ме остави да падам в черната бездна на незнанието и опасностите. Няма да ви лъжа, имах малко по-високи очаквания за третата книга, но това не ми попречи да преживея още едно невероятно космическо приключение и тотална въртележка за чувствата ми. Важното е, че накрая всяко едно желание [било то читателско или персонажно] бе удовлетворено. И това не е спойлер, защото винаги всичко си има цена и вие сами ще е убедите в това.
„Лесно е да умреш в пожара на войната. Много по-трудно е да живееш в светлината на мира.“
В тази книга виждаме върха и падението на войната между Рахаам и Ешварен. Действието започва точно оттам, където ни оставя „Пламъкът на Аврора“ и благодарение на това, както и на краткия пролог преди самото действие [нещо като встъпление и напомняне от Магелан] дори и да не си спомняте какво се е случило в края на втората книга, бързо ще си припомните. Относно сюжета ще вметна, че в началото се развива добре, ала малко след това започва да върви малко по-мудно и дори циклично [като тук визирам въртенето в кръг в една времева примка, но спирам да издавам]. Истински интересната част идва след средата и тогава идва онова така очаквано гъделичкащо нетърпение да разбереш какво ще се случи възможно най-бързо.
Ала най-важното в „Краят на Аврора“ е подплатено не в грандиозния финал, а в малките, отделни истории на всекиго от героите. Това бе нещото, което ме грабна още от самото начало на трилогията. Кристоф и Кауфман изключително добре придават важност дори на второстепенните герои, макар че тук, в третата книга, е трудно да се определи кои са първо- и кои второстепенни. Те са като всичките отделни малки части на една голяма машина, защото дори без една от тях, тя ще спре да работи. А в случая е важно всички да изпълнят своята част от работата, защото от това зависи бъдещето на цялата галактика.
Отдадеността към семейството, независимо дали кръвно или по неволя събрано от Съдбата, е водещата сила на всеки персонаж. Дори когато не знаят дали приятелите им са все още живи, те се борят в тяхно име със сълзи в очите и разкъсано сърце. А саможертвата понякога е единственият избор за успех. Може би ще разочаровам феновете на Кал и Аврора като кажа, че не им е обърнато толкова много внимание като в предишните книги, но за сметка на това ще се радвате на останалите двойки в историята и няма да се разочаровате. В крайна сметка най-важното е, че всеки от главните персонажи получава своя щастлив край, макар и да не е точно по начина, по който сме очаквали ние – читателите. Пътят за всекиго е труден, но накрая всичко ще си заслужава.
„Любовта е в началото и в края на всичко, което правя. Тя е моята причина и основание. Тя е отговорът на всички въпроси. Тя ми дава сила. И сега е с мен.“
Любовта е в основата на историята, а може би и решението на всичко. Това се усеща осезаемо особено когато любимият ни отряд 312 се оказва разделен през по-голямата част на книгата. Няма как да не се усети болката, която изразяват героите от това, че не са заедно с техните приятели, тяхното семейство. Това може би е и причината хуморът, на който бяхме свикнали в предишните две книги, почти да го няма.
Хубавото в тази книга е, че се запознаваме с няколко нови персонажа, които [обещавам] могат само да ви радват.
„Тайната не е в сбора от всички части на дъгата... макар те да са красиви заедно. Тайната е във всеки оттенък, във всеки нюанс, защото те са красиви сами по себе си.“
„Краят на Аврора“ е достоен финал на трилогията и е перфектният пример за градивно изграждане на сюжет с удовлетворяваща кулминация и завръзка. Това е една от любимите ми истории от всичко, което съм чела, а всичките емоции, които преживях с тях, дълго ще живеят в мен. Както казах и в първото ревю на „Изгревът на Аврора“ – това ще се препрочита!
Благодаря ви, че отделихте от времето си и до скоро!♥
Полезни линкове:
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•
