Автор: Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Заглавие: Изгревът на Аврора
Жанр: тийн фантастика, YA
Оценка: 5+/5
Годината е 2380 и дипломираните кадети на aкадемия „Аврора“ са разпределени със своите първи мисии. Звездният курсант Тайлър Джоунс е готов да подбере екипа на своите мечти, но глупавият му героизъм го оставя с утайката, която никой в Академията не иска...
Самоуверен ДИПЛОМАТ, майстор в саркастичните забележки.
УЧЕН социопат със склонност да стреля по съквартирантите си.
Хитроумен МЕХАНИК в екзокостюм.
Извънземен ВОИН с проблеми с гнева.
Мъжкарана ПИЛОТ, която изобщо не си пада по Тай, в случай че се чудите.
Но се оказва, че най-големият проблем на Тай не е неговият екип, а Аврора Дзие-Лин О’Мали – момичето, което той току-що е спасил от междуизмерното пространство. Ари е момиче извън времето, пътувала цели два века в криокамера. Тя може би ще бъде причината за следващата велика война, а Тайлър и неговият екип от неудачници може и да се окажат последната надежда за цялата галактика.
МОЛЯ НИКОЙ ДА НЕ СЕ ПАНИКЬОСВА!
Приветствия в моя блог, читатели!
Трябва да попитам само едно нещо... ЗАЩО?! Защо ми причинихте това, Ейми и Джей?!!! Тази книга не е полезна за здравето, уверявам ви. Няколко часа след като я прочетох още усещам онази притъпена болка дълбоко в гърдите си, защото не исках да става така, а незнанието как ще се развият нещата ме разяжда. Знам, че по принцип не започвам така ревютата си, ама не мога да дишам и трябва да се добера до следващата част възможно най-бързо! Не знам дали си спомняте колко много ми харесаха „Илумие“, както и „Гемина“, и „Обсидио“?... Е, „Изгревът на Аврора“ ми хареса двойно, само където имам една забележка. И тя е, че мразя книгата заради това, което ми причини.
Но сега нека бъдем сериозни и започнем както си му е редът – с пояснения.
„Изгревът на Аврора“ е първата книга от новата серия, написана от любимите ми Джей Кристоф и Ейми Кауфман. Засега се знае, че ще има общо три книги, но се надявам да са повече. А ако се чудите дали тази серия има нещо общо с „Досието Илумине“, не, няма. Дори и историята отново да се развива в космоса, то изградената реалност е различна, както и организацията на обществото. Най-голямата разлика между двете е, че в тази книга имаме извънземни раси, които работят заедно с тераните. [a.k.a. хората от Земята] Подобни извънземни са нещо, което изобщо го няма в „Илумине“. Но пък понеже доста се рових в последните часове из интернет, попаднах на една интересна теория за това как двете серии биха могли да се свържат. „Изгревът на Аврора“ се развива няколко века преди „Илумине“, но няма да ви занимавам с такива неща сега. [смятам, че ясно си личи колко съм се запалила, щом търся и чета разни теории в интернет. Плюс, имам нужда от още фенарт :]
Бих казала, че „Игревът на Аврора“ първоначално напомня на „Пазителите на галактиката“ по няколко причини: имаме на едно място седем коренно различни персонажа; сарказмът е на почит между всичките; и летят в космоса с цел да спасят галактиката. Различните персонажи са най-хубавото на тази книга според мен, а репликите, които си раменят, понякога са толкова смешни и остроумни, че съм се смяла с глас. Историята се разказва от първо лице, като всяка глава е за отделен герой. Така че ще можете да прочетете и какво се случва и в умовете им.
Обаче хуморът настрана, признавам, че още в самото начало на книгата обикнах всичко в нея и знаех, че поемам към едно невероятно приключение. Твърдя, че всичко е изпипано до последния детайл, а всъщност не усещаш кога авторите те въвеждат в този космически свят. Имаш чувството, че вече си бил там, дори и тепърва да отгръщаш първата страница. Наистина се възхищавам на стилът на писане тук, определено ще я препрочитам в скоро време само за да се възхитя на изразните похвати и средства.
Хареса ми как първоначално всеки от героите знаеше, че е в този екип, защото никой друг не го е избрал за своя. Всички те бяха „издънките“ на Академията, ала в последствие те бързо се привързаха един към друг и дори откриха приятели в лицата на колегите си. Те се превърнаха в едно сплотено семейство, а аз обикнах всеки един от тях. [следва спойлер, маркирай, за да видиш] Обикнах и отношенията между Аврора и Калис, те се превърнаха в новата ми ultimate bookish couple. Още в самото начало на книгата хвърлих око на Калис, който е изрисуван по възможно най-перфектния начин, а Аврора му пасваше идеално. Много се надявам нещата между тях да се развият благополучно, защото този тип двойки по принцип имат трагичен край.
Другото интересно нещо, което ми се случи с тази книга е, че нарочно си правих почивки от четенето, защото като нищо щях да изям „Изгревът на Аврора“ за няколко часа. А имах нужда да храносмеля ставащото.
Общо взето това е книга, която ви препоръчвам с всичките си крайници и пипала! Ако сте харесали серията „Илумине“, то тази книга със сигурност също ще ви хареса. Не зная дали ще устоя още месец до моментът, в който ще мога да прочета втората книга, но ще се опитам. [защото през юли ще бъде книжното предизвикателство за Агата Кристи]
ПП: Книгата ще бъде екранизирана на ТВ сериал! [*подскача от радост*]
Но сега нека бъдем сериозни и започнем както си му е редът – с пояснения.
„Изгревът на Аврора“ е първата книга от новата серия, написана от любимите ми Джей Кристоф и Ейми Кауфман. Засега се знае, че ще има общо три книги, но се надявам да са повече. А ако се чудите дали тази серия има нещо общо с „Досието Илумине“, не, няма. Дори и историята отново да се развива в космоса, то изградената реалност е различна, както и организацията на обществото. Най-голямата разлика между двете е, че в тази книга имаме извънземни раси, които работят заедно с тераните. [a.k.a. хората от Земята] Подобни извънземни са нещо, което изобщо го няма в „Илумине“. Но пък понеже доста се рових в последните часове из интернет, попаднах на една интересна теория за това как двете серии биха могли да се свържат. „Изгревът на Аврора“ се развива няколко века преди „Илумине“, но няма да ви занимавам с такива неща сега. [смятам, че ясно си личи колко съм се запалила, щом търся и чета разни теории в интернет. Плюс, имам нужда от още фенарт :]
Бих казала, че „Игревът на Аврора“ първоначално напомня на „Пазителите на галактиката“ по няколко причини: имаме на едно място седем коренно различни персонажа; сарказмът е на почит между всичките; и летят в космоса с цел да спасят галактиката. Различните персонажи са най-хубавото на тази книга според мен, а репликите, които си раменят, понякога са толкова смешни и остроумни, че съм се смяла с глас. Историята се разказва от първо лице, като всяка глава е за отделен герой. Така че ще можете да прочетете и какво се случва и в умовете им.
Обаче хуморът настрана, признавам, че още в самото начало на книгата обикнах всичко в нея и знаех, че поемам към едно невероятно приключение. Твърдя, че всичко е изпипано до последния детайл, а всъщност не усещаш кога авторите те въвеждат в този космически свят. Имаш чувството, че вече си бил там, дори и тепърва да отгръщаш първата страница. Наистина се възхищавам на стилът на писане тук, определено ще я препрочитам в скоро време само за да се възхитя на изразните похвати и средства.
Хареса ми как първоначално всеки от героите знаеше, че е в този екип, защото никой друг не го е избрал за своя. Всички те бяха „издънките“ на Академията, ала в последствие те бързо се привързаха един към друг и дори откриха приятели в лицата на колегите си. Те се превърнаха в едно сплотено семейство, а аз обикнах всеки един от тях. [следва спойлер, маркирай, за да видиш] Обикнах и отношенията между Аврора и Калис, те се превърнаха в новата ми ultimate bookish couple. Още в самото начало на книгата хвърлих око на Калис, който е изрисуван по възможно най-перфектния начин, а Аврора му пасваше идеално. Много се надявам нещата между тях да се развият благополучно, защото този тип двойки по принцип имат трагичен край.
„Ние сме легионът. Ние сме светлината. Пламък срещу тъмнината.“
Искаше ми се една идея да беше по-непредсказуем сюжетът, но това, че познавах някои неща, го отдавам на факта, че чета и гледам много фантастика и фентъзи. Това обаче хич не ме подразни, даже напротив, впечатли ме колко остроумно е измислено всичко. Имаше моменти, в които затварях книгата, поглеждах към стената и си казвах „...Ха, ти да видиш“, последвано от няколкоминутно чудене как е възможно да става така.Другото интересно нещо, което ми се случи с тази книга е, че нарочно си правих почивки от четенето, защото като нищо щях да изям „Изгревът на Аврора“ за няколко часа. А имах нужда да храносмеля ставащото.
Общо взето това е книга, която ви препоръчвам с всичките си крайници и пипала! Ако сте харесали серията „Илумине“, то тази книга със сигурност също ще ви хареса. Не зная дали ще устоя още месец до моментът, в който ще мога да прочета втората книга, но ще се опитам. [защото през юли ще бъде книжното предизвикателство за Агата Кристи]
Благодаря ви, че отделихте от времето си! Желая ви много книжни моменти и до скоро!♥
ПП: Книгата ще бъде екранизирана на ТВ сериал! [*подскача от радост*]
Полезни линкове:
•
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил
•
Книги, които също ще ви харесат:
Илумине – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Гемина – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Обсидио – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Не пропускайте и трейлъра на книгата:
•
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил
•
Книги, които също ще ви харесат:
Илумине – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Гемина – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Обсидио – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Не пропускайте и трейлъра на книгата:
0 коментара:
Публикуване на коментар