Автор: Холи Блек
Заглавие: Кралица на нищото (Вълшебният народ #3)
Жанр: тийн фентъзи, приключенски
Оценка: 4/5
От серията:
Ревю на „Жестокият принц“ #1
Ревю на „Злият крал“ #2
Това ревю може да чуете и като подкаст в Anchor.
Ревю на „Жестокият принц“ #1
Ревю на „Злият крал“ #2
Това ревю може да чуете и като подкаст в Anchor.
„Той ще бъде разрушението на короната и разрухата на трона.“
По-лесно е да вземеш властта, отколкото да я задържиш. Джуд е научила този урок, когато се е отказала от влиянието си върху злия крал Кардан в замяна на неизмерима мощ.След неочакваната постъпка на Кардан в края на „Злият крал“, Джуд е принудена да живее в света на смъртните. Сега тя е готова да рискува всичко, за да си върне онова, което ѝ е било отнето. Възможността се появява в лицето на изменчивата й сестра Тарин.Когато древно и могъщо проклятие е освободено, Царството на феите е разтърсено от страх и паника и Джуд ще е принудена да избира между своята амбиция и своята човечност...
С „Кралица на нищото“ завършва завладяващата трилогия „Вълшебният народ“.
Приветствия в моя блог, читатели!
Съжалявам, че не посегнах към книгата в момента, в който излезе, ами чаках чак досега. Първите две книги от трилогията „Вълшебният народ“ на Холи Блек се превърнаха още с първите си страници в мои любими книги, в това няма никакво съмнение. „Жестокият принц“ ме зашемети с всичко, което харесвам във фентъзи жанра, а „Злият крал“ хубавичко си поигра с чувствата ми. И сега „Кралица на нищото“ допринася към серията с богатия си от (макар и много забързани) действия сюжет.
Беше ми приятно отново да се завърна в света на елфите, да се изправя пред жестокостта им, както и красотата им, която е силно отровна, ако се вкуси. Отново попаднах в торнадото от цветове и вкусове, които Холи Блек използва, за да изгради вълшебния си свят, който толкова обикнах. Тя има един от най-богатите стилове на писане, които познавам във фентъзи жанра.
Както знаете, още в началото на ревютата си ви казвам с какво впечатление съм останала от прочетената книга. А относно „Кралица на нищото“ в момента съм в спор със себе си, защото силните чувства от прочетеното се бият с неодобрението ми към факта, че книгата е с наистина недоразвит потенциал. Тя е едва 270 страници, а планираният от авторката сюжет изисква много повече разписване. И това много ме ядосва в момента, защото като читател и фен на трилогията няма как да не искам повече съдържание при положение, че то е толкова добро. Всичко ми се стори някак прибързано. Ако не правех почивки между четенията, мисля, че сигурно щях да я прочета за половин ден.
Не искам да ви карам да си мислите, че книгата е слаба заради това, че е кратка или че недоволствам заради това. Тя се придържа към тенденцията на предишните две книги за добро фентъзи. Случващото се в „Кралица на нищото“ е главозамайващо, а самата корица е огромен спойлер какво ще сполети Елфхейм, така че се подгответе.
Просто цялата работа в книгата е, че е прекалено кратка и действията се случват много, много забързано. Докато си по средата на изненадващ обрат и ето че вече той е приключил без да ти даде нужното плавно преминаване от върха на емоцията към нормалното темпо на развитие. Просто те пльосва надолу. Мисля, че вече достатъчно тролнах по този въпрос, затова нека да обърнем внимание на останалите важни неща...
В първите сто страници книгата постепенно завързва и оплита бъдещите ужасяващи обрати. Първо ни показва животът на Джуд докато е в изгнание и независимо, че вече живее в света на смъртните, тя не се е отказала от магичното, а то и видимо й липсва. Тя обаче бързо се връща в Елфхейм и опасността да я забележат дебне отвсякъде, с което напрежението се поражда в самото начало на книгата.
Забелязах, че в „Кралица на нищото“ много от персонажите се променят, било то за добро или за лошо. Зарадва ме това, че дори и Джуд да е главната героиня, от чието име се разказва цялата история, се отделя и достатъчно внимание на останалите персонажи. Получаваме добра доза от сестра й Тарин (която доста го е загазила), от Вивиен и Хедър, както и от Оук. Допадна ми, че асортиментът се освежи и с някои нови лица като Грима Мог, която независимо, че е червеношапковец и канибалка, ми допадна като характер.
Не бих казала, че това е най-добрият начин да се финализира трилогията, но пък това е вероятно защото не ми се иска да свършва. Със сигурност ще препрочета тази трилогия някога в бъдещето, за да видя отново как Джуд от обикновена смъртна печели уважението на всички безсмъртни и жестоки елфи. А до тогава ще се надявам тайничко Холи Блек да ни зарадва с някоя нова книга, която да се развива в този магичен и опияняващ свят!
Беше ми приятно отново да се завърна в света на елфите, да се изправя пред жестокостта им, както и красотата им, която е силно отровна, ако се вкуси. Отново попаднах в торнадото от цветове и вкусове, които Холи Блек използва, за да изгради вълшебния си свят, който толкова обикнах. Тя има един от най-богатите стилове на писане, които познавам във фентъзи жанра.
„Може би не е най-лошото нещо да искаш да бъдеш обичан, ако изобщо е нещо лошо. Дори ако боли. Може би това, че си човек, не те прави непременно слаб.“
Както знаете, още в началото на ревютата си ви казвам с какво впечатление съм останала от прочетената книга. А относно „Кралица на нищото“ в момента съм в спор със себе си, защото силните чувства от прочетеното се бият с неодобрението ми към факта, че книгата е с наистина недоразвит потенциал. Тя е едва 270 страници, а планираният от авторката сюжет изисква много повече разписване. И това много ме ядосва в момента, защото като читател и фен на трилогията няма как да не искам повече съдържание при положение, че то е толкова добро. Всичко ми се стори някак прибързано. Ако не правех почивки между четенията, мисля, че сигурно щях да я прочета за половин ден.
Не искам да ви карам да си мислите, че книгата е слаба заради това, че е кратка или че недоволствам заради това. Тя се придържа към тенденцията на предишните две книги за добро фентъзи. Случващото се в „Кралица на нищото“ е главозамайващо, а самата корица е огромен спойлер какво ще сполети Елфхейм, така че се подгответе.
Просто цялата работа в книгата е, че е прекалено кратка и действията се случват много, много забързано. Докато си по средата на изненадващ обрат и ето че вече той е приключил без да ти даде нужното плавно преминаване от върха на емоцията към нормалното темпо на развитие. Просто те пльосва надолу. Мисля, че вече достатъчно тролнах по този въпрос, затова нека да обърнем внимание на останалите важни неща...
В първите сто страници книгата постепенно завързва и оплита бъдещите ужасяващи обрати. Първо ни показва животът на Джуд докато е в изгнание и независимо, че вече живее в света на смъртните, тя не се е отказала от магичното, а то и видимо й липсва. Тя обаче бързо се връща в Елфхейм и опасността да я забележат дебне отвсякъде, с което напрежението се поражда в самото начало на книгата.
Забелязах, че в „Кралица на нищото“ много от персонажите се променят, било то за добро или за лошо. Зарадва ме това, че дори и Джуд да е главната героиня, от чието име се разказва цялата история, се отделя и достатъчно внимание на останалите персонажи. Получаваме добра доза от сестра й Тарин (която доста го е загазила), от Вивиен и Хедър, както и от Оук. Допадна ми, че асортиментът се освежи и с някои нови лица като Грима Мог, която независимо, че е червеношапковец и канибалка, ми допадна като характер.
Не бих казала, че това е най-добрият начин да се финализира трилогията, но пък това е вероятно защото не ми се иска да свършва. Със сигурност ще препрочета тази трилогия някога в бъдещето, за да видя отново как Джуд от обикновена смъртна печели уважението на всички безсмъртни и жестоки елфи. А до тогава ще се надявам тайничко Холи Блек да ни зарадва с някоя нова книга, която да се развива в този магичен и опияняващ свят!
Благодаря ви, че отделихте от времето си! До скоро!
♥
♥
Полезни линкове:
Интервю с Холи Блек
/очаквайте/ Публикация с любими цитати от „Вълшебния народ“
Книгите от „Вълшебният народ“ в Goodreads
•
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил
•
Книги, които също ще ви харесат:
Софийски магьосници - Мартин Колев
Небе в дълбините - Адриен Йънг
Алена кралица - Виктория Айвярд
Всички книги на Касандра Клеър
Интервю с Холи Блек
/очаквайте/ Публикация с любими цитати от „Вълшебния народ“
Книгите от „Вълшебният народ“ в Goodreads
•
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил
•
Книги, които също ще ви харесат:
Софийски магьосници - Мартин Колев
Небе в дълбините - Адриен Йънг
Алена кралица - Виктория Айвярд
Всички книги на Касандра Клеър
0 коментара:
Публикуване на коментар