, ,

То - най-големият ви страх!

Автор: Стивън Кинг
Заглавие: То
Жанр: трилър, хорър
Рейтинг: 4,5/5
Бележка: за хора с търпение.
 

 В градът Дери на всеки 27 години започва серия от убийства, главно върху деца. През 1957 братчето на Бил също бива убито и година по-късно седемте приятели - Бил, Еди, Бен, Ричи, Стан, Майк и Бевърли - се решават, че ще разнищят цялата история около ставащото. Разбират, че "То" вилнее в Дери от столетия и, че То винаги е най-големият ти страх. 
 Но децата порастват и забравят. През 1985 всеки един от тях получава телефонно обаждане и спомените, белезите и травмите от ужаса започват да се възвръщат в паметта им. То се е завърнало отново. 


 Ох, Стивън Кинг. Как ги измисляш тези истории?
Накратко какво мисля за книгата: "То" е една книга, за която ви трябва търпение, но определено ще заобичате. А ако искате да знаете защо надълго и нашироко, продължете да четете. Предупреждавам, това е дълго ревю.

 Като цяло:
 Книгата "То" на Стивън Кинг е 1370 страници в оригинал. Да, това си е едно сериозно четиво. Често казано, в процеса ми на четене във всеки един момент от книгата бях с различно мнение за нея. Ту ми харесваше, ту ми беше тегава. Все пак, погледнете обема й! В края на ревюто си съм сложила бележките, които си водех докато четях, за да ви стане по-ясно защо имах такива различни чувства. 

Сюжет
 Книгата започва доста интересно. Ако сте гледали филма (който, между другото, показва само една стотна от книгата, защото е изпускано тоооолкова много.) то книгата започва точно по този начин. Джорджи, братът на Бил, тича след хартиената лодка надолу по улицата, докато тя не пада в шахтата. И тогава Джорджи среща То. Началото на книгата ми хареса. Но изведнъж от 1957 отиваме в 1985 и това тотално ме обърка. Като цяло книгата започва без никакви предварителни обяснения и направо ме хвърли в дълбокото. Но не се безпокойте, защото като четете с времето ще ви писне от обяснения и изобщо няма да се чувствате лишени от такива. 

 Има много, много обяснения. Дори за хора, които не са пряко свързани с историята. Има толкова много имена и герои, че като започнах да чета изобщо не знаех кой, кой е. Затова, ако ще тръгнете да четете тази книга, трябва да знаете, че трябва да имате известно търпение, защото нещата ще ви се изяснят горе-долу след първите 250 страници. 

 Та, след като вече сме навлезли в историята, Кинг започва да ни обсипва с информация.  И това е единственото нещо, което не ми хареса в цялата книга. Прекалено подробните обяснения и подробности. Според мен има дори някои излишни (не страници ами направо) глави. И ако тези излишни глави ги нямаше, то книгата щеше да се редуцира с поне 300 страници. Да си призная (нещо, от което ме е срам) дори прескачах на места. И ще се обоснова. Информацията беше прекалено натоварваща и забавяща действието. Може би тези неща биха се харесали на тези от вас, които си падат по криминалета и история и събития от миналото, защото именно такива бяха нещата, които прескочих. Разбира се, те са разпръснати из книгата и не са събрани на едно тромаво място. 

 Иначе, като изключим тези неща от предишния абзац, напълно се наслаждавах на историята. Също така, да не забравя да спомена, че сюжетът е в две линии, които се развиват успоредно. Едната е от 1958, а другата е отново за седемте деца (но вече пораснали) през 1985. (Да... годината на "Завръщане в бъдещето", когото ви препоръчвам. А и този филм се споменава към края на книгата.)  

 "То" се разказва в трето лице, но от различни гледни точки. Има и моменти, когато Майк говори от първо лице. Той е нещо като разказвач... Като цяло доста разнообразно и различно от всичко, което съм чела досега!

Също така, трябва да спомена, че историята за това какво е То и за неговия произход, ме изненада. В началото предполагах съвсем различни неща... Няма да издавам, но Кинг наистина отиде към дълбокия въпрос за нашият произход като цяло.

Героите
 Както споменах, в началото те са много. Но с времето се пресяват и се разбира кои са най-главните действащи лица. Това включва седемте деца, които споменах по-горе, побойниците (Хенри и приятелите му) и, разбира се, То с многото си лица. 
 Героите в книгата са изненадващо естествени и съм сигурна, че ще забележите много от аспектите на реалния свят в тях. На мен много ми хареса как Кинг е изградил своите герои и може би това е една от главните причини да харесам книгата. Особено любими ми бяха, когато действието се развиваше когато героите са още деца. Тогава те се държат по онзи забавно-момчешки-без-да-влагаш-особена-мисъл начин, който те кара да искаш самият ти отново да си дете. 

 Всеки от тях си има своите различни черти и се отличава от другите по характер, идеи и намерения. Стивън дори се е погрижил читателя да има сериозен набор от случки с всеки един от героите, за да ги разбере и опознае възможно най-добре. Мога да ви кажа, че дори вече съм толкова привързана към тези деца,  че ми беше тъжно, че книгата свърши. Привързах се, което означава, че книгата е написана както трябва. 
 Най-любимият ми герои е Ричи, момчето, което никога не си затваря устата. Тук мога да си позволя малко съпоставяне на филм-книга. Ричи във филма е нищо в сравнение с Ричи в книгата.  Ако във филма ви се е сторил "устат", то в книгата ще ви отвее. Предупреждавам ви, че в книгата има доста цинизми и научих доста лоши английски думички. Стивън не си спестява нищо.  

Стил на писане. 
 Ето и моментът да се изкажа за стилът. Ами той е различен и оригинален. Стивън е наистина добър разказвач и независимо че четях, си представях всичко в главата си все едно гледах филм. Стилът на книгата е надарен с наистина добри описателни думи, поставени на точното място. Понякога дори е прекалено добре описано. (говоря за онези кървави сцени...)

 Хареса ми и това, че всичко в книгата е представено точно както е било през шейсетте и осемдесетте в Америка. (е, поне предполагам, че е било така.) Самата атмосфера на книгата те връща в онова време. 

 Бих определила книгата повече като крими-трилър, отколкото хорър. Не отричам, че имаше своите страшни моменти, в които да седиш на ръба, готов То да изскочи, но това не бяха повече от 10-ина моменти за цялата книга. Същото се отнася и за филма (защото го изгледах още същия ден, след като прочетох книгата.) Филма е по-скоро гнусен, отколкото страшен, но независимо че толкова много неща бяха пропуснали да включат, на мен ми хареса и той.

 Цял месец отделих за "То", но не съжалявам и съвсем мъничко за това. Дори съм много щастлива, че го направих, защото съм била изпуснала много. Обещавам ви, че ще помните книгата за дълго и, че ще се сприятелите истински с героите. Просто бъдете търпеливи и се наслаждавайте на мистериите на Дери.

!!! Моля прочетете книгата преди да гледате филма!!!

 Благодаря ви за вниманието! Ето бележките, които си водих докато четях:

 Бележки, 353стр., Част втора, глава 7.
Досега в книгата се разказаха наистина много неща. Кинг пише по свой си начин и дори на нужните места е вмъкнал разговорен стил от 80те на миналия век. На места понеже четях книгата на английски, ми трябваше доста ровене, за да си преведа. Затова човек трябва наистина да се замисли дали иска оригинал или превод, въпреки че оригинала ще излиза двойно по-евтин от българските книги.    


 Другото, което забелязах, е че още в началото се започва с въвеждането на много герои. Това ми попречи да проследя историята както трябва, защото трудно запомнях името на всеки. И повечето от героите умряха още в същата глава, в която ни се представят, а после имената им се споменават в диалозите на други герои  и често се обърквах. Това не ми хареса. 

Действието се развива в две линии и не винаги се упоменава кое кога се случва, което обърква докато не схванеш смисъла. Но има и моменти, в които преминаването между тези две сюжетни линии става много плавно и интересно. Героят започва да си спомня даден момент и точно тогава свършва главата и започва нова, която вече не е част от мислите на героя, а същинското действие. Това ми хареса. 
 Както и това, че стилът на Кинг е много добре обясняващ и изключително лесно си представях обстановката в главата си. Което на моменти беше прекалено.

 За да се разбере идеята на книгата са нужни поне 250 страници грубо погледнато. Това е така, именно защото трябваше да се разкажат историите на най-главните герои. Но около към 300стр. нещата се изясняват напълно и книгата наистина ме грабна. До този момент книгата е за 3,5 звезди. 
 Но се появяват още нови персонажи към 330 стр. Обикновено те са деца, за които се разказва срещата им с То и те умират.

450стр. глава 8, част втора.
Действието като че ли се задържа на едно място. Рядко има прескачане между 1958 и 1985г.  Има моменти, които наистина раздвижиха сюжета. Особено около 470стр. когато децата бягат от То под формата на върколак. Този момент беше напрегнат.

605стр. Част 3, глава 10.
Към 550стр. започнаха някакви текстове разказани от първо лице и са като наистина подробен дневник. Признавам си, пропусках някои страници, защото ми се сториха пълни с излишни подробности, които не помагат на действието, а точно обратното - забавят го.
Но сега към 600стр. се появи нещо като криминална нотка. Ще видим какво ще стане.

750стр.Част 3, глава 12. 
Вече имаме действие само в 1985 година и мисля, че едва ли ще се връщаме назад вече. Сега наистина ми харесва как се развиват нещата. Децата, за които толкова много вече зная и изчетох, са вече големи и се събират, за да изпълнят обещанието си, което направиха преди мнооого страници. От време на време има по някой по-дълъг спомен, който героите си спомнят, но не е неприятно да се чете. Напротив, харесва ми. Също така, най-накрая стигнахме до същинското То. Радвам се, че вече има много повече сцени с Него и да си призная… имаше някои наистина страшни сцени.

 Изглежда, с “То” трябва да си търпелив.
 

 







0 коментара:

Публикуване на коментар