Честит Рожден Ден, The Book Pub! + подарък!

Здравейте!

Вече обявих победителя от giveaway-я във фейсбук, така че нека първо да му честитя победата! Надявам се искрено книгата да ти хареса!  

Днес е един изключително специален ден за моя блог. Той става на една годинка!

Точно преди дванадесет месеца, на 26 март през 2017г., аз публикувах първото си ревю тук. Спомням си колко развълнувана бях и как се притеснявах за това как ще реагират хората. То това не се е променило, все още се притеснявам преди да натисна “публикувай”, но тогава беше специално, защото беше за първи път.

Някои блогъри може да виждат публикуването на първите си постове като нещо, което се е случило сякаш вчера, но аз не го виждам така. Имам чувството, че блога си го създадох преди толкова много време и един вид… сякаш винаги е бил там. Вече го приемам като част от себе си. Моето малко местенце в необятния интернет.

Реших за рождения ден на блога си да ви поговоря и малко за себе си, за да ме опознаете по-добре. И понеже (каква изненада) никой от таговете за “опознай този блогър по-добре” не ми допадна, а къде ли не се рових, тези въпроси са взимани от различни места. И затова този таг си няма източник, но пък ако някой си го хареса, да заповяда. Да започваме!

1. Кои са трите неща, които те правят щастлива?

Семейството ми. Приятелите ми. Живота.

Семейството и приятелите, защото без тях нямаше да съм това, което съм. Без тях не знам какво бих правила и дори не мога да си представя свят, в който те не присъстват. Толкова са важни за мен.

А живота ме прави щастлива, защото… ами защото е живот. Дори и да е тежък понякога и нещата да не стават така, както искам, винаги има и хубави неща, на които да се радвам. Книгите, например, са част от живота, а аз ги обожавам!

2. Какво друго обичаш да правиш, освен да четеш?

Обичам да правя толкова много неща, но ще спомена само някои от тях. Обичам да рисувам, да танцувам и да съм сред природата. Рисуването винаги ме привлича с музата си, която понякога изведнъж здраво ме удря през лицето. Рядко рисувам напоследък, но пък съм изключително доволна от последните си творения.

И танцувам спортни танци от края на трети клас. Това прави почти девет години вече.  Не мога да си спомня много ясно първата ми тренировка, освен отделни проблясъци, но не мисля, че някога ще се откажа от танците. Прекалено се привързах към тях и музиката и движенията станаха също част от това, което съм.

Също така обожавам да съм навън сред природата. Просто да седна под дърветата и да послушам птиците, шумоленето и загадъчните звуци, които тихата гора издава.

3. Ако можеше да отидеш някъде, къде би било това?

 

 Бих отишла може би 25 години назад. Не повече. Просто идеята, че тогава не е имало интернет и телефони, и хората е трябвало да си пишат писма, е прекалено романтична. Струва ми се, че тогава хората са живеели истински и са се радвали на живота изцяло. Въпреки че и сега не се оплаквам, защото сега има електронни книги и много по-голямо разнообразие от автори, а и нямаше да имам блог, ако живеех по онова време. Затова нека кажем, че бих отишла двадесет години назад за период не повече от месец.

4. Как (според теб) те виждат хората и как би искала ти да те виждат?

 Не знам как ме виждат хората, честно казано. Често ми казват, че съм тиха, може би заради тихия ми глас, заради който често оставам нечута в шумни пространства. Но пък тези, които ме познават, ще кажат, че всъщност говоря доста, освен ако не чета. И то говоря пълни глупости, защото много често си оплитам езика.

Но да си призная, харесва ми да не съм център на внимание, затова искам нещата да си останат такива.

5. Какво те тревожи в световен мащаб?

Тревожи ме това, че хората стават все по-жестоки към… всичко и всеки. Да, светът ни се превръща в едно място, където всеки може да се изрази по свой начин и да бъде това, което иска, но винаги има хора, които да се изкажат злобно. Не ми харесва и това, че приказната ни природа бавно и мъчително изчезва...

6. Хартиени или електронни книги?

И двете, защото всяко си има своите предимства.

7.Какво ще си пожелаеш за рождения ден на блога си?

Ще си пожелая да се запозная с още много готини хора, които четат. Това е едно от най-готините неща, които книжния блог и книжното общество в интернет могат да предложат. А това да знаеш, че можеш да обсъдиш дадена книга с книжни души като теб, е безценно!

8. Сподели пет случайни факта за себе си.

-1- Не мога да живея без сладко.

-2- Понякога отварям на последната страница на книга,  която вече съм чела, и препрочитам края, за да си спомня чувството.

-3- Приемам книгите на  Касандра Клеър като “разглезване” от обичайните книги, които чета, и затова винаги се отнасям със специално отношение към тях.

-4- Не мога да пия или да ям докато чета. Мисля, че ме бави и разсейва. Трябва да правя или едното, или другото.

-5- В момента пиша книга, за която имам големи амбиции. Очаквайте пост на тази тема до няколко месеца. ;-)

И преди края искам да ви споделя още нещо. Мислех си да го направя в изцяло отделен пост, но така е по-подредено.

Както виждате, преди седмица смених дизайна на блога си и на мен лично много повече ми харесва така. Да го приемем като подарък от мен за The Book Pub. Това го направих, защото имам някои нови идеи, които ми се иска да развия. Мисля си да започна да включвам повече лайфстайл статии и да разчупя темата на блога. Да има повече разнообразие, а не да става въпрос само за книжни ревюта.

Мислех много и дали да си сменя името, за да се разбира, че това не е само книжен блог, но след дълги дебати реших да не го правя в никакъв случай. Така започнах и така ще си остана. The Book Pub е моето си нещо.

Та… да знаете, че големи неща идват насам.

Благодаря ви за вниманието и за това, че подкрепяхте блога ми през тази година като четяхте ревютата ми!
Вземете вашите книгоразделители от ТУК.