, , , ,

Ревю на „Краят на Аврора“ и на една космическа епопея


Автор: Ейми Кауфман и Джей Кристоф
Заглавие: Краят на Аврора #3
Жанр: фентъзи, научна фантастика



Наистина ли това е краят?

Древно зло заплашва съществуването на галактиката и единственият шанс за спасяването ѝ е група неудачници. Кой ще победи в тази война?

Древното зло, разбира се.

Момент… Не бързайте със заключенията.

За последно видяхме Отряд 312 в разгара на епична битка, в която Звездния палач иска да унищожи Земята с Оръжието. Забавно, нали?

Всичко, естествено, се обърква. За късмет отрядът получава още един шанс да поправи цялата галактическа бъркотия, в която се е забъркал. Или два. Малко е сложно.

Могат ли Зила, Скар, Фин (и МАГЕЛАН!) да променят историята и да се справят с всички врагове, следващи ги по петите? Е, тази задача няма да е толкова лесна, колкото на нашите герои им се иска.

От друга страна, Ари, Кал и Тай трябва да се съюзят с най-опасните злодеи в галактиката. Да, защо не?

Да не забравяме основната цел на Отряд 312 – спасяването на галактиката. Дали ще е успешна?

АМИ… ЗА ТОВА ЩЕ НИ ТРЯБВА ЧУДО. 




    Приветствия в моя блог, читатели!
    Стигнахме и до самия финал на епичната трилогия на Джей Кристоф и Ейми Кауфман. Признавам, че прекалено дългото чакане за „Краят на Аврора“ бавно ме разкъсваше, особено след като първите две книги ги прочетох сравнително една след друга, а финалът на втората ме остави да падам в черната бездна на незнанието и опасностите. Няма да ви лъжа, имах малко по-високи очаквания за третата книга, но това не ми попречи да преживея още едно невероятно космическо приключение и тотална въртележка за чувствата ми. Важното е, че накрая всяко едно желание [било то читателско или персонажно] бе удовлетворено. И това не е спойлер, защото винаги всичко си има цена и вие сами ще е убедите в това.

„Лесно е да умреш в пожара на войната. Много по-трудно е да живееш в светлината на мира.“

    В тази книга виждаме върха и падението на войната между Рахаам и Ешварен. Действието започва точно оттам, където ни оставя „Пламъкът на Аврора“ и благодарение на това, както и на краткия пролог преди самото действие [нещо като встъпление и напомняне от Магелан] дори и да не си спомняте какво се е случило в края на втората книга, бързо ще си припомните. Относно сюжета ще вметна, че в началото се развива добре, ала малко след това започва да върви малко по-мудно и дори циклично [като тук визирам въртенето в кръг в една времева примка, но спирам да издавам]. Истински интересната част идва след средата и тогава идва онова така очаквано гъделичкащо нетърпение да разбереш какво ще се случи възможно най-бързо.

    Ала най-важното в „Краят на Аврора“ е подплатено не в грандиозния финал, а в малките, отделни истории на всекиго от героите. Това бе нещото, което ме грабна още от самото начало на трилогията. Кристоф и Кауфман изключително добре придават важност дори на второстепенните герои, макар че тук, в третата книга, е трудно да се определи кои са първо- и кои второстепенни. Те са като всичките отделни малки части на една голяма машина, защото дори без една от тях, тя ще спре да работи. А в случая е важно всички да изпълнят своята част от работата, защото от това зависи бъдещето на цялата галактика.


    Отдадеността към семейството, независимо дали кръвно или по неволя събрано от Съдбата, е водещата сила на всеки персонаж. Дори когато не знаят дали приятелите им са все още живи, те се борят в тяхно име със сълзи в очите и разкъсано сърце. А саможертвата понякога е единственият избор за успех. Може би ще разочаровам феновете на Кал и Аврора като кажа, че не им е обърнато толкова много внимание като в предишните книги, но за сметка на това ще се радвате на останалите двойки в историята и няма да се разочаровате. В крайна сметка най-важното е, че всеки от главните персонажи получава своя щастлив край, макар и да не е точно по начина, по който сме очаквали ние – читателите. Пътят за всекиго е труден, но накрая всичко ще си заслужава.

„Любовта е в началото и в края на всичко, което правя. Тя е моята причина и основание. Тя е отговорът на всички въпроси. Тя ми дава сила. И сега е с мен.“

    Любовта е в основата на историята, а може би и решението на всичко. Това се усеща осезаемо особено когато любимият ни отряд 312 се оказва разделен през по-голямата част на книгата. Няма как да не се усети болката, която изразяват героите от това, че не са заедно с техните приятели, тяхното семейство. Това може би е и причината хуморът, на който бяхме свикнали в предишните две книги, почти да го няма.
    Хубавото в тази книга е, че се запознаваме с няколко нови персонажа, които [обещавам] могат само да ви радват.

„Тайната не е в сбора от всички части на дъгата... макар те да са красиви заедно. Тайната е във всеки оттенък, във всеки нюанс, защото те са красиви сами по себе си.“

    „Краят на Аврора“ е достоен финал на трилогията и е перфектният пример за градивно изграждане на сюжет с удовлетворяваща кулминация и завръзка. Това е една от любимите ми истории от всичко, което съм чела, а всичките емоции, които преживях с тях, дълго ще живеят в мен. Както казах и в първото ревю на „Изгревът на Аврора“ – това ще се препрочита!
   

Благодаря ви, че отделихте от времето си и до скоро!♥



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил



Книги, които също ще ви харесат:
Илумине – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Гемина – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Обсидио – Джей Кристоф и Ейми Кауфман

Continue reading Ревю на „Краят на Аврора“ и на една космическа епопея
, ,

Утехата в „Споменът за него“ от Колийн Хувър (книжно ревю)



Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Споменът за него (Reminders of Him)
Жанр: романтичен роман
Оценка: 4,5/5




Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката...
И за любовта, която лекува. 

Eдна фатална грешка изпраща Кена Роуан в зат­вора. Пет години по-късно тя е на свобода и се връща в града, където се е случил трагичният инцидент. Младата жена се надява да заживее отново с четиригодишната си дъщеричка. Но изглежда, че пос­ледствията от нейната постъпка са изгорили всички мостове към изкуплението и прошката, независимо от усилените ѝ опити да се докаже.

Единственият човек, който не я е отхвърлил напълно е Леджър Уорд – собственик на местен бар и връзката на Кена с дъщеря ѝ. Но ако някой разкрие, че той ѝ помага, двамата рискуват да изгубят всичко, което е важно за тях.

Кена и Леджър не могат да устоят на силното привличане помежду си и постепенно започват да се влюбват. Но младата жена трябва да намери начин да получи прошка, за да може да изгради наново бъдещето си. 




    Приветствия в моя блог, читатели!
    Ето, че и аз се сдобих с толкова нашумялата нова книга на Колийн Хувър – "Reminders of Him" или „Споменът за него“. Буквално я виждах навсякъде в социалните мрежи и цялата тази реклама въпреки че ме притесняваше да не би да бъде прехвалена, събуждаше голям интерес в мен. Е, накрая не се стърпях и си я поръчах в оригинал, като изданието се оказа доста хубаво, с матирана корица и плътна хартия. [още повече че съм по-голям фен на оригиналната корица]
    Сигурно вече се повтарям за не-знам-си-кой път, но КоХу отново надмина себе си. Не знам как успява, ала с всяка книга докосва различни чувствителни точки, които те карат да се разревеш неудържимо. Някак си тази книга я усетих по-близка до себе си без да имам причина това да се случва [слава Богу] и това много спомогна слъзните ми канали. Ала за да не си помислите, че книгата е хубава, само защото предизвиква неудържим плач, сега ще ви разкажа и за всичко останало, подплътено с красиви цитати.

"People say you fall in love, but fall is such a sad word when you think about it. Falls are never good. You fall on the ground, you fall behind, you fall to your death..."

    В основата на „Споменът за него“ е любовта. Обаче не онази, която докарва пеперуди в стомаха ти или те кара да витаеш в облаците, а любовта, останала в спомените от едни по-добри времена, замъглени от булото на смъртта на Скоти. Тя тежи още от самото начало на „Споменът за него“, пропита е в страниците и скоро се предава и на читателя. Неминуемо е да не усетиш тъгата в сърцата на героите.
    Наистина тук Хувър ни показва една много по-груба и тежка случка, която, откъдето и да я погледнеш, главната героиня остава виновна. Кена е особено момиче, преживяло Ада, но и изкупило всяка своя грешка, страдала с години и травмирана вероятно завинаги. Още в началото на историята разбираме какво се е случило и защо Кена е била в затвора и именно още оттогава започват да се бият двете представи за нея – виновник или жертва. Това се случва като историята се развива от две гледни точки – тази на Кена и тази на Леджър. Хувър ни представя и двете страни на монетата като виждаме как Кена се опитва да си проправи път до своята дъщеря, единственото останало ѝ от Скоти, със зъби и нокти. 

"Maybe the best way to cope with the loss of the people we love is to find them in as many places and things as we possibly can."

    Сюжетът се развива така, че те кара да прочетеш книгата на едно сядане. Но това при мен се оказа невъзможно, защото имах нужда от почивка. Понякога ми трябваше известно време, за да събера мислите си и отмине тегобата на историята. Хувър може да бъде много жестока понякога... А тук, единственият персонаж, който не е налегнат от загубата на Скоти, е неподозиращата за съществуването му малка дъщеричка.

"Some things can be forgiven, but sometimes an action is so painful the memory of it can still crush a person ten years down the road."

    Миналото ни се разкрива чрез писмата, които Кена пише до Скоти. Самият факт, че тя пише писма на мъртвия си любим, които той никога няма да може да прочете, е тъжен. С тях ние разбираме какъв човек е бил той и колко много двамата са се обичали истински въпреки всичко. В спомените за него, които тя е запазила в себе си, както и в спомените, които откриваме в останалите персонажи, сякаш и ние опознаваме този липсващ в книгата герой и започваме да тъжим, че го няма там. Ето дотолкова Хувър е добър писател, кара те да съчувстваш на хора, които дори ги няма в книгата като действащи лица.

"You always did sweet things for me. Tiny little gestures here and there that most people don't think of. You were more than I deserved, even though you'd argue with that."

    Единственото нещо, което ми се стори чуждо в книгата, бяха отношенията на Кена и Леджър и то още от самото начало на историята. Това ме накара да сваля половин звезда в оценката си. Тяхното влюбване стои особено на фона на цялата мъка, загуба и желанието на Кена да се доближи до дъщеря си. Нюансите тук, поради които всичко това е грешно, са много, особено в завръзката и бързият начин, по който се случва. Въпреки това ще оставя на вас да си прецените дали връзката им пасва на историята.
    В същото време трябва да спомена и малката дъщеря на Скоти и Кена. Образа ѝ може да го разчетем като върховното щастие, до което Кена няма достъп. Тя е поставена на пиедестал от всички, също като Скоти. Темата за майчинството е много засягана в книгите на Колийн Хувър [„Премълчани истини“; „Никога повече“] и тук я виждаме в една друга светлина, в тази, в която майката е откъсната от детето си и желанието да се домогне до него се превръща в мания, която може да навреди и на двете. Борбата на Кена не е приключила със загубата на Скоти, а продължава дори и след това.
    Неминуемо е книгата да породи мисли у читателя дали оценява хората около себе си достатъчно и доколко той е полезен на тях. 

"Sometimes I wonder if we're all born with equal amounts of good and evil. What if no one person is more or less malevolent then another, and that we all just release our bad at different times, in different ways?"

    „Споменът за него“ е поредната книга на Хувър, която не бива да се пропуска. Както е упоменато в анотацията това е „Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката... И за любовта, която лекува“. Препоръчвам ви я без колебания!


Благодаря ви, че отделихте от времето си и до скоро!♥



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил



Книги, които също ще ви харесат:
Гласът на любовта – Мия Шеридън
Колекционерът на желания – Мия Шеридън
Верити – Колийн Хувър
Никога повече – Колийн Хувър
Премълчани истини – Колийн Хувър



Continue reading Утехата в „Споменът за него“ от Колийн Хувър (книжно ревю)