Има ли глас любовта?

Автор: Мия Шеридан

Заглавие: Гласът на любовта

Жанр: романтика, чиклит

Рейтинг: 4,5/5

Бележка: и всичко започна с едно глухарче...

 

 

 Бащата на Бри Прескот бива убит и тя изпада в дълбока депресия. Решава да започне начисто някъде надалеч и се озовава съвсем случайно в малкото градче Пелион. Всичко там й харесва: пейзажът, хората, красивата природа и спокойствието, а най-важното от всичко - нищо не й напомня за обичния й баща. Един ден на улицата се сблъсква с местния странен отшелник - Арчър Хейл. Но под дългата коса и брада и стари дрехи, Бри вижда нещо, което никой друг дори не си е направил труда да потърси...

 От доста време търсих такава книга. За първи път се запознавам с Мия Шеридан и тя спечели сърцето ми с... всичко! Стилът й на писане, изграждане на герои и случки и всичко останало я правят една страхотна авторка в жанра "романтика" и "чиклит". Според мен определено си заслужава да продължи да бъде издавана в България и искрено се надявам, че ще стане така. И нека още в началото да кажа нещо важно. Веднага след като започнах книгата, не я оставих докато не прочетох поне половината от нея. Предполагам, че тя е от онези истории, за които си казваш, че са най-обикновени, но всъщност там е капанът. Те не са обикновени в никакъв случай!

 Книгата започва с няколко пролога. Да, не един, а няколко. По-точно два. Първият е много кратък и ни разказва нещо като история откъде идва името на градчето Пелион, а вторият вече ни внедрява в самата история, като ни показва седемгодишния Арчър в един обикновен ден от живота му. Книгата се разказва от две гледни точки - от тази на Бри и от тази на Арчър, което според мен е най-добрият начин да се разказва романтична книга. 

 

А сюжетът на книгата не може да бъде по-плавен. Признавам, че е предвидим, но това се очаква от жанра. Обаче и в никакъв случай не ме разбирайте погрешно! Докато четях знаех накъде ще отиде историята, но независимо, че бях подготвена, с цялото си същество на читател тръпнех в очакване въпросното нещо да се случи. И това бе, защото Мия не дава на читателя нещо, само защото трябва да му угоди. Тя е от онези авторки, които знаят кога и колко да ти дадат. Хареса ми как всичко си имаше точно определен момент в историята.

 А самата история... стопи сърцето ми. 
Поначало миналото на героите не ми се струваше кой знае какво. Когато започнах да чета, си казах, че това е поредната история с герои с тъжно минало. Но тези ми представи бяха променени много бързо, защото (да го кажем официално) Мия Шеридан знае как да накара човек да съчувства истински на героите си. Трагичната им история ме караше да копнея за тяхното щастие и това ме караше да чета и чета, само за да видя как ще разрешат проблемите си и ще намерят щастието, защото Бри и Арчър го заслужават.

   Бри и Арчър са странни персонажи, честно казано. Поне аз така ги виждам. Те правят неща, които един обикновен човек не би направил. Като, например, да влезеш в нечий двор без да си канен, просто ей така. Втълпява се идеята, че Арчър е "повреденият", но според мен и Бри също иска поправка. Ала това ги прави оригинални. Двата персонажа може и да имат странно поведение, но се държат както се предполага за хора с трагедия зад тях. А най-любимото ми от цялата история е начинът, по който взаимно те се променят. Бри помага на Арчър да излезе от черупката си,  и обратното. 

   Смятам, че любовта е понятие и всеки човек има индивидуална дума, за да я изрази. Моята дума за любовта е "Бри". 

 Надявам се, че не сте останали с впечатлението, че в "Гласът на Любовта" няма и няколко изненадващи моменти. Те са най-вече в края на книгата, когато си мислиш, че всичко ще свърши щастливо и те очаква един красив епилог. Да знаете, авторката сериозно ми изкара акъла и жестоко й се ядосах заради това. Така че има изненади.   

 Единствената причина да не дам пълен брой звезди на книгата бяха еротичните сцени. Разбирам, че това е романтична книга. Ала не ми се понрави да чета толкова много "сближени" сцени. В началото бяха нормални и окей, но когато вече главните герои се сближиха повече, Мия е намерила за уместно да презадоволи читателя, след като дълго го мъчи и го лишава от това. Но не намерих за нужно да свалям оценката си повече от 4,5 , защото тези сцени лесно се прескачат, а и самата история компенсира за всичко. 

 Имах нужда открай време от нежна любовна история. Това е думата, която търсех! Нежна. "Гласът на любовта" има много нежност в себе си и те кара да се усмихнеш. А понякога и хуморът на Мия Шеридан също те кара да се усмихнеш. Хареса ми много оригиналността и как авторката е успяла да направи един герой с недостатък толкова красив и такъв, че читателя да го харесва заради същността му, а не по милост. Това прави книгата и тема за сериозни разговори и има какво да се обсъжда. Шеридан не иска съжаление от читателите си към героите, тя иска да ги накара да погледнат вътре в тях и да разберат, че е важно какъв си, а не как изглеждаш. 

П.П.: българското заглавие и корица много повече ми харесват от оригиналните. 

Благодаря ви за вниманието!  

Когато Бри Прескот пристига в идиличния малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.

Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче...

Благодаря сърдечно на издателство Ибис за предоставената възможност!