Автор: Сара Маклейн
Заглавие: Розата на любовта
Жанр: исторически роман, еротика
Рейтинг: 4,5/5
Лейди Филипа Марбъри е… странна. Брилянтната и забележително умна дъщеря на маркиз Нийдъм и Долби се интересува повече от книги и природни науки, отколкото от балове, мода и любов. Вярна на изследователската си природа, лейди Филипа иска да опознае страстта преди да встъпи в уреден брак със заможен граф. Пипа разполага с две седмици, за да изследва вълнуващия нощен живот в Лондон, преди да се оттегли в провинцията, където ще изживее тихо дните си, заобиколена от любимите си кучета и провеждайки научните си експерименти. Времето не е много и за да направи всичко както трябва, тя се нуждае от опитен водач.
Нуждае се… от негодник.
И лейди Филипа знае точно към кого да се обърне за помощ – Крос, високият, очарователен и умен съдружник в „Падналият ангел“, най-посещавания игрален клуб в Лондон. Крос има репутацията на познавач на женското сърце. Така че кой по-добре от него ще й помогне в нейното проучване, без излишна драма и емоция?
"Розата на любовта" е една от малкото исторически книги, които съм чела, но без никакво съмнение казвам, че ми харесва. Още щом прочетох анотацията й за първи път и като разбрах, че става въпрос за онова време в Англия, когато жените се обличали в красиви рокли, а мъжете били изискани джентълмени, просто не устоях. Трябваше да я прочета, защото именно този период ми е огромна слабост! И... не останах разочарована от "Розата на любовта", ама на отговоря защо не съм дала 5 звезди, ще отговоря накрая.
Нека да започна с това, че книгата е втора част от серия, която Ибис започнаха да издават чак през 2015 година и на места е трудно вече да се намери първата книга. Обаче не смятам, че ако не сте чели първата книга ще ви бъде проблем. Първоначално си помислих, че е нещо като "Без милост" на Лекси Блейк, защото става въпрос за сестрите Марбъри както в Без милост става въпрос за семейство Лолес, но там книгите са свързани една с друга от един по-голям сюжет. Тук най-спокойно можете да си купите "Розата на любовта" без да се притеснявате, че не сте чели "Негодник по неволя". Историята в "Розата на любовта" си е сама за себе си и само отделни части от нея (като имена на герои и тук-там някой спомен за събитие) напомнят, че преди нея е имало и друга история. Всичко в нея е концентрирано върху двамата главни герои и техните съдби.
Сюжетът на книгата не е сложен и е лек за четене. Каквато е и цялата книга, само че с лекотата на четене са примесени и отделни моменти на истинско напрежение между героите, поставени на точното място, точно когато читателя умира за тях. Тоест, авторката познава кога на читателя му е нужно нещо... повече.
Бих определила сюжета като плавен с резки завои точно където е нужно. Интересното тук е, че за разлика от други еротични романи, тук не ни се поднася направо онази сцена на величествено преживяване, до което двамата герои обикновено стигат след първите 20 страници. Тук ми хареса това, че Маклейн първо ни запознава с героите си и с техните истории, мисли и чувства. Показва на читателя, че я интересува повече истинското влюбване, отколкото физическото привличане. Проследява се развитието на всеки от тях и как си влияят един на друг. Например, с Филипа се случва почти същото като с Пенелъпи от "Негодник по неволя" - тя се показва от зоната си на комфорт и прави неща, за които дори не си е помисляла преди това. Всичко това, защото се води от чувствата си. Точно такива неща обичам в книгите, където истинските чувства надделяват над разума и хората намират щастието си.
Друго, което ми направи впечатление, бе лесният формат за възприемане на историята. Има много реплики, които помагат за съсредоточаване върху ситуацията, а не върху обстановката, например. Това прави историята много по-динамична и раздвижена. Честно казано не си спомням някъде в книгата да има момент на застояване, което е нещо направо страхотно! Казвам го, защото знаете колко не обичам да чета книги, от които една трета е само пълнеж. И направо подскачам от щастие, че при тази книга всичко е сведено до най-важното и няма нищо излишно. А самите диалози носят страхотно удоволствие, когато се четат. Всички те са логични и добре обмислени, което е похвално за книга от такъв жанр.
Но както най-вероятно сте забелязали, не съм дала пълни пет звезди на книгата.
Ами, това е защото самата идея една жена да постъпва по този начин, ми се стори пресилена. Филипа е умна жена, учена, но вместо да поговори с някоя от сестрите си по-задълбочено, тя тръгва по нощните клубовете, за да търси напълно непознат да й обяснява как стоят нещата с... брака и брачните отношения. И колкото пъти той да й отказваше, тя толкова повече настояваше. Филипа не се отказва лесно, но за мен си бе чисто нахалство от нейна страна.
Понеже си водя бележки докато чета и това бе първата, която записах, не можах да я пренебрегна, дори и накрая книгата страшно да ми хареса. Ала сега, след като я прочетох и се мина известно време, за да осмисля нещата, мога да кажа, че това прави впечатление само в началото. След това просто се оставих на растящото вълнение около Филипа и Крос.
Като стана въпрос за тях двамата... хареса ми как едновременно се променяха с хода на събитията, за да могат да бъдат заедно. И двамата пренебрегваха навиците си, защитаваха се един друг и се желаеха. Тези герои израстват пред очите на читателя и с това му доставят удоволствие. По отделно героите не са от тези, които ще ви спечелят веднага, ала когато са заедно, правят един завършен образ на нещо, което си е на мястото. На нещо, което именно така трябва да бъде!
Да не забравяме и това, че историята се развива няколко години преди Викторианското време в Англия.
Обожавам този период! И не мога да пропусна книга, развиваща се тогава. Само идеята за обществото, отношението между хората и онези красиви рокли, които жените са носили, е прекалено романтична и идеалистична. Романтиката в "Розата на любовта" е умело преплетена с всичко това.
И за обобщение:
Бих казала, че Сара Маклейн си знае работата относно писането на любовни романи. Слага напрежение точно където трябва и изненадва читателя в най-неподходящия момент. Героите й са хора с история, а любовта им завладява вниманието така, че да се чудиш кога са минали цели три часа! Тази книга е от онези любовни романи от издателство Ибис, които не може да бъдат подминати просто ей така.
Благодаря на изд. Ибис за предоставената възможност!
0 коментара:
Публикуване на коментар