Автор: Мартин Колев
Заглавие: Софийски Магьосници 2 - в сърцето на Странджа
Жанр: фентъзи
Рейтинг: 4,5/5
Бележка: не забравяйте правилото за услужване!
Година след битката на "Дъждовна", Бриян все още има трудности с това да се справя без амулета си. Скоро той завършва училище и се заема напълно с чиракуването си. Обаче нещо все го притеснява... от известно време Бриян все има странни сънища, които му оставят единствено и само загадки, отколкото да му помагат с отговори.
Появяват се нови герои, а с тях и нови проблеми. Проблеми, прекалено големи за един безамултен чирак...
Нямаше как просто да се стърпя и да не се сдобия със "Софийски магьосници 2" веднага след като излезе на пазара. Първата книга, за която може да прочетете ревюто ми от ТУК, ми хареса изключително много и не мога да отрека, че тогава исках да я прочета просто от любопитсво. Да си призная, като почти всеки друг българин смятах, че родните ни автори не са на ниво като световните. Но очевидно сгреших и вече едва ли ще подхождам скептично към българската съвременна литература. И се уверих, че българският автор, не кой да е, а Мартин Колев, заслужава да се нареди сред любимците ми и за в бъдеще ще знам, че като хвана в ръцете си някое негово творение, няма да съжалявам!
"Софийски магьосници 2" може би не ме грабна още в началото, но успя да го стори съвсем малко след това със силния, внезапен обрат на веселото парти в бившия дом на Ванина. И то така да ме грабне, че да прочета книгата за два дни! Ще започна ревюто си с мнението си за сюжета.
С две думи: той е такъв, че тъкмо когато някое събитие и, разбира се, екшънът около него, започне да избледнява, Колев ни поднася обрат, с който да ни накара да прочетем "само" още една глава. Знам, че знаете това чувство. ;) И независимо от това, че в цялата книга (освен последните ~50 напечени страници) действието е плавно, винаги се усеща нещо под това. Нещо, което се надига с всяка следваща страница, което бушува зад завесите и не ти дава мира. Хареса ми градивният начин на представяне на събитията, всяко едно от тях води до развитието на следващото. А да не забравя да спомена и наличието на изненадващи и изкусно написани обрати, защото знам, че някои от вас много ги харесват. Просто, за да си знаете, че няма да ви е никак скучно.
Следват героите.
Забелязах, че в тази книга рядко се появяват описателни характеристики на когото и да било. Единствено на новите герои се подхвърля нещичко като цвят на косата или на очите. Почти никъде няма описания на вече познатите ни герои, което е причината ми да дам 4,5 звезди. По принцип бих свалила с цяла звезда, а не с половинка, но тази подробност не пречеше толкова на четенето. Но все пак, минала се е година откакто за последно се срещнахме с героите! Напълно вероятно е на някои от тях да са им се изменили чертите и така нататък. Иначе всичко останало около персонажите е прекрасно изградено.
И особено ми хареса начинът, по който си говорят. Репликите и изобщо диалектизмите, които авторът използва ти показват, че четеш нещо българско! А и доста съм се смяла. Има известна доза хумор в книгата, а ако не можете да го откриете, се вгледайте именно в диалозите. Ще забележите типично българския човек и сред тайното общество на магьосниците.
Не мога да пропусна да поговоря и за най-любимата си част от книгата... романтиката около младия Бриян!
Когато прочетох първата книга, си казах, че задължително трябва да има нещо романтично около Бриян. И когато започнах да чета и в полезрението се появи Плам, не сдържах усмивката си. Според мен тази връзка се разви по най-добрия възможен начин и точно се вписваше в обстановката. Знаете ли, стилът на писане на Мартин Колев мааалко ми напомня на любимата ми Касандра Клеър. Има я онази нотка на залагане на улики точно под носа на читателя, а накрая изведнъж да го удрят през лицето.
Също така, като че ли книгата има един лъх на нещо ретро. През цялото време става въпрос за стари български песни, а в един момент и за онези времена, когато ходенето на село все още бе забавно. За панаирите и дългите летни дни, прекарани в чакане на красивия залез. Тук определено си личи, че Колев си пада по тези неща и страстта му към тях напоява всяка дума.
Относно краят на книгата също мога да споделя няколко реда, защото просто няма как да пропусна да го кажа... Защо трябваше да стане така?! Няма да издавам спойлери, но само ще намекна, че един от героите, който винаги сме свикнали да бъде там просто... не мога да продължа. Силно се надявам да стане някакво чудо и още в началото на третата книга (смятам, че би трябвало да има такава, нали?) този герой да се появи, магически спасил се от тъжния си край. Не мога просто така да приема, че (..въпросният герой..) вече няма да бъде в историята.
"Софийски магьосници 2" трябва да се прочете от феновете на фентъзито, защото смятам, че историята е достатъчно добра и си заслужава. От личните си наблюдения бих казала, че се забелязва развитие на автора откъм страната на стил и начин на изразяване. А след този завършек на книгата, ще трябва някак си да изтърпя до следващата.
И последно... страхотна корица! А и имам един въпрос към автора. На колко години е Буреносна?
Благодаря на издателство Сиела за предоставената възможност!
0 коментара:
Публикуване на коментар