2022 на кинолента и книжен отчет (Акценти 2022)

Добре дошли на годишните акценти на The Book Pub – 2022 г.!

    За много години, читатели!

   Сякаш без да е минала една цяла година, а само мимолетен сън, ето ме отново, пред екрана, пишейки годишни книжни акценти. Благодарна съм, че въпреки всичко, което се случва през всяка изминала година – всички радости и нерадости, успехи и провали – аз отново сядам тук и пиша. Книгите, моят блог, любимите ми заглавия и жанрове, всички онези измислени светове и чужди животи са това, което ми напомня коя съм, дори и да не чета всеки ден, дори и да прочитам минимално количество книги на година, те са винаги там и винаги ще определят, че съм именно читател преди всичко останало.

    В интерес на истината едно от пожеланията ми за 2022 г. се сбъдна – а именно да имам повече време за четене и писане. Не знам как успях, но четох повече, въпреки по-малкия брой заглавия (общо 27), но пък се осмелявах да започвам по-обемни книги. [which is a win-win] Относно писането мога да кажа, че се стегнах и успях да напиша цялата си дипломна работа, да сътворя цял фентъзи сборник заедно с моя приятел, да завърша първата си стихосбирка (и двете са все още само за лично четене) и да напиша две научни статии за сп. „Библиотека“ и с трета, задаваща се на хоризонта. Определено съм доволна от 2022 г. в това отношение, имайки предвид динамичността на събитията във всеки един сезон от годината. Все пак, някои от творческите ми изяви може да прочетете в писателския ми блог. (линк)

    

    Сега предлагам да ви покажа какво прочетох:

Прочетено през 2022 г.

1. „Сънища“ – Виктор Меламед
2. „Котаракът, който спасяваше книги“ – Сосуке Нацукава
3. „Пожарникаря“ – Джо Хил
4. “Reminders of Him“ – Колийн Хувър
5. „Краят на Аврора“ – Джей Кристоф, Ейми Кауфман
6. „Балада за Георг Хених“ – Виктор Пасков
7. „Диви разкази“ – Николай Хайтов
8. „Лавина“ – Блага Димитрова
9. „Червенохалата“ – Цветелина Владимирова
10. "The Library" – Bella Osborne
11. „Спасителят в ръжта“ – Джеръм Д. Селинджър
12. „Ние, врабчетата“ – Йордан Радичков
13. Върховна колекция Марвел комикси – от брой #24 до #43

*линковете са към ревютата в блога

Класациите на 2022 г.

~Любими книги 2022 г.~

1.     “Reminders of Him” – Колийн Хувър

2.     „Балада за Георг Хених“ – Виктор Пасков

3.     „Котаракът, който спасяваше книги“ – Сосуке Нацукава

4.     „Червенохалата“ – Цветелина Владимирова

5.     „Краят на Аврора“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

~Любими филми и сериали 2022 г.~

1.     Avatar: The Way of Water

2.     House of the Dragon

3.    The Guardians of the Galaxy: Holiday Special

4.     Uncharted

5.     Obi-Wan Kenobi

6.     The Dragon Prince

7.     Moon Knight

8.     Stranger Things Season 4

 

~Концерти 2022 г.~

    Може би е време да добавя и нова графа в годишните акценти, а именно „концерти“. Изминалата година посетих няколко концерта и музикални фестивала:

1. Hills of Rock 2022 Sofia
2. Hills of Rock 2022 Plovdiv
3. Spice Music Festival 2022 (Burgas)
4. Infected Rain (Sofia)
5. Godsmack (Sofia)

 

 

    Концертите се превърнаха в още една моя страст и хоби. Надявам се всичко да бъде наред и отново да имаме щастието да можем да посетим подобни събития и през 2023 г. А също и стискам палци за отдавна несъстоялия се Комик Кон [чакаме го от 2019-та г.]

    Другия прекрасен акцент за изминалата година е, че първата част на Върховна колекция графични романи на Марвел е факт! Вече имам всичките 60 броя! А чудесната новина, че от издателството ще продължат серията с нови 60 броя, много зарадва всички фенове. Определено това е най-скъпата книжна колекция [буквално и сантиментално], която притежавам, ха-ха. Всичко в нея ми е любимо – качеството на изданията, оформлението, историите, хартията и рисунките. Не се харесахме с всяка една от подбраните истории, но определено имам много фаворити.

    

      Та, така може да се обобщи моята книжна 2022-ра година. Определено можеше и по-добре, но както обичам да се оправдавам, поне се запознах с някои от новите си любими книги, слушах страхотна музика, преживях невероятни неща и гледам бързо да забравям лошите моменти. ♥ За новата година предстоят много вълнуващи неща и единствено ще си пожелая здраве и достатъчно вдъхновение, за да успея да ги усъществя и да ви ги покажа. Ще се опитам да бъда по-активна тук, както и в Инстаграм. May the force be with us all!

 Благодаря ви, че се отбихте в блога ми! Желая ви едни прекрасни празници и успешна 2023 година! Нека всичко, което пожелаете, да ви се сбъдне, защото го заслужавате!

До скоро от мен! ♥

Полезни линкове:
•
Моят Goodreads профил
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Фотографска страница

Continue reading 2022 на кинолента и книжен отчет (Акценти 2022)

Ревю на „Червенохалата“ от Цветелина Владимирова

Автор: Цветелина Владимирова

Заглавие: Червенохалата (кн. 1)

Жанр: фентъзи

Оценка: 5/5

Преди цяло хилядолетие Червената хала оставя стария свят в руини и завещава на кралствата във Ферисея страх, разединение и омраза.

Единственият, който помни страховитата вещица с любов и нежност, наднича из селенията на мъртвите и проследява пътя на нейната наследница – младата Аварис Червенохала. Изгубила всякаква надежда да се върне у дома, тя е принудена да се крие от греховете и мрачните тайни в историята на рода си. След дванайсет години укритие в човешко село, далеч от земите на магията, миналото най-накрая я настига: вестоносец от магьосническо кралство я открива и настоява дълговете ѝ към краля му да бъдат изплатени.

Онова, което Аварис ще открие при завръщането си във Ферисея обаче, не е свободата, която е търсила. Ще успее ли младата Червенохала да разпознае съюзниците си сред всички врагове и достатъчен ли ще бъде огънят в кръвта ѝ, за да спаси от покварата на Ферисея онова, за което копнее вещерското ѝ сърце?

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Напоследък ме няма много-много с ревютата, но конкретно тази книга трябва да има написано ревю в моя блог макар и не обстойно, но смятам, достатъчно, за да пробуди интересът ви. „Червенохалата“ на Цветелина Владимирова ми хвана окото още с първото обявление за издаването ѝ. Още повече, че красивата корица допълнително привлича вниманието. От много време замечтано гледам и другите книги на авторката, а именно поредицата „Вестители“ и беше крайно време да се запозная и аз с творчеството на Цвети Владимирова. И толкова се радвам, че го сторих!

 

    Като цяло книгата е написаха похвално, но и има своите забележки макар и малки. Важното е, че след последната страница читателят иска веднага продължението, което се надявам да излезе възможно най-бързо. Владимирова много добре изгражда своя сюжет, макар и да започва историята малко отдалече. Главната героиня Аварис я заварваме в земите на човеците и започваме лека-полека да научаваме защо е там и как протича живота ѝ. Виждаме нравът ѝ съвсем в началото и се разбира, че това е персонаж, с когото не искаш да имаш проблеми. Бихте казали, че е клиширано да имаме супер силна главна героиня, която да се справя с всичко сама, ала Аварис изобщо не е такава. Като персонаж тя израства много в продължение на историята и всяко нейно действие е подплатено от това, коя е тя като характер. Не взима глупави решения просто за да има сюжет или драма и това ми харесва.

    Харесва ми също и това, че историята не набляга върху романтиката. Почти няма романс в този тийн фентъзи роман, а тази, която присъства, не е толкова натрапчива или дразнеща, просто защото трябва да има. Романтичните отношения и връзките се развиват естествено в книгата.

„Как се изцерява лудост, когато болният вижда смисъл единствено в нея?“

    Другото интересно в „Червенохалата“ е, че е засегната славянската митология. Настрана от цялата магичност за вещици и магьосници, митични същества и самовили, славянските божества са преплетени в нишките на персонажната религия. Това е хубав акцент към цялостната картина и придава дъх на автентичност.

    Бих казала обаче, че действието в началото изобщо не бърза, има много подробности и описания, но не бих казала, че са досадни, а по-скоро интригуващи и допълващи атмосферата на измисления свят. Много леко, бавно и внимателно започва да се ниже всяка една отделна история, докато някъде към средата на книгата се заплитат една в друга. Именно от средата до края на „Червенохалата“ нещата загрубяват и започват да стават толкова интересни, че да не ти се иска да оставиш книгата.

    Едно от най-блестящите неща в „Червенохалата“ обаче си остава финалът. Като фойерверк, който те оставя с широко отворени очи за следващото зрелище. Точно така и аз два месеца след прочитането на книгата все още искам продължението със същото огромно желание. Препоръчвам „Червенохалата“ на всички фенове на тийн фентъзито с апел да се осмелят да дадат шанс на българските писатели в жанра. 

Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

•

Книги, които също ще ви харесат:
Софийски магьосници – Мартин Колев
Град от месинг – С. А. Чаркаборти
Алена кралица – Виктория Айвярд

Continue reading Ревю на „Червенохалата“ от Цветелина Владимирова

Ревю на „Краят на Аврора“ и на една космическа епопея

Автор: Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Заглавие: Краят на Аврора #3

Жанр: фентъзи, научна фантастика

Оценка: 4/5

Ревю на „Изгревът на Аврора“ (книга #1)

Ревю на „Пламъкът на Аврора“ (книга #2)

Наистина ли това е краят?

Древно зло заплашва съществуването на галактиката и единственият шанс за спасяването ѝ е група неудачници. Кой ще победи в тази война?

Древното зло, разбира се.

Момент… Не бързайте със заключенията.

За последно видяхме Отряд 312 в разгара на епична битка, в която Звездния палач иска да унищожи Земята с Оръжието. Забавно, нали?

Всичко, естествено, се обърква. За късмет отрядът получава още един шанс да поправи цялата галактическа бъркотия, в която се е забъркал. Или два. Малко е сложно.

Могат ли Зила, Скар, Фин (и МАГЕЛАН!) да променят историята и да се справят с всички врагове, следващи ги по петите? Е, тази задача няма да е толкова лесна, колкото на нашите герои им се иска.

От друга страна, Ари, Кал и Тай трябва да се съюзят с най-опасните злодеи в галактиката. Да, защо не?

Да не забравяме основната цел на Отряд 312 – спасяването на галактиката. Дали ще е успешна?

АМИ… ЗА ТОВА ЩЕ НИ ТРЯБВА ЧУДО. 

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Стигнахме и до самия финал на епичната трилогия на Джей Кристоф и Ейми Кауфман. Признавам, че прекалено дългото чакане за „Краят на Аврора“ бавно ме разкъсваше, особено след като първите две книги ги прочетох сравнително една след друга, а финалът на втората ме остави да падам в черната бездна на незнанието и опасностите. Няма да ви лъжа, имах малко по-високи очаквания за третата книга, но това не ми попречи да преживея още едно невероятно космическо приключение и тотална въртележка за чувствата ми. Важното е, че накрая всяко едно желание [било то читателско или персонажно] бе удовлетворено. И това не е спойлер, защото винаги всичко си има цена и вие сами ще е убедите в това.

„Лесно е да умреш в пожара на войната. Много по-трудно е да живееш в светлината на мира.“

    В тази книга виждаме върха и падението на войната между Рахаам и Ешварен. Действието започва точно оттам, където ни оставя „Пламъкът на Аврора“ и благодарение на това, както и на краткия пролог преди самото действие [нещо като встъпление и напомняне от Магелан] дори и да не си спомняте какво се е случило в края на втората книга, бързо ще си припомните. Относно сюжета ще вметна, че в началото се развива добре, ала малко след това започва да върви малко по-мудно и дори циклично [като тук визирам въртенето в кръг в една времева примка, но спирам да издавам]. Истински интересната част идва след средата и тогава идва онова така очаквано гъделичкащо нетърпение да разбереш какво ще се случи възможно най-бързо.

    Ала най-важното в „Краят на Аврора“ е подплатено не в грандиозния финал, а в малките, отделни истории на всекиго от героите. Това бе нещото, което ме грабна още от самото начало на трилогията. Кристоф и Кауфман изключително добре придават важност дори на второстепенните герои, макар че тук, в третата книга, е трудно да се определи кои са първо- и кои второстепенни. Те са като всичките отделни малки части на една голяма машина, защото дори без една от тях, тя ще спре да работи. А в случая е важно всички да изпълнят своята част от работата, защото от това зависи бъдещето на цялата галактика.

    Отдадеността към семейството, независимо дали кръвно или по неволя събрано от Съдбата, е водещата сила на всеки персонаж. Дори когато не знаят дали приятелите им са все още живи, те се борят в тяхно име със сълзи в очите и разкъсано сърце. А саможертвата понякога е единственият избор за успех. Може би ще разочаровам феновете на Кал и Аврора като кажа, че не им е обърнато толкова много внимание като в предишните книги, но за сметка на това ще се радвате на останалите двойки в историята и няма да се разочаровате. В крайна сметка най-важното е, че всеки от главните персонажи получава своя щастлив край, макар и да не е точно по начина, по който сме очаквали ние – читателите. Пътят за всекиго е труден, но накрая всичко ще си заслужава.

„Любовта е в началото и в края на всичко, което правя. Тя е моята причина и основание. Тя е отговорът на всички въпроси. Тя ми дава сила. И сега е с мен.“

    Любовта е в основата на историята, а може би и решението на всичко. Това се усеща осезаемо особено когато любимият ни отряд 312 се оказва разделен през по-голямата част на книгата. Няма как да не се усети болката, която изразяват героите от това, че не са заедно с техните приятели, тяхното семейство. Това може би е и причината хуморът, на който бяхме свикнали в предишните две книги, почти да го няма.

    Хубавото в тази книга е, че се запознаваме с няколко нови персонажа, които [обещавам] могат само да ви радват.

„Тайната не е в сбора от всички части на дъгата... макар те да са красиви заедно. Тайната е във всеки оттенък, във всеки нюанс, защото те са красиви сами по себе си.“

    „Краят на Аврора“ е достоен финал на трилогията и е перфектният пример за градивно изграждане на сюжет с удовлетворяваща кулминация и завръзка. Това е една от любимите ми истории от всичко, което съм чела, а всичките емоции, които преживях с тях, дълго ще живеят в мен. Както казах и в първото ревю на „Изгревът на Аврора“ – това ще се препрочита!

   

Благодаря ви, че отделихте от времето си и до скоро!♥

Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

•

Книги, които също ще ви харесат:
Илумине – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Гемина – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Обсидио – Джей Кристоф и Ейми Кауфман

Continue reading Ревю на „Краят на Аврора“ и на една космическа епопея

Ревю на „Пожарникаря“ – Джо Хил

Автор: Джо Хил

Заглавие: Пожарникаря

Жанр: антиутопично фентъзи

Оценка: 3,5/5

Смразяващ роман за един свят, погълнат от пандемия, която възпламенява хората и заплашва да превърне цялата ни цивилизация в пепел. Малка група хора, водени от енигматичен мъж, известен като Пожарникаря, са решени да спасят онова, което е останало.

Никой не знае откъде се е появил вирусът. Според едни е пуснат от ИДИЛ, използвайки спори, създадени в Русия през осемдесетте години. Според други – от голяма петролна компания, впоследствие откраднат от християнска секта. И докато всички спорят за причината, светът гори.

Вирусът се разпространява като пожар из цялата страна, покосявайки градовете един по един. Докторите го наричат Draco incendia trychophyton. За всички останали е просто драконовата люспа – изключително заразна, смъртоносна спора, която бележи телата на гостоприемниците си с красиви черно-златисти ивици, преди да ги възпламени. Заразените са милиони и постоянно се увеличават. Няма лек. Никой не е в безопасност.

Крематорите – членове на въоръжена групировка – обикалят улиците и изтребват онези, които носят спората.

Един мъж, наричащ себе си Пожарникаря, скита из руините на Ню Хампшър. Заразен с драконовата люспа, но научил се да контролира огъня вътре в себе си, той използва силата си като щит и оръжие, за да помага на онеправданите.

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Днес ще ви говоря за книгата „Пожарникаря“ от Джо Хил, която четох наистина дъълго време. Случаят беше такъв, че около пандемията я забелязах, защото много хора сравняваха сюжета ѝ със случващото се, та взех, че си я поръчах. И около година след това започнах да я чета като наистина видях приликата. Както в нашия свят, така и в този на „Пожарникаря“, се разразява една пандемична обстановка във времена на паника, смут и силно заразен вирус. Много ми беше странно как вирусът в книгата и реакцията на обществото толкова много приличат на реалния живот. Вероятно, ако бях чела книгата преди изобщо да се появи Ковид, нямаше да ми бъде толкова интересна и щях да си кажа, че е поредната антиутопична фантасмагория.

    Само че в книгата не Ковид вилнее в обществото, а Драконовата люспа, вирус, който може да се срещне само в някоя книга. [надявам се] Началото на историята е доста увлекателно, особено заради връзката, за която вече ви споменах. Също и героите допринасят за доброто първо впечатление. Харпър е главната героиня тук, през чийто поглед проследяваме историята. Тя е медицинска сестра, която едва ли някога е предполагала, че животът ѝ ще се преобърне по този начин. Съвсем ясно можем да видим как едно най-обикновено момиче е принудено да престъпи всички свои граници, за да оцелее. А най-впечатляващото е, че го прави, докато носи дете в утробата си.

    Анотацията като че ли дава повече светлина върху героя с името на книгата, но историята е само и единствено за Харпър и нейното оцеляване с цел да спаси нероденото си дете. Или поне за мен именно тя стои в центъра на цялата книга. Харпър е един наистина отдаден персонаж, който прави всичко в името на доброто и надеждата. Блендата на различните герои, с които се сблъскваме, е наистина богата и ми хареса, че всеки един от тях е изграден пълнокръвно и има своя макар и кратък миг слава, в който успяваме да вникнем отвъд поредното име на второстепенен персонаж. И когато Джо Хил събере всеки един от тях на едно място, се създава едно малко копие на масовото общество, в което можем да видим всички човешки роли – на насилници и последователи, на консуматори и отдадени, на приятели и врагове. 

„When someone is cold and you share your blanket, you're both warmer that you would've been alone. You offer the sick your medicine and their happiness will be your medicine.“

    Също така, много добре е изградена психологичната промяна на Харпър от обикновено и заблудено момиче в решителна жена. Особено ефектно можем да видим тази нейна промяна във връзката с мъжа ѝ и в последствие в отношенията ѝ с Пожарникаря и останалите герои. Още преди да се роди собственото ѝ дете, тя се превръща в майка на всички останали и е готова да се жертва за тяхното добро. А относно отношенията ѝ с Пожарникаря ще кажа само, че ми напълниха душата с малките им жестове на прикрита обич.

„The whole world can burn down around us. I'll keep my arms around you until the end. No getting away from me.“

    Сюжетът се развива в продължение на почти година като времеви диапазон и може би от там идва и едно от нещата, които не ми харесаха. Докъм първите 200 страници романът направо те отвява, докато след това нещата се забавят до почти скучно. Има една монотонност около едни и същи действия и прекалено задълбочаване на историята. Спокойно обемът на книгата можеше да бъде по-малък с няколкостотин страници. Но пък именно тогава се развива връзката между Харпър и Пожарникаря, от която очаквах една идея повече показност и по-малко загатване.

    Относно финала ще вметна, че ме разочарова и именно заради него не мога да дам повече от 3,5/5 като оценка. Очаквах нещо повече, наистина. Завършва с отворен финал, който напълно предрекох и изобщо не беше неочакван за мен. Има лека препратка към „Титаник“ заради развитието на действието и резултата. Със сигурност е можело книгата да свърши много по-добре.

    И въпреки това, като цяло „Пожарникарят“ ми допадна. За мен се оказа средна по хубост книга, защото нивата на мудност и тези на вълнението са едни и същи. Ала, ако погледнем от друга гледна точка, можем да видим един роман за човешката доброта, решителност и желанието за по-добър живот на фона на борбата за оцеляване в един разрушен свят. Така че „Пожарникарят“ си заслужава.

„It's so fucking cheap when people say I love you. It's a name to stick on a surge of hormones, with a little hint of loyalty thrown in. I've never liked saying it. Here is what I say: We're together, now and until the end. You have everything I need to be happy. You make me feel right."

С пожелание за много хубави книги, благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

•

Книги, които също ще ви харесат:

Серията „Възмездителите“  – Брандън Сандерсън

„Брилянтните“ – Маркъс Сейки

„Инкарсерон“ – Катрин Фишър

„Полулош“ – Сали Грийн

Continue reading Ревю на „Пожарникаря“ – Джо Хил