, ,

...И ще го видя да кърви отново... Ревю на Стоманеното сърце - Брандън Сандерсън





Автор: Брандън Сандерсън
Заглавие: Стоманеното сърце
Жанр: фентъзи трилър
Оценка: 5/5



  "Стоманеното сърце" изобразява един свят, в който Епичните - хора със супер сили - властват над останалите. В град Нюкаго властва най-силният от тях - Стоманеното сърце. Дейвид е прекарал десет години от своя живот в планове за убийството му, той трябва да отмъсти за мъртвия си баща. Разбрал за следващата цел на групата бунтовници, наречени Възмездителите, Дейвид се залавя за работа, за да им се хареса и за да се присъедини към тях. Заедно, те се превръщат в слабостта на великия Епичен...


 

   "Стоманеното сърце" е типичната фентъзи-трилър книга, която няма как да ви подведе! С няколко думи: книгата е силен пример за пълна с екшън дистопична история, в която присъства всичко - изненадващи обрати, малко романс, забавни реплики, силен герой-антагонист и благородна кауза с голям шанс да бъде обречена на провал. За мен най-ярката черта на тази книга, а и може би най-добрата причина, поради която трябва да бъде прочетена, е съспенсът от добре разиграните случки и, разбира се, неочакваните обрати.

  Сандерсън е нов автор за мен, но успя да ме изненада с множество свои таланти.  (Като изключим познанието му за женските обувки, защото е невъзможно да "откъртиш" токове и след това да тичаш на подметките сякаш са равни обувки...) Стилът му на писане е приятен и ненатрапчив. Изключително бързо и неусетно се чете неговата история. Плюс също е това, че се разказват само нужните подробности, без авторът да се впуска в безкрайни обяснения. По този начин в цялата книга се поддържа едно постоянно темпо, с което имаш чувството, че всеки момент може да се случи нещо неочаквано. Обещавам ви, че пръстите ще ви сърбят да вземете книгата и да четете до късно. ;) 


“Never throw the first punch. If you have to throw the second, try to make sure they don't get up for a third.”    


  Идеята за надарени свръхчовеци - Епични - е често срещана сред жанра, но Сандерсън се е погрижил да не бъдат чак толкова "епични". Хареса ми, че обсегът на техните способности е точно определен. Тоест, всеки един Епичен си има граница на своите сили, също и слабост, за разлика от други книги, където силата на надарените е, с една дума,  необятна. В случая персонажът в лицето на Дейвид ни служи и за енциклопедия, защото той прекарва почти целия си съзнателен живот в това да изучава Епичните, и така особеностите на фикционалния свят се разказват без да се натъртва върху тях. А това, че действието се разказва от неговата гледна точка, е най-добрият начин да бъде разказана тази книга. 
  Относно сюжетът няма съмнение, че е супер напрегващ и добре изграден. През цялото време той се води от желанието не само на Дейвид, но и на Възмездителите в последствие, да се доберат до Стоманеното сърце. Никъде няма застояване. Намерих самото планиране на атаката доста интересно, а няколкото по-малки нападения преди нея за подготвителни стълбички, водещи до грандиозната кулминация. И като заговорих за кулминацията, трябва да напиша задължително, че е главозамайваща! И удовлетворяваща във всички свои отношения, но се подгответе за големи драми и едно събитие, което има възможност да разкъса сърцето ви.  

“Where there are villains, there will be heroes. Just wait. They will come.”    


  Тесният кръг от герои бързо се доближава до читателя, както и Дейвид бързо свиква с Възмездителите. Може да се каже, че има и романс в "Стоманеното сърце", макар и само едностранен. Почитателите на подобни взаимоотношения във фентъзи книгите може и да се разочароват от тази новина. Дейвид и Меган наистина изглеждат като очевидната двойка и всеки читател още от първата им среща би пожелал да бъдат заедно. Обаче независимо че Меган по едно време разчупва ледената си фасада - поне за малко - не намерих случката за удовлетворяваща. Ала пък и не виждам къде би имало място за подобни романтични отношения в цялостната картина. Затова като че ли се радвам, че тя не е развалена от типичното тийнейджърско "осладняване" с романтични мигове. А доколкото до останалите, за мен Коуди се оказа един от най-цветните персонажи, които да разведрят настроението майсторски насред натежелия въздух преди битка. Затова май че той ми е любимецът от всички. Бих се зарадвала на малко повече бекстори на Стоманеното сърце. За мое нещастие, той си остава мистерия...

  Определено в момента силно искам да прочета продължението! Това е книга за желязната воля, сплотеността между приятелите и неугасващата надежда, плюс всичко, за което писах досега в това ревю. Наистина това е един пример за многопластова и добре изградена история. И макар и разказана от първо лице, сякаш е видяна от всеразлични ъгли.   Препоръчвам "Стоманеното сърце" на всички любители на фентъзито и на трилърите, няма да сгрешите! 


“I've seen Steelheart bleed.
And I will see him bleed again.”
   


Благодаря ви за отделеното време и до скоро!  













 Препоръчвам също и:





0 коментара:

Публикуване на коментар