Автор: Касандра Клеър
Заглавие: Кралица на въздух и мрак
Жанр: фентъзи, книга 3 от "Тъмни съзаклятия"
Оценка: 3,5/5
Внимание, това ревю съдържа спойлери за "Лейди Полунощ" и "Повелител на сенките"! Това, което ще прочетете си е изцяло моето лично мнение и моля да се сдържате от (възможно) зародилия се във вас хейт към него. И предварително се извинявам, ако разваля нечии очаквания.
Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета – свещеното укрепление на ловците на сенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част от семейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавно унищожава магьосниците. Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за да забавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никога не са си представяли, че е възможно. Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.
Ревю на Повелител на сенките
"Кралица на въздух и мрак" е книгата, която чаках от година и половина след прочитането ми на "Повелител на сенките". Нямате си представа как докато чаках, толкова много копнеех да я хвана в ръцете си, че ме болеше. Наистина никога не съм искала да прочета която и да е било друга книга толкова силно! А сега... не знам откъде да започна, защото искам да споделя с вас толкова много! Предупреждавам, че ревюто ще е дълго, но ако не ви се чете, краткият отговор на въпроса "струва ли си да се чете?" е ДА!
Вероятно в момента малко се объркахте заради несъответствието на дадените от мен едва 3,5 звезди и от огромния ми категоричен отговор "да" малко по-нагоре, но нека да ви обясня. Ако "Тъмни съзаклятия" е първата обособена серия и трите й книги са единствените, които сте чели от авторката, то "Кралица на въздух и мрак" ще ви хвърли в торнадо от емоции и ще ви отнесе. И ще ви хареса много, без съмнение. Обаче ако сте чели всичките книги на Каси, то в третата книга от "Тъмни съзаклятия" няма да видите нищо ново и ще ви хареса, само защото сте нейни фенове и ценители. Поне така се чувствам аз, сякаш всичко в тази книга ми е познато и вече преживяно.
Ще започна с по-общото. Като цяло отношението ми към книгата е много смесено, което е изненадващо, защото всяка книга на Касандра Клеър досега ме е оставяла или с отворена уста, или с безкрайна радост в сърцето. В тази книга нещата са по-особени, първо, защото е много дълга, второ, защото се случват хиляди неща, от които някои ми харесаха, а други - категорично не. Въпреки всичко, идеята е интересна, а изненадващите обрати са точно в стила на К. Клеър. Също и взаимоотношенията между героите, които като че ли си остават единственото нещо, за което нямам забележки, защото... *прочиства гърло*... Касандра е кралицата на връзките между героите си. Тя просто знае как те се чувстват и го предава истински направо към читателските сърца, които без милост раздира на парчета и след това съшива обратно, само че по-здраво.
Но "Кралица на въздух и мрак" определено не се оказа това, което очаквах и не оправда надеждите ми. Очаквах нещо силно и епично, а се сблъсках с вече разигравани схеми. Но нека това да не ви разстройва, защото няма съмнение, че присъства нужното напрежение и оплетеност. Просто нещо куцаше в цялостната картина. И според мен главните причини за това са тези: прекалено лесното намиране на решения на проблемите, както и бързото справяне с тях; връщането на старите герои от серията за Реликвите и ползването им за основа; натрапчивото натякване за съществуването на LGTB двойки и трансджендъри, за възможната любов между трима и всичките "нови" тенденции на този свят. Както и още някои по-маловажни забележки от моя страна.
За мен, от изброените причини, тази за връщането към старите герои най-много ме притеснява. Може би за вас не е толкова голям проблем, че отново ще четете за Клери, Джейс, Алек, Саймън, Изабел и останалите, но и аз мислих така отначало. Дори се радвах, когато в предишните две книги се споменаваха техните имена и за това, че са щастливи и са добре. Не ми хареса, че Касандра е решила да ги възвърне като част от главните герои. За мен те вече изиграха ролите си и искам да ги запомня такива, каквито бяха в "Град на небесен огън" (Реликвите на смъртните #6). А все по-голямото им навлизане в живота на сем.Блекторн и изобщо в сюжета на "Тъмни съзаклятия" прави първоначалното убеждение, че е възможно да четеш тези три книги без да си чел каквото и друго да било от Касандра Клеър без проблем - невъзможно. Т.е. трябва да си чел поне "Реликвите на смъртните", за да се насладиш изцяло на "Тъмни съзаклятия".
А на моменти ми се струваше сякаш, че самата Касандра не може да се абстрахира от тези герои. Че без тях, няма да има история. Всъщност Ема и Джулиън си се справяха много добре и сами, без да имат нужда от помощ. Искаше ми се тази трилогия да бъде концентрирана изцяло върху нови герои и нови животи, а не все да се връща назад и да се върти около едно и също. Пример за това е отиването в огледалното измерение, в свят наречен Thule, където като прочетете тази част, ще ме разберете за какво ви говоря. Но стига толкова по тази тема.
В цялата книга няма - за щастие - моменти на застояване, винаги има някакво действие и всеки един от героите си има задача, която трябва да изпълни. Това кара историята да върви в едно постоянно движение напред, да се развива. Разбира се, това постоянно темпо биваше нарушено от напрегнати моменти на неочаквани места, за което съм благодарна. Също така, както винаги, ми допадна начина на представяне на героите, като на всеки от тях бива отдадено внимание. Дори третостепенни герои получават възможност да изразят своите мисли и чувства. В "Повелител на сенките", например, изключително интересно ми стана зародилите се отношения между Тай и Кит (и Ливи). Именно заради герои като тях не исках Касандра да връща старите герои, а да даде по-голяма изява на новите.
Честно казано, не ми е и минавало през ума, че някога ще напиша толкова негативно ревю за книга на Касандра. Надявам се колегите фенове да не започнат да ме нападат само защото изразих мнението и мислите си в необятния интернет. Книгата е голяма и има голям шанс и за грешки, но това не означава, че не ми хареса. Независимо от всичките негативни забележки по-горе, не съжалявам, че си я закупих. Сега разбирам наистина значението на израза "да останеш със смесени чувства". Насладих се изцяло на "Кралица на въздух и мрак", поне доколкото бе възможно... много ми се искаше това ревю да бъде изцяло за епичност и не-е-за-изпускане убеждения. А отвореният финал на книгата, да си призная честно, не ме изпълва с чувства на изненада или на развълнуваност, затова вече ще подхождам с внимание към новите книги на Касандра, що се отнасят до Ловци на Сенки.
ПС: корицата е уникална! А допълнителния разказ, който само хората, закупили първото издание на книгата могат да прочетат, стопли сърцето ми! Ще ви подскажа малко, той е за моите вечни любимци Джейс и Клеъри и се надявам от изд. Ибис да са се споразумели и за превода на този разказ.
Благодаря ви за вниманието и до скоро!
 |
Препоръчвам също и:
| |
0 коментара:
Публикуване на коментар