Как редактирам снимките за моя блог. И честит рожден ден The Book Pub!

 Привет, читатели!

 Вчера (26.03.2019) беше един специален ден. Този блог навърши цели две годинки! За жалост в момента съм толкова заета с всевъзможни неща свързани с думите "матури, литература, английски език" и също "пробни изпити", че просто... нямам време да дишам, както се казва. Дотолкова нямам време, че не успях да отбележа този важен празник на самия му ден. А като осъзнах, че съм го пропуснала, ми идваше да си ударя главата. Затова честитя рождения ден на блога си на патерици и се надявам четирите часа, които отделих за този пост, да не са прекалено фатални за моето учене.

 Смятам да започна със съществото на поста, като споделя с вас малко история и сълзливи моменти.

 Точно на 26.03.2017г публикувах първото си ревю, което в момента все още фигурира в този блог само от сантименталност, а не защото е добро. Спомням си тръпката преди натискането на бутона "публикувай", също и след първите коментари, които се появиха на моите статии. Тогава бяха супер нахъсана и с огромно желание да чета денонощно, за да мога да пиша за повече и повече книги! И се радвам, че тази искра на желанието все още свети така ярко! 

 Тогава - преди две години - бях особено приятно изненадана да открия уютните групи за читатели и станах много щастлива заради това, че вече съм част от тях. Преди да създам блога си около мен нямаше много хора, които да четат книги, и дори им беше странно, че си нося такива в училище, за да чета в междучасията, вместо да си ровя в телефона например... И така, тези онлайн групи отвориха очите ми за това, че книжните плъхове дракони всъщност не сме чак толкова малко и вече не се чувствах като аутсайдер с моята книжка докато бях в училище, а и не само там. Най-големият фендъм (фен група), в който се чувствам най-добре, е този на читателите. Тук ми е мястото и тук ще остана!   

 Блогърството за тези две години ми даде много. Като започнем от новите запознанства, уникалните книги, които са ми били препоръчани, и стигнем до незаменимите нови знания и дори ако щете един цял нов, неизследван свят! Целият ми опит като блогър бих описала като едно невероятно преживяване, от което никога няма да можете да ме откъснете. Четенето, блогът ми, цялата общност от читатели - всичко това се превърна в част от моята личност.

 

 Благодаря сърдечно на всички, които ми помогнаха да създам това малко мое пространство в интернет, където да бъда себе си! Благодаря на моите приятели и семейство, че никога не се оплакаха от настойчивите ми искания да прочетат постовете ми, за да преценят дали са достатъчно добри! Благодаря на няколкото издателства, които се съгласиха да бъдат до мен! Благодаря най-вече на изд.Ибис за това, което са! Уникални сте! И не на последно място, благодаря на вас, мои читатели! Надявам се да се видим и след още една година ♥

~ ~ ~

 Много неща се промениха от далечната 2017-та година. А едно от нещата, които видимо са се изменили коренно в моя блог, са фотографиите.

 Първоначалната идея за този пост беше да направя равносметка за цялото съществуване на блога ми като проследя развитието му през изминалите две години. Обаче ми се стори някак не на място, затова измислих нещо по-добро, когато видях огромната разлика между заглавните снимки на ревютата от сега и от 2017-та година. И това, което ми хрумна, както разбрахте от заглавието, е:

 Ще споделя с вас всичко, което знам за това как се подготвят прилични снимки за тяхното представяне онлайн.  

Разликата между 2017г. и 2019г. Виждате ли разликите?

 

Disclaimer: аз не съм професионален фотограф, просто споделям личен опит. :)

  

 

1. Важна е светлината.

  За всяко нещо си има начална стъпка, без която целият процес би отишъл по дяволите. При фотографията това е светлината. Особено, ако се снима с обикновен телефон. Всички снимки в моя блог досега са правени с вече античния Samsung SIII Neo, чиято камера е едва 8 мегапиксела и лошата светлина мигновено превръща това число в десет пъти по-малко. Затова голяма част от фотографския ми процес се случва в интервала между обяд и 16:00 часа, когато светлината в стаята ми е най-силна.

 А ако снимам навън, времето за снимки зависи от ефекта, който искам да постигна. Сега, важно е и да се познават много добре възможностите на устройството, с което се снима. За моето знам, че сутрин, докато слънцето все още не е толкова ярко, мога да снимам, за да получа чисти и ясни снимки с наситени цветове. А ако искам ярки образи и ефекти на отблясъци, то ще изчакам слънцето да покаже целия си потенциал. Обаче ми е особено любимо да снимам навън преди или след дъжд, когато грее ярко слънце. По това време има безкрайни възможности, а моментите, в които може да се случи да вали и да грее слънце едновременно, са толкова редки, че стават специални! (ах, каква съм романтичка...) 

 

 Накратко, колкото повече дневна светлина има, толкова по-добре. 

Последните уловени лъчи за деня.

 

2. Снимам от няколко ъгъла.

 Както виждате, всяко ревю си има заглавна снимка, в центъра на която е книгата, за която пиша. Любимата ми формация за снимка на книга, е когато под съответната книга има купчина разтворени издания, както тази, която виждате по-долу. Но дори всеки път да избирам тази снимка, на която съм снимала централно отгоре, винаги правя и няколко снимки от различни ъгли и с разместени елементи от формацията. Това нещо го правя, за да може да имам резервни варианти, ако в последствие снимката не ми хареса или се окаже размазана. 

 

3. Изрязвам я в точен квадрат.

 На мен засега най-много ми допада, когато снимките ми са с еднакви размери и резолюция. Това го правя в графичен редактор и универсалните параметри са 1000 на 1000 пиксела с 300dpi резолюция (dots per inch). Обикновено необработените снимки, които са взети направо от телефона, са с продълговати параметри, а на мен ми харесва всичко да е еднакво и равно. 

 

4. Светлина, яркост и контраст.

 Редактирането не спира обаче до изрязването. След него следват малко по-сложните неща като това да се нагласи светлината и яркостта. Във всички графични редактори (без значение онлайн или сваляеми) има опция за такива настройки. Тук не мога да кажа точните нива, които използвам, защото за всяка снимка е различно. Просто си играя докато не получа хубав ефект, но винаги се старая снимката да бъде достатъчно ярка, но не прекалено, както и цветовете да са отчетливи, а не сивкави. За финал може да добавя и малко контраст и също "нащърбване", за да се изясни самата снимка. Но това го правя, за да компенсирам за ниската резолюция на камерата си.  

 

5. Допълнителни манипулации.

 Понякога просто ми идва отвътре да се развихря и да създам нещо красиво, което да разказва някаква история. И тук идва най-трудната част - манипулирането на снимките. За това нещо вече използвам професионална програма за редактиране на изображения, а също и ползвам допълнителни материали, наречени стокови снимки. (можете да търсите такива под името stock photos) Цялата работа представлява това: намирам нужните снимки (в случая на долните изображения - руни и галактически фон) и започвам да изрязвам, туширам, да слагам маски и тн. Има много уроци онлайн, които биха помогнали и на вас, а ако имате питанки, може и към мен да се обърнете. Лично на мен от всичките ми манипулации най-много ми харесва тази на Кралица на въздух и мрак: 

 

Необработената версия на горната снимка.

 

Ето още една любима манипулация, която всъщност не е нещо особено, но си ми харесва:

 Ако решите да изпробвате моите съвети, няма значение с какъв графичен редактор работите. Може да бъде онлайн или да си свалите някоя програма, или пък да редактирате на телефона си. Просто изберете това, което работи за вас и ви е удобно. А ако ви липсва вдъхновение, просто отидете в инстаграм и се гмурнете в дълбините на неусетно изминалите часове. Именно от инстаграм съм черпила идеите си, а и как няма, като там е пълно с толкова талантливи хора. И не говоря само за чужденци, защото има уникални български букстаграмъри!

 Ето така се случва магията, драги приятели. Надявам се да ви е било интересно (а и полезно), защото на мен ми много хареса да споделя всичко това. Още веднъж ви благодаря, че сте тук! До скоро! ♥♥♥

ПС. : точно след публикуването на този пост реших да прочета същия, но от миналата година. И да си призная... просълзих се. Обичам The Book Pub! Можете да прочетете за първия рожден ден на блога тук. Отговорите ми на тага "опознай този блогър" все още важат. ^-^