Утехата в „Споменът за него“ от Колийн Хувър (книжно ревю)

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Споменът за него (Reminders of Him)

Жанр: романтичен роман

Оценка: 4,5/5

Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката...

И за любовта, която лекува. 

Eдна фатална грешка изпраща Кена Роуан в зат­вора. Пет години по-късно тя е на свобода и се връща в града, където се е случил трагичният инцидент. Младата жена се надява да заживее отново с четиригодишната си дъщеричка. Но изглежда, че пос­ледствията от нейната постъпка са изгорили всички мостове към изкуплението и прошката, независимо от усилените ѝ опити да се докаже.

Единственият човек, който не я е отхвърлил напълно е Леджър Уорд – собственик на местен бар и връзката на Кена с дъщеря ѝ. Но ако някой разкрие, че той ѝ помага, двамата рискуват да изгубят всичко, което е важно за тях.

Кена и Леджър не могат да устоят на силното привличане помежду си и постепенно започват да се влюбват. Но младата жена трябва да намери начин да получи прошка, за да може да изгради наново бъдещето си. 

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Ето, че и аз се сдобих с толкова нашумялата нова книга на Колийн Хувър – "Reminders of Him" или „Споменът за него“. Буквално я виждах навсякъде в социалните мрежи и цялата тази реклама въпреки че ме притесняваше да не би да бъде прехвалена, събуждаше голям интерес в мен. Е, накрая не се стърпях и си я поръчах в оригинал, като изданието се оказа доста хубаво, с матирана корица и плътна хартия. [още повече че съм по-голям фен на оригиналната корица]

    Сигурно вече се повтарям за не-знам-си-кой път, но КоХу отново надмина себе си. Не знам как успява, ала с всяка книга докосва различни чувствителни точки, които те карат да се разревеш неудържимо. Някак си тази книга я усетих по-близка до себе си без да имам причина това да се случва [слава Богу] и това много спомогна слъзните ми канали. Ала за да не си помислите, че книгата е хубава, само защото предизвиква неудържим плач, сега ще ви разкажа и за всичко останало, подплътено с красиви цитати.

"People say you fall in love, but fall is such a sad word when you think about it. Falls are never good. You fall on the ground, you fall behind, you fall to your death..."

    В основата на „Споменът за него“ е любовта. Обаче не онази, която докарва пеперуди в стомаха ти или те кара да витаеш в облаците, а любовта, останала в спомените от едни по-добри времена, замъглени от булото на смъртта на Скоти. Тя тежи още от самото начало на „Споменът за него“, пропита е в страниците и скоро се предава и на читателя. Неминуемо е да не усетиш тъгата в сърцата на героите.

    Наистина тук Хувър ни показва една много по-груба и тежка случка, която, откъдето и да я погледнеш, главната героиня остава виновна. Кена е особено момиче, преживяло Ада, но и изкупило всяка своя грешка, страдала с години и травмирана вероятно завинаги. Още в началото на историята разбираме какво се е случило и защо Кена е била в затвора и именно още оттогава започват да се бият двете представи за нея – виновник или жертва. Това се случва като историята се развива от две гледни точки – тази на Кена и тази на Леджър. Хувър ни представя и двете страни на монетата като виждаме как Кена се опитва да си проправи път до своята дъщеря, единственото останало ѝ от Скоти, със зъби и нокти. 

"Maybe the best way to cope with the loss of the people we love is to find them in as many places and things as we possibly can."

    Сюжетът се развива така, че те кара да прочетеш книгата на едно сядане. Но това при мен се оказа невъзможно, защото имах нужда от почивка. Понякога ми трябваше известно време, за да събера мислите си и отмине тегобата на историята. Хувър може да бъде много жестока понякога... А тук, единственият персонаж, който не е налегнат от загубата на Скоти, е неподозиращата за съществуването му малка дъщеричка.

"Some things can be forgiven, but sometimes an action is so painful the memory of it can still crush a person ten years down the road."

    Миналото ни се разкрива чрез писмата, които Кена пише до Скоти. Самият факт, че тя пише писма на мъртвия си любим, които той никога няма да може да прочете, е тъжен. С тях ние разбираме какъв човек е бил той и колко много двамата са се обичали истински въпреки всичко. В спомените за него, които тя е запазила в себе си, както и в спомените, които откриваме в останалите персонажи, сякаш и ние опознаваме този липсващ в книгата герой и започваме да тъжим, че го няма там. Ето дотолкова Хувър е добър писател, кара те да съчувстваш на хора, които дори ги няма в книгата като действащи лица.

"You always did sweet things for me. Tiny little gestures here and there that most people don't think of. You were more than I deserved, even though you'd argue with that."

    Единственото нещо, което ми се стори чуждо в книгата, бяха отношенията на Кена и Леджър и то още от самото начало на историята. Това ме накара да сваля половин звезда в оценката си. Тяхното влюбване стои особено на фона на цялата мъка, загуба и желанието на Кена да се доближи до дъщеря си. Нюансите тук, поради които всичко това е грешно, са много, особено в завръзката и бързият начин, по който се случва. Въпреки това ще оставя на вас да си прецените дали връзката им пасва на историята.

    В същото време трябва да спомена и малката дъщеря на Скоти и Кена. Образа ѝ може да го разчетем като върховното щастие, до което Кена няма достъп. Тя е поставена на пиедестал от всички, също като Скоти. Темата за майчинството е много засягана в книгите на Колийн Хувър [„Премълчани истини“; „Никога повече“] и тук я виждаме в една друга светлина, в тази, в която майката е откъсната от детето си и желанието да се домогне до него се превръща в мания, която може да навреди и на двете. Борбата на Кена не е приключила със загубата на Скоти, а продължава дори и след това.

    Неминуемо е книгата да породи мисли у читателя дали оценява хората около себе си достатъчно и доколко той е полезен на тях. 

"Sometimes I wonder if we're all born with equal amounts of good and evil. What if no one person is more or less malevolent then another, and that we all just release our bad at different times, in different ways?"

    „Споменът за него“ е поредната книга на Хувър, която не бива да се пропуска. Както е упоменато в анотацията това е „Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката... И за любовта, която лекува“. Препоръчвам ви я без колебания!

Благодаря ви, че отделихте от времето си и до скоро!♥

Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

•

Книги, които също ще ви харесат:

Гласът на любовта – Мия Шеридън
Колекционерът на желания – Мия Шеридън

Верити – Колийн Хувър
Никога повече – Колийн Хувър
Премълчани истини – Колийн Хувър