Автор: Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Заглавие: Пламъкът на Аврора (#2)
Жанр: тийн фантастика, YA
ГЕРОИТЕ НИ СЕ ЗАВЪРНАХА. ТАКА ДА СЕ КАЖЕ.
Първо, лошите новини: древен злодей – нали се сещате, редовния разруши-целия-живот-в-галактиката тип – скоро ще бъде отприщен.
Добрите новини? Отряд 312 се заема да спаси положението.
Само че кадетите трябва да се погрижат за някои дребни нещица преди това…
Като например дузина гремпове, които биха искали да им сменят физиономиите.
Няколко агенти на ГРА с онези плашещи цветя вместо очи, които няма да се спрат пред нищо, докато не хванат Ари.
След това ще се сблъскат и с отдавна изчезналата сестра на Кал, която не е особено щастлива да види по-малкото си братче и даже води цяла армия силдрати със себе си.
С ПОЛОВИН ГАЛАКТИКА ПО ПЕТИТЕ СИ, ОТРЯД 312 НИКОГА НЕ СЕ Е ЧУВСТВАЛ ПО-ЖЕЛАН!
Те няма да се дадат без бой. Надяваме се.
Приветствия в моя блог, читатели!
Просто не можах да се стърпя и подхванах продължението на „Изгревът на Аврора“ по средата на юлското ми книжно предизвикателство. [Агата Кристи през юли] Знаех, че ще изям тази книга за нула време, затова лесно си простих нарушението. Обаче както и при първата част, не мога да простя на авторите за това, което продължават да ми причиняват. Те на сто процента нямат и грам съчувствие към читателските сърца.
Ще ви дам един съвет. Ако не искате да останете с травма след края на „Пламъкът на Аврора“, или просто не сте от търпеливите, то по-добре изчакайте да излезе третата книга. Защото финалът е... обещах да няма спойлери, ама тази книга е като електрошок за намиращите се в радиус от пет километра от нея. [измислих си числото xD]
„Пламъкът на Аврора“ се движи в същите среди като предшественичката си, защото и двете книги са просто претъпкани с екшън, напрежение, вълнение и хумор. Особено хумор. Обещавам, че ще се смеете с глас!
И отново щом започвах да чета, не исках да спирам. [тук ще вмъкна едно извинение към окапалите си, бедни очи] Това, което е в плюс на „Пламъкът“, е че се отделя малко повече внимание на второстепенните герои като Зила, например, и като цяло се набляга повече на взаимоотношенията между персонажите.
Особено на тези между Кал и Аврора. Не крия, че обожавам Калис! Дори бих си го татуирала. Не знам каква магия са изполвзали Ейми и Джей, за да го харесам толкова, но определено действа. [сигурно са елфическите му уши, с които се изчервява.]
Връзката му с Аврора ме кара да получавам пеперуди в стомаха си при всяко докосване, всеки поглед и усмивка, които споделят. Скорострелно се превърнаха в новата ми любима книжна двойка, а връзката им макар и да започна сякаш от нищото, прерасна в нещо много стабилно и неразрушимо. Но нека не ви обнадеждавам, всяко нещо минава през трудности докато се усъвършенства. Нещата в тази книга не са въобще цветя и бонбони.
Другото, което може би все още не знаете за тази книга, е че на няколко пъти се показва една друга страна на проблема около Ешварен и целият този древен конфликт. Това поставя под въпрос дали изобщо Аврора и отряд 312 се бият на правилната страна, колкото и да ви се вижда невъзможно. И колкото и да мразя тази книга, тя е в пъти по-добра от първата. Което поставя много високи очаквания за бъдещата трета част и много, ама много се надявам да ги покрие...
За финал ще кажа, че тази книга е прелестна на толкова много нива! Бих казала дори, че е изпипана до съвършенство и я усещаш с всичките си сетива. Едно на страна, че дизайнът и корицата й са извънземни по красота, ами и самата история те кара да искаш да се гмурнеш вътре и да изживееш цялото това приключение заедно с героите.
Просто нямам търпение да прочета третата книга, която забележете, все още няма дори заглавие. [*плаче на силдратски*]
ПП: Нямаше как да не забележа тънката референция към „Междузвездни войни“, която се получава около силата, която Аврора владее. Просто отбелязвам, защото съм голям фен на сагата. Ако вие не сте, пропуснете този ненужен факт. :)
Ще ви дам един съвет. Ако не искате да останете с травма след края на „Пламъкът на Аврора“, или просто не сте от търпеливите, то по-добре изчакайте да излезе третата книга. Защото финалът е... обещах да няма спойлери, ама тази книга е като електрошок за намиращите се в радиус от пет километра от нея. [измислих си числото xD]
„Пламъкът на Аврора“ се движи в същите среди като предшественичката си, защото и двете книги са просто претъпкани с екшън, напрежение, вълнение и хумор. Особено хумор. Обещавам, че ще се смеете с глас!
И отново щом започвах да чета, не исках да спирам. [тук ще вмъкна едно извинение към окапалите си, бедни очи] Това, което е в плюс на „Пламъкът“, е че се отделя малко повече внимание на второстепенните герои като Зила, например, и като цяло се набляга повече на взаимоотношенията между персонажите.
Особено на тези между Кал и Аврора. Не крия, че обожавам Калис! Дори бих си го татуирала. Не знам каква магия са изполвзали Ейми и Джей, за да го харесам толкова, но определено действа. [сигурно са елфическите му уши, с които се изчервява.]
„Любовта е цел, бе'шмай.
Любовта ни тласка към велики дела и велика саможертва.
Ако няма любов, какво ни остава?“
Връзката му с Аврора ме кара да получавам пеперуди в стомаха си при всяко докосване, всеки поглед и усмивка, които споделят. Скорострелно се превърнаха в новата ми любима книжна двойка, а връзката им макар и да започна сякаш от нищото, прерасна в нещо много стабилно и неразрушимо. Но нека не ви обнадеждавам, всяко нещо минава през трудности докато се усъвършенства. Нещата в тази книга не са въобще цветя и бонбони.
„Отвориш ли сърцето си за някого, той или ще те предаде, или ще те изостави.“
Другото, което може би все още не знаете за тази книга, е че на няколко пъти се показва една друга страна на проблема около Ешварен и целият този древен конфликт. Това поставя под въпрос дали изобщо Аврора и отряд 312 се бият на правилната страна, колкото и да ви се вижда невъзможно. И колкото и да мразя тази книга, тя е в пъти по-добра от първата. Което поставя много високи очаквания за бъдещата трета част и много, ама много се надявам да ги покрие...
За финал ще кажа, че тази книга е прелестна на толкова много нива! Бих казала дори, че е изпипана до съвършенство и я усещаш с всичките си сетива. Едно на страна, че дизайнът и корицата й са извънземни по красота, ами и самата история те кара да искаш да се гмурнеш вътре и да изживееш цялото това приключение заедно с героите.
Просто нямам търпение да прочета третата книга, която забележете, все още няма дори заглавие. [*плаче на силдратски*]
Благодаря ви, че отделихте от времето си за това ревю! Желая ви много книжни моменти и до скоро!♥
ПП: Нямаше как да не забележа тънката референция към „Междузвездни войни“, която се получава около силата, която Аврора владее. Просто отбелязвам, защото съм голям фен на сагата. Ако вие не сте, пропуснете този ненужен факт. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар