Привет!
Времето на поредната дискусия дойде и понеже може и да не сте разбрали темата както трябва, сега ще ви я разясня. Под “измислица” имам предвид фентъзи книгите. (Затова, ако не сте им фен, тази статия може да не ви хареса, защото ще бъде изцяло за фентъзи историите.) И като цяло темата ясно обяснена е така: “привързаността към измислените истории и светове”.
Идеята ми хрумна когато веднъж трябваше да избирам между две четива - едното беше тийн фентъзи книга, а другото българска класика. Споровете бяха жестоки, но стигнах до консенсус и ги редувах. Независимо, че преди това се бях разбрала със себе си, че ще прочета първо книгата за училище и няма да позволя на нищо да ме разсейва. Разбира се, не се получи, но това ми е навик когато става въпрос за училище. Но мисля, че тук вие ме разбирате перфектно. Поне по-младата ми аудитория, която още ходи на училище.
Та, защо ми е да пиша за тази тема? Ами защото осъзнах, че всеки от нас има поне малка зависимост към измисленото. Това включва и филмите и сериалите и най-вече книгите. Всеки от нас е намирал необходимост да почете/погледа истории за елфи, гноми, магьосници, дракони и какви ли не още измислени същества, поне един път в живота си.
Ще оставя това дотук и ще изложа своята част от дискусията, а вие очаквам да се включите в коментарите.
Лично аз винаги съм си представяла различни светове и вселени, където всичко става така, както аз искам. Там е имало дракони, магьосници, летящи хора и невероятни магии. Всичко, което някога едно дете може да си пожелае. След това срещнах книгите. И там открих, че фантазиите ми са се превърнали в цели светове с различни и интригуващи истории. Сторило ми се е почти реално. Сякаш това, за което си мечтала е станало едва ли не истинско.
Не вярвам, че само аз си представям, че съм в света на книгата, която чета. Независимо дали тя е фентъзи или не. (Но да си признаем, фентъзито е по-интересно.)
Именно тогава идва това пристрастяване към измисленото. Към идеалното. Точно когато влезеш в един такъв свят и след като свърши книгата/историята/филма и не искаш да се сбогуваш с него. Затова търсиш следващия. Защото там нещата винаги се нареждат така, както ни се иска и всичко е прекрасно.
В момента съм участник в няколко световни книжни групи във Фейсбук и често се повдига въпросът за това дали има възраст, която след като се премине, трябва да се спре да се чете фикция и да се премине към нещо "по-за-възрастни". Едва ли не се спори, че фентъзи книгите са детски истории. Лично аз не подкрепям тези твърдения. Според вас "Властелинът на пръстените" може ли да се смята за нещо детско?
Смятам, че всеки от нас трябва да има поне малко време прекарано в измислени, идеални светове. Това е полезно, защото за момент се откъсваме от нашия свят и отпътуваме някъде, където сме сигурни, че ще ни хареса и че накрая ще сме щастливи.
Интересно ми е вашето мнение по въпроса. Смятате ли, че фентъзи книгите са възрастово ограничени и дали това да четеш от същите те прави да изглеждаш... детски?
Благодаря ви за четенето!♥
0 коментара:
Публикуване на коментар