Ревю на Небе в дълбините

Автор: Адриен Йънг

Заглавие: Небе в дълбините

Жанр: тийн фентъзи

Оценка: 3,5/5

Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното – своя брат, биещ се редом с врага… Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ.

Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по-решена да се върне при обичното си семейство.

Не ѝ остава друг избор, освен да се довери на Фиск, приятеля на брат ѝ, който гледа на нея като на заплаха. Те трябва да направят невъзможното: да обединят клановете и да се бият заедно, ако не искат да бъдат избити до крак. Тласкана от обичта към своя клан, както и от зараждащата се любов към Фиск, Ийлин трябва да реши какво означават за нея лоялността и семейството и да се довери на хората, които е мразила цял живот… 

 Около тази книга напоследък прочетох много и положителни ревюта, които ме подготвиха да хвана в ръцете си едно от онези произведения, които ти замайват главата. Още тук, в началото на своето ревю, искам да споделя с вас, че книгата не е толкова необикновена. Напротив, на мен ми се стори съвсем просто написана и малко мудна. Извинявам се на онези, които харесват "Небе в дълбините", ала за мен това е една много... плоска история. Хареса ми, но не толкова, колкото ми се искаше. Предполагам, че на по-младите читатели книгата ще им хареса много, но в моя случай... виждала съм по-добро. Разбира се, при ревютата със средни оценки винаги има и добри и лоши забележки. Предлагам да започна с добрите.

 Хубавото на тази книга е, че главите са супер кратки, което не усложнява допълнително сюжета и действието. А и книгата не е дебела, което я прави перфектният избор за тези, които обичат кратките книги. 

 "Небе в дълбините" е изградена изцяло във въображаем свят, където живеят племена и се разразяват битки с брадви и мечове. Аз лично много си падам по такива неща и обожавам истории от сорта на Игра на тронове, Властелинът на пръстените и тн. Бих казала, че "атмосферата" в книгата е достатъчно добре изградена, но имам няколко забележки, които ще спомена по-долу. А и корицата много ми харесва! Предполагам, че тя също е виновна за вдигнатите ми очаквания в началото. И още едно изречение по темата: начинът, по който са представени битките и отделните сражения, е впечатлително добър. Особено ми допадна бойният стил на главната героиня и признавам, че в тези моменти имаше напрежение... за разлика от останалата част от книгата, където сюжетът просто не ме караше да очаквам неочакваното. 

 Имената са странни, да. Обаче ми хареса това, че няма прекалено много герои, както в другите от жанра. Героите, които не биха били от полза на читателя да ги помни, просто не са назовани или не им се обръща внимание. А всеки друг герой, който взима участие по някакъв начин в историята и й помага на да се развива, има добре съставена история и характер. 

 Също така, докато говоря за героите нека да спомена и нещо за главната такава. Ийлин е на седемнадесет и се бие в битки като истински войн. Обаче не тя е тази, която спасява света, както би се очаквало от такава книга. Не. Тя има лоши навици и слаби страни, които понякога й пречат да вземе правилното решение. Разбира се, показва се и наивността й, която е типична за възрастта, ала всичко това я прави по-реална. Хареса ми, че тя е зависима от другите, че търси помощта им. Рядко се срещат подобни героини, които не разчитат  само на себе си и не вярват, че могат да спасят света сам сами. 

 Стартът на историята не е толкова впечатляващ обаче. 
Гледайки обемът на книгата, смятах, че ще я прочета бързо, ала се излъгах. Първите стотина страници ми се сториха някак като тъпчене на място. Много бавно се развиваха нещата и нищо неочаквано не се случваше, за да ме накара да прочета повече от 30-тина страници на сядане. Смело казвам, че книгата става по-добра след тези сто страници, когато нещата стават по-сложни и вече е малко по-трудно да предположиш какво ще се случи. Според мен тази книга заслужава много повече страници и дори продължение, за да има накъде да се развихри авторката. В този кратък обем ми се струва все едно на Йънг й е било малко тясно и тя се е опитала да напише всичко сбито. Ала накрая се е получило нещо много кратко и тя е допълнила липсващите страници с малко обратни завои, водещи назад, или просто е удължила даден момент.

 Относно самата история може да се каже, че анотацията отзад на книгата издава една голяма част от сюжета. Още в първата глава Ийлин вижда брат си, който се очаква да е мъртъв от пет години. Много бързо се изгуби тръпката от мистерията, от изненадата. Липсваха ми и обяснения и детайли около света, в който се развиваше всичко. 

 Вероятно този параграф трябваше да е горе при добрите ми забележки, но сега ми дойде ред да го напиша. Хареса ми любовната връзка, която няма как да я няма при този тип книги. Бих казала, че е достатъчно удовлетворяваща, за да не ми позволи да дам по-малко от 4 звезди, но останалите неща не ми позволяват да дам пълни такива. Затова 3,5.

 "Небе в дълбините" е книга, към която ви препоръчвам да се отнесете с внимание. Трябва да прецените дали ще ви хареса, защото според мен е на границата относно много неща. Вярвам, че ако първата половина на книгата не беше толкова мудна, само заради останалата половина бих й дала много добра оценка. Сигурно по начина, по който пиша, си личи, че и аз самата съм несигурна дали книгата ми е харесала, или не, но понякога има и такива случаи. 

Благодаря ви за вниманието и благодаря на уникалните хора от издателство Ибис за предоставената възможност!