Автор: К.А. Тъкър
Заглавие: Забравена истина
Жанр: романтика, трилър
Оценка: 5/5
Обикновеното момче Джеси, което много го бива да поправя коли, един ден среща напълно непозната, която е спукала гума насред пътя в проливен дъжд. Съвестта му го кара да спре и да й помогне. Неочаквано тя го целува, но те никога не се запознават и не виждат лицата си. Обаче вселената решава отново да ги събере, а обстоятелствата са особено трудни и Джеси и Алекс трябва да се борят усърдно за своето щастие. Докато единият от тях губи всичките си спомени... а дали и чувствата?
Ще започна ревюто си с това, че чета за първи път нещо на К. А. Тъкър и не смятам да бъде за последно! "Забравена истина" е от онези книги, които още с първата си страница те зарибяват така, че да четеш до три сутринта. В нея всичко е така написано, че просто не можеш да му устоиш, а историята веднага те вкарва във вихрушка от емоции: радост, любопитство, екшън, напрежение и, разбира се, чувството на забранената любов.
Когато хванах книгата и започнах да чета, стилът и самият начин на предаване на историята ми напомниха за онези филми, където първо виждаме най-напечения момент, а след това постепенно се разкрива загадката. Толкова много се развълнувах от силния старт, че веднага ми се прииска книгата да бъде поне 500 страници, защото не исках да свършва. Но в същото време ми се искаше и да е възможно най-кратка, за да разбера всичко възможно най-скоро! Просто такъв е начинът на писане, кара те да четеш и да четеш, губейки представа за времето.
Също така, в първите няколко страници се забелязва, че има нещо познато откъм начина на представяне на историята. Стилът малко прилича на този на Колийн Хувър с обичайното ПРЕДИ и СЕГА, както и смяната на гледни точки. Аз, която съм фенка на Хувър, веднага го забелязах. Така че, ако и вие също харесвате авторката на Девети ноември, горещо ви препоръчвам тази книга, защото със сигурност ще ви хареса!
Трябва да отбележа и това, че се чете изключително плавно и лесно. Предполагам, че това се дължи на непринудените диалози, които макар и доста, изобщо не напомнят на нещо изкуствено. Тоест те са реалистични и много ми допадна начина, по който Тъкър е успяла да пресъздаде всеки разговор. Това е и една от отличаващите се черти на самата книга - тя е непринудена, но в същото време отдолу е силно напоена с напрежение.
Другото много важно за мен е, че не открих нищо излишно в историята. Ако сте като мен и не обичате дългите описания и излишни пълнежи в книгите, то тази ще ви хареса. Всяко изречение помага на сюжета да върни напред и нищо не го забавя, а историята е възможно най-изчерпателна. Разбира се, накрая, както при всяка добра книга, не ми се искаше тя да свършва.
А понеже още в началото се поставя загадката "кой и защо е причинил това на Алекс", бих казала, че има и нещо като нотка на трилър или мистери при определянето на жанра. Хареса ми как незабелязано се поставят отделните улики и подсказки. На места уликата, която Алекс получава за предишния си живот, е толкова очевидна и силна, че ме караше да си казвам "Хайде, знам, че ще си спомниш!". Определено книгата кара читателя да иска да бъде част от историята. Провокира не само чувства, ами и много повече. И това е причината, заради която толкова ми хареса "Забравена истина". Тя ми даваше едно много особено чувство, което просто не знам как да опиша. Задържаше вниманието ми дотолкова, че изключвах изцяло външния свят.
Относно героите ще кажа това, че не са прекалено много и лесно се запомнят в началото. Както и в повечето любовни романи и тук те са стеснени само до тесен кръг, но пък така те по-лесно влизат под кожата на читателя. Главните двама - Джеси и Алекс, са обичайните влюбени, които биха направили всичко, за да е добре другият. Всъщност, това се подразбира само от страната на Алекс, която едва не губи живота си, докато за Джеси не съм много сигурна. Но все пак, двамата ми харесват като персонажи и характер. Тъкър и тук се е постарала да напасне всичко и да го направи да изглежда реалистично. Също така, относно един много важен въпрос... Понеже все по-често се появяват книги, където героите се влюбват от пръв поглед и на масовия читател вече започна да му втръсва от това, искам да подчертая, че тук няма такова нещо! И това е страхотно! Всичко се случва постепенно, в период от седмици, дори месеци. Героите не скачат направо в леглото, което прави връзката им да изглежда много по-силна.
"Всичко това е по моя вина. Тя ме бе предупредила. Ако само я бях послушал, ако бях стоял далече от нея, ако не й бях казал какво чувствам...
...ако не се бях влюбил до полуда в нея."
Но въпреки много добре изградените главни герои, аз се привързах (както винаги) повече към един от второстепенните. Няма да ви издавам кой е той, защото иначе няма да мога да се оплача от загубата му. Признавам, че беше напълно неочаквана загуба, която успя да ме натъжи доста.
За щастие, епилогът накрая преобърна тъгата ми в щастливи сладко-горчиви сълзи и полу усмивка, за която гарантирам, че и вие ще изпитате.
Няма какво друго да кажа освен, че това е една книга, която всеки любител на романтиката и любовните романи, примесени с малко трилър, трябва да прочете! Сигурна съм, че "Забравена истина" ще ви накара да чувствате палитра от емоции и да ви накара да си направите татуировка, символизираща вода. (защото аз в момента искам една!)
"Ако чакаш достатъчно дълго, истината винаги намира своя път. Също като онзи поток. Също като водата."...
Роман за една млада жена, която изгубва паметта си, и един мъж, който знае, че единственият начин да я защити, е да стои далече от нея.
Изоставена да умре в пусто поле на провинциален Орегон, една млада жена, противно на всички очаквания, оцелява, но се събужда, без да има представа коя е, нито какво се е случило с нея. Тя си избира името Уотър заради малката скрита татуировка върху тялото ѝ – единствената нишка към миналото ѝ. Взета под крилото на Джини Фицджералд, своенравна, но с добро сърце възрастна жена, която живее във ферма за коне, Уотър бавно започва да гради своя нов живот. Ала докато се опитва да събере изплъзващите се отломки от паметта си, все повече въпроси изплуват: кой е съседът, който мълчаливо работи под капака на своята кола? Защо Джини не позволява кракът му да стъпи в имота ѝ? И защо Уотър има чувството, че го познава?
Двайсет и четири годишният Джеси Уелс не знае кога Уотър ще възвърне паметта си. За нейно добро се надява това никога да не се случи. Той е сигурен, че така тя ще е в безопасност и много по-щастлива. И тъкмо заради това трябва да стои по-далече от нея. Защото близостта му ще възкреси истината, която е по-добре да остане погребана.
Бедата е, че изглежда, водата винаги намира своя път към повърхността...
Благодаря ви за вниманието, както и благодаря на издателство Ибис за предоставената страхотна възможност!
0 коментара:
Публикуване на коментар