Препрочит на Град на изгубени души

Автор: Касандра Клеър

Заглавие: Град на изгубени души (Реликвите на смъртните книга 5)

Жанр: фентъзи, тийн

Оценка: 5/5

Бележка: препрочит.

    Демонът Лилит е унищожен и Джейс е свободен. Ала когато пристигат, ловците на сенки откриват единствено кръв и натрошени стъкла. Изчезнало е не само момчето, което Кпеъри обича, но и онова, което ненавижда - брат й Себастиан, който е твърдо решен да подчини ловците на сенки.
Магията на Кпейва не може да намери никое от момчетата, ала Джейс не е в състояние да стои далеч от Кпеъри. Когато двамата се срещат, Кпеъри открива истинските измерения на ужаса, роден от магията на Лилит - Джейс и Себастиан са свързани в едно и сега Джейс служи на злото. Клейвъте твърдо решен да унищожи Себастиан, ала няма как да нарани едното момче, без да погуби и другото.
Само неколцина души вярват, че Джейс все още може да бъде спасен. Апек, Магнус, Саймън и Изабел се пазарят със коварната кралица на феите, обмислят сделки с демони и в крайна сметка се обръщат към безжалостните Железни сестри -единствено оръжие, излязло изпод техните ръце, като че пи е в състояние да разкъса връзката между Себастиан и Джейс. Ако Железните сестри не успеят да им помогнат, не им остава друга надежда, освен да предизвикат и Рая, и Ада - риск, който може да им коства живота.
И освен това трябва да го сторят без Кпеъри. Защото тя играе своя собствена, също топкова опасна игра. Сама. Ако загуби, ще трябва да заплати не само с живота си, но и с душата на Джейс. Тя е готова на всичко за него, но дали все още може да му има доверие? Или той е безвъзвратно изгубен? Има ли дори цена твърде висока, за да бъде платена дори в името на любовта? 

 Ето, че най-накрая приключих тази книга. Оказа се, че препрочита ми отне много по-дълго от очакваното, може би почти около половин година. Но това не е, защото не ми е било интересно, а напротив. Забавянето се получи, защото вече знаех какво ще се случи в книгата, а когато имаш цял куп с нови книги (които никога досега не си чел) можеш много лесно да се изкушиш.   

    Но да се върна към ревюто си. Не обещавам, че ще бъде дълго по простата причина, че ще се повтарям с предишните си ревюта за книги на Клеър. Моята персона няма как да не обожава която и да е нейна творба, а и фактът, че препрочитам цялата серия за Реликвите е достатъчно красноречив факт колко харесвам тези книги. 

 Книгата определено е много по-дебела от предишната (с около стотина страници), което предполага, че или действието ще е по-бавно, или ще има много повече екшън. Разбира се, тук действа вторият вариант, както и това, че се проследяват много повече сюжетни линии на различни герои. Виждаме малко повече Мая-и-Джордан моменти, малко повече Саймън-и-Изабел моменти и (накъде без тях?) Алек-и-Магнус моменти, които много ми допадат! Забелязала съм, че второстепенните герои наистина засилват сюжета и самата история. Без тях Реликвите на смъртните не биха били това, което са. Лично аз обожавам, когато второстепенните герои са на "сцената", ако мога така да се изразя. Дори ми е трудно да реша дали повече харесвам второстепенните, или главните герои... Но така или иначе, оставам пленена от историята, а предимството, че героите са толкова добре изградени, само задълбочава чувството за реалност. 

 Като съм заговорила за героите, нека да си кажа мнението и за злодея. Себастиан е може би един от любимите ми злодеи, които обичам и мразя едновременно. В неговия случай може би повече мразя, отколкото обичам, но той си го заслужава. Колкото добре са изградени всички останали герои, толкова добре е изграден и Себастиан. Отричане няма.   

 Относно персонажът, без когото не може, а именно Джейс, ще кажа само, че е направо майсторски изпипан. Всеки, който е чел книгите допреди тази пета част, знае какъв е характерът му. Тук той е коренно различен и Клеър е успяла да намери начин, да го направи Джейс, но не точно Джейс. Освен  Клеъри, читателят също усеща, че това не е той. И иска да му помогне. Ето още една причина, поради която обожавам Клеър - тя те кара да искаш да бъдеш част от историята, да помагаш и да се биеш редом с героите.

 Но стига толкова за героите. Ще мина направо към частта, която най-много ме впечатли и заради която си заслужава да се пише ревю.

   

 Когато наближи краят на книгата, въпреки че знаех какво ще се случи, отново изпитвах онези чувства, както когато я четох за първи път. Имаше адреналин, породен от това колко бързо и вълнуващо се развива всичко. Забелязва се и това, че стилът на Каси се променя в последните 200 страници някъде. Забелязах, че когато разказва нещо, тя го спира точно на кулминацията, за да създаде напрежение. Не показва развръзката. Тя направо се премества към друг епизод, например от Джейс и Клери отива към "Отбор добри" в апартамента на Магнус. И като промени сцената, отново спира точно на кулмнацията, и чак тогава се връща, за да довърши първата. Така в книгата се усеща една динамичност и се поражда онзи адреналин, за който ви споменах по-горе. Просто уникален начин на предаване на историята, който винаги ще обичам. Може да ви е писнало все да ви говоря за тези книги като за богове, но, повярвайте ми, те си го заслужават! 

Общо взето това е "Град на изгубени души". Една огромна динамика преди великия финал. Засега смятам да наблегна на купчината очакващи ме книги, преди да се завърна към тази серия и да прочета шестата и последна част. Ако и вие сте чели книгите, а искате да изживеете отново това приключение, определено ви препоръчвам да препрочетете серията. Все пак не само Хари Потър става за препрочитане.  ;)

Благодаря ви за вниманието! 

Не забравяйте и за красивите ми книгоразделители, които може да поръчате от Фейсбук страницата на блога!