Автор: Джеймс Клавел
Заглавие: Шогун, том 1
Жанр: исторически роман, класика
Оценка: 5/5
*книжно ревю без спойлери*
*книжно ревю без спойлери*
„Шогун“ е историята на англичанина Джон Блекторн, който с намерението си да стане богат и да обиколи света, попада на бреговете на Япония с полумъртвия си екипаж и много надежди. Там обаче животът му се променя коренно, защото трябва да се напасне към непозната за него култура и обичаи и да общува с хора, чийто език не разбира. Японците до самия край го смятат за варварин, както и Блекторн тях, а свадите между двете крайности са неизбежни. Блекторн научава множество уроци, става свидетел на японската жестокост и безсърдечност, но и се научава да вижда красотата в залеза, който винаги е уникален и няма друг като него. А неочакваната любов го сварва неподготвен и го изгаря поради факта, че е забранена...
Привет, читатели!
Просто си нямате и идея колко много ми хареса този роман! Доста време стоях пред екрана, пишейки няколко изречения и после ги изтривах, за да напиша нови, защото трябваше да ви представя книгата по възможно най-добрия начин. Както може би сте забелязали в последно време се открехнах на „по-сериозни“ книги, колкото и да не ми харесва да ги наричам така. Просто намалих любовните заглавия, което някак от само себе си се случи, а и неангажиращите двудневки също изостанаха. И нека не си мислите, че съм спряла да ги чета, те все още си ми харесват. Просто не зная на какво се дължи тази промяна и дори получих един лек книжен застой. Вероятно всичко е резултат от събитията през последните месеци или вкусът ми се променя... не зная, но тази тема ще я оставя за отделна публикация и сега ще се върна към „Шогун“.
Още откакто навлезнах в читателското общество „Шогун“ ми направи впечатление като много хвалена книга, както и нейният автор. И така още отпреди няколко години все наблюдавам заглавието, ала едва сега посегнах да го отворя. И то защото го получих като подарък, което на свой ред сметнах за знак от съдбата. Или както японците биха го нарекли – карма. Винаги ми е харесвала японската култура и изкуство. Все пак харесвам да чета и манга и да гледам анимета, но като цяло Япония има своето историческо и културно богатство, а западняците можем само да се учим от тях.
Та, ако се интересувате от японска култура, то „Шогун“ определено е книгата за вас. Не очаквах да попадна в толкова богато изрисувана обстановка и на толкова крайни обичай. В Япония честта и дългът са на първо място, а нарушителите се наказват строго. Смъртта в повечето случаи означава помилване, докато да живееш посрамен е истинското наказание, което твоят господар може да ти наложи. На места някои сцени ми се сториха дори гротескни, ала пък колкото и жестокост да се показва в книгата, толкова и красота и нежност има. Клавел от време на време слага сюжета на пауза, за да покаже онези прекрасни малки детайли, които ни напомнят, че живеем. Пример ще дам със самурая, който е на път да извърши сепуку (церемониално самоубийство, при което самураят умира с чест) и той поглежда към морето и благодари за всичко красиво около него в този момент. Впечатли ме, че всеки един от персонажите живее сега, не в миналото, нито в бъдещето, защото те не съществуват.
Но, разбира се, това не е цялата хубост на романа. Психологичните уроци са приятното допълнение към богатия сюжет. Обещавам ви много неочаквани обрати и напрегнати моменти, в които сърцето ви ще бумти докато стискате страниците с побелели пръсти, а наоколо ще свистят самурайски мечове. В „Шогун“ постоянно се случва нещо. Страниците са претъпкани със сложни схеми и многопластови действия, които се засягат взаимно. Удоволствие е да се проследи всичко това и лично на мен не ми се искаше да свършва!
Другото, което ми допадна, бяха многото японски изрази, които Клавел вмъква в диалозите. Все пак Блекторн трябва да се научи да общува някак с японците и ние, читателите, се учим заедно с него. Дори аз запомних няколко важни думи като „хай – да“, „ийе – не“ и „домо – благодаря“. Е, няма как да знам дали ги произнасям правилно, но ми беше забавно да си представям, че говоря японски.
Надявам се поне малко да съм подбудила желанието ви да потърсите и да прочетете „Шогун“. Това се превърна в поредната ми любима книга и не исках да свършва. Беше същинско удоволствие да се потопя в този свят на сълзите, както се изразява Марико, любимата ми героиня. Което ми напомня, че жените имат огромна роля в този патриархален модел и начинът, по който те живеят, говорят, действуват и се държат е впечатляващ. Изобщо всеки един герой прилича на съвсем реален човек и докато четях визуализирах тези персонажи пред себе си.
Просто това е един шедьовър, който всеки задължително трябва да прочете. Всичко – от уникално красивата перспектива на Япония, богатият сюжет, пълнокръвните герои и онова хубаво чувство, което книгата оставя в теб, като се събере се превръща в „Шогун“.
Още откакто навлезнах в читателското общество „Шогун“ ми направи впечатление като много хвалена книга, както и нейният автор. И така още отпреди няколко години все наблюдавам заглавието, ала едва сега посегнах да го отворя. И то защото го получих като подарък, което на свой ред сметнах за знак от съдбата. Или както японците биха го нарекли – карма. Винаги ми е харесвала японската култура и изкуство. Все пак харесвам да чета и манга и да гледам анимета, но като цяло Япония има своето историческо и културно богатство, а западняците можем само да се учим от тях.
Та, ако се интересувате от японска култура, то „Шогун“ определено е книгата за вас. Не очаквах да попадна в толкова богато изрисувана обстановка и на толкова крайни обичай. В Япония честта и дългът са на първо място, а нарушителите се наказват строго. Смъртта в повечето случаи означава помилване, докато да живееш посрамен е истинското наказание, което твоят господар може да ти наложи. На места някои сцени ми се сториха дори гротескни, ала пък колкото и жестокост да се показва в книгата, толкова и красота и нежност има. Клавел от време на време слага сюжета на пауза, за да покаже онези прекрасни малки детайли, които ни напомнят, че живеем. Пример ще дам със самурая, който е на път да извърши сепуку (церемониално самоубийство, при което самураят умира с чест) и той поглежда към морето и благодари за всичко красиво около него в този момент. Впечатли ме, че всеки един от персонажите живее сега, не в миналото, нито в бъдещето, защото те не съществуват.
„Колко красив е животът и същевременно колко е тъжен! Колко е мимолетен, без минало и настояще, само едно безкрайно сега.“
Но, разбира се, това не е цялата хубост на романа. Психологичните уроци са приятното допълнение към богатия сюжет. Обещавам ви много неочаквани обрати и напрегнати моменти, в които сърцето ви ще бумти докато стискате страниците с побелели пръсти, а наоколо ще свистят самурайски мечове. В „Шогун“ постоянно се случва нещо. Страниците са претъпкани със сложни схеми и многопластови действия, които се засягат взаимно. Удоволствие е да се проследи всичко това и лично на мен не ми се искаше да свършва!
Другото, което ми допадна, бяха многото японски изрази, които Клавел вмъква в диалозите. Все пак Блекторн трябва да се научи да общува някак с японците и ние, читателите, се учим заедно с него. Дори аз запомних няколко важни думи като „хай – да“, „ийе – не“ и „домо – благодаря“. Е, няма как да знам дали ги произнасям правилно, но ми беше забавно да си представям, че говоря японски.
Надявам се поне малко да съм подбудила желанието ви да потърсите и да прочетете „Шогун“. Това се превърна в поредната ми любима книга и не исках да свършва. Беше същинско удоволствие да се потопя в този свят на сълзите, както се изразява Марико, любимата ми героиня. Което ми напомня, че жените имат огромна роля в този патриархален модел и начинът, по който те живеят, говорят, действуват и се държат е впечатляващ. Изобщо всеки един герой прилича на съвсем реален човек и докато четях визуализирах тези персонажи пред себе си.
Просто това е един шедьовър, който всеки задължително трябва да прочете. Всичко – от уникално красивата перспектива на Япония, богатият сюжет, пълнокръвните герои и онова хубаво чувство, което книгата оставя в теб, като се събере се превръща в „Шогун“.
Благодаря ви, че отделихте от времето си! Желая ви да попадате само на хубави книги и до скоро!
♥
"...Шoгyн бeшe нaй-виcшия paнг, ĸoйтo няĸoй cмъpтeн мoжeшe дa дocтигнe в Япoния. Шoгyн oзнaчaвaшe въpxoвeн вoeнeн диĸтaтop. Caмo eдин oт вcичĸи дaймиo мoжeшe дa пpитeжaвa титлaтa и caмo нeгoвo импepaтopcĸo вeличecтвo, бoжecтвeният cин нa нeбeтo, живeeщ в yeдинeниe в Kиoтo зaeднo c импepaтopcĸoтo ceмeйcтвo, мoжeшe дa дaдe титлaтa.
C нaзнaчaвaнeтo cи шoгyнът пoлyчaвaшe aбcoлютнaтa влacт: пeчaтa и пpaвaтa нa импepaтopa. Шoгyнът yпpaвлявaшe oт имeтo нa импepaтopa."
 |
Книги, които също ще обикнете:
Граф Монте Кристо - Александър Дюма Мъртвите сибирски полета - Фиктор Фон Фалк | |
0 коментара:
Публикуване на коментар