Автор: Джордж Р. Р. Мартин
Заглавие: Вихър от мечове (Песен за огън и лед 3)
Жанр: фентъзи
Оценка: 5/5
Докато създаденият с богато въображение свят на Джордж Р. Р. Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон.
С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Старк - Аря и Санса. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва на наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
На фона на кръвосмешение и братоубийство, алхимия и насилствена смърт, цената на славата се мери в кръв. А плячката на победата може просто да се озове в ръце на мъже и жени, притежаващи най-хладната стомана... и най-студените сърца. Защото щом се сблъскат владетелите, трепери цялата земя.
Привет!
Видях се в чудо с тази книга, четох я толкова дълго време, прекъсвах я, пак я продължавах, четях други междувременно... и сега, когато я прочетох, не чувствам облекчение, а съжаление, че свърши. Книгите от "Песен за огън и лед" са от онзи тип, който ти се иска да прочетеш бързо, но и не толкова бързо. Някак лесно привиквам към света и атмосферата. Пристрастяващо ми действа да чета от Джордж Мартин и осъзнах, че искам постоянно да имам негово четиво в ръка. Мога да чета това и само това до края на живота си и никога няма да ми стане безинтересно!
"Вихър от мечове" е вихър от съспенс! През голяма част от книгата исках да поглъщам страниците по няколко наведнъж, за да разбера какво ще стане. В земите на Седемте кралства, а и не само, се зародиха всякакви конфликти, а Мартин прескачаше от един топос на друг точно в най-интересния момент.
На няколко пъти, прочитайки последното изречение от дадена глава, стаявах дъх и усещах как очите ми се разширяват. Определено нещата започнаха стремглаво да загрубяват...
Във "Вихър от мечове" се случиха много неща. "Играта" стана още по-груба, отново много герои загинаха, а някои показаха истинската си същност, като Тирион и Петир Белиш. Сякаш в тази трета книга интригата е на предпочитане като изграждащ елемент. Не че в предишните книги това не бе също основоволагащата движеща сила на историята, ала тук тя просто беше на централно място. И е много реалистично създадена, героите реагират логично и общо взето да ти е кеф когато ти знаеш истината и четеш как героите се заблуждават като си мислят глупости. А понякога те хваща и безмерен яд, ако любимият ти герои също се заблуждава.
"Всеки иска нещо, Алайн. А когато разбереш какво иска един човек, ти знаеш кой е той и как да го движиш."
Имах чувството, че тази книга бе създадена специално за моите любими герои, а именно Тирион, Аря и Джон. Всеки от тях преживява редица от неприятни житейски събития и изпитания, в последствие от които те се научават как да бъдат по-корави и милостиви към самите себе си. Към тези имена на изстрадали лица бих добавила и това на нежната Санса. Още от началото на книгата се сетих защо не я харесвах. Тя ми се струваше супер наивен персонаж, с нереални оценки на света около себе си и на това как стават нещата в живота. Но именно това е книгата, в която започва нейната трансформация към осъзнат човек, който си поставя реални цели, заради което тя успя да спечели уважението ми. Но все още не я харесвам, независимо от тежката й съдба.
Във всяко ревю досега на книгите от поредицата съм правила сравнение със сериала, но имам чувството, че със следващата книга това вече ще бъде неуместно, защото много от героите поеха по различен път от този в екранизацията. Все още забелязвам прилики със сериала, макар и вече да има доста очевидни и големи разлики. Все пак тайничко се надявах любимите ми Старк да имат по-различна съдба тук, но уви, отново останах с жестоко разбито сърце след поредицата от кървави сватби. *позволете ми да пусна няколко сълзи*
За финал само ще кажа, и може би ще се повторя за десети път, че тази серия си заслужава! Все още попадам на хора, които дори не са гледали сериала и се чувствам по същия начин, както когато някой ми спомене, че не е гледал/чел Хари Потър. Това е задължително четиво, хора!
Благодаря ви за отделеното време! Валар Моргулис! ♥
0 коментара:
Публикуване на коментар