Автор: Дж. Р. Р. Мартин
Заглавие: Игра на тронове (Песен за огън и лед)
Жанр: фентъзи
Оценка: 5/5
С шеметния си бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие, ИГРА НА ТРОНОВЕ е сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, съдбата на Старките виси на косъм и всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносния конфликт: Играта на тронове.
Ето, че и аз стигнах до тази книга. След като почти цяла година гледах сериала в малкото свободни часове, които имах, сега намерих време и за шедьовъра в съвременното фентъзи, а може би и една от най-добрите книги за всички времена. Ще започна ревюто си с това, че преди да се докосна до "Игра на тронове" бях чела какви ли не отзиви, включващи цяла дъга от "уникална книга" до "дори не я довърших". Както винаги казвам, трябваше да се уверя сама дали ми харесва и именно това направих, а чувството, което изпитвам пет минути, след като затворих книгата, е смесица от удивление, възхищение и какво ли още не в гамата на тези двете, включително и чувството, че не знам какво да правя с живота си. "Игра на тронове" взе цял месец от времето ми за четене, но определено не мога да намеря нищо относно самата история, за което да се оплача.
Най-впечатлителното в тази книга е, че независимо от множеството различни герои и персонажи, всеки един от тях привлича вниманието ти, а стилът - силно завоевателски към читателските сърца още от първата страница - си стои строго стегнат в една мяра и не изневерява дори с едно изречение. А сюжетът се развива с всяка изминала страница в интригуващи сплетни и винаги те оставя с нетърпение да се върнеш и да продължиш четенето си.
За човек, който винаги прави съпоставки между екранизация и книга, не мога да пропусна този път, просто защото сериалът е толкова известен и именно той ме накара да се докосна и до книгата. Жалко, че нямам втората част под ръка...
Сериалът и книгата (съответно първи сезон и първа книга от поредицата) до голяма степен се припокриват, но, разбира се, не мога да кажа, че няма разминавания. Но те не ме карат да не харесвам едното или другото, а напротив. Това, което го няма в книгата, го има в сериала и обратното. Според мен двете се допълват взаимно и един фен единствено може да се наслаждава на това. Пример ще дам с детайлите, например. Да, Дж. Р. Р. Мартин не пропуска да опише каквото и да било, ала сериалът допълва с неща, които не са казани в книгата, и някак си усещаш, че трябва да бъдат именно такива. Това са пейзажите, облеклата, държанието на героите и тн. Според мен захванеш ли се с едното, не може да минеш без другото, ако искаш да научиш всичко за Седемте кралства и интригите в него.
Сега, ако за първи път ще четете книгата и изобщо ще се запознавате историята, трябва да ви предупредя, че в началото може да бъдете малко объркани. Има много имена на много герои и половината от тях умират до средата на книгата, но не се безпокойте, защото винаги се появяват нови. Та, моят съвет е първо да се запознаете с екранизацията, защото (давам пример със себе си) ако не бях изгледала всичките сезони, щях да се лутам между "Сега този Роб краля ли беше, или пък беше Робърт?" и "Тия защо са с еднакви имена?" сигурно до към средата на книгата. Така, като вече знаех кой - кой е, беше лесно да се насладя на ставащото още от началото. А ако си мислите, че няма смисъл да четете книгата, защото сте гледали сериала, то се лъжете, по-горе обясних защо.
Впечатли ме също и начина на изграждане на самите персонажи. Книгата сама по себе си е разказана от перспективата на няколко от главните герои като Джон, Денерис, Санса, Едард и други. Може би тук е мястото да вмъкна, че обожавам Аря! Авторът определено знае как да сложи думи в устата на героите и диалозите са толкова сполучливи, че ме карат да се чудя как изобщо съм смятала които и да било диалози от всичките книги, които съм чела досега, за сполучливи. Може да е малко пресилено, но искам да изразя възхищението си. В тази книга всичко си е на място, а отношението, което авторът те кара да си създадеш към героите е двуполюсно, без средна възможност - или ти е драг даден герой, или го мразиш от дъното на душата си.
В началото казах, че нямам никакви забележки към самата историята, но имам една техническа такава към българското издание. Не знам доколко другите читатели обръщат внимание на това, а и аз нямам оригинал пред себе си, за да сравнявам, но базирам знанията си на сериала. Става въпрос за превода. Дразнех се, че Wall става "Вал", Khal и Khaleesi стават Хал и Халееси (на англ. го произнасят Кхал и Калийси), Cercei (Серсей) стана Церцей и други такива. Пак звучи добре, но като вече бях свикнала с автентичните произношения и ми беше дразнещо като го прочета. Все пак, проблемът с превода стига само до имената, а за останалото важи същото, което казах и за стила на писане - уникално! Дори диалектите са доизпипани.
"Игра на тронове" със сигуност ще се хареса на всеки заклет фентъзи нърд с този нюх на Средновековие, рицарски битки, крале и кралици, подлости, желание за власт и малко магия. Защото какво е един фентъзи роман без магия? А и най-важното - драконите! Мога да седя тук цял ден и да ви убеждавам защо трябва да прочетете книгата, но все пак трябва да сдържам ревюто си кратко, за да не ви отегча.
Препоръчвам ви този уникален роман, който ще ви напълни душата, ако сте такива фенове на фентъзито, какъвто съм и аз. За жалост аз съм фен и на много други жанрове, за да смогвам с всичките книги/филми/комикси, които искам да прочета, но се старая. А ако имате възможност да четете книгата в оригинал, го направете без да се замисляте.
Благодаря ви вниманието и се обличайте топло, защото... Зимата иде!
0 коментара:
Публикуване на коментар