Автор: Дан Ко
Заглавие: Кралят на София
Жанр: криминален роман
Оценка: 4/5
*книжно ревю без спойлери*
Косьо е King Оf Sofia или просто K.O.S., известен рапър и лошо момче. Пред очите на Николай той е арестуван за убийството на приятелката си София Александрова.
Когато и още един близък от обкръжението на K.O.S. е намерен мъртъв, а числа, отброяващи края, започват да изникват при всеки нов случай, Николай и Косьо, които се познават от ученическите си години, се сближават отново.
Някой носеше маската на човек, за да прикрие хладнокръвната си психопатска порода. Друг беше самият Сатана. На някого му предстоеше убийство.
В тишината телефонът извибрира:
ОСТАНА САМО ТИ.
Когато и още един близък от обкръжението на K.O.S. е намерен мъртъв, а числа, отброяващи края, започват да изникват при всеки нов случай, Николай и Косьо, които се познават от ученическите си години, се сближават отново.
Някой носеше маската на човек, за да прикрие хладнокръвната си психопатска порода. Друг беше самият Сатана. На някого му предстоеше убийство.
В тишината телефонът извибрира:
ОСТАНА САМО ТИ.
Привет, читатели!
Ще започна ревюто си с въпрос. Чете ли ви се нещо българско, модерно и същевременно вълнуващо? Ако отговорът ви е „да“, то днес ще ви представя именно една такава книга – „Кралят на София“ от Дан Ко. Това е роман, в който главният герой Николай, който е отишъл съвсем без да е планирал на почивка, внезапно се намира в средата на цяло приключение от ВИП-овете на България и серийни убийци. И междувременно се опитва да вкара собствения си живот в релси.
Трудно ми е да определя жанра на „Кралят на София“, защото в нея има много нюанси – от мистерия с убийства и екшън, до съвсем общочовешки проблеми свързани с отношенията между любовници, приятели и семейство. Книгата не ме плени с първите си страници, но с постепенното навлизане в историята й ми ставаше все по-интересно и исках да разбера възможно най-бързо кой е виновен за цялата тази каша. А персонажът на Николай ми допадна особено много и си признавам, че неговите ежедневни драми ми бяха не по-малко интересни от самите убийства.
Има много причини тази книга да ти се хареса, но и също така някои, заради които да се чудиш колко звезди да й дадеш в goodreads. Ще започна с това защо „Кралят на София“ ми хареса.
Като цяло много ме изкефи, че е написано по автентичен, някак си български начин с български си майтапи и изрази, което е разтоварващо и понякога доста духовито. Самото действие се развива през по-голямата си част в София, като се описват улици и местонахождения и това те прекарва на едно пътешествие из столицата. Но освен в София, сюжетът разхожда читателя из Банско, където ще бъде част от едно целонощно парти, както и в Гърция.
Относно самия сюжет смея да кажа, че е майсторски сътворен и накрая всичко си пасна като по калъп. Напрежението се повдига на точните места, с което да се подгрее желанието на читателя да разгадае тази мистерия час по-скоро. А обратното броене, с което се оповестява всяко едно от убийствата, те кара да си мислиш кой ли ще бъде следващата жертва.
„Кралят на София“ е от онези книги, в които няма излишна информация само за да се запълни бройката на страниците, което прави тези 225 страници една доза ценен екстракт.
Няма как да не пропусна, че се изненадах от многото филмови референции, засягащи Марвел и Властелинът на пръстените, а и не само. Това сякаш ме накара да харесам книгата повече, защото нали ме знаете какъв нърд съм си по природа. :) Обаче няма как да пропусна някои наистина важни минуси.
Нещата, които не ми допаднаха в книгата, се обобщават в две неща: много бедна коректура или на места съвсем липсваща; и изключително рязка смяна на гледната точка.
Сега, длъжна съм да отбележа, че аз не съм експерт по правопис и пунктуация, но знам кога чета добре редактирана книга. Разбирам, че издаването е скъп процес и изисква много средства, както и цял екип от професионалисти. Все пак това изучавам. Но това да имаш добър редактор, е винаги добра идея.
Самият стил на писане е много добър и ми допадна още от самото начало. Лежерен е, постепенен и отмерен с правилната бързина. Обаче внезапната смяна на гледната точка от персонаж на персонаж понякога ме караше да се върна няколко реда, защото не се споменаваше името на героя или нещо издайническо, за да се разбере веднага за кого става въпрос.
И общо взето моите забележки се свършват дотук. Определено не съжалявам, че прочетох „Кралят на София“ и бих казала, че с радост отново бих прочела нещо от Дани. Оставям й *4* звезди в goodreads, защото самата история компенсира за всичките минуси, които изброих. Съветвам ви да хвърлите едно око на книгата и със сигурност ще си намерите нещо, с което тя да ви пасне.
Трудно ми е да определя жанра на „Кралят на София“, защото в нея има много нюанси – от мистерия с убийства и екшън, до съвсем общочовешки проблеми свързани с отношенията между любовници, приятели и семейство. Книгата не ме плени с първите си страници, но с постепенното навлизане в историята й ми ставаше все по-интересно и исках да разбера възможно най-бързо кой е виновен за цялата тази каша. А персонажът на Николай ми допадна особено много и си признавам, че неговите ежедневни драми ми бяха не по-малко интересни от самите убийства.
Има много причини тази книга да ти се хареса, но и също така някои, заради които да се чудиш колко звезди да й дадеш в goodreads. Ще започна с това защо „Кралят на София“ ми хареса.
Като цяло много ме изкефи, че е написано по автентичен, някак си български начин с български си майтапи и изрази, което е разтоварващо и понякога доста духовито. Самото действие се развива през по-голямата си част в София, като се описват улици и местонахождения и това те прекарва на едно пътешествие из столицата. Но освен в София, сюжетът разхожда читателя из Банско, където ще бъде част от едно целонощно парти, както и в Гърция.
Относно самия сюжет смея да кажа, че е майсторски сътворен и накрая всичко си пасна като по калъп. Напрежението се повдига на точните места, с което да се подгрее желанието на читателя да разгадае тази мистерия час по-скоро. А обратното броене, с което се оповестява всяко едно от убийствата, те кара да си мислиш кой ли ще бъде следващата жертва.
„Кралят на София“ е от онези книги, в които няма излишна информация само за да се запълни бройката на страниците, което прави тези 225 страници една доза ценен екстракт.
Няма как да не пропусна, че се изненадах от многото филмови референции, засягащи Марвел и Властелинът на пръстените, а и не само. Това сякаш ме накара да харесам книгата повече, защото нали ме знаете какъв нърд съм си по природа. :) Обаче няма как да пропусна някои наистина важни минуси.
Нещата, които не ми допаднаха в книгата, се обобщават в две неща: много бедна коректура или на места съвсем липсваща; и изключително рязка смяна на гледната точка.
Сега, длъжна съм да отбележа, че аз не съм експерт по правопис и пунктуация, но знам кога чета добре редактирана книга. Разбирам, че издаването е скъп процес и изисква много средства, както и цял екип от професионалисти. Все пак това изучавам. Но това да имаш добър редактор, е винаги добра идея.
Самият стил на писане е много добър и ми допадна още от самото начало. Лежерен е, постепенен и отмерен с правилната бързина. Обаче внезапната смяна на гледната точка от персонаж на персонаж понякога ме караше да се върна няколко реда, защото не се споменаваше името на героя или нещо издайническо, за да се разбере веднага за кого става въпрос.
И общо взето моите забележки се свършват дотук. Определено не съжалявам, че прочетох „Кралят на София“ и бих казала, че с радост отново бих прочела нещо от Дани. Оставям й *4* звезди в goodreads, защото самата история компенсира за всичките минуси, които изброих. Съветвам ви да хвърлите едно око на книгата и със сигурност ще си намерите нещо, с което тя да ви пасне.
Книгата ми беше предоставена за ревю от самия автор, за което му благодаря! Благодаря ви и на вас, читатели, за отделеното време! До скоро!
♥
♥
 | ||
0 коментара:
Публикуване на коментар