Пътят към себе си по-важен ли е от любовта? (Ревю на Само ти)

Автор: Мия Шеридан

Заглавие: Само ти

Жанр: любовен роман

Оценка: 4/5
Бележка: уникална корица♥  

 

 Животът на Кристъл й е предопределил, че още от дете тя ще страда. Като малко момиче тя губи своята майка и е принудена да живее при напълно незаинтересования си баща. Обаче годините на неволи и унижение, прекарани в неговия дом, не свършват дори след като тя се изнася. Така Кристъл е свикнала да бъде студена и твърда като камък, да не допуска никого до себе си, за да не бъде наранена. Така си мислеше и Гейбриъл, когото отвлекли докато бил хлапе и винаги след това е странял от хората и дори от най-малките докосвания... докато не се срещнаха.  

 Мия Шеридан се превърна в една от авторките, които много харесвам, благодарение на "Гласът на любовта" (ревю тук!) и именно затова реших да прочета втората нейна книга, издадена на български. Обаче за разлика от "Гласът на любовта", "Само ти" е една книга, която изисква малко повече търпение. Вероятно сте забелязали, че не съм й дала пълен брой звезди, но това е заради една много ясна причина, но ако нея я нямаше, едва ли щях да харесам книгата толкова, колкото сега. Както винаги, първо ще ви кажа защо книгата ми хареса, а после ще споделя забележките си.

 Мия Шеридан се отличава от останалите автори с това, че тя разбира как се чувстват персонажите с тежко минало. Тя предава не само тяхната история, ами и цялостния им, завършен характер, като същевременно привързва читателя към тези герои. Тя някак си успява да насади едно семенце на състрадание и разбиране, което в последствие пораства в здраво и красиво дърво, точно както самите герои. Процесът, през който тя "лекува" и двамата - Елоиз (Кристъл) и Гейбриъл - не става лесно и бързо, а постепенно. Харесва ми, че тя отделя внимание и време за всеки от тях, за да ги изгради до последния детайл. Или както би било уместно да кажа - да "изглади" всичките им неравности, докато най-накрая не открият себе си. 

"Започваш със смътен образ, а детайлите изплуват по време на работата. Колкото повече напредваш, толкова повече се доверяваш на ръцете си да те водят в правилната посока"

    Доста вероятно е да намерите срещата на Елоиз и Гейбриъл за малко странна, но това да не ви притеснява. А и самите те са странни птици и това ме кара да си мисля, че Шеридан нарочно избира такива герои за книгите си. Елоиз не е обичайното момиче, което търси принца на бял кон и пада в ръцете на първия срещнат. А Гейбриъл не е от обичайните нахакани мъже, които играят ролята на "мачо". Няма нищо в тях, което да говори за нещо изкуствено, а напротив, характерите им и начина, по който се държат за мен изглежда направо реалистичен.       

"Аз нямам нищо против да те преследвам, Ели. Само ми позволи от време на време да те хващам."

 Но не се залъгвайте, че липсва любовно привличане. Има го, но то е по-скоро на заден план. На първи план е битката на героите със самите тях. Във всеки един от двамата има конфликт, който трябва да превъзмогнат и това им придава дълбочина. Знам, че вече достатъчно възхвалих дарбата на Шеридан да изгражда персонажите си, но има защо да го правя, повярвайте. 

 Само още едно последно нещо относно героите в "Само ти". Хубавото е, че всичко е стеснено до максимално тесен кръг от хора, което е перфектният избор за такъв вид любовна история, примесена с важни проблеми, като себеоткриването. А това, че историята се разказва от две гледни точки помага за по-доброто вникване в нея. 

    Та причината, поради която не мога да дам 5 звезди, се свежда само до едно нещо - трудното начало на историята. Първите стотина страници (не повече) бих казала, че малко ми приличат на въртене в кръг от типа "тя го отблъсква, но той се връща обратно".  През това цялото време се разбира много за тяхното минало и положението, в които се намират, и започва да се образува главната линия на действието, ала според мен имаше нещо, което ми беше излишно. Предполагам е това, че Гейбриъл посети един или два пъти повече от нужното онзи клуб.

 Началото на книгата забавя четенето, ала след него се насладих изцяло. Всичко тръгна както трябва и действието се раздвижи, а понякога дори ставаше напечено и пълно с адреналин. 

 

 Препоръчвам книгата на постоянните любители на любовните романи и на тези, които обичат да има нещо по-сериозно в историята. Определено аз намерих поука за себе си, независимо че се води от жанра романтика, затова смятам, че и вие ще откриете такава за себе си.  

 И още нещо, което намерих са супер готино. Тази книга е направо кладенец за цитати. Ако обичате да си отбелязвате с листчета (маркер, молив...) подходящи реплики, мъдри мисли или просто смислени моменти, то "Само ти" ще ви хареса много.

 Още от Мия Шеридан:

Гласът на любовта.

 

 Друг любовен роман, който има поука в себе си и силно препоръчвам:

 Никога повече (Колийн Хувър)

Kристъл отдавна е научила, че любовта носи само болка. По-добре да не чувстваш нищо, отколкото отново да страдаш. Тя крие своето наранено сърце зад маската на студено поведение, а в душата ѝ е стаено дълбоко недоверие към мъжете, които според личния ѝ опит само вземат и използват.

Но тогава в живота ѝ се появява Гейбриъл Долтън. Въпреки ужасяващата тъмнина на миналото му, той излъчва неоспорима доброта. И макар да знае какво ще ѝ струва това, противно на волята си, Кристъл е привлечена от него. Спокойната му сила сломява защитата ѝ, а нежното му търпение я заставя да се усъмни във всичко, в което е вярвала досега.

Кристъл и Гейбриъл никога не са си представяли, че животът, който им е откраднал всичко хубаво, ще ги дари с такава дълбока любов. Но съдбата им предоставя единствено възможността да се срещнат и сега изборът е техен: отново да затворят сърцата си или да намерят смелост да преодолеят болезненото си минало…

Благодаря сърдечно на издателство Ибис за книгата!