Малкото голямо щастие в „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът (книжно ревю)

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Луиза Мей Олкът

Заглавие: Малки жени (#1)

Жанр: исторически роман, класика

Оценка: 5/5

Малките жени с големи мечти

Има романи, които успяват да си пропряват път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения.

Омайният разказ за красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми

Учат ни да се вглеждаме в себе си, да обичаме и да намираме сили, дори когато всичко изглежда неизбежно загубено. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Няма как да не сте чували за „Малки жени“ по един или друг повод. Освен книга има и няколко сериала и филмови екранизации, на които можете да се насладите точно толкова, колкото и на книгата. От много години „Малки жени“ стои в полезрението ми и съм чела много отзиви за нея. В крайна сметка си поръчах едно красиво издание [на английски език], което е просто удоволствие за сетивата. Има красива корица, мирише на библиотека, хартията и оформлението на текста са чудесни, а допълнителните материали в края ми стоплиха душата. Надявам се да успея да открия и останалите издания от тази поредица, за да си направя колекция.

   Да се върна към самата история.

   Романът има какво да предложи на всеки читател, а най-хубавото е, че може да се чете от абсолютно всички, независимо от пол и възраст! Ако трябва да избера няколко думи, с които да опиша „Малки жени“, то това ще бъдат: семейство, сестринство, любов, мечти, дом, приятелство и признателност. Книгата просто те кара да се чувстваш у дома си.♥

“...the love, respect, and confidence of my children was the sweetest reward I could receive for my efforts to be the woman I would have them copy.”

    Всеки един от героите има какво да предложи, още повече, че няма персонаж, който да остане назад относно развитие. Всички претърпяват някаква трансформация преди финала на книгата. В началото лесно свикваме с присъствието им и характерите им, защото те са някак познати, но и интересни като комбинация. Страшно ми хареса това, че в семейство Марч са събрани толкова различни по характер момичета, а всъщност са обединени от обичта си една към друга. Тяхната майка вдъхва уважение и дори малко страхопочитание, че успява да успокои и да сложи ред в цялата къща и да я превърне... ами, в дом. Тя е човекът, който държи юздите на своите дъщери и винаги ги заземява, когато тръгнат да летят прекалено високо. Помага им да разберат живота, както всяка една майка трябва да прави.

“I think she is growing up, and so begins to dream dreams, and have hopes and fears and fidgets, without knowing why or being able to explain them.”

    Имах чувството, че се сприятелих най-много с Джо като персонаж, но идеално разбирах всяка една от сестрите. Не бих казала, че най-много се свързвам точно с Джо обаче, а по-скоро, че виждам част от себе си по отделно във всеки герой. Затова и не мога да си избера любимка, всяка една от тях има своите добри и лоши качества, точно като пълнокръвен човек. Хубаво е да видиш как момичетата от първите страници и почти-жените на финала преминават през различни събития, от които придобиват житейски опит. Буквално читателят наблюдава как сестрите Марч растат.

    Затова и с малка доза тъга затворих книгата, просто не исках да свършва. Напомня ми на самата мен, на сестра ми и на моето семейство; напомня ми как всички растем и това е неизбежно. На пръв поглед една такава безобидна, дори малко детска книга, може да те накара да се замислиш уж в прости и очевидни неща, които всъщност са в есенцията на живота и всеки човек преминава през тях – иска или не. Присъства смесицата от сладко-горчиви моменти, затова не си мислете, че това е една прекрасна приказка през цялото време.

    И все пак. Изводът е, че „Малки жени“ ще се чете отново. Има нещо в тази книга, която й придава универсалност. И просто искам да преживея всичко наново!

“life and love are very precious when both are in full bloom.” 

    Искам да вметна, че подкрепям идеята за бунтарката Джо. Обаче не подкрепям идеята, която се насажда от всички останали женски персонажи за това, че момичетата трябва да бъдат винаги красиви, скромни и да си стоят вкъщи, разчитайки на чуждите финанси. Зарадвах се, че Джо излиза от тази схема, че продава писанията си и дори косата си, за да помага на баща си. Тя винаги гледа да е в полза на своето семейство и винаги ще каже това, което мисли. Докато останалите сестри се оплакваха [понякога и само мислено, но все пак...] за своите стари и обикновени дрехи, което не намирам за правилно.

    Смятам, че тази книга е едно от задължителните четиво за всеки читател. „Малки жени“ ще успее да ви омагьоса и да се намести за дълго време в сърцата ви. Обожавам всичките цитати в книгата, а контекстовите житейски уроци ги намирам за много смислени, особено когато са свързани с това да бъдеш щастлив, добър и признателен за това, което имаш.

Благодаря ви за отделеното време и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

Домът на мис Перегрин за чудати деца – Рансън Ригс

Семеен албум – Даниел Стийл

Богат, беден – Ъруин Шоу