Ревю на Гемина - този път в опасност е цялата вселена!

Автор: Ейми Кауфман и Джей Кристоф    

Заглавие: Гемина (Илумине 2)

Жанр: сай-фай, тийн, приключенски

Оценка: 5/5

Бележка: тази книга ме уби... 

След случките в Илумине и разкритията за организацията БайТек, Кейди и Езра пътуват към стайнция Хиймдал, където Хана и Ник са центърът на събитията. Ник е нелегално пребиваващ на кораба заедно с цялото си семейство и бива изигран - за някаква сума пари - да помогне на отряд от БайТек да нахлуе в станцията и да я превземе. Нещата стават още по-напечени, когато еднометрови ланими (ужасни змиевидни създания) започват да пълзят навсякъде. Единствените, които трябва да се справят с тези проблеми, и (накрая) да спасят не една, а цели две вселени - са Хана и Ник.  

Ревю на първа част - Илумине. (клик) 

 Гемина... е... УНИКАЛНА!

 Надявам се да успея да изразя колко много ми хареса тази книга, защото в момента съм особено развълнувана да разкажа преживяването си с някого. Изключително много съм доволна от продължението на Илумине. Дори доволността ми граничи с гняв към книгата, защото ме оставя в пълно и ужасно състояние. Знаете ли защо? Защото третата книга все още не е излязла на пазара, а Гемина просто ме остави с отворена уста, обещавайки ми, че това е било едва началото.

 След като прочетох Илумине преди няколко месеца, го затворих и сложих гордо върху рафта с елитните ми книги и общо взето очаквах Гемина да ми хареса също толкова. Но тя ми хареса много повече. Поглъщах страниците на огромни хапки и тази книга от 650 страници я прочетох за отрицателно време. Просто си разчиствах графика (обикновено от полезни неща, като спорт, например) за да имам време да чета повече. За няколко дни всъщност си развалих цялата рутина, но си струваше всичките часове, прекарани в това да внимавам да не припадна от прекалената доза адреналин, която тази книга ми даде. 

 Както забелязах и в Илумине, в началото не е особено разбираемо и отнема време, за да схванеш за какво иде реч, но тук времето, което ми отне да навляза в историята беше двойно по-кратко. Почти веднага се разбира след колко време и след кое събитие се случва действието. И се осмелявам да кажа, че Гемина ме зариби много по-бързо от Илумине. Което е малко неочаквано, защото обикновено книгите в средата на дадена серия/поредица/трилогия са много по-слаби. А тук случаят е точно обратният и книгата е двойно по-добра от първата. 

 Стилът е съвсем същият - записи от камери, доклади, драсканици, тайни чатове и разговори, и десетки илюстрации. Отново чрез картинки авторите успяват да те накарат да си представиш всичко изключително цветно и реално. И докато четях (казвала съм го и в ревюто си за Илумине, но тук важи същото) все едно гледах филм, буквално! В един момент забравяш, че липсва разказвач, и започваш да се водиш само от реплики. Ако ме питате коя е най-добре графично офермената книга, то това ще е трилогията за Илумине. 

 Героите също много ми харесаха.

 Дори повече от Кейди и Езра. Първо, защото Хана и Ник се харесваха, въпреки че го криеха и се шегуваха за това. Второ, защото чувствата им предизвикаха вълнение в мен самата и повече от всичко исках да се съберат. Трето, защото и двамата са страхотни герои. Независимо че се правят (първоначално) на много печени и тн., след това единсвеното, което искат е да спасят приятелите си и най-вече да спасят един друг. Хареса ми как се защитаваха и как работиха в екип. Според мен Ейми Кауфман и Джей Кристоф са изградили едни уникални персонажи, и не говоря само за Хана и Ник. Антагонистите също са добри и плашещи.

 Като казах плашещи... спомняте ли си, че в ревюто си за Илумине споменах, че от КАЗИМ (изкуствения интелект) малко ме беше хванало страх? Тук той също се появява макар и за кратко. Но ми беше приятно отново да се срещна с него. Не мисля, че КАЗИМ просто ще изчезне от тази история просто ей така, защото в Илумине, той се показа като един уникален персонаж.   

 Също така, определено присъстват разтърсващи моменти. И то доста.

 Почти цялата книга ме държеше в напрежение и наистина много ме боли, че нямам в ръце третата част. Иска ми се да ви споделя много неща и снимки на илюстрациите, защото именно илюстрациите помагаха доста за поддържането на напрежението, както и онези ланими. (змиевидните същества) но не мисля, че е позволено. (авторски права)  Ланимите донесоха доста напрежение и малко ми напомниха на "Пришелецът", но все пак това е книга и е много по-добрият и въздействащ вариант от гореспоменатия филм.

 Опитах се да сбия ревюто си, за да не ви отегча с огромното си вълнение. Но се надявам да сте усетили ентусиазмът, с който пиша. Просто уникална книга, която ви препоръчвам не само с една ръка, ами с всичко, където имам възможно. 😁 И един съвет: побързайте! Забелязах, че тиражът на тази книга е наистина изненадващо малък. Много се изненадах (в лошия смисъл) че има толкова малко бройки. Затова внимавайте да не свършат ;)

Благодаря ви за вниманието и се надявам да не ви изяде мозъка някоя ланима!

От снимката:

Ревю на Илумине

Книгоразделители може да закупите от ТУК.

 

Хана е преместена на портална станция в покрайнините на галактиката и това обрича социалния й живот на смърт. Никой не й казва, че това наистина може да я убие.

Хана е глезената дъщеря на капитана на станцията. Ник е член на прословуто престъпно семейство. Докато двамата се борят с всекидневието на борда на най-скучната портална станция в галактиката, Кейди Грант и „Хипатия“ са се насочили точно към „Хиймдал“ с новини а инвазията на Керенза.

Елитен БайТек отряд от убийци нахлува на станцията. Хищни извънземни премахват нейните обитатели един по един. Неизправност в червейната дупка на кораба обрича пространство-времето на унищожение още преди вечеря.

Ще успеят ли Хана и Ник да защитят дома си? Съдбата на всички в „Хипатия“ и вероятно на цялата вселена е в техни ръце.

Досиета, имейли, съобщения, класифицирани файлове, преписи и схеми разказват тази завладяваща история, която оставя читателите без дъх.