Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Може би някой ден
Жанр: любовен роман
Оценка: 4,5/5
Потопете се в страстна приказка за музика, любов и предателство.
Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота й. Но когато Сидни открива, че приятелят й й изневерява, балонът се пуква.
Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…
Приветствия в моя блог, читатели!
Леле, от доста време не бях посягала към нещо на Хувър... и... леле. Обичам книгата все повече и повече, особено докато слушам [превъртам] саундтракът към нея. Първоначално книгата не ми направи особено впечатление, поне не и до средата си, но пък втората половина определено компенсира за всичко. Вероятно очаквах малко повече настойчивост, както в другите книги на Хувър, и затова реагирам така. Бих казала, че „Може би някой ден“ ми прилича на „Най-доброто в теб“ в някои отношения, но не искам да спойлвам.
Просто ще ви кажа да не очаквате нещо грандиозно от страна на сюжета, защото „Може би някой ден“ е книга, изцяло отдадена на чувствата, които се засаждат, покълват и израстват между двама души. По един красив и несравним начин.
Обаче, за да не ви карам да си мислите, че всичко в книгата е прекрасно като горното описание, ще вметна и това, че „Може би някой ден“ е книга, представяща изневярата от няколко различни гледни точки. Кога се смята за грешна и кога се смята за правилна. Кой носи вината и кой е жертвата. Всички изневери ли са еднакви или са разделени на добродетелни и егоистични? Определено има много, за което да се мисли, докато се проследява развитието на историята. И много въпроси, нуждаещи се от отговор. Въпроси, които идват от нещата от реалния живот, в който живеем. Защото е вярно, че в сърцето на човека няма дъно за любовта, което ни предразполага да можем да обичаме в повече.
„Не успя да я защити от суровата истина, че хората не избират в кого да се влюбят. Могат само да изберат в кого да останат влюбени.“
Рядко харесвам и двамата главни герои в любовните романи. Но Сидни и Ридж ми влязоха под кожата с тяхната искрена невинност и лошото положение, в което и двамата са затънали до уши. През цялата книга те играят с опасния огън, горящ вътре в тях. А опареното от този вид огън, оставя белег до живот. Сигурна съм, че и вие ще изпитате как вътрешно и двамата се разкъсват. И ще ви се иска нещата да бяха различни...
Именно защото лично усещах чувствата им върху себе си [исках, мразех, желаех, тъжих, смях се... но и изгарях] твърдя, че дори и да не е за пълни 5 звезди, този роман трябва да се прочете. Особено от почитателите на Хувър, които са наясно колко е добра тя в това да въздейства върху читателя. Тази книга е пример, че дори и само с два персонажа и един апартамент, Колийн Хувър пак се доказва и накрая оставя множество насълзени читателски очи.
А допълнителният саундтрак ме накара да почувствам самата история дори още по-силно. Просто не зная как да опиша влечението ми към всяка една от песните, представяйки си как Ридж свири на китарата, а Сидни пее. И ето, че отново ми се замъгли погледа... Ако Хувър не се докосне до чувствата ти по сто различни начина, то кой друг ще го направи?
Препоръчвам „Може би някой ден“ така, както и всяка друга книга на Хувър. Не ме съдете, в тях намирам много от себе си. Ще завърша това ревю с един по-дълъг цитат:
„Никога преди не бях осъзнавала колко могъщо може да бъде желанието. То обзема всяка частица от теб и изостря сетивата ти хилядократно. В този момент то усилва зрението ти и те прави неспособен да се съсредоточиш върху нещо различно от човека пред теб. Изостря обонянието ти и така изведнъж осъзнаваш, че косата му е току-що измита, а тениската му е току-що извадена от сушилнята. Увеличава чувството за допир и така кожата ти настръхва, пръстите на ръцете изтръпват, а ти се изпълваш с копнеж да бъдеш докосвана. Засилва вкусовите възприятия и изведнъж устните ти стават гладни и искащи и единственото нещо, което може да угоди глада им, е облекчението да усетиш неговите устни в търсене на същото облекчение.“
Благодаря ви за вниманието!♥
Просто ще ви кажа да не очаквате нещо грандиозно от страна на сюжета, защото „Може би някой ден“ е книга, изцяло отдадена на чувствата, които се засаждат, покълват и израстват между двама души. По един красив и несравним начин.
„Не успя да я защити от суровата истина, че хората не избират в кого да се влюбят. Могат само да изберат в кого да останат влюбени.“
Рядко харесвам и двамата главни герои в любовните романи. Но Сидни и Ридж ми влязоха под кожата с тяхната искрена невинност и лошото положение, в което и двамата са затънали до уши. През цялата книга те играят с опасния огън, горящ вътре в тях. А опареното от този вид огън, оставя белег до живот. Сигурна съм, че и вие ще изпитате как вътрешно и двамата се разкъсват. И ще ви се иска нещата да бяха различни...
„Понякога е необходимо да преживеем няколко ужасни дни в живота си, за да запазим добрите дни за бъдещето.“
Именно защото лично усещах чувствата им върху себе си [исках, мразех, желаех, тъжих, смях се... но и изгарях] твърдя, че дори и да не е за пълни 5 звезди, този роман трябва да се прочете. Особено от почитателите на Хувър, които са наясно колко е добра тя в това да въздейства върху читателя. Тази книга е пример, че дори и само с два персонажа и един апартамент, Колийн Хувър пак се доказва и накрая оставя множество насълзени читателски очи.
А допълнителният саундтрак ме накара да почувствам самата история дори още по-силно. Просто не зная как да опиша влечението ми към всяка една от песните, представяйки си как Ридж свири на китарата, а Сидни пее. И ето, че отново ми се замъгли погледа... Ако Хувър не се докосне до чувствата ти по сто различни начина, то кой друг ще го направи?
Препоръчвам „Може би някой ден“ така, както и всяка друга книга на Хувър. Не ме съдете, в тях намирам много от себе си. Ще завърша това ревю с един по-дълъг цитат:
„Никога преди не бях осъзнавала колко могъщо може да бъде желанието. То обзема всяка частица от теб и изостря сетивата ти хилядократно. В този момент то усилва зрението ти и те прави неспособен да се съсредоточиш върху нещо различно от човека пред теб. Изостря обонянието ти и така изведнъж осъзнаваш, че косата му е току-що измита, а тениската му е току-що извадена от сушилнята. Увеличава чувството за допир и така кожата ти настръхва, пръстите на ръцете изтръпват, а ти се изпълваш с копнеж да бъдеш докосвана. Засилва вкусовите възприятия и изведнъж устните ти стават гладни и искащи и единственото нещо, което може да угоди глада им, е облекчението да усетиш неговите устни в търсене на същото облекчение.“
Благодаря ви за вниманието!♥
Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•
Новата ми любима песен:
Книги, които също ще ви харесат:
Най-доброто в теб - Колийн Хувър
Никога повече- Колийн Хувър
Гласът на любовта - Мия Шеридан
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•
Новата ми любима песен:
Книги, които също ще ви харесат:
Най-доброто в теб - Колийн Хувър
Никога повече- Колийн Хувър
Гласът на любовта - Мия Шеридан
0 коментара:
Публикуване на коментар