Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Жестока любов
Жанр: любовен роман, чиклит
Оценка: 5/5
Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
2. Не очаквай бъдеще.
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…
Привет, читатели!
Обичам Колийн Хувър и не случайно тя е една от най-любимите ми автори на любовни романи! За мен тя е една от най-успешните имена, издавани от издателство Ибис, а за да разберете защо е така няма друг начин, освен да вземете нейна книга и да я прочетете. Всяко едно нейно заглавие ще ви накара да заплачете, да се засмеете, да обикнете. И определено "Жестока любов" не е изключение. Една дума може най-добре да опише тази книга. Тя е "емоционална", а ако навлезем в подробности може да добавим и "сърцераздирателна", "обладаваща" и "реална". Историята е емоция, която трудно ще преживея. Тя ме кара да плача, да ридая, да се питам защо трябваше да стане така, защо всичко трябваше да бъде толкова жестоко. Трудно понесох написаното и от части го мразя заради това.
...Хувър успя да ме убие вътрешно, признавам си... Но не го ли прави с всеки свой роман?
Но да започнем от самото начало. Още от първата страница може да се разбере, че това е роман, написан от Хувър, на който много, ама много ще се плаче. Главно защото историята на Майлс и Тейт лесно успява да ти влезе под кожата и да я приемеш като своя. Преди да се захвана с тази книга признавам, че си нямах и идея за какво се разказва, просто името на авторката беше достатъчно да ме убеди да я прочета. Смятам, че за книги като тази трябва да се създаде някакъв знак, който да се слага на видно място на корицата и на който да пише "нанася силна емоционална вреда". Така донякъде ще бъдем по-подготвени, нали?
“If you love me more today than you loved me yesterday, then I can’t wait for tomorrow.”
Както обикновено, историята се предава чрез паралелното разказване на настояще и минало. Всяка една от сюжетните линии набъбва с напрежение по едно и също време и всяка следваща глава те кара да четеш още и още. От всичките книги на Хувър, които съм чела досега, тази може би е най-вглъбяващата и ангажиращата. Вече няколко дни след като прочетох "Жестока любов" се хващам да размишлявам все още върху историята и това е най-дългият book hangover, който съм преживявала. Предполагам, че трябва да си някакъв магьосник, че да накараш читателите ти да се пристрастят толкова.
Доколкото до самите персонажи... ами те са бих казала с типични характеристики за жанра. Те са красиви, млади, срещащи се по особен, интригуващ начин. Това обаче не пречи да се създаде драма и хаос от чувства.
Още повече, че в главната сюжетна линия са вплетени множество нишки, които ако имаме желанието да проследим и да разсъдим върху тях, ще стигнем до една от големите причини книгите на Хувър да са толкова специални. Във всяка една нейна книга съм забелязала, че засяга общочовешки проблеми, за които прекалено малко се говори. А в тези книги те сякаш крещят, пращат послание към всеки, който е готов да им откликне.
Пример за това е Тейт. Тя образ, зад когото могат да се наредят немалко жени. Ако оставим настрана сюжета и вникнем малко по-надълбоко в характера й, ще видим всичко, което Хувър е закодирала там. Тя е момиче, което бързо се привързва към повредения Майлс, желанието й да го поправи веднага се активира и макар той да я наранява неколкократно (независимо, че я предупреждава за това) тя не се отказва от него. В истинския живот подобни моменти рядко завършват щастливо, но ми харесва, че романите на Хувър не са просто плитки любовни драми и съм го казвала неведнъж в предишните си ревюта.
“But the second she opened her eyes and looked at me, I knew. She was either going to be the death of me . . . or she was going to be the one who finally brought me back to life.”
“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”
Пример за това е Тейт. Тя образ, зад когото могат да се наредят немалко жени. Ако оставим настрана сюжета и вникнем малко по-надълбоко в характера й, ще видим всичко, което Хувър е закодирала там. Тя е момиче, което бързо се привързва към повредения Майлс, желанието й да го поправи веднага се активира и макар той да я наранява неколкократно (независимо, че я предупреждава за това) тя не се отказва от него. В истинския живот подобни моменти рядко завършват щастливо, но ми харесва, че романите на Хувър не са просто плитки любовни драми и съм го казвала неведнъж в предишните си ревюта.
Всяка книга на Колийн Хувър има освен задоволяващ сюжет и нещо поучително, което често варира спрямо читателя и какво точно той/тя търси в нея. "Жестока любов" отново е книга, която отлита веднага към списъка ми с препоръки.
Благодаря ви за отделеното време и до скоро!
0 коментара:
Публикуване на коментар