Интервю с Мира - една нежна като роза душа!

 Привет, читатели!

 Ето, че дойде времето за ново интервю в моя блог и днес ще ви запозная с една много интересна личност! Със Станимира се запознахме в университета, където учим в един поток и често се засичаме по време на лекции. Тогава само след първите няколко разменени думи веднага разбрахме, че имаме много общи интереси. Тя чете YA и фентъзи книги и е удоволствие да се обсъждат такива с нея. А когато разбрах, че и пише, просто нямаше как да не я помоля за интервю. Възхищавам й се! Тя има невероятния талант да борави с думите така, както един художник рисува!

 Станимира, под псевдонима Орлинова, пише поезия и проза. Самоиздала е собствена стихосбирка - "Кристалите на моята душа" - с много въздействащи стихове, които удрят направо в сърцето. Нека видим какво отговори тя на моите въпроси!

1. Здравей! Като за начало на интервюто, защо не ни разкажеш малко за себе си като творческа личност? Как се зароди привързаността ти към книгите и как тя прерасна към страст за писане?
 Здравейте, казвам се Станимира Георгиева. Всъщност пиша от съвсем тинейджърска възраст, може би от шести клас. Винаги ми е била интересна литературата. Започнах с есета, по-късно се запалих и по поезията. Книгите винаги са били важни в моя живот. Може би книгата, която ме разтърси, когато я прочетох, бе "Задната къща" на Ане Франк. В нея намерих нещо изключително. Разбира се и други книги са докоснали четящата струна в мен.  "Парижката Света Богородица" от Виктор Юго е една от тях. 

2. Стиховете ти са пълни със силни душевни емоции. От лични преживявания ли са вдъхновени или от твои наблюденията върху другите? Кое чувство те вдъхновява да пишеш?
 Писането на поезия дойде в един момент, когато изживях една тъжна, силна, но несподелена любов. Писането бе нещо като терапия, но постепенно ми хареса и се превърна в мое хоби, а по-късно и в страст. Чувството, което ме вдъхновява да пиша може би е човечността и усещането, което съм изградила за хората и техните емоции.

3. Как пишеш? Имаш ли си специални ритуали или просто сядаш и твориш, където и да се намираш?
 Нямам специални ритуали, просто пия кафе и ми хрумват разни неща за които пиша. Такива, каквито смятам за важни и каквито на мен ми допадат.

4. Каза ми, че  освен поезия, създаваш и проза. Би ли споделила с нас няколко думи за тази своя страна? В коя от двете области (проза или поезия) се чувстваш повече в свои води?
 Прозата ми е интересна. Поезията е повече хоби. Това е все едно пред теб да има шоколадов и ванилов крем, и двата изкушават силно, но докосват сетивата по различен начин.

5. Всеки писател на първо място е и читател. Напоследък има все повече и повече нови звезди сред българските творци и то такива, които не отстъпват по качество на световно известните. Имаш ли любим български писател и ако да, кого би препоръчала на всеки?

 Иван Вазов - и сега ще обясня защо - неговото творчество е мащабно и неговият стил е толкова брилянтен, естествен и според мен чувствен. В творбите му има ценности, елегантност, естественост и фино усещане за света.  От известните автори на фентъзи харесвам Ан Райс - едва ли има толкова богат на образи автор с такова художествено виждане. Харесвам, разбира се, и много други.

6. И за финал, имаш ли мечти, свързани с писателството? Как си се представяш в бъдещето? Върху какво работиш в момента?

 Мечтата ми е да усъвършенствам стила си като автор. Много се радвам, че това, което пиша, се харесва. В момента пиша кратки разкази и етюди с фентъзи елементи.
Благодаря ти за чудесните въпроси. Желая на теб и твоите читатели много здраве и успехи!  

И един стих за финал, специално за читателите:

Има толкова нощи и толкова несломени звезди.
Има толкова мисли и толкова блестящи мечти.

Има толкова смисъл в капка кристална сълза

- просто се осмели да докоснеш красотата на свойта душа.

Благодаря ви за вниманието и още веднъж благодаря на Станимира, че се съгласи да отговори на въпросите ми! Силно се надявам скоро да видим и нещо по-дълго от стихотворения, публикувано под името й.

До скоро!