Да се видим догодина? (Ревю на Девети Ноември)

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Девети ноември

Жанр: любовен роман

Рейтинг: 5/5

Бележка: бих дала повече звезди, ако можех.

 Точно на девети ноември преди две години Фалън претърпява ужасен инцидент, който слага край на актьорската й кариера. Но тя решава, че ще запомни тази дата с нещо ново и решава, че ще започне нов живот в Ню Йорк. Обаче няколко часа преди полета си Фалън се запознава с Бен Писателя... и трябва да избере дали да остане с него, или да замине. Двамата стигат до решението да се срещат всяка година на същата дата - девети ноември. Така с всеки триста шестдесет и пет дни между всяка една тяхна среща, любовта им расте все по-голяма.

 Имам чувството, че това е най-добрата любовна книга, която съм чела... НЯКОГА! Преди да се сдобия с книгата знаех, че Колийн Xувър е добра авторка и пише чудесно, защото много харесах "Споделени тайни". Но се оказа, че Колийн се изкачи съвсем лесно до върха в класацията ми с романтични автори. Честно, не вярвах, че Хувър е способна да пише по този начин! Прочетох книгата преди няколко дни и все още съм във възторг.

 Но да не увъртам. 

 Книгата започва без излишни пролози и въведения, а направо ни вкарва в историята по възможно най-плавния начин. И веднага след първата глава се усеща колко силна и зарибяваща е книгата, защото докато не прочетох първите 70 страници не можах да я оставя. Прочетох я на един дъх, както се казва. Исках да знам какво ще се случи, а когато го прочитах, исках да знам какво ще следва. Не си спомням да е имало друга любовна книга, която да съм чела с такава жажда за още и още. 

      

 Сюжетът е доста интересен и идеята главните герои да се срещат само веднъж годишно, без да комуникират през останалото време, ми допадна. Книгата се разказва от две гледни точки - тази на Фалън и тази на Бен, като всяка започва от там, от където свършва предишната. Забелязах, че така Хувър представя историята си от възможно най-подходящия ъгъл и избира така героят, от чийто поглед да виждаме, че да се доближим възможно най-близо до вътрешните му чувства и мисли. Но това е нормално за Хувър.  Тя просто умее да те привърже с героите си по уникален начин.   

 Даже знаете ли...? Колийн Хувър вече е не само на челна позиция в списъка ми с романтични автори, а  в списъка с като цяло любимите ми автори.  

 Романът е препълнен с изненадващи обрати. Така че, ако сте фенове на такива неща, да си знаете. И то доста сполучливи обрати, защото имаше момент, в който просто не знаех как да преживея "четвъртият девети ноември", а да не говорим пък за "пети девети ноември", където зяпах и препрочитах думите с отворена уста.

 Не знам как авторката е имала тази жестокост да причини такова нещо на читателите си... Да ни изтезава по този начин... Но това е "Девети ноември". Книга, която няма да те държи на едно място, защото в нея всичко се движи нанякъде, а после обръща в противополжната посока.

 Като "зиг-заг".

 А понеже може и да сте забелязали, че в книгата има два различни шрифта, не се притеснявайте, не е грешка. :) 

 Бен, един от главните герои, е писател, и в края на книгата успяваме да прочетем част от творчевстото му. Лично аз много си падам по такива неща в книгите, като писмени творения на някои от героите, измислени карти на фиктивен свят и дори фотографии, които са свързани със сюжета. (като картините в "Споделени тайни".) И тук, книгата на Бен е доста интересно нещо за четене. Все едно Хувър се е превърнала в коренно различен писател с различен стил. Тя напълно се превъплъщава в героя си и смятам, че се е справила чудесно в това да пише от негово име. 

 "Девети ноември" ще го помня наистина за дълго и дори вече го препоръчах горещо на приятелките си. А закачливата романтична история, която според мен се отличава от останалите романи от жанра по оригиналността си, наистина си заслужава. 

Ето два от любимите ми цитати в книгата:

 
  Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези. И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.  

... а удобството понякога се превръща в препятствие, когато се опитваш да определиш своята цел в живота.   

 Книгата ми бе предоставена за ревю от страхотното издателство Ибис, за което сърдечно им благодаря! Продължавайте да издавате такива страхотни истории!

В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.

На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.