Ревю на Неизчезваща

Автор: Александра Бракен

Заглавие: Неизчезваща (Тъмна дарба 2)

Жанр: тийн фентъзи

Рейтинг: 2/5

Бележка: очаквах много повече...

 

Руби никога не е искала да притежава способностите, които едва не й костват живота. А сега трябва да ги използва ежедневно и да влиза в умовете на враговете си по време на опасните мисии, които ръководи. В Детската лига я наричат Водач, но тя знае, че в действителност е нещо друго: чудовище.

В тази втора част на поредицата ТЪМНА ДАРБА Руби се отправя на най-опасната си мисия досега - да достигне до истината за вируса, донесъл смъртта на повечето от децата на Америка и превърнал нея и останалите оцелели в мразени аутсайдери. И сякаш това само по себе си не е достатъчно, ами съдбоносната тайна е скрита във флашка в ръцете на Лиъм Стюарт - момчето, с което някога е виждала бъдещето си... и което сега не може дори да я разпознае.

Руби е разкъсвана между старите си приятели от една страна и обещанието да служи на Лигата от друга. Ами ако спечелването на войната би означавало да изгуби самата себе си?

 Ще започна направо - "Неизчезваща" не ми хареса. 

 Дори не разбрах защо се казва "Неизчезваща"... очаквах много повече от продължението на "Тъмна дарба", а не 544 страници пълнеж. Е, добре де, признавам, че имаше и моменти на нормалност в книгата, но те са от сорта на 150/200 страници. Но какво са те на фона на цели 544? Реших да ви споделя първо защо не ми хареса книгата, а после да напиша и няколко реда за онова, което беше горе-долу добре.

 Началото е объркващо. Навлизаме направо в момента от след шест месеца след  краят на "Тъмна дарба". Няма пролог или въведение. Новите герои и ситуации ни засипват без обяснения и пояснение, също и ситуациите. Книгата започва с Руби, която е по-време на Операция. И смятам, сега когато поглеждам книгата от високо и виждам цялостната картина, че тези моменти всъщност са послужили за разтягане на локуми. Тоест, само за да се наберат брой страници. А казвам "тези" в мн.ч., защото са доста от този род в книгата като цяло. 

 Надявам се, че феновете на поредицата няма да ме намразят, но наистина намирам по-голямата част от тази книга за ненужен и муден пълнеж, който само да надуе страниците. 

 Ще се опитам да не спойлвам, защото е доста трудно да се обосновеш защо не харесваш дадена книга, ако не спойлваш. Та, бих могла да кажа, че първите 150 страници са мъчителни и мудни и няма почти никакво развитие. Единственото в тях са спомени и мисли на Руби, както и няколко обяснения какво се случва. След като човек прочете тези 150 страници, вече идва част на интересното и същественото. Героите започват познатото, непрекъснато движение  и смяна на местоположения както при "Тъмна Дарба" и задвижват сюжета с новите си мисии и открития. 

 Но уви... дотам. Тези раздвижени страници са може би около 200 и после отново потъваме в пълнежа чак докато не изплуваме обратно при последните 15 страници. Но мисля, че вече схванахте идеята ми.    

 Още нещо, което ме подразни, бе връзката между Руби и Лиъм.

 Това е една нарочно усложнена ситуация, за да кара читателя да се дразни от ситуацията. Но не се получава. Лично аз се дразних не по онзи заинтригуващ начин, когато всъщност наистина не знаеш дали двамата герои ще се съберат или не.  Аз се дразних по онзи начин, където знаеш, че те ще се съберат въпреки всичко, но за да има повече материал, са изписани сто излишни страници. 

 

 И последно. 

 Героите не са реалистични. Стоят ми някак "според ситуацията". Докато в други книги всеки герой си има отличителни черти, тук някои от тях (казвам някои, защото не са всички, слава Богу!) променят характера си според това, което би било най-уместно според авторката.  Така образите им се размиват и не са автентични. Пример за това е Коул, братът на Лиъм, който се променя просто изведнъж!

 А понеже обещах да кажа и нещо хубаво за книгата. Ето какво ме спря да дам само една звезда:

 Развитието при главната героиня Руби ми направи впечатление, че е доста голямо. И не стана така, както очаквах. За сметка на всичко друго, то се случи постепенно и премерено. Тоест, за тренировките и труда си, Руби получаваше подобрения. Бореше се за това, което иска. Това е едно от малкото добри черти на книгата.
 Също така, ми харесва начина, по който Бракен ни изненада със смъртта на (определен герой). Това също беше едно от малкото неща, които ме изненадаха. Въпросният герой  беше поднесен с небрежност, която след известно време се превърна в привързаност без да усетя. Бях свикнала с този герой винаги да бъде там, а в един момент той изчезва. 

 Въпреки че книгата си има своите добри моменти, те за жалост не са повече от лошите, което прави книгата моментално кандидат за нисък брой звезди. Не смятам да продължа с поредицата, въпреки че краят свърши интригуващо. Знам, че следващата част ще бъде от същия род - пълнеж, пълнеж, докато не се стигне до съществените последни 100 страници. 

 Не обичам да пиша негативни ревюта и се извинявам на феновете, ако съм ги засегнала. Но да не забравяме, че всеки има право на мнение.