Ревю на Тъмна Дарба

Автор: Александра Бракен

Заглавие: Тъмна дарба

Жанр: тийн фентъзи

Рейтинг: 4/5

Бележка: бясна съм!

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.

Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните. 

 Тази книга ме вбеси толкова, че за малко не я разкъсах. Всичко се обърка до такава степен, че на моменти ми идваше да изкрещя! "Тъмна дарба" ме изненада с обрата в сюжета си дотолкова, че веднага след като я прочетох си казах, че трябва възможно най-скоро да се сдобия с продължението. Ще отделя цял параграф за причината, поради която съм толкова ядосана по-надолу. Нека първо ви представя книгата като цяло.

 Бих разделила книгата на три части: "интересно", "мудно" и "вбесяващо развитие на нещата". 
 Началото започва добре и действието е доста раздвижено. Героите винаги се движат на някъде, което ми помогна лесно да прочета първите 200 страници без да се усетя. Това движение ми хареса, защото поначало имах усещането, че това е от онези напомпани тийн истории, където всичко най-съществено се случва в последните 20 страници. "Тъмна дарба" не е от тези книги, което ме радва искрено, защото от доста време насам ми се четеше някаква фентъзи поредица, която не е въздух под налягане. 

 Обаче се стигна до едни 50/70 страници някъде около средата, които по-така ме забавиха. Но сега като се замисля, те не са някаква грандиозна пречка в четенето.  Единственото, което забелязах докато четях тази част от книгата, бе това че Бракен май не е много сигурна в светът извън отношенията на героите и лагерите с надарени. Външния свят, светът на възрастните (защото в книгата всичко се върти около тийнейджърите) почти не ми се изясни и нямам представа как стоят нещата с него. Само и единствено знам, че има безработица и че хората почти ненавиждат децата.  

 

 След това идва краят на книгата.

 Под "край" имам предвид последните 100-тина страници. Тогава най-много ми направи впечатление, че под прожектора беше Руби, главната героиня, от която се разказва и историята. Център на всичко са решенията, които тя взима, и отношенията й с двете момчета в живота й. Ядосах се на това, че всяко нейно решение се оказваше погрешно. И точно в момента, когато тя взимаше решението, аз знаех, че то е грешно, а не можеш да направя нищо, за да я спра. Предполагам, че това е добър знак, да се ядосвам така на решенията на Руби, защото това означава, че Бракен си е свършила работата с изграждането на героите.

 Но все пак не мисля, че някога ще й простя задето заличи всичко, за което копнях в цялата книга. (Огромен спойлер, маркирайте следващите изречения, за да ги прочетете.) Именно връзката между Лиъм и Руби. Едва ли не вътрешно умрях когато Руби изтри всичко със способностите си.

 Хареса ми книгата и се надявам с всяка следваща Бракен да ни представя все по-добро развитие на нещата. Препоръчвам ви я, чете се лесно и добре ще раздвижите настроенията си, особено накрая, когато забележите, че няма повече страници.