Град на паднали ангели. Ревю

Автор: Касандра Клеър

Заглавие: Град на паднали ангели

Жанр: ърбан фентъзи, тийн

Рейтинг: 4,5/5

Бележка: при К.Клеър мъртвите... са невинаги наистина мъртви. 

 

 Няколко седмици след войната срещу Валънтайн в Идрис, познатите ни герои са обратно в Ню Йорк, но живеят по-нови стандарти. Клеъри вече се обучава за Ловец на сенки, Саймън си има свои (вампирски) проблеми, Алек и Магнус си живеят живота, а предстои и сватба! Обаче между всичкото това се случва нещо необичайно. Убити са трима Нефилими, намерени са мъртви бебета демони, непознати преследват Саймън, а Джейс все едно е обладан. 

Изглежда, че някои неща са по-издръжливи от колкото изглеждат...

 Това е четвъртата част от серията "Реликвите на смъртните" и това ревю е за препрочит. 

 "Град на небесен огън" се оказа, че следва традицията на Клеър - с всяка следваща книга, историята да става все по-добра. Просто няма как да не забележите това при Касандра. Но не гледайте това, че на предишните книги съм дала пет звезди, а на тази с половин по-малко. Това е не защото книгата не ми хареса, а защото имам малка забележка за последните две страници, която ще спомена най-накрая. Смятам да не ви бавя и да започна направо с ревюто си.

 Книгата започва изключително плавно, все едно току-що сме завършили третата част и веднага сме започнали да четем четвъртата. Това, което може би ще забележите е, че изведнъж от края на трета част отиваме от Идрис към Ню Йорк. Преди да започна да чета книгата бях хвърлила един поглед на първата страница и бях забелязала внезапната смяна на топоса. Очаквах, че когато започна да чета, това ще ме обърка, но не се случи така. Затова не го виждам като проблем.

 

 Наистина ми хареса начина, по който плавно и градивно е изграден вървежът към главния проблем. През цялата книга се поставят улики и се случват малки изненадващи, и същевременно зарибяващи с мистериозността си, случки. Те единствено увеличават копнежа на читателя да продължи да чете, за да разбули мистерията и виновника за проблема, който виновник не ни се разкрива чак до последните 100 страници. По този начин книгата те държи буден за всякакви насоки през цялото време, само и само да разбереш кой стои зад всичко. (Освен, разбира се, ако не  се отгърне някоя друга страница напред. Което не е препоръчително, защото ще се убие всичкото удоволствие.)

 

 Трябва да спомена и  това, че действието се развива изцяло в Ню Йорк, което не искам да смятате като застояване на едно място. Героите постоянно сменят местоположенията си, което много помага за разнообразието.  Определено не бих могла да кажа, че книгата  е мудна или нещо от този род, защото не е!

 Героите тук не са особено по-различни от третата част. Поне не всички. 

 Единствените, които имат някаква по-значителна промяна са Джейс и Саймън. Останалите като че ли не са толкова драстично по-различни. А като стана дума за Саймън и Джейс... казвала съм го и преди, но ще го кажа пак. Просто ще ви заболи коремът от смях от диалозите, които водят и репликите, които си подхвърлят. И ако не сте чели поредицата и в момента събирате сведения за четвъртата книга, ще ви кажа, че това е само частица от всичкото. Но то... при Касандра винаги нищо не е свършило съвсем. Та, взаимоотношенията между Джейс и Саймън са една от главните причини защо харесвам книгите. Не знам как на Касандра са й хрумнали тези закачки, но доколкото знам тя се е вдъхновила от собствените си приятели. Сигурно й е много забавно когато е на купони с тях и благородно й завиждам. 

 Трябва да предупредя, че на някои може и да им се стори малко лигава историята с Клеъри и Джейс. Обаче, ако ги нямаше тях двамата, не би имало "Реликвите на смъртните". Но нека се изясня. Казвам го, защото съм чувала и чела доста нападки от тази страна към книгите. Има хора, които намират връзката на Клеъри и Джейс за лигава. Ами, аз не я намирам за такава, защото съм чела книги с наистина лигави връзки, и тази  със сигурност не е една от тях. Все пак то си е до интереси, а аз само изказвам лично мнение.
  И да вметна:  Клеъри и Джейс са на челна позиция, когато говоря за любимите си книжни двойки.   

 И дойде времето да спомена и малката забележка, която имам за края на книгата. 

 Ами тя е наистина малка. Може би на Каси й е било втръснало вече да се занимава с книгата, но е можела да измисли и по-добър начин ...(той).... да се събуди отново. Просто ми се стори прибързано написано и наистина вярвам, че Клеър е способна да измисли по-логичен начин за завършване на книгата. Но това не пречи на читателя по никакъв начин да остане с широко отворени очи, взирайки се в последното изречение. Просто това ми направи впечатление, защото чета книгата за втори път. 

    Повтарям се сигурно за стотен път ама... не мога да оспоря факта, че книгата много ми хареса. Вече и моите приятелки видяха, че съм била права, че Касандра е изключително добър автор, затова... повярвайте ми и вие.   А като цяло, ако трябва да обясня книгата и нейното действие само с едно изречение, то то би било такова: Държаща те под напрежение история, която винаги е в движение и поставя началото на "новата ера" при книгите на Касандра.