Хубавите неща от „Разбити сърца“ – Колийн Хувър

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Разбити сърца

Жанр: любовен (тийн) роман

Оценка: 3,5/5

Eдинствените неща, които родителите на Бея Грим са й дали, са живот и мрачна фамилия. След като сама си е проправяла път в живота досега, тя е готова да поеме към по-добро бъдеще, постъпвайки в колеж. Само два месеца я делят от новото ѝ начало и миналото, което отчаяно иска да загърби.
Но неочакваната смърт на майка й я оставя без подслон и тя е принудена да прекара лятото на полуостров в Тексас, с баща си, когото почти не познава. Бея планира да остане незабележима и просто да изчака летните месеци да отминат. Но новият ѝ съсед, Самсон, се оказва препятствие в плана й.
На пръв поглед Бея и Самсон нямат нищо общо. Тя е живяла в бедност, той е от богато семейство с привилегии. Но връзката, която се заражда помежду им, е почти мигновена и твърде дълбока, за да могат да я отричат. Бея и Самсон се съгласяват отношенията им да не стават по-сериозни от обикновена лятна авантюра и да останат на плиткото. Но се задава течение, което ще завлече сърцето на Бея в океана… 

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Лятото винаги ме кара да посегна към нещо любовно. В случая това се оказа Колийн Хувър и книгата й „Разбити сърца“. Класика, нали? Хувър се е превърнала в мой идеал относно любовните истории, подплатени с нещо по-философско и сериозно, което си личи най-много в книги като „Никога повече“, „Най-доброто в теб“ и „Жестока любов“ например. [все мои топ фаворити] Колкото и да им се лепва етикет „любовни романи“ или „чиклит“, от тях може да се научи и размисли много.

    „Разбити сърца“ на свой ред също засяга много важни общочовешки теми, най-важните от които са за зависимостите, страхът от влюбването и привързването, и [естествено по хувърски] проблемите при семейните отношения. Като цяло книгата ми хареса, особено за този период на годината, когато ти се чете нещо „леко и бързо“. Забелязвам, че напоследък Хувър залага на предвидимите истории и дори използва някои типични похвати за този жанр, но пък винаги онази социална врътка прави книгите й отличителни.

    Трябва да споделя няколко думи и относно главната героиня. Бея е много пречупен персонаж, изживяла е всякакви гадости в живота си, а е едва завършила гимназия. Онеправдана, но и инатлива, тя предпочита сама да се справя в живота, без помощта на когото и да било, за да избегне съпътстващото помощта чувство за благодарност или нуждата за връщане на услугата. Единствено, защото си е патила толкова много от това. В протежение на цялата книга виждаме как лека-полека Бея се изцелява от своите лоши навици и вътрешни белези с помощта на своите нови близки хора. Хареса ми как, когато Бея вече си мислеше, че е на дъното, съдбата реши да й даде шанс. И така тя се сдоби с дом, семейство, нова любов и като цяло цел в живота си.

„Добротата не прониква така дълбоко под кожата ти, както злото. То напластява в душата ти толкова много мръсотия, че колкото и да търкаш, не можеш да я изтриеш. Остава завинаги в теб и аз имам чувството, че хората още от пръв поглед виждат колко съм увредена.“

    Бих казала обаче, че извън тези неща, Бея е доста клиширана тинейджърска героиня. Тя се захласва по първото „недостъпно“ момче, което вижда, и от там насетне можете лесно да се досетите какво се случва. Точно това [така да го нарека] клише ми завъртя очите на няколко пъти, но поне има причинно следствена връзка защо тя постъпва по този начин. Предполагам, че след като цял живот е била лишена от любов, ще се опита да я потърси на най-лесното място.

„Понякога вярвам, че характерите се оформят повече от причиненото зло, отколкото от добротата.“

    Някак този път не усетих същото задълбочено изграждане на персонажите, което пък може и да е причината, поради която прочетох книгата толкова бързо. Те просто... присъстваха в историята. Като че ли най-много от героите ми допадна доведената сестра на Бея, тя разчупваше атмосферата и придаваше нещо свежо към депресията й. А и упора също.

    Като цяло очаквах „Разбити сърца“ да бъде една идея по-емоционална история, но пък съм и доволна, че не ме натовари толкова много. Малко ми напомня на „Без Мерит“, но подчертавам думата малко. Книгата си е типично тинейджърска и ще се хареса на по-младата аудитория, като също така [за разлика от други книги на Хувър] са спестени и любовните сцени. Напомням, че сюжетът се развива на плаж, често се наблюдават изгревите и залезите, а главната двойка е просто перфектно подбрана в смисъла един за друг. ♥

    Ще завърша ревюто си с още няколко цитата от книгата:

„Мисля си, че когато ти самият си ужасен човек, да откриваш най-лошото в другите, се превръща в нещо като тактика на оцеляване. Изцяло се съсредоточаваш в тъмнината в душите на другите с надеждата да прикриеш истинската сянка на собствения си мрак.“

***

„Можеш да запълниш живота си с хубави неща, но хубавите неща не запълват дупките в душата ти.“

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

„Девети ноември“ – Колийн Хувър

„Любов в стихове“ – Колийн Хувър

„Може би някой ден“ – Колийн Хувър

„Завинаги мое момиче“ – Хейди Маклоклин

„Неочаквано едно лято“ – Джули Джеймс