Автор: Хейди Маклоклин
Заглавие: Завинаги мое момиче
Жанр: любовен роман
Оценка: 5/5
Лиъм Пейдж е известна рок звезда и кариерата му върви все по-добре, но сякаш сърцето му е останало в родния му малък град... където го остави преди десет години и където заряза своята любима. Обаче сега, когато научава за погребението на най-добрия си приятел, Лиъм се връща. И сякаш никога не си е тръгвал и чувствата никога не са изчезвали, само че между неговото момиче и самият той зее дупката на допусната от него грешка. Как Джоузи би могла да му прости? Кое ще победи - тинейджърските спомени или разумното мислене?
"Завинаги мое момиче" е от типа книги, за които никога не би могъл да съжаляваш. Защото просто е невъзможно! "Завинаги мое момиче" е стопляща сърцето, ненатоварваща и красива тийн книга, която си заслужава петте звезди, дадени от мен без да се замислям и за миг! Изглежда, винаги съм харесвала книги за рок звезди, които са влюбени само в едно единствено момиче и ще направят всичко, за да го спечелят. Осъзнах го още от "Сърца за разбиване" (ревю тук), която има подобна идея в сюжета си, но тази книга е много по-добра!
Благодарение на свободния стил на писане и плавното преминаване между събитията прочетох книгата за отрицателно време. А и нарастващото напрежение между героите, което може да се долови само между редовете, без да бъде натрапчиво, също има пръст в това. Отдавна не ми се бе случвало да прочета книга за два дни (може да се уверите от книжното ми предизвикателство в goodreads).
Смея да твърдя, че историята ме опияни още с първите си страници. Четенето на тази книга много прилича на приканваща удобна прегръдка под слънчевите лъчи. "Завинаги мое момиче" излиза от границите на клишираните YA романи и това е една от причините защо ми хареса толкова! Понякога имам нужда именно от такива леки и неангажиращи книги, с които просто да релаксирам и да им се насладя изцяло, а това, че не е типичното клише, е добре дошъл бонус.
Историята е предвидима, но това е хубавото, защото независимо че знаех как ще свърши книгата, исках да проследя начина, по който това ще стане. Отношенията между героите са реалистични и още при първите им реплики вече знаех дали ги обичам или не. А Ноа и останалите деца, според мен, носят целия блясък на историята. Ако не бяха те, тя нямаше да бъде толкова пълна и се радвам, че им е отредено толкова внимание, колкото и на останалите персонажи. Разбира се, Лиъм и Джоузи са в центъра на историята, която е важно да отбележа, се разказва от техните гледни точки. Винаги съм харесвала книги, в които читателят има възможността да се докосне до мислите и на двамата главни герои, особено в любовните романи. Така разбрах по-добре тревогите на Джоузи и изборите, пред които е изправена и трябва да вземе. Както и разбрах Лиъм и причината, поради която е решил да си тръгне, макар до последно да не одобрявах постъпката му.
Събитията в книгата се редят едно след друго, затова знайте, че няма да скучаете! С всяка следваща страница все по-лесно се навлиза в историята и все по-трудно се оказва излизането. Няма как да не се повторя - книгата е силно зарибяваща! Считайте се за предупредени.
Събитията в книгата се редят едно след друго, затова знайте, че няма да скучаете! С всяка следваща страница все по-лесно се навлиза в историята и все по-трудно се оказва излизането. Няма как да не се повторя - книгата е силно зарибяваща! Считайте се за предупредени.
"Завинаги мое момиче" ме остави да я затворя с щастлива усмивка на лицето си и удовлетворение в сърцето. Няма да сбъркате с избора й и затова я препоръчвам на всеки, който харесва този тип любовни книги - не прекалено любовни, но идеално романтични и забавни. Бих се зарадвала да прочета още от тази авторка и се надявам в скоро време от изд.Ибис да ни зарадват с тази възможност.
Благодаря ви за вниманието и на изд. Ибис за прекрасната книга!
Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.
Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.
Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.
 |
Препоръчвам също и:
| |
0 коментара:
Публикуване на коментар