,

Ревю на Приказки за чудатите


Автор: Рансъм Ригс
Заглавие:   Приказки за чудатите/ Tales of the Peculiar
Моят рейтинг:
                                                                 


Това е книга с приказки и истории от света на чудатите от Рансъм Ригс. Представлява нещо подобно на книгата от барда Бийдъл от Дж. Роулинг, но с истории написани от Милърд Нълингс, герой който познаваме от останалите книги на Ригс: "Домът на мис Перигрин за чудати деца", "Градът на гладните" и "Библиотеката на душите". В книгата има общо 10 интересни приказки, такива, каквито не сте чели никога досега. Чудати, необикновени и завладяващи странното, което е  във всеки човек.


Много исках да прочета тези приказки, защото книгите за чудатите деца много ми харесват. И ето, сега държа в ръцете си тази книга с прекрасни илюстрации и дизайн, а и с още по-хубави и необикновени приказки. Отсега ще спомена, че ако ваш приятел много харесва мис Перигрин и искате да му вземете подарък, това би бил перфектният.В нея, както споменах, има общо 10 приказки и между някои от тях има вмъкнати бележки от автора (по-точно от Милърд, който е един от героите от предишните книги), също и присъстват интересни бележки под линия, поясняващи отделни моменти в историята на чудатите.

 Тези приказки, които най-много ми харесаха, бяха за принцесата с раздвоения език, първата имбрин, говорещата с духове жена и за скакалецът, която пък ми беше най-любима от всички. За скакалецът ми хареса най-много, защото в нея поуката е, че трябва винаги да обичаш семейството си такива, каквито са. Освен тази поука, в тези приказки можете да откриете и много други, смислови или не, но определено ще се забавлявате.

 Единствено последната приказка ми остави лошо впечатление. Дори и с алтернативния край, който Милърд измисля, приказката пак няма смисъл за мен и това е единственото, което мога да спомена, че не ми допадна в книгата, което си е нищо, защото на други може и да им хареса тази история.  

Споменах също, че дизайнът е красив и това е, защото са запазили оригиналните илюстрации от Ендрю Дейвидсън. Като цяло дизайнът си е приказен със своите златни букви на заглавията и страниците, както и при увода където рамката на страниците също е нарисувана.



А относно съдържанието на приказките ще ви кажа, че ако харесвате другите книги на автора няма да съжалявате, защото той не излиза от жанра си и от, така да се изразя, свои чудати води. Има моменти, които са си наистина чудати и странни, дори малко брутални, но искрено се забавлявах да чета тези страници. Книгата е перфектно допълнение към колекцията ви от чудати книги и ви я препоръчвам, ако желаете да се позабавлявате с някоя приказка и за момент да оставите тежките романи настрана.


                                                                                               





Преди мис Перигрин да им даде дом, историята на чудатите била записана в приказките...
 
„Приказки за чудатите“ разкриват тайни за света на чудатите – представени за първи път от Рансъм Ригс в известната му поредица „Домът на мис Перигрин за чудати деца“.
 
В този чудесен сборник от приказни истории Рансъм Ригс ви кани да откриете тайните легенди на чудатия свят. Принцеса с раздвоен език, първата имбрин и нейната нелека участ, момиче, което говори с призраци, и заможни канибали, прехранващи се със захвърлените крайници на други чудати... Това са само някои от героите, чиито истории ще ви запленят, събрани и коментирани от Милърд Нълингс, един от най-прочутите чудати учени и книжовници.
Богато илюстрирана от световноизвестния художник Ендрю Дейвидсън, тази завладяваща, пищна и наистина чудата антология е великолепен подарък за всички фенове – и за всички любители на разказваческото изкуство.
Издателство: Бард
Страници: 224
Цена:17.50 лв.


Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност! А ако харесвате тази поредица, можете да харесате страницата й във Фейсбук!

Continue reading Ревю на Приказки за чудатите
,

Чели ли сте? Виктория Айвярд

Понеже от дълго време не съм правила подобен вид постове, реших днес да се ъпдейтвам. Този път, авторът за който ще ви питам дали сте го чели, е:

 Виктория Айвярд

Понеже наскоро прочетох първата й книга - ,,Алена Кралица" и много ми хареса, реших да бъде именно тя авторът за този пост. Иска ми се да разбера колко от вас са чели нейните книги, затова направо да започваме! Отбележете кои книги сте чели:





Ревюто на "Алена кралица" четете от ТУК, а можете да си я закупите с намаление сега от BookDepository
 
Наскоро разбрах, че Виктория е писала и три допълнителни книги към серията на "Алена Кралица". Те се развиват между първата и втора книга, но за съжаление ги има само на английски, все още.
Те не са толкова дълги колкото и останалите, но смятам, че все пак и те ще си заслужават. Странно е защо българските издателства не издават никога такива книги, които заемат място между, например както и тук, първата и втората книга. Но хубавото поне е, че вече има всичките от поредицата на Айвярд преведени.

Извинявам се за краткия пост, надявам се да ви е харесал!
Така изглеждат кориците на историите между първата и втората книга:






















Вижте и в Goodreads

Continue reading Чели ли сте? Виктория Айвярд
,

Ревю: Алена Кралица (Red Queen)


Заглавие: Алена кралица
Автор: Виктория Айвярд
Моят рейтинг:
                                                                 

Светът е разделен между Червени и Сребърни хора, името им се определя от кръвта, всеки Сребърен има своя суперсила, но като че ли Сребърните заемат много повече от подялбата на света и останалите трябва да се подчиняват на техните прищявки, иначе ще умрат. Мер е седемнайсетгодишно момиче, което живее в малък и тъжен град от Червени. Всеки ден се опитва да открадне нещо, за да може семейството й да се прехрани. Всичките й трима братя са изпратени на война, а сестра й трябва да работи непрекъснато, за да припечелва. Един ден Мер среща и се опитва да ограби Кал, за да може да измъкне себе си и най-добрия си приятел от цялата тегуба. Обаче Кал се оказва съвсем друг човек и животът на Мер придобива нова цел...


Когато прочетох "Алена кралица" бях просто УоУ! Има толкова неща, за които искам да говоря, но ще се опитам ревюто ми да не става дълго и да спомена само най-важните моменти без много спойлери. Книгата имаше множество резки завои и скрити сюжети, че по едно време вече спрях да се опитвам да предполагам какво ще се случи, защото не се осмелявах. В началото чувствата ми към нея (книгата) се двоумяха и не знаех дали ми харесва, но след последните страници толкова съжалих, че нямам под ръка и втората книга.
Поръчах си книгата на английски и се извинявам за английските цитати, но няма откъде да им видя превода. Също така мисля, че българската корица ми харесва малко повече, защото изглежда по-изчистена, но да се върнем към ревюто. 

Сюжетът на книгата е изключителен и напълно неочакван, разказан от първо лице. Всеки може да предаде другия и накрая ще се питате как не сте го предвидили това. Когато стигнах до най-съществения обрат ми се искаше да крещя, защото случващото се беше ужасно и неочаквано.  

“Anyone can betray anyone.”

Въпреки, че сюжетът има много общо с други книги като "Игрите на Глада", "Дивергенти" и "Изборът", това не се набива на очи, защото всичко е написано по такъв начин, че да прикрие умно тези прилики и да ги преобрази в нещо като много по-добра смесица с по малко от всичко. Разбира се, това с приликите към други книги не се случва през цялото време, а само при някои по-силни сцени. И колкото и добре да са преобразени, останалата част от книгата е още по-добра.
Както винаги при почти всички фентъзи и young adult книги, присъства и нещо като любовен триъгълник. Обаче и двата ъгъла на триъгълника са така представени, че читателя не знае и кой при кого иска да отиде. Обаче накрая аз лично все още предпочитам принц Кал пред Мейвън, въпреки че знам, че и с Килорн може да се случи нещо и той също не е лош избор.
Лично на мен ми харесваха повече бойните и напрегнати сцени, отколкото тези, в които двама от главните герои баха насаме.

“I told you to hide your heart once. You should have listened.”

“What I need and what I want are two very different things.”


Героите също са така оплетени и сложни, колкото и сюжетът. 
Любимият ми герои, разбира се, е Мер, а най-омразният ми е Мейвън и може би майка му Елара. Кал беше героят, който започна историята в книгата и този, който първи попадна в капана на невидимата клопка. А Мер беше оръжието на двамата гладни за власт герои, но тя все пак успя да се измъкне от тях, за да събере сили и да отмъсти за всички; да се бори за нещо, което цял живот е мечтала, вместо да се откаже от каузата и да живее заедно със "змията" в уют и слава. Може би заради това тя ми е любимката. Има решителност в нея.

Нещата, които не ми харесват в книгата не са много, но все пак имам няколко забележки. Главно са свързани с някак повтарящото се начало, което има познати проблясъци от други книги. Не е чак толкова биещо на очи, но ти се струва познато докато четеш на моменти. Все пак, книгата ми достави удоволствие с историята си.

Като цяло съм много доволна, че прочетох книгата. Давам й четири звезди и очаквам да прочета втората част с нетърпение. А ако вие сте фенове на "Игрите на глада", "Дивергенти" и "Изборът", тази книга ще ви допадне и няма да съжалявате. 
                                                                                                

This is a world divided by blood - red or silver.The Reds are commoners, ruled by a Silver elite in possession of god-like superpowers. And to Mare Barrow, a seventeen-year-old Red girl from the poverty-stricken Stilts, it seems like nothing will ever change.That is, until she finds herself working in the Silver Palace. Here, surrounded by the people she hates the most, Mare discovers that, despite her red blood, she possesses a deadly power of her own. One that threatens to destroy the balance of power.Fearful of Mare's potential, the Silvers hide her in plain view, declaring her a long-lost Silver princess, now engaged to a Silver prince. Despite knowing that one misstep would mean her death, Mare works silently to help the Red Guard, a militant resistance group, and bring down the Silver regime.But this is a world of betrayal and lies, and Mare has entered a dangerous dance - Reds against Silvers, prince against prince, and Mare against her own heart . . .

Бележка: Книгата си я закупих от BookDepository
Ако още не сте харесали страницата на блога във Фейсбук и искате да научавате за новите ревюта, можете да видите линк в страничното меню.
 Потърсете ревюта за следващите две книги от поредицата в търсачката.

Continue reading Ревю: Алена Кралица (Red Queen)
, , ,

Какво прави читателят на плажа?



Здравейте!
Понеже допреди няколко дни аз самата бях на топлия пясък, излегнала се с книга в ръка и реших да направя пост, който показва какво прави всеки един читател докато е на плажа.
Идеята ми хрумна един ден, докато се опитвах да видя какво чете една дама хавлия по-надолу. Е, не успях, но това не е важното, защото сега съм тук с цял списък от читателски навици.

1. Опитвате се да видите заглавието на книгата на друг четящ човек.
Както споменах, това си е най-често срещания навик, нали? Не знам защо и откъде идва този напор да разбера заглавието на чужда книга, но съм забелязала върху себе си, че често го правя. А и знаете израза: "Когато видиш, че човек чете любимата ти книга, е все едно книга да ти препоръча човек."


2. Опитвате се да намерите най-добрата поза за четене.
Не е лесно да искаш да хванеш тен навсякъде, но пък искаш и да ти е удобно да четеш. А пък когато опиташ различни други варианти, тялото ти, и най-вече ръцете, започват да ти се схващат. Може би това е единственият минус на четенето на плажа. Освен пясъка.




3. Издухвате пясъка от страниците си.
Всички знаем онзи човек (или група от най-вече деца), който е решил да се надбягва до водата и разпръсква пясъка навсякъде. И винаги той попада точно в сгъвката на страниците, така че да трябва да си огънете книгата, за да го премахнете. Но можете и да си го запазите за спомен от морето. ;) 



4. Да сте нетърпеливи и да вземете книгата си с все още мокри ръце.
Насред най-напечения момент сте в историята, която четете, но ви е станало горещо и е трябвало да се разхладите. Добре, но защо водата трябва да изсъхва толкова бавно?
Винаги, книгите, които съм ги чела на плажа, имат накъдрени страници от влажните ми пръсти. Понякога се е случвало да имат и следи от плажно масло, но как бих могла да си оставя книгата, когато съм до онзи момент на предстоящ обрат?

 

5. Носите си резервна книга.
По принцип всеки си носи резервна книга, нали? Мина ли средата на книгата си, вече се запасявам с резервна. Затова ми е нужна и по-голяма чанта, разбира се. А вие по колко книги си носите? На морето обикновено взимам 3 или 4.




6. Радвате се на прекрасната атмосфера.
Според мен един читател е винаги най-големият ценител на спокойната атмосфера. Четете си, миризмата на книгата ви, примесена с тази от морето, слънцето, което ви напича и онзи лек и приятен бриз. Размечтах ли ви? А пък ако и книгата ви е хубава, тогава още по-добре!



Надявам се да ви е бил интересен постът и да ви е заредил с приятна енергия с плажните си снимки,  иии искам да разбера вашите читателски навици на плажа. Също така можете да ми препоръчате някоя лека лятна книжка. 


Continue reading Какво прави читателят на плажа?
,

Ревю: До всички момчета, които съм обичала.




Заглавие: До всички момчета, които съм обичала.
Автор: Джени Хан
Моят рейтинг: ★★★★
                                                                 


Лара Джийн е на шестнайсет години и живее обикновен живот с баща си и с двете си сестри- Кити и Марго. Лара Джийн е писала писмо към всяко момче, което някога е харесвала. Общо пет писма, пълни с нейните мисли и чувства, но тя не изпраща писмата, а ги държи за себе си. Обаче един ден писмата биват изпратени до харесваните момчета и светът на Лара Джийн става наистина оплетен. Преструвки, чувства, лъжи и тайни се появяват в невинния й живот.  




Първо трябва да кажа, че тази книжка ме изненада много приятно.
Първо си мислех, че това е поредният тийн роман с истории за готиното момче, което се влюбва в най-обикновено момиче. Но,  напълно грешах. Книгата е това, от което се нуждае човек, когато е на почивка и желае нещо леко за четене, но пък и да е стойностно. Книгата изобщо не натоварва, което е характеристика, която много ценя.

Въпреки, че книгата не ме грабна още с първите си страници, я прочетох за много кратко време, защото желаех да разбера какво ще се случи. Особено когато се разбра, че  писмата ги няма и когато момчетата искаха да говорят с Лара, за да им обясни какво става, след като те получиха тези писма. Мога да кажа, че действията на героите са много реалистични и честно казано, читателят успява да се постави на мястото на главната героиня много лесно, защото така се описват нейните мисли и действия, че тя все едно е истински човек. Изобщо книгата като цяло е изградена много реалистично.

От героите не мога да кажа, че имам любимци, но впечатление ми направи Марго, голямата сестра на Лара Джийн, защото героинята й се държеше студено към семейството си през цялата книга. Направи ми впечатление и героят на "лошото и известно" момче- Питър Кавински.
 Не бих искала да имам спойлери в ревюто, затова ще ви кажа само, че авторката се опитва да покаже на света, че не всеки е такъв, какъвто изглежда, и го прави не само с Питър.
Хареса ми и начина, по който авторката представя как писането, дори и на обикновен лист хартия, може да действа на човек като средство да се отърве от нежелани емоции или пък да изкаже това, което не може да изрече. Нещо, което много от нас правят, когато не са достатъчно силни да го кажат на глас.

Обаче имаше и едно нещо, което не ми хареса. Това беше краят.
Трябва да спомена, че във всяка отделна част на книгата си мислех и предполагах, че краят ще е един, а пък после друг. Оказа се, че не завърши по очаквания от мен начин, но пък също и не беше удовлетворяващ. Това може би е начин да се накарат читателите да искат да прочетат и втората книга от поредицата. (което всъщност се случи с мен и сега очаквам и втората част да излезе скоро)


Книгата излезе на пазара вчера (18 юли), но отсега смятам, че ще се окаже любимката за лятото на много хора. Независимо, че оригиналната версия е издадена през 2014, книгата си е събрала много фенове по света. Сетих се и, че присъстваше връзка към книгите на Хари Потър, от което, както винаги когато видя такива връзки в книги,  на мен ми допадна. 

Книгата е лека и непринудена. Всичко в нея е реално и всеки ще открие по нещо за себе си в нея, защото държанието на героите е точно каквото се очаква от тийнейджъри. Обещавам ви, че ще искате да четете още и още, за да разберете дали Лара Джийн ще излезне от тази огромна каша невредима и дали ще разбере кой наистина обича. Според мен това беше най-подходящата книга, която можех да взема със себе си на почивка.

"Любовта е плашеща: тя се променя; тя може и да си отиде.
Това е част от риска."


Ревю книга 2
Ревю книга 3
                                                                                        




Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!
Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…
Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.
Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.




Издателство Ибис
Страници: 296

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Continue reading Ревю: До всички момчета, които съм обичала.

Mid Year Book Haul

~~~English version below~~~~
Здравейте!
В този пост ще ви покажа кои книги прочетох досега и дори ще направя малка класация с най-любимите си книги, които прочетох тази година. Знам, че е малко късно за MId Year, но реших, че ще бъде забавно да го направя, затова ето какво прочетох досега тази година:
  1.   Петата вълна - Рик Янси (ревю тук)
  2.   Петата вълна - Безкрайно море (ревю)
  3.   Петата вълна - Последната звезда - Рик Янси (ревю)
  4.   Хари Потър и Философският камък - Джоан Роулинг (ревю)
  5.   ХП и Стаята на Тайните (ревю)
  6.   ХП и Затворникът от Азкабан (ревю)
  7.   ХП и Огненият Бокал (ревю)
  8.   ХП и Орденът на Феникса (ревю)
  9.   ХП и Нечистокръвният Принц (ревю)
  10.   ХП и Даровете на Смъртта (ревю)
  11.   Истории от академията за ловци на сенки- Касандра Клеър (ревю)
  12.   Робинзон Крузо- Даниел Дефо
  13.   История Славянобългарска - Пайсии Хилендарски
  14.   Полу Лош- Сали Грийн (ревю)
  15.   Полу Див (ревю)
  16.   Полу Изгубен (ревю)
  17. .Лейди Полунощ- Касандра Клеър (ревю)
  18.   Софийски Магьосници - Мартин Колев (ревю)
  19.   Рамона и Бийзъс
  20.   Каравал- Стефани Гарбър (ревю)
  21.  Къде Беше? - Гейл Форман (ревю)
  22.   Мечо Пух - А. Милн
Радостна съм, че с всяка изминала година чета все повече и повече!
За жалост никога няма достатъчно време, за да прочетеш всичките ти желани книги. Надявам се, че си спомняте списъкът ми за юли - July TBR? Е, дори не съм го започнала, освен с книгите си за училище. Наполовина съм с Под Игото, но смятам да му дам почивка и да прочета нещо в моя жанр. 

Сигурно сте забелязали Мечо Пух и Рамона и Бийзъс в прочетените ми книги. Не мога да кажа, че съм се отказала от детските книги, даже много си ги харесвам в определени моменти. На мен лично Мечо Пух ми е любимата и понякога си я препрочитам и искам да разбера коя е вашата любима детска книжка. Очаквам ви в коментарите.

Обещах ви и класация. Ще забележите, че звездите може да не съответсват с тези, които съм им дала в ревютата, но тук оценявам книгите спрямо другите. Тоест само между тези пет книги (които класирах с голяма трудност, защото имаше толкова много други хубави книги). Ето и нея:

1.  Полу Изгубен ★★★★★
Слагам последната книга от поредицата, защото тя наистина успя да ме разчуства. Понякога, когато минавам покрай нея,  я отварям и прочитам последните няколко страници и отново изпитвам същите чувства, както когато я четох за първи път. Затова смятам, че е достойна за първо място.

2. Хари Потър и Стаята на Тайните ★★★★★
Много спорих дали ХП да е на първо или второ, но накрая реших. Просто приемете, че и двете много са ми харесали, но оценявам по въздействието върху чувствата. Последната книга от поредицата също  би трябвало да е в класацията ми, но понеже няма да остане място за другите, приемете и, че тя е до Стаята на Тайните.

3.  Софийски Магьосници ★★★★★
Изключително добра българска книга! Много ми хареса и с нетърпение очаквам да прочета и продължението. 

4. Каравал  ★★★★☆
В ревюто си й дадох пет звезди, напълно заслужени. Наистина книгата беше вълнуващо приключение, но в сравнение с останалите от тази класация, на нея й липсваше нещо. Описанията на героите бяха прекалено оскъдни за мен, затова с една звезда по-малко, но пък книгата много добре раздвижва въображението. 

5. Лейди Полунощ ★★★★☆
Както и при Каравал, в ревюто си й дадох пет звезди, които напълно заслужава. Обаче спрямо другите книги от тази класация, тя не завърши добре, поне за мен. Не ме разбирайте погрешно, тя постави чудесна основа за вълнуващи драми в Lord of Shadows, но действието на Ема беше прекалено грубо за мен. 

Това беше моята класация и списък с прочетени книги. Надявам се този кратък пост да ви е харесал. Бих искала да разбера коя е най-добрата книга, която вие сте прочели през тази година, за да си я добавя в списъка за четене. Затова напишете я в коментарите.


                                 English                               

Hello!
In this post, I will show you the books I have read till this moment of the year. Also, I will make a list with the best books I have read in 2017. I know it is a bit late for Mid year Book Haul but I thought it would be fun  so here are all the books I read:
  1. The 5th Wave- Rick Yancey
  2. The Infinite Sea
  3. The Last Star
  4. Harry Potter and the Sorcerer's Stone
  5. Harry Potter and the Chamber of Secrets
  6. Harry Potter and the Prisoner of Azkaban
  7. Harry Potter and the Goblet of Fire
  8. Harry Potter and the Order of the Phoenix
  9. Harry Potter and the Half-Blood Prince
  10. Harry Potter and the Deathly Hallows
  11. Tales from the Shadowhunter Academy- Cassandra Clare
  12.  Robinzon Kruzo by Daniel Defoe
  13. This book doesn't have English translation. It is about Bulgarian History.
  14. HalfBad- Sally Green
  15. HalfWild
  16. HalfLost
  17. Lady Midnight -Cassandra Clare
  18. Again a Bulgarian book from a BG author. It is about magicians in our capital city- Sofia.
  19. Beezus and Ramona
  20. Karaval- Stephenie Garber
  21. Where she went? - Gayle Forman
  22. Winnie the Pooh

   /read the reviews as you click on the link provided in the Bulgarian book list at the end of every book title. Every number here is the same as in BG/
 I am so happy that with every next year I read more and more!
Unfortunately, I never have enough time for more books. Hope you remember my July TBR list? Well, I haven't even started with it, except for the books I have for school summer reading. However, I am planning to give it a rest with the shool books and to have some time with my favorite genre- fantasy.

Maybe you have noticed that Winnie the Pooh and Beezus and Ramona books in my list. I can't say I never read child`s books because I like them. Sometimes I am in the mood for them.
Personally, Winnie the Pooh is my most favorite children book and I have reread it many times. What are your favorite children books?
Waiting for you in the comments.

I promised a list with my favorites. Here it comes:


1.  HalfLost ★★★★★
I love the third book of the series because it really made me feel things. Sad things. Sometimes as I pass near it I just open it and read some of the last pages. And still, I feel the sorrow. That is why I put it in the first place.

2. Harry Potter and the Chamber of Secrets ★★★★★

I had some arguments with myself about whether there must be the Camber or the  Deathly Hallows. However, think of the two of them as being along in the second. 
I liked them both very much.

3.  The book about the magicians in Sofia  ★★★★★
Extraordinary Bulgarian book! I loved it and I am waiting for the sequel.

4. Caraval  ★★★★☆
I gave it 5 stars in the review, truly deserved. Really the book was very exciting and adventurous but something was missing compared with the rest here. There weren't enough character descriptions to me. However, the book gave me good imagination exercising.

5. Lady Midnight ★★★★☆
As with Karaval, I gave her 5 stars in the review, which are deserved. But. Compared to the others, her ending wasn't very good. It gave a good base for Lord of Shadows but I didn't like Emma`s rude act behind Julian`s back.

That was my winner list for the books I have read from the beginning of the year. I'd like to hear which are your favorite books this year so far? Let me know in the comments!

 
Continue reading Mid Year Book Haul
,

Какво най-често ме питат хората?


~~~~~English version below.~~~~~

Това ще бъде малко по-различен вид публикация. Този път аз самата ще бъда темата, защото реших малко да разнообразя блога си. От заглавието, мисля, че се  досетихте какво ще съдържа този пост. А ако не сте - ще ви разкрия какво най-често ме питат хората, по точно приятелите ми, и разбира се, ще бъде свързано главно с книгите. 

1- "И разбираш ли го като е на английски?" -
Много често ще ме видите да чета книга на английски. Вече съм казвала защо, но за тези, които не следят блога ми:
защото предпочитам оригинала.
И така, когато хората, които ме питат с учудено лице и се взират неразбиращо в книгата ми, аз пък се чудя "Защо пък да не го разбирам?" (учих една година профилирано английски с 18 часа на седмица), но в повечето случаи от устата ми излиза "Да разбирам го и то доста добре." *усмивка*
Смятам, че вече английският език е достатъчно разпространен и важен, че да можем да го разбираме и говорим. Разбира се, има и хора, които никога не са учили английски през живота си (като моята баба, например). Но също така разбрах, че много от моите връстници разбират езика, защото когато беше срещата със Сали Грийн, тя цялата се проведе без нужда от преводач, което много ме зарадва. Ето линк към поста ми относно срещата ТУК. 

2- "Тази книга интересна ли е?" -
Странното е, че са ме питали за книги, които дори не съм чела. (по-странното бе, че те знаеха, че не съм ги чела) Но смятам, че след като обявиш пред всички, че си си библиофил, то следва това, че ако някой се интересува от нещо свързано с книгите, ще те пита теб. Мисля, че не се е случвало само на мен, нали?
Този въпрос обаче не ме дразни както първия. Това само ми показа, че хора, за които дори не съм подозирала, понякога четат книги!

3- "За какво се разказва книгата ти?" -
Този въпрос най-обикновено се появява докато си чета спокойно и някой ме прекъсне. Аз, разбира се, не мога да откажа малък разговор относно книгата, която чета, затова отговарям с голямо удоволствие. Опитвам се и да не разкривам много от сюжета, затова и използвам някои от изразите: "но тук авторът не ни разкрива какво ще стане", "в тази част е написано по много вълнуващ начин", "така е написано, че ще си поплачеш доста" или "тук няма да ти разкривам, че ще ти разваля четенето, но после става така че..." и така нататък. 

Отговарям на такива въпроси и по имейла си, така че ако имате да питате - питайте!

Задавали са ми и други въпроси от този род, но сега бих искала да чуя вас, като читатели, какви въпроси са ви питали? Много би ми било интересно да разбера, затова може да ги напишете в коментарите тук или във фейсбук страницата под поста. Също и вие можете да ме попитате някои въпроси.
Надявам се да ви е било интересно!

                                       English                                         

This is going to be a little bit different than the other articles on my blog. This time I am the main topic because I needed some refreshing of my posts. Maybe you have in mind what will be the content, however, I will explain (because Google translate may not have translated well). So, I will show you some of the questions, especially my friends ask me, connected mainly with books.

1- Do you understand it, as it is in English?
As you know, I am from Bulgaria and there the official language is Bulgarian. So, it is uncommon to read in another language than BGn. Well, there are a lot of people who know EN and who talk it, too. However, people ask me.
Most times I think "Why not?" but then I say smiling "Yes, also I do it very well."  I think English is very widely spread already, so we have to be able to speak and read it. It is an advantage to everyone. But this is other theme now, so I will continue with my post.

2- Is the book interesting?-
The strange here is that they have even asked me about books I haven't  even read! And they knew I haven't. But I think, after you have acknowledged yourself as a bibliophile, people will ask you for questions connected with books. I think I am not the only one who has experienced it, am I? However, this question is not irritating as the previous. This only showed me that people, who I never ever considered, happened to read books sometimes!

3- What is that book about?-
This usually comes when I am peacefully reading and someone disturbs me. I, of course, can not hesitate to answer it, because I love small talks for the book I am currently reading.  So I answer with the greatest pleasure.  Also I try not to spoil the person's reading experience, so I say thing like: "but here the author doesn't tell us what will happen; and here it is written in the most exciting way; I won't tell you what happened here, but then... or  you will cry here, a lot." and etc.

I have been asked many questions like these above, but I am curious what questions have you, as readers have been asked? You may write them in the comments here or on Facebook. (find the page in the sidebar)
Hope you had fun!
Continue reading Какво най-често ме питат хората?

Таг: „В реалния живот“



Тагът го видях в Night With Books и много ми хареса! Не устоях да не го направя, затова ето ме тук. А и след като в момента чета само училищна литература и скоро едва ли ще има ново ревю, реших да не изоставам с блога си. Да започваме с въпроситее:




1.Герой, който би се застъпил за беззащитен и онеправдан човек?

Бен Периш, от "Петата Вълна". Мисля,
че именно заради добротата му, под кората на Зомби разбира се, го харесах.



2.Герой, който е невеж в любовта?

Понеже наскоро завърших Хари Потър, веднага се сетих за дългия период докато Хари и Джини се събраха. Определено Хари Потър е невеж в любовта.



3.Герой, към когото бих се обърнала за съвет?


Пак от Хари Потър- професор Дъмбълдор. Просто няма как да
не спомена, че е най-мъдрият магьосник изобщо във книгите, които
съм чела досега.



4.Герой, който би станал успешен ютубър?



Клеъри от Реликвите на Смъртните. Вече дори си я представихкак стои пред камерата и разказва на света за новия си живот. Също така си представям как със Саймън правят заедно някои от клипчетата, спорейки за косата на Джейс.










5.Герой, с когото би се радвал да изпиете по бира?
Това е труден въпрос. Може би Гейбриъл от "Полулош", но бих предпочела да бъде кафе с кроасани, както беше и в книгата, а не бира. ;)









6. Герой, който би участвал в риалити шоу?

Хахаах. Това би било забавно с Джейс Херондейл от Реликвите на Смъртните, защото той винаги се е смятал за красив /не, че не е/ и великолепен. Мисля, че ще ме подкрепите в този мой избор.


7.Герой, с когото бих искала да се срещна на плажа?

/спойлер/
Мисля, че отговора ми ще е същият като на предишния отговор, но за разнообразие, нека да бъде Джулиан от Каравал. Бих искала да го опозная по-добре, след като се оказа, че през цялата книга сме виждали само един актьор.

8.Герой, за когото бих искала да работя?

Легендата, отново от Каравал, не е никак лош избор. Всяка година да бъдеш част от магията на Каравала ще бъде много забавно и... ами магично.

9.Герой, който би могъл да получи нервна криза на публично място?


Натан от "Полулош" е перфектният пример за избухлив и не въздържащ се герой. Ако сте чели книгите знаете колко пъти се използва фразата "изругах", нали?


10. Герой, който би бил най-лошият кошмар на отдел „Човешки ресурси“  в офиса?


Отговорът на Night With Books е страхотен и за да не ги копирам, ще кажа Катнис от Игрите на Глада. Първо наум ми дойде отново Натан, но после се замислих, че него не можеш да го вкараш по никакъв начин в някоя стая да стои зад бюро, затова в главата ми дойде бурността на духа на Катнис.

Това беше целият таг, надявам се да ви е харесал. Ако желаете да го направите се чувствайте тагнати, а ако все още не сте харесали страницата ми във Фейсбук, можете да го направите от ТУК.
Приятно четене и много усмивки от мен!


Continue reading Таг: „В реалния живот“