Ревю: До всички момчета, които съм обичала.

Заглавие: До всички момчета, които съм обичала.

Автор: Джени Хан

Моят рейтинг: ★★★★★

                                                                 

Лара Джийн е на шестнайсет години и живее обикновен живот с баща си и с двете си сестри- Кити и Марго. Лара Джийн е писала писмо към всяко момче, което някога е харесвала. Общо пет писма, пълни с нейните мисли и чувства, но тя не изпраща писмата, а ги държи за себе си. Обаче един ден писмата биват изпратени до харесваните момчета и светът на Лара Джийн става наистина оплетен. Преструвки, чувства, лъжи и тайни се появяват в невинния й живот.  

Първо трябва да кажа, че тази книжка ме изненада много приятно.
Първо си мислех, че това е поредният тийн роман с истории за готиното момче, което се влюбва в най-обикновено момиче. Но,  напълно грешах. Книгата е това, от което се нуждае човек, когато е на почивка и желае нещо леко за четене, но пък и да е стойностно. Книгата изобщо не натоварва, което е характеристика, която много ценя.

Въпреки, че книгата не ме грабна още с първите си страници, я прочетох за много кратко време, защото желаех да разбера какво ще се случи. Особено когато се разбра, че  писмата ги няма и когато момчетата искаха да говорят с Лара, за да им обясни какво става, след като те получиха тези писма. Мога да кажа, че действията на героите са много реалистични и честно казано, читателят успява да се постави на мястото на главната героиня много лесно, защото така се описват нейните мисли и действия, че тя все едно е истински човек. Изобщо книгата като цяло е изградена много реалистично.

От героите не мога да кажа, че имам любимци, но впечатление ми направи Марго, голямата сестра на Лара Джийн, защото героинята й се държеше студено към семейството си през цялата книга. Направи ми впечатление и героят на "лошото и известно" момче- Питър Кавински.

 Не бих искала да имам спойлери в ревюто, затова ще ви кажа само, че авторката се опитва да покаже на света, че не всеки е такъв, какъвто изглежда, и го прави не само с Питър.
Хареса ми и начина, по който авторката представя как писането, дори и на обикновен лист хартия, може да действа на човек като средство да се отърве от нежелани емоции или пък да изкаже това, което не може да изрече. Нещо, което много от нас правят, когато не са достатъчно силни да го кажат на глас.

Обаче имаше и едно нещо, което не ми хареса. Това беше краят.
Трябва да спомена, че във всяка отделна част на книгата си мислех и предполагах, че краят ще е един, а пък после друг. Оказа се, че не завърши по очаквания от мен начин, но пък също и не беше удовлетворяващ. Това може би е начин да се накарат читателите да искат да прочетат и втората книга от поредицата. (което всъщност се случи с мен и сега очаквам и втората част да излезе скоро)

Книгата излезе на пазара вчера (18 юли), но отсега смятам, че ще се окаже любимката за лятото на много хора. Независимо, че оригиналната версия е издадена през 2014, книгата си е събрала много фенове по света. Сетих се и, че присъстваше връзка към книгите на Хари Потър, от което, както винаги когато видя такива връзки в книги,  на мен ми допадна. 

Книгата е лека и непринудена. Всичко в нея е реално и всеки ще открие по нещо за себе си в нея, защото държанието на героите е точно каквото се очаква от тийнейджъри. Обещавам ви, че ще искате да четете още и още, за да разберете дали Лара Джийн ще излезне от тази огромна каша невредима и дали ще разбере кой наистина обича. Според мен това беше най-подходящата книга, която можех да взема със себе си на почивка.

"Любовта е плашеща: тя се променя; тя може и да си отиде.

Това е част от риска."


Ревю книга 2
Ревю книга 3

                                                                                        

Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!

Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…

Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.

Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.

Издателство Ибис

Страници: 296

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!