Интервю с първия български автор на романтични трилъри

 Йоана Вълчева е авторката на книгите "Пегол" и "Съвест".

Тя беше така добра да се съгласи да отговори на няколко въпроса за моя блог и ето какво каза тя:

 

1. Трудно ли е да си автор в България?
   Вярвам, че всяко нещо, което си заслужава, е трудно и изисква време, усилия, постоянство. Не бих казала, че е лесно да си автор в България, но не мисля, че някъде другаде е. Ако човек иска да постигне успех в това поприще, трябва да се бори за това. Нищо не идва даром.
2. От къде почерпихте вдъхновението си за първата и отделно за втората ви книга?
   Идеята за дебютната ми книга „Съвест“ се появи като сюжет за разказ. Започнах да я пиша с тази идея, но в един момент историята се разви и осъзнах, че вече съм написала почти сто страници.
    При втория ми роман „Пегол“ се получи по-различно. Случайно попаднах на една статия в „Списание 8“ за откритията на българския учен проф. Стефан Найденов. По-специално бях впечатлена от вещество, което превръща водата в гориво. В онзи момент, докато четях историята на професора и революционното му откритие, усетих нещо като вътрешен звънец в себе си – докосна ме. Така дойде и вдъхновението.
3. Ако можехте да бъдете някой герой от някоя от книгите си, кой би бил той и защо?
   Доста ми е трудно да избера, защото всеки един от героите ми е бил част от мен и се е родил от въображението ми. Но може би ще бъде интересно, ако мога за един ден да се превъплътя в Лена от „Пегол“ – иска ми се да усетя силата, увереността и хладнокръвието, с които действа и взема решения. Възхищавам й се, заради борбения й  и непреклонен дух, но и понякога не я разбирам напълно.
4. Работите ли върху нещо в момента? Ако да, да очакваме ли нова книга в близкото бъдеще?
   Да, в момента работя по сюжета на нов роман. И този път няма да изневеря на себе си и ще се придържам към романтичния трилър като жанр. Засега издавам само, че темата ще бъде много актуална – тероризмът. А кога да го очаквате, все още не мога да кажа, тъй като реализирането на нов проект отнема поне година.
5. Колко време отделяте на писането и имате ли си специално място, на което обичате да пишете?
   Най-важното при писането е да се отделя време всеки ден, без значение колко точно. В най-добрия случай 5-6 часа, защото така се напредва най-бързо. Но когато съчетаваш писателската кариера с 8-часов работен ден, не винаги можеш да си позволиш подобен график.
   

    А за специално място, където да обичам да пиша – не, нямам такова. Важното за мен е да е удобно и тихо - някъде, където да бъда оставена сама със себе си. Но ще споделя, че първите няколко глави от „Пегол“ бяха написани на стара дървена маса в двора през лятото. Всеки път, когато си спомня тези моменти, изпитвам умиление.
6. Много автори са казвали, че са имали моменти, в които не знаят какво да пишат и блокират. При вас случвало ли се е и как сте успявали да го преодолеете?
   Блокажите са нещо нормално и самата аз съм се сблъсквала много пъти с тях. Решението за тях е едно – продължаваш да пишеш. Дори да стоиш пред празния лист цял час без да напишеш и дума, продължаваш, защото в крайна сметка изреченията в главата ти се отприщват и започват да се леят.
    Има и други моменти, когато написаното е пълен боклук, но тогава също не трябва да спираш. Всичко е въпрос на постоянство.
7.  И последно, кои книги винаги препоръчвате на хората и защо на вас ви харесват?Голяма фенка съм на Сандра Браун, затова често препоръчвам повечето от книгите й. Също така от българските автори харесвам Людмила Филипова. Бих препоръчала на всеки романите й „Мастиленият лабиринт“, „Антихтонът на Данте“ и „Войната на буквите“.

Радвам се, че има нови и млади автори в България и, че те са толкова добри колкото и чуждестранните. Даже и по-добри! Отново благодаря на Йоана и й пожелавам да жъне още много успехи със своите книги, дори да стигне и извън България!

Ето от тук можете да разгледате сайта й,

а от тук страницата й във Фейсбук