Ревю: Хари Потър и даровете на смъртта

Източник на изображение

Автор: Джоан Роулинг
Жанр: фентъзи, YA, приключенски

Току що прочетох и последните думи от книгата и всe още съм в еуфорията, която ме държа през цялото време. Буквално с всяка следваща страница Джоан ни изненадва или ни нахъсва още повече, защото ние читателите вече знаем накъде ще отиде историята и няма как да не очакваме с нетърпение последната и най-върховна битка. Ще се опитам да предам чувствата си по най-добрия и изразителен начин, и се надявам вълнението да не ми попречи.

Много промени са се случили след края на предишната книга, а пък още повече стават по време на тази. Историята започва с плановете на Волдемор как да залови Хари, а после се пренасяме направо в къщата на Дърсли, където Хари очаква да го закарат на безопасно място. Но Волдемор все пак успява да стигне до Хари, за щастие той се измъква невредим. След това Хари, Рон и Хърмаяни бягат и тръгват по следите на Хоркруксите, но по пътя си те преживяват много, за жалост повечето от случилите се събития биват неприятни. А пък във втората част от книгата е най-интересно и няма да ви издавам повече, защото ще ви разваля удоволствието от четенето.

И така, много неща ми направиха впечатление в тази част. Първото от които беше, че авторката се е постарала това наистина да бъде подобаващ завършек на поредицата. Тя се развихря във всяко отношение и не оставя читателя недоволен. Колкото повече четях, толкова повече исках още и още и ми стана малко тъжно, че това ще бъде краят на една прекрасна поредица. Определено книгата е изключително богата на чувства, били те радостни, тъжни или вълнуващи.

От страна на тъжните, изобщо няма да бъдете ощетени, защото и в това отношение Роулинг ни показва на какво е способна.  Най-любимият ми от всичките (предполагам и на много други фенове), беше този от спомените на Снейп, когато той показа на Дъмбълдор, че винаги го е било грижа за Хари, и че винаги е обичал Лили.

"After all this time?"
"Always."






Може да си поплачете на някои сцени. ;)
Зарадва ме, че накрая всичко си се нареди и, че хората, които участваха в борбата срещу Волдемор, не са загинали напразно.
Другото нещо, което ми хареса, беше историята с Даровете на Смъртта. Когато се разбра, че всъщност има и приказка за тях, първата ми мисъл беше- "това е като в Реликвите на смъртните- All the stories are true". Но ви уверявам, че няма нищо общо. И най-накрая разбрах какво стои зад онзи знак:





Източник на изображение

Почти щях да забравя! Сюжетът! Бих казала, че няма откъде да го подбутнеш, защото е наистина един от най-добрите, които съм чела. Всичко е толкова добре премислено и съставено, а и как всичко се наслагва и пасва накрая ме изпълни със задоволство. (спойлер)  За пример ще ви дам събитията около Легендарната магическа пръчка, която толкова издирваха и накрая тя се оказа собственост на Хари. Бих оприличила този сюжет като един огромен пъзел, но с две лица.

Надявам се да съм ви дала представа за книгата и очаквам и на вас да ви хареса толкова, колкото и на мен. Не всяка книга мога да определя с три думи, но тази е завладяваща, вълнуваща и перфектна. Препоръчвам я и с лекота й давам 5 от 5. Ще завърша с любимият си цитат от Хари Потър:

"Of course it is happening inside your head, Harry, but why on earth should that mean that it is not real?"

Книгата можете да си я поръчате на английски от BookDepository, а от ТУК да разгледате юбилейните издания на Хари Потър по случай 20 години от издаването му. А ако все още не сте харесали страницата ми във Фейсбук, можете да го направите от ТУК.