, , ,

Най-епичната история в цялата вселена - Ревю на Обсидио.




Автор: Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Заглавие: Обсидио
Жанр: сай-фай
Оценка: 5/5
Бележка: най-епичната история в цялата вселена.



 Книгата започва с водещото се съдебно дело за престъпленията на БайТек. Следва разглеждане на файлове от Досието Илумине, изготвено от Кейди Грант, Хана Донъли, Аша Грант и останалите, за да разкрият на цялата вселена за скритите тайни на БТ. Обсидио проследява историята на Мао - корабът на Фалк, на който са всички спасени от Хеймдал и Александър. И всички те отиват към Керенза, където не знаят, че БайТек са наложили властта си. А междувременно, на ледената планета Аша Грант е част от бунтовническа група, но как да се справи и с всичко останало - малкото момиче, което крие от лапите на войниците, и бившата си любов, който е станал част от врага.


 Откога чакам да прочета тази книга! След "Гемина", която ме остави напълно разрушена психически и физически, постоянно проверявах дали пък няма новини за идването на "Обсидио". Накрая след доста дълго чакане се сдобих с оригиналната версия на книгата, защото не знам дали можете да си представите как копнеех да я прочета възможно най-скоро. И сега с огромна развълнуваност пиша това ревю! 

 "Обсидио" с две думи е "перфектният финал".
 Всичко, което феновете очакваха да се случи (е, поне аз) се случи. И не си мислете, че "Обсидио" е от типа книги, написани само защото авторът е решил да угоди на своите фенове. Напротив, смело твърдя, че от първата страница на първата книга, та до самата 615-та на тази, няма и момент, в който Ейми Кауфман и Джей Кристоф да позволят на читателя да скучае. Ако имаше такива моменти, то книгата нямаше да бъде част от тази трилогия и на нея да пише "Досието Илумине". 

 Разбира се, имаше някои малки разлики с предишните две, но нищо негативно. Например, когато започнах да чета, навлязох много по-бързо в самата история, осъзнах се лесно от кой момент се започва разказа и за кой герой става въпрос. При първите две книги това го нямаше. При тях има едно около 20-30 страници, в които просто четеш и чакаш да хванеш нишката. Затова се радвам, че при Обсидио почти веднага навлязох в нещата и така се насладих на по-голяма част от самата книга.

 Новопоявилите се герои също много ми допаднаха. Дори може би малко повече като характер и цели, но най-много си обичам Хана и Ник, в това няма съмнение. Историята на Аша и Рис (новите герои) е съвсем... не-специална, но това я прави необикновена. Те нямат някакви специални умения, както например Кейди със нейните компютърни способности, или Хана с нейното кунг-фу. И така Аша и Рис ми направиха много по-силно впечатление за разлика от всички останали.
 Намирам персонажната система на тези три книги наистина сложна и многопластова. Дори третостепенните герои са важни. Към всяко едно име, авторите са се отнесли с внимание, което се забелязва лесно. Една от причините да харесвам тези книги е именно тази. Но тя е просто една от многото, а те, повярвайте ми, наистина са много!  
 А и не си мислете, че този път ще се разминете с изкуствения интелект. АЙДАН си е АЙДАН, и си е страшен. Но като че ли и него го харесвам като персонаж. Както и Кейди, и аз се привързах към него. Ролята му в книгата е важна, а и след като имаме космически кораби, как да нямаме и ИИ? 

“I was thinking," he murmurs. "There'a billion different versions of you out there, in a trillion different universes. And I still can't get over how lucky I am that, out of all those versions, you're the one that's mine.”    

 Не смятам, че "Обсидио" е кулминацията на трите книги. За мен това би била "Гемина" заради изключително силното напрежение в нея. Обаче Обсидио е хем развръзка, хем един красив епилог на цялата история. Честно да ви кажа, не вярвах, че едни файлове и звукови записи могат да ме накарат да се вълнувам повече, отколкото нормално написаните книги, но ето. И трите книги от Досието Илумине са доказателството. И искам още! Наистина ми се иска да има още от тази невероятна история. Определено по-натам ще препрочитам тези книги, а на вас ви ги препоръчвам горещо. Особено, ако сте любители на сай-фай и тийн жанра, както и на трилър книги, защото дори няма да намерите време да мигнете. 

Благодаря ви за вниманието и весело посрещане на новата година!♥


 




 Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?
Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.
Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.







Ревю на Илумине
Ревю на Гемина

Подобна книга, която препоръчвам - "Петата вълна"


Continue reading Най-епичната история в цялата вселена - Ревю на Обсидио.
, , , ,

2018 на кинолента (Акценти 2018)


Уникални нови любими истории... Петдесет прочетени книги... Страхотни събития и нови запознанства!

Добре дошли на 
ГОДИШНИТЕ КНИЖНИ АКЦЕНТИ
на The Book Pub за 2018-та година! 

 



Мина се една цяла и пълна година, в която от първи януари, та чак до края на декември в този блог се публикуват статии! Наистина съм много развълнувана, че стигнах дотук и пиша вторите по рода си годишни акценти!



 Тези 365 дни, които се изминаха толкова неусетно и бързо, бяха изпълнени с щастие, тъга, развълнуваност, трудности, успехи и изобщо цялата дъга от емоции! Случиха се невероятни неща и се прочетоха книги, които ще помня за цял живот, и такива, които ме промениха, изградиха и помъдриха. Прочетете целия ми списък с прочетени книги ТУК, ако все още не сте. Нека да проследим 2018та в книги и събития!



 Януари започнах силно с препрочит на една от любимите ми на всички времена книга на любима авторка - Град от Кости на Касандра Клеър. Изглежда, не мога да мина да не чета Клеър за дълго и нейното име фигурира като постоянен фон навсякъде из блога ми. Можете да се уверите от Годишната ми Книжна Равносметка. Също така, януари даде началото на една нова рубрика, която не се вижда често из тез земи, но много си я обичам. Това са дискусиите. Говорихме си за рециклирането, късите и дългите поредици, и за страховете ни от този променящ се свят.  



 През март този блог стана на една годинка и беше цяло щастие, че не съм го развалила или изоставила. Напротив. Този блог се беше превърнал точно в книжния блог, който винаги съм си била представяла, и гордо говорих за него навсякъде. И още говоря! А оттогава досега забелязвам също и подобрения, които включват главно моето израстване, което ме кара да се радвам неизмерно! Как да не обичам това тъй малко мое си кътче от необятния Интернет!



 По-късно и дори през цялата година се запознах с нови, а и вече мои любими автори. Такива може да се смятат Лекси Блейк, Колийн Хувър, двойката неспирни Кауфман и Кристоф, Дж. Р. Р. Мартин и също Кен Гримуд. Така като ги гледате приличат на едни разноцветни, разножанрови писатели, които като се съберат на едно място биха сформирали моето райско кътче за бягство от света.



 Книгите, които никога няма да забравя и стоят на пиедестал в библиотечката ми, са:



Никога Повече
Гемина
Игра на живот
То



 Всяка една от тези книги бих препрочитала всяка година, ако мисълта, че има толкова много други не прочетени от мен, не ме гризеше здраво.

 Август се доказа също като важен месец, защото именно тогава The Book Pub се сдоби със свои собствени книгоразделители, рисувани от мен, разбира се, и все още с оставащи бройки. Тях може да намерите в страницата на блога във Фейсбук и да поръчате от там.





 Следващото ярко събитие и може би събитието на годината, бе Комик Кон през септември! Имам цял пост относно Комик Кон 2018, който може да прочетете ТУК. И силно ви препоръчвам да прочетете този пост. ^-^ Ходих за първи път на подобно събитие и си нямате на представа колко много треперя от вълнение за следващия догодина! Бяха едни невероятни два дена, които бих риплейвала постоянно. (мъничка асоциация с книгата "Игра на живот")



 А искате ли да разберете кои са десетте най-четени статии за изминалата година? 



  1.  Първи препрочит! - ревю на Град от Кости. 





 2018-та беше и началото на една моя идея, която по-точно се зароди през август. Да, също както книгоразделителите. Не желая да споделям все още за тази моя "идея", но знайте, че от август насам не ми е оставяла особено много свободно време и едвам се сдържам да не се разкрещя. Очаквам 2019 да бъде една страхотна година!
И като стана въпрос за очаквания... имам много.

 През 2019-та всъщност очаквам толкова много неща, че не знам как да си организирам графика. Като започнем от филми и книги и стигнем до събития и балове и мечтаната почивка с приятели. Филмите, които чакам с най-голямо нетърпение са: Отмъстителите 4, Как да си дресираш дракон 3, Междузвездни войни, всякакви Марвел филми, Игра на тронове, Странни неща и не на последно място, втория сезон на анимацията The Dragon Prince.


 Това беше The Book Pub през изминалата 2018та година. Надявам се да не забравям нещо. Благодаря ви, че бяхте с мен още една година и се надявам да се видим и през декември 2019.



Continue reading 2018 на кинолента (Акценти 2018)
, , , , ,

Прочетено 2018 - книжна равносметка за годината.



Привет!
 Ето го и моментът, онзи велик момент, когато правиш последно преброяване на всичките книги, които си прочел през изминалата година. Можете да прочетете отчета ми за 2017 ТУК, ако се интересувате, разбира се. Той също е много интересен!♥ 
 
 Първо ще започна с малко думи за това как гледам на изминалата книжна година. Ами, тя беше... страхотна! Доволна съм, но можех да прочета и малко повече, защото кога един читател не иска да е прочел повече? Книжното ми предизвикателство тази година не го възприемах чак толкова на сериозно както миналата, да си кажа честно. Не е от 100/150/200 книги, а от скромните 50. Но... струваше си! Не мога да отрека, че тази година не попаднах на уникални книги, които се превърнаха в моите нови любимци. И именно с тях ще запомня 2018-та като една уникална книжна година и, разбира се, ще си пожелая следващата да бъде двойно по-добра! 

А сега, представям ви прочетените от мен книги:
 
  1. Град от кости - Касандра Клеър (препрочит)
  2. Разплата - Лекси Блейк ♥
  3. Град от пепел - К. Клеър (препрочит)
  4. Град от стъкло - К. Клеър (препрочит)
  5. Чарлс Стрийт 44 - Даниел Стийл
  6. Брилянтите - Маркъс Сейки
  7. То - Стивън Кинг ♥
  8. Аристотел и Данте откриват тайните на вселената -Бенджамин Алире Саенц
  9. Тъмна Дарба - Александра Бракен
  10. Девети ноември - Колийн Хувър ♥
  11. Неизчезваща - А. Бракен
  12. Град на паднали ангели - К. Клеър (препрочит)
  13. Сянка и Кост - Лий Бардуго
  14. Илумине - Кауфман и Кристоф ♥
  15. Софийски магьосници 2 - Мартин Колев
  16. Училището за добро и зло - Соман Чейнани
  17. Розата на любовта - Сара Маклейн
  18. Град на изгубени души - К. Клеър (препрочит)
  19. Отмъщение - Лекси Блейк ♥
  20. Гласът на любовта - Мия Шеридан
  21. Стъкленият меч (Алена Кралица) - Виктория Айвярд 
  22. Кралска клетка - Виктория Айвярд
  23. Първата дама - Сюзан Елизабет Филипс
  24. Ghosts of the Shadow Market - 1 - Касандра Клеър и др.
  25. Легендата - Стефани Гарбър ♥
  26. Завръщане към любовта - Кристен Ашли
  27. Тютюн том 1 - Димитър Димов
  28. Най-сексапилният мъж - Джули Джеймс
  29. С обич, завинаги, Лара Джийн - Джени Хан
  30. Железният светилник - Димитър Талев
  31. Разкази от Елин Пелин
  32. Гемина - Кауфман и Кристоф ♥♥
  33. Кодексът на ловците на сенки - К. Клеър
  34. Най-доброто в теб - Колийн Хувър
  35. Инкарсерон - Катрин Фишър
  36. Небе в дълбините - Адриен Йънг
  37. Забравена истина - К. А. Тъкър ♥
  38. Просто Спас Комиксът - Стен Дамянов
  39. Генезис - НЕДОЧЕТЕНА
  40. Игра на тронове - Дж. Р. Р. Мартин  ♥
  41. Сапфик - Катрин Фишър
  42. Никога повече - Колийн Хувър ♥♥
  43. Сияние - Стивън Кинг
  44. Само ти - Мия Шеридан
  45. Сутрешно кафе в Рим - Диего Галдино ♥
  46. Вечерно кафе в Рим - Диего Галдино
  47. Без Мерит - Колийн Хувър
  48. Влиза един човек в книжарницата - Ориндж Буукс
  49. Игра на живот - Кен Гримуд ♥♥
  50. Обсидио - Кристоф и Кристоф
 
Бележка: най-най-любимите ми книги са отбелязани със сърчице, както направих и миналата година. ♥ И може да има разминаване в реда на книгите и реда на четене. 
 
 И това е целият списък с книги, до които моите пръстчета са се докосвали през 2018 година! Няма да натрупвам този пост с излишни неща и само ще ви пожелая весело прекарване в навечерието на Нова година и дано да сте получили хубави купчинки с книги под елхата през изминалите дни! А ако някоя от книгите ви интересува, всичките (почти) имат ревюта в моя блог. Можете да видите и целия списък с книги, за които съм писала ТУК. 

Очаквайте Годишните Акценти на блога и Новогодишни обещания, чувства и мисли vol2.
 
 Благодаря ви, че четете моя блог, без вас нямаше да бъде същото! Обичам ви!


Continue reading Прочетено 2018 - книжна равносметка за годината.
, , , ,

Ревю на Игра на живот - новата ми любима книга!



Автор: Кен Гримуд
Заглавие: Игра на живот
Жанр: фентъзи, фантастика, трилър
Оценка: 5/5
Бележка: новата ми любима книга!



Джеф умира... буквално в първия ред от тази книга. Обаче се буди отново, години назад в собствения си живот, когато е на 18. Той осъзнава, че се е преродил и ясно вижда възможностите, които това прераждане му предлага. Затова той граби с пълни шепи и изцяло променя хода на предишния си живот, докато на същата дата, в същия час и минута, умира отново... и отново, и отново. И всеки път поема по различни пътища. А когато вече става отчаян, че няма да излезе  никога от този омагьосан кръг, среща Памела и намира изцяло нов смисъл, нова цел, за да живее. 



 Пиша това ревю минути след като затворих последната страница от "Игра на Живот". И съм... направо безмълвна. Не знам дали ще успея да предам удивлението си чрез тези редове, но ще опитам. "Игра на живот" ме плени още в самото начало и ме държа под напрежение до последните думи от епилога, който ме остави в едно такова положение... дали да хвърля книгата или да изкрещя. Знаете ли защо?... Защото продължение няма, а епилогът обещава такова. За нещастие авторът се е споминал преди да напише втората книга... наистина огромна загуба.


    Но да се върна към книгата. Много се радвам, че от издателството са решили да я преиздадат, иначе едва ли някога съм щяла изобщо да чуя за нея. А само като си помисля колко много други такива има , за които дори и не съм чувала, ми призлява! 
Тази специално, според мен, ще се хареса на всеки един човек, подвизаващ се около фентъзито, фантастиката и дори философията. Книгата просто прелива от напрегнати сцени, неочаквани обрати и моменти, в които просто спирах и имах нужда да преосмисля някои неща.


 Кен Гримуд няма да ви позволи дори да мигнете докато четете. Сюжетът е толкова наситен с действие, че когато си кажете "тук вече не виждам накъде ще отиде историята", авторът веднага ви опровергава и ви показва, че има накъде! Няма дори едно изречение, за което да си кажа, че е написано, само за да прави обем или нещо такова. Всяко едно нещо и всеки един детайл само и единствено правят историята по-добра.  


 Хареса ми и това, че главните герои си тежаха на мястото, така да се каже. Това са персонажи със здрава предистория и уникално изграждане. Те не се развиха особено много през цялата книга, но винаги следваха целта си и знаеха какво искат от живота си... упс! От животите си. Страшно много ми допаднаха и двамата - и Джеф и Памела, не мога да преценя кого харесвам повече.  


    А при всеки един от "риплейванията" на Джеф и Памела се случват все нови и интересни неща и това, че те двамата перфектно познават хода на историята и събитията, и начинът, по който напасват всичко към тях, е пленителен. Наистина книгата често ме караше да спра и да се замисля над много и най-различни неща. Например, от сорта на "какво би било, ако...", "дали пък не би могъл..." или "ами, ако направи еди-какво-си". Пригответе се да се отдадете на едно сериозно размишляване. Има много и сериозни теми, които са засегнати. Няма да издавам много, но, например, темата за прераждането (разбира се); за това, че сме управлявани от извънземни; за това, че каквото и да направиш, съдбата е вече написана и не може да се промени.


 "Игра на живот" определено не е като съвременните книги, които едва ли не храносмилат информацията вместо теб. Тя те кара да мислиш, да навлезеш сам в самата история и да я разнищиш. Книгата е едно уникално преживяване и си струваше почти целия месец, който отделих за нея.


 "Игра на живот" вече е  на рафта с "елита" в библиотечката ми и ви я препоръчвам с две ръце. Ако сте решили да я подарявате като подарък, то изобщо няма да сгрешите. Наистина се надявам да съм успяла да ви убедя да я прочетете с едва скалъпените си изречения. Просто когато дадена книга ми харесва много и се опитвам да я представя по възможно най-добрия начин пред вас, никога не успявам да намеря правилните думи. Но наистина, помислете си, защото си заслужава без дори капка съмнение. Просто прочетете "Игра на живот"!


Благодаря ви за вниманието и весели празници!





На всички ни е даден само един живот... Или поне така са ни казали.


Какво ще стане, ако можете да изживеете живота си отново?
Джеф Уинстън не знае, че му е даден този шанс.
Докато не умира.
И се събужда двадесет и пет години по-млад.
И изживява друг живот. И отново, и отново...
Може би един от тези животи ще е правилният.






 
За Кен Гримуд - Уикипедия

Подобни от жанра:

Брилянтните, Инкарсерон,  Гемина

Книгоразделителите от снимката на корицата ТУК









Continue reading Ревю на Игра на живот - новата ми любима книга!
,

Ревю на Вечерно кафе в Рим



Автор: Диего Галдино
Заглавие: Вечерно кафе в Рим
Жанр: любовен роман
Оценка: 3,5/5
Бележка: за да се влюбиш, ти трябва и сутрешно, и вечерно кафе.



 
   
  Женевиев я няма. Красивата французойка вече не е част от живота на Масимо и всичко вместо да се върне към предишните си навици и рутини, се срутва. Животът на съкрушения бариста е сив. Той не вярва, че някога отново ще може да отвори сърцето си за друга. Докато не среща Мина, която да излекува раните му. Обаче, когато слънцето и луната се срещнат, към коя ще се отправи обърканото сърце на Масимо. 
 

     Тази книга е продължението на сладката "Сутрешно кафе в Рим" на Диего Галдино. Още съвсем в началото на това ревю ще кажа, че книгата ме остави със смесени чувства. За да обясня накратко, ще кажа така: същата история от първата книга, но леко променена. 

 Като завърших "Сутрешното кафе" изпитвах голямо нетърпение да започна да чета продължението, защото знаех, че там ще се намеси друга жена - т.е. Мина, която се очакваше да бъде "вечерното" кафе. Един вид пълна противоположност на Женевиев. И се вълнувах от това, че ще се зародят големи драми и трудни за взимане решения. Обаче за мен все едно цялата история се повтори. Буквално Диего Галдино използва дори същите случки, за да накара Масимо да се влюби в Мина. (Разбира се, Масимо осъзнава дежавюто.) Навярно тези, които са чели книгата, ще кажат "е, има и разлики". Да, има, но колко са на фона на цялата книга? Аз определям книгата така: разделена е на интро, следва преразказ на първата книга, и по-раздвижен завършек
 И, вярвам, че това, че едва ли не прочетох отново "Сутрешно кафе в Рим", ме накара да дам такъв брой звезди на книгата... не за друго.  Да не си помислите, че е защото има лошо изградени герои или диалози, или нещо такова. Ако бяха човек, който обича да препрочита една история в различни форми, то щях да харесам много "Вечерно кафе...". Обаче аз съм от типа "не прави римейк само за пари". (Затова и не си падам по сниманите наново филми.)

 Това беше главната и всъщност единствената причина, поради която виждате 3,5 звезди, което е много по-малко от петте на първата книга.

 И като оставим всичко това, Диего Галдино остава верен на стила си и начина на разказване. Ако си спомняте от предишното ми ревю, казах, че обожавам стила му. Той е непринуден и доста романтичен, както и самата атмосфера на книгата. Признавам си, че заради него Рим се превърна в едно от местата, които искам задължително да посетя, и вероятно ще си взема книгите му, за да ги ползвам като пътеводители. Любовта на автора буквално сияе от страниците и попива в читателя. Този аспект няма как да не ви се понрави, повярвайте ми. Тази суперсила на Галдино да предава любов чрез думите си би повалила всеки. Ще се разходите на много нови места, ще чуете нова музика и ще опознаете по-добре самия Рим! 

"... защото човешкото същество не търси щастието, то може да се намери по толкова много начини или на толкова много места, ние търсим любовта - последният дом на живота ни." 

 Това ревю няма да бъде дълго, вероятно трябваше да ви предупредя в началото още. Това е така, защото наистина книгите и мнението ми за тях се припокрива и с предишните три абзаца изказах това, което е различно за втората. Препоръчвам ви първата книга задължително и втората, ако все още не желаете да кажете "чао" на Рим и Масимо. 

Благодаря ви за вниманието и приятно сутрешно/вечерно кафе!




Едно кафе в Рим е достатъчно, за да се влюбиш.

Но за да обичаш – необходими са две: сутрешно и вечерно...

Масимо е собственик на малко кафене в сърцето на Рим. Клетвата му за красива и вечна любов не е достатъчна да убеди французойката Женевиев да остане, а той не иска за нищо на света да напусне любимия град и кафенето с клиенти-приятели-близки...Така идва моментът да си кажат сбогом и всеки да продължи по своя път...

Изминали са две години. Много неща са се променили в живота на Масимо, но той още не може да забрави зеленооката парижанка - всяка вещ в дома му, всяка звезда на нощното небе над Рим му напомнят за нея. В кафене „Тибери“ също са настъпили промени – няма ги някои от любимите клиенти, дошли са други. Само атмосферата е останала същата – уютна и топла, с шеги, клюки и закачки сред аромата на кафе.

Докато един ден, като дежавю, в кафенето не влиза момиче. Масимо първо чува гласа – топъл, ясен, весел, и е очарован, а после среща и усмивка, която може да изпревари светлината на утрото. Мина идва от Верона, за да работи в бутиков магазин в центъра на града. Младата жена търси известното заведение, където се приготвя най-доброто кафе с нутела в Рим.

Масимо е объркан, смутен и поразен от дълбоките й сини очи... И отново има желание да сътвори уникална рецепта: най-фантастичното кафе – специално за нея! Това е първото от много кафета – сутрешни и вечерни. И началото на много споделени красиви залези и романтични кътчета, известни само на истинския римлянин.

Когато обаче Масимо е готов за нещо повече, миналото пристига неочаквано. И го заставя да направи своя избор – на кого да дари сърцето си? Защото то е едно и той може да го даде само на жената, която ще остава всяка вечер с него... завинаги!


Continue reading Ревю на Вечерно кафе в Рим
, , ,

Любими филми по Коледа!



Привет, читатели!
Знаете ли какво си представям, когато някой ми каже Коледа? Представям си дълги мързеливи дни, прекарани в четене или гледане на филмови класики, а пред мен е голяма купа с мандарини и банани, и кашу. За книгите ви говоря през цялата година, не и за филмите обаче . Това да гледам едни определени филми всяка година (без пропуск!) се е превърнало в нещо като моя си традиция. Независимо дали съм гледала даден филм десет пъти, пак ще го гледам. И днес, в тази статия именно за това ще ви говоря - за моите любими филми!


 Реших да ги сведа до класация ТОП 5, за да не стане някоя дълга хроника, а и за да не ви отегча. И едно предупреждение... ще се нагледате на доста фентъзи в следващите редове. 


1. Властелинът на пръстените и Хобит.
 Тази поредица от филми просто ми е толкова близка до сърцето и едва ли ще ми повярвате, че когато някой каже нещо негативно за нея, просто все едно ме е обидил в лицето с най-ужасната дума на света. Просто... не знам дори как да го опиша това чувство. А чуя ли тематичната музика направо ми спира сърцето. Уникални филми! Всяка година се каня да прочета най-накрая и книгите, уви, все не стигам до тях... 
 



2. Междузвездни войни.
 Моля, не си мислете, че като Междузвездните са на второ място, ги харесвам по-малко. (Представете си ме как се чудя кое да сложа на първо и кое на второ докато пиша това...) Тази серия също я обожавам и музиката й има същото въздействие върху сетивата ми. Не знам как, но явно има истински магьосници, които са именно създателите на тези филми, защото не съм вярвала, че  някога ще съм толкова обсебена от нещо.    





3. Сам вкъщи.
 Как ли пък няма да изброя точно тези филми в класацията! Обожавам филмите за Сам вкъщи и винаги ми е смешно, когато ги гледам. Но нека да подчертая, че харесвам само първите три части. Другите се чудя дори дали съм ги гледала... 





4. Нарния.
 Аххх... обожавам първия филм! Навява ми толкова много детски спомени и провалени опити за преминаване през задната стена на някой дрешник. Може цяла година да не се сетя за него, но наближи ли Коледа, ми се прияжда малко локум... а на вас?





5. Дисни филми. 
 Под Дисни разбирайте и Пиксар също. Най-често тук влизат - Смело сърце (моят най-любим!), Търсенето на Немо, Бамби, Мулан, Братът на Мечката, Уол-и или каквото дават по телевизията. Пише ли Дисни, значи е за мен.





 И това са само филмите, за които се сещам. Но и да не е в списъка даден филм, само ми кажете думичките "кино вечер с пуканки" и съм готова да гледам до три сутринта. Не знам дали допреди тази публикация ви е било известно, че си падам и по филми (почти колкото по книгите), но вече със сигурност знаете. И мога да бъда страшен критик, когато гледам нещо, затова рядко някой от новите филми от последните години се нарежда сред списъка ми с любими. 
 
 Е, това беше. И само да ви попитам... видяхте ли трейлъра на предстоящия филм - Отмъстителите 4? Защото аз - да, и не знам какво да правя със живота си в този момент...


Благодаря ви за вниманието и до скоро!




Continue reading Любими филми по Коледа!
, , ,

Ревю на Сутрешно кафе в Рим.


Автор: Диего Галдино
Заглавие: Сутрешно кафе в Рим
Жанр: любовен роман
Оценка: 5/5
Бележка: малко летни емоции за зимните месеци! 
 


 Масимо винаги е работел здраво в наследственото си кафене в Рим. Той е експерт, когато става въпрос за кафе и различните напитки, направени с него. Познава всеки един от клиентите си и се чувства добре там, където е. А когато един ден губи свой близък приятел, непознатата французойка се оказва ярък слънчев лъч, променящ ежедневната му рутина. Обаче защо Женевиев е толкова потайна и затворена в себе си? Какво крие? Това ще разберете сами. 
 


 "Сутрешно кафе в Рим"  определено е една лятна книга, която приятно ме стопли през студения ноември. Ако трябва да определя книгата само с няколко думи, за да ви убедя да я прочетете, то това са те: горещо лято, неочаквана и лоша първа среща, романтика в Рим и много кафе. Убедих ли ви? Ако не, продължавам да пиша.
 
 Като цяло книгата вдъхва едно уютно и непринудено отношение към читателя. Това е като че ли първият път, в който чета книга от италиански автор и не мога да кажа, че не забелязвам разлика с американския стил на писане, с когото толкова съм свикнала. Дори бих казала, че начинът на писане на някои американски писатели е сух, в сравнение с този на Диего Галдино. Много приятно се изненадах колко леко течеше мисълта и без да се усетя прочитах десетки страници на едно сядане. 
 А сюжетът, който е концентриран само в няколко неща, независимо от лежерния стил, върви стегнато и няма нищо излишно, за което да си кажеш "аха, този момент е бил написан само за да има обем". Не. Но дори не мога да кажа, че беше и оскъдно написано каквото и да било, просто Галдино дава на читателя точно това, от което има нужда, за да навлезе в историята. Нищо повече или по-малко. Знае си работата точно като професионален бариста, познаващ клиента си. 


 А любовната история, ще попитате? Отначало е странна, защото Женениев не знае италиански и повече говори Масимо, ала всичко е толкова сладко и просто както трябва да бъде, че това няма да ви притеснява въобще. Връзката помежду им не е силна както при книгите на К. Хувър или М.Шеридан, но все пак всичко това е разказано от името на мъж. Да, точно така, любовен роман, разказан от името само и единствено през погледа на един мъж. Кога за последно четохте такъв роман? Едва ли скоро. Изненадах се, като го видях и ми стана крайно любопитно. И след като прочетох книгата ми се прииска всички мъже да бъдат поне малко като Масимо. Наистина е нещо ново за мен любовната история да се разказва от мъжка гледна точка и искам да се запозная с още такива книги.


 Също така, със сигурност, ако прочетете книгата, ще забележите тази нейна особена атмосфера, която излъчва. Едва ли не привързва читателя без той да се усеща към онзи площад и кафене Тибери, дори към самия Рим! Усеща се една любов към това място, която лесно се предава чрез думите. А и доколкото ми става известно, Диего Галдино вероятно прави Масимо по свой образ. Той също работи в кафене в Рим и постоянно усещах реалното отношение на самия автор. Като неизказана любов, витаеща във въздуха.  Самата атмосфера е една от главните причини да харесам тази книга и знам ли... имам усещането, че ми се иска след време да я препрочета. А това не се случва често... почти изобщо! 


 Не знам какво друго нещо да кажа, знаете как е като прочетеш хубава книга и искаш да кажеш всичко обаче не намираш думи. Препоръчвам я на любителите на романтичните романи, които все пак искат малко разнообразие в стила и начина на предаване на историята. Със сигурност всичко ще ви се стори различно, особено заради мъжката гледна точка и необичайното развитие на събитията. А със непринудения стил ще прочетете книгата на един дъх! И без това е кратка... за щастие има и втора част, за която нямам никакво търпение! 


"Няма нужда от преломни събития, понякога именно малките камъчета обръщат колата и оставят незаличим белег."
 


Благодаря ви за вниманието и ви очаквам и за "Вечерно кафе..."!


Кафето е един микросвят, една „Божествена комедия“, която трябва да се изчете за 30 секунди. Всяка чаша кафе е отделна история. Има някаква силна спойка, която прави от тези свързани елементи едно стабилно цяло – кафенето, както и кафето в чашата, и зърната, от които е направено. Но всяко кафе е с различна консистенция и с различен вкус, както и хората са различни. Тъй като всички пътища водят към кафенето (или поне минават през него), много е важно всеки да успее да намери своето кафе.
Масимо е над трийсетте и е собственик на малко кафене в сърцето на Рим. Всеки ден, когато слънцето изгрява и улиците на града се събуждат от сън, той отваря своето заведение. Прави първото кафе за себе си. После редовните му клиенти идват един след друг и сред различните аромати на подправки и прясно смляна арабика започват сутрешните закачки, шеги и клюки. Масимо приготвя на всеки от тях любимото кафе - с женшен, с много пяна, корето със самбука. Това е неговият живот и няма нужда от нищо друго.

Докато един ден не влиза млада жена - с лунички, изумруденозелени очи и с вид на туристка. Тя изглежда неуловима, далечна, мистериозна, не знае италиански, а на всичкото отгоре пие само чай! Масимо все пак успява да разбере името й – Женевиев, и това, че семейна тайна я свързва с неговото кафене. Той иска да разчупи леда между тях, като я запознава с редовните си посетители и с неповторимия чар на Рим.

Ще успее ли Масимо да намери точната рецепта, с която да накара Женевиев да се влюби в горещата тъмна напитка и в... него?
И дали това ще е достатъчно, за да задържи младата жена, или тайната, която тя пази дълбоко в себе си, ще се окаже по-силна и ще я отведе далече от него?

В Рим понякога е достатъчно само едно кафе, за да се влюбиш!




Continue reading Ревю на Сутрешно кафе в Рим.